Дупнишки говор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Дупнишкият говор е български диалект, представител на централната група югозападни говори.

Говори се в района на Дупница - в котловините по течението на река Джерман, между Конявска планина, Рила и Верила. Сходен е с кюстендилския говор.

Характерни особености[редактиране | edit source]

  • Групи шт и жд на прасляванските *tj и *dj.
  • Застъпници на стб. ѫ са:
    • предимно гласната aпат (път), рàка (ръка).
    • понякога гласната умỳка (мъка), сут (съд)
  • Застъпник на стб. ъ е предимно o и в редки случаи а: бòчва (бъчва), зòлва (зълва), вàшка (въшка), лàжа (лъжа).
  • Групата ъл/лъ в дупнишкия говор търпи следните промени:
    • сонантен изговор: жл̥т (жълт), дл̥̀га (дълга)
    • изпускане на л, когато групата е ударена и е между две съгласни: дъ̀го (дълго), гъ̀там (гълтам)
    • изговор на (полуредуцирано а), когато групата е неударена и е между две съгласни: дạбòк (дълбок), жạтѝца (жълтица),
    • изговор на у, когато групата е след устнена съгласна: вук (вълк), пун (пълен)
  • Сонантно р: бр̥̀кам (бъркам), др̥т (дърт).
  • Палаталност на л и н само в края на думата, както и пред гласни е и и: сол’, кон’, н’ѝва, зèл’е.
  • Окончание за 1 л. ед. ч. сег. време : òда (ходя), плèта (плета).
  • Частица за бъдеще време че, а в по-източните краища и к’е (сравни с книжовното ще).
  • Образуване на деепричастия с -ейки и -айки: орèйки, кàрайки.
  • Наличие на гломеративно падежно окончание -те при личните имена от м. р., завършващи на и : МинчòМинчòте, дойдṑме с Минчòте (дойдохме с Минчо).
  • Наличие на дателно падежно окончание -ти при личните имена от м. р., завършващи на и : МинчòМинчòти, дàдōме Минчòти колàта (дадохме колата на Минчо).

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]