Охридски говор

Охридският говор (наричан още градски охридски говор), според представите на българската диалектология^[1], е български диалект от крайната югозападна група югозападни говори. Говори се в рамките на Република Македония - в град Охрид и селата по източното крайбрежие на Охридското езеро.

Характерни особености [редактиране]

Охридският говор показва редица сходства с близкостоящите стружки говор и вевчанско-радожденски говор.^[2]

Сливане на две съседни гласни в една дълга гласна: глàа > глā (глава), змѝи > змӣ (змии).
Преход в⇒й, когато е пред гласна: йъ̀же (въже)
Съчетание чер-: чèрен, черèша.
Употреба на агломеративна форма при лични и роднински имена от м. р.: Го вѝде Стойàна (Видя Стоян).
Окончание -ови, -ои за мн. ч. при едносрични съществителни от м. р.: лèбови, лèбои (хлябове)
Глаголно окончание -т за 3 л. ед. ч. сег. вр.: ѝмат (има), нòсит (носи).
Суфикс -в- при глаголи от типа: кỳпвит (купува), кàжвит (казва).
Времеви конструкции на ѝма и сум с минало страдателно причастие: ѝмам пѝсано (написал съм), сум дòйден (дошъл съм)
Употреба на тройно показателно местоимение: той, овой, оной, както и на тройно членуване (-от, -ов, -он).
Ударение върху третата сричка.

А се отличава от тях по следните характеристики:

Праславянското *tj застъпено като шч: снòшчи (снощи)
Праславянското *dj застъпено като ждж: вѝжджат (виждат).
Разширена употреба на гласната ъ:
- Като застъпник на стб. ѫ е : зъ̀би, гъ̀ба
- Като застъпник на малката носовка, поради историческото смесване на носовките ѧ⇒ѫ и ѩ⇒ѭ: йъ̀зик (език), йъ̀търва (етърва)
- Замествайки гласната а след носова гласна: снъ̀га (снага), мъ̀шчеа (мащеха).
Групата ъл / лъ се представя само с ол: сòлдза (сълза), жолт (жълт)
Окончания -ф, -фме, -фте за минало свършено и минало несвършено време: рèкоф, рèкофме, рèкофте.