Нашински

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Нашински
Nashinski
Страна Косово,
 Албания
РегионГора
Писменосткирилица
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Славянски
..-Южнославянски
...-Източни южнославянски
....-Български език
.....-Преходни говори
......→Нашински

Горанският говор на картата на Преходните говори

Нашински или горански (Goranski, Nashinski) е южнославянски говор, употребяван от гораните, жителите на разделената между Косово и Албания област Гора. Нашински се класифицира като част от торлашките диалекти – преходен между българския и сръбския език.

В 1930 година Сребрен Поппетров, главен инспектор-организатор на църковно-училищното дело на българите в Албания, пише за гораните:

Дотолкова много обичат да си говорят на майчиния език – български, че в интимен разговор – мъжете помежду си, който от тях някой започне да говори по турски или албански, другия го пресича: „остави тоя свински език, сборвай си нашински, како Господ дал“[1]

Според преброяването в Югославия от 1991 година 54,8% от жителите на областта Гора заявяват, че говорят горански, толкова, колкото и се самоопределят като етнически горанци. Останалите декларират, че говорят сръбски.[2]

През 2007 година Българската академия на науките издава и първия горански речник с 43 000 думи и фрази – Dokle, Nazif. Reçnik Goransko (Nashinski) – Albanski. В него авторът Назиф Докле (който е от Албанска Гора) определя говора като български, сходен с българските диалекти, говорени в Северозападна Македония.[3]

Характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Рефлексите на праславянските групи в говора от Гора */tj/, */dj/, и */kt/ в голяма част от случаите са Ђ и Ћ като в сръбския език и част от останалите преходни у-говори. От друга страна се наблюдават български черти като – задпоставен член за имената, наставка -ме, а не -мо за глаголите в първо лице множествено число, наличие на ерова гласна и други.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Видоески, Божидар. Фонолошкиот систем на говорот на с. Млике. Зборник Матице српске за филологију и лингвистику. Нови Сад, 1984 – 1985, XXVII-XXXVI, стр. 127 – 137.
  • Видоески, Божидар. Горанскиот говор. Прилози: Одделение за лингвистика и литературна наука. Македонска академија на науките и уметностите. Скопје, 1986, XI, 2, стр. 45 – 76.
  • Кочева – Лефеджиева А. За българския език в Косово. – В: Езиковедски проучвания в памет на проф. Й. Заимов. С., 2005, с. 187 – 91.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Поверителен рапорт №54 на Сребрен Поппетров
  2. Горански говор – Др Радивоје Младеновић, архив на оригинала от 12 юни 2007, https://web.archive.org/web/20070612201040/http://www.rastko.org.yu/rastko-gora/zbornici/gora2000/rmladenovic.pdf, посетен на 2008-03-24 
  3. Dokle, Nazif. Reçnik Goransko (Nashinski) – Albanski, Sofia 2007, Peçatnica Naukini akademiji „Prof. Marin Drinov“, s. 5, 11, 19