Охридски говор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Охридският говор (наричан още градски охридски говор), според представите на българската диалектология[1], е български диалект от крайната югозападна група югозападни говори. Говори се в рамките на Република Македония - в град Охрид и селата по източното крайбрежие на Охридското езеро.

Македонската диалектология разглежда охридския говор като диалект на македонския език.

Характерни особености[редактиране | edit source]

Охридският говор показва редица сходства с близкостоящите стружки говор и вевчанско-радожденски говор.[2]

  • Сливане на две съседни гласни в една дълга гласна: глàа > глā (глава), змѝи > змӣ (змии).
  • Преход вй, когато е пред гласна: йъ̀же (въже)
  • Съчетание чер-: чèрен, черèша.
  • Употреба на агломеративна форма при лични и роднински имена от м. р.: Го вѝде Стойàна (Видя Стоян).
  • Окончание -ови, -ои за мн. ч. при едносрични съществителни от м. р.: лèбови, лèбои (хлябове)
  • Глаголно окончание за 3 л. ед. ч. сег. вр.: ѝмат (има), нòсит (носи).
  • Суфикс -в- при глаголи от типа: кỳпвит (купува), кàжвит (казва).
  • Времеви конструкции на ѝма и сум с минало страдателно причастие: ѝмам пѝсано (написал съм), сум дòйден (дошъл съм)
  • Употреба на тройно показателно местоимение: той, овой, оной, както и на тройно членуване (-от, -ов, -он).
  • Ударение върху третата сричка.

А се отличава от тях по следните характеристики:

  • Праславянското *tj застъпено като шч: снòшчи (снощи)
  • Праславянското *dj застъпено като ждж: вѝжджат (виждат).
  • Разширена употреба на гласната ъ:
    • Като застъпник на стб. ѫ е : зъ̀би, гъ̀ба
    • Като застъпник на малката носовка, поради историческото смесване на носовките ѧѫ и ѩѭ: йъ̀зик (език), йъ̀търва (етърва)
    • Замествайки гласната а след носова гласна: снъ̀га (снага), мъ̀шчеа (мащеха).
  • Групата ъл / лъ се представя само с ол: сòлдза (сълза), жолт (жълт)
  • Окончания , -фме, -фте за минало свършено и минало несвършено време: рèкоф, рèкофме, рèкофте.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Стойков, Стойко. „Българска диалектология“, София, 2002, стр. 177
  2. Стойков, Стойко. „Българска диалектология“, София, 2002, стр. 177


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.