Котелско-еленско-дряновски говор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Котелско-еленско-дряновски говор
Страна Република България
Регион Стара планина
Брой говорещи около 20 000
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Славянски
..-Южнославянски
...-Източни южнославянски
....-Български
.....-Балкански говори
......→Котелско-еленско-дряновски говор
Официално положение
Официален в -
Контролиран от Секция за българска диалектология и лингвистична география
Кодове

Котелско-еленско-дряновският говор представлява съвкупност от три подговора на централния балкански говор [1]. Наименованието си получава от балканските градове, в които се се използват подговорите, а именно Котел, Елена и Дряново.

Характеристики[редактиране | edit source]

  • При застъпването на стб. ѣ се следва моделът на централния балкански говор със следните особености:
    • в краесловие се произнася само като е: къдѐ, живѐ (живя)
    • коренът на нѣмамъ се произнася винаги като е: нѐмам (нямам), нѐма (няма)
  • Силно омекотяване на съгласни:
    • тк’, например пък’(път), кẹстò (тесто), ск’ẹнъ̀ (стена)
    • дг’, например г’ẹтè (дете), вѝг’ạх (видях)
  • Членна форма за мъжки род единствено число -ът.
  • Членна форма за множествено число е различна:
    • котелски подговор -тиуфсèти (овцете), млàдити (младите)
    • еленски подговор -к’êуфсèк’ê (овцете), мумѝк’ê (момите)
    • дряновски подговор -т’еуфсèт’е (овцете), мумѝт’е (момите)

Източници[редактиране | edit source]

  1. Стойков, Стойко. „Българска диалектология“, София, 2002, стр. 111