Велешки говор

Велешкият говор, според представите на българската диалектология, е български диалект от централната група югозападни говори.

Говори се в рамките на Република Македония – в град Велес и околностите му.

Македонската диалектология го систематизира като част от скопско-велешкия диалект на македонския език, залегнал в кодифицирането на книжовния македонски език.

Характерни особености [редактиране]

Праславянските *tj и *dj застъпени като к’ и г’ — плèки (плещи), сѝнок’а (снощи), прèг’а (прежда)
Застъпници на стб. ѫ са
- предимно a: йàглен (въглен), гасèница (гъсеница).
- но и у: сут (съд), гỳска (гъска)
Застъпник на стб. ѧ в началото на думата е йа: йàзик (език), йàдер (едър), йàтр̥ва (етърва). В останалите случаи е е.
Застъпници на стб. ъ:
- предимно о: бòчва (бъчва), рèкол (рекъл)
- у, когато е в краесловие пред м : òсум (осем)
Групата ъл/лъ се замества с понякога с ъ, понякога с ъл — бъ̀лва (бълха), съ̀нце (слънце), но вълк, въ̀лна, мъ̀лчи
Употреба на в вместо ф: вес (фес), вỳрна (фурна).
Спрямо съгласната х съвместно се наблюдават:
- заместване с ф или в: страф (страх), граф (грах), но бъ̀лва (бълха)
- пълно изпадане на беззвучната съгласна: стра (страх), гра (грах), бъ̀а (бълха), òра (хора), лàдно (хладно)
Троен член -ов, -ен, -от: дèтето, дèтево, дèтено
Частица ке за бъдеще време (сравни книжовното ще)
Съвместна употреба на окончанията -м и -а за глаголи от I и II спрежение: прàвам—права, пийам—пийа.