Видинско-ломски говор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Видинско-ломски говор
Страна Република България
Регион Видинско
Брой говорещи около 70 000
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Славянски
..-Южнославянски
...-Източни южнославянски
....-Български
.....-Северозападни говори
......→Видинско-ломски говор
Официално положение
Официален в -
Контролиран от Секция за българска диалектология и лингвистична география
Кодове

Видинско-ломският говор обхваща Видинско и Ломско. Той е сравнително по-нов, имайки предвид някои глаголни промени и сръбско влияние, но пък е запазил множество архаични харакертистики, описани по-долу.

В близките години диалектът, макар и все още жив, започва бързо да изчезва вследствие на влиянието на медиите и образованието. Диалектът активно се говори от населението родено до 1978-80 г., но почти не се използва от по-младото поколение.

Фонетични особености[редактиране | edit source]

Най-важните му особености са следните.

  • Глаголно окончание за 1 л. ед. ч. сег. време при всички глаголи: четèм, метèм, нòсим, дръжѝм, натѝснем, испỳщим.
  • Частица че за образуване на бъдеще време: че ѝдем, че напрàвим, че дòйдат. Предполага се, че това е сръбско влияние. Това е харакерно и за шопските говори. Една друга, по-пълна форма също се използва: оче (от хочеш, което е най-вероятно влияние на торлашкия говор или сръбски директно). Смисълът е да се наблегне и да се изрази закана: Оче прайш пакост пак? = (Я да видим дали) ще правиш пакост пак.
  • Лично местоимение за 1 л. ед. ч. йа (я), за 3 л. он, она, оно, 3 л. мн.ч. они (съкр. ни). Третоличното местоимение в дателен падеж ед. число женски род има форма н’ой вместо „ней” (н’òй нèма нѝшто; н’òй дàде рѝза). Винителният падеж за множествено число 3 л. е н’и (от старата форма нихъ: С н’и (понякога даже и н’им) ли че одиш?), а дателния падеж за множествено число е н’г’и (или н’г’им) вместо „им” (кажѝ н’г’и, гòрко н’г’и).
  • Звукът х е почти напълно изгубен (леп вместо хлеб, ора вместо хора и т.н.).
  • У вместо в: У барата (В реката).
  • Ръ, лъ вместо ър, ъл като архаизъм: твръд, длъг (дълъг), сръце, влък (вълк), чрън (черен) и т.н.
  • Запазване и дори разширяване на мекото н в много думи: конь, картонь, драмонь (счупена каруца, таратайка), булвань (буца пръст), нйего (него), каманье (камъни) и т.н.
  • Запазване и разширяване на мекото л, което в последствие отпада и остава само йотацията: зейе (от зелье), йея (от лйеля, т.е. леля), пръьица и даже пръльица (муцуна), пойе (от полье), дръжалье (дръжка) и др.
  • Отглаголните съществителни са със суфикс нье като архаизъм и според фаворитизацията на мекото н: бранье, саденье, ваденье и т.н.
  • Остатъци от стари форми на наречия (особено харакерни в районите преди навлизане в торлашкия диалект): нигде (ст.бълг. никъде), кам/кама (ст.бълг. камо) в изрази като Кам/кама те? (Къде си?), насвадем (навсякъде), све (ст.бълг. вьсе, т.е. всичко), 'вам/навам (ст. бълг. овамо т.е. форма на насам; пример: Йела 'вам - Ела тук.) и др.
  • Множествено число, образувано с е, вместо с и: видинчанье (видинчани), дреновчанье и т.н. (срвн. ст. бълг. словѣне).
  • Окончание еве вместо ове за мн.ч. мъжки род на някой думи като архаизъм, под влиянието на омекотени съгласни в старобългарския език: ножеве (от среднобългарски вместо ножове, показва мекото влияние на ж), ключеве (аналогично).
  • Само едно относително местоимение къде (най-верятно от ст. бълг. иде, идеже), вместо който, която, което, които: Кам го оня, къде сече дръва у гората? (Къде е онзи, който сече дърва в гората?).
  • Често използане на по вместо след (архаизъм): по мене (след мене).
  • Изрази като Никому нищо не дам показват препочитание за по-синтетични форми (вместо На никой нищо няма да дам/давам).
  • Лексикон, характерен за западните говори, но и с много специфични представители: мачка/мачък/маче (котка/котарак/коте), булвань (буца пръст), б(а)рабиняк/б(а)рабинци (мравка/мравки), бабка (дупка), пужовец (арх. и само най-старите хора - охлюв, от ст. бълг. пужь), бара (река), да пойдем/пошъл (да тръгна/тръгнал), да си сидем (да си тръгна), пръльица (муцуна), тетка (архаизъм за леля), чрън (черен, срвн. ст. бълг. чрънъ), мерудия/меродия (от старо-славянски произход - магданоз), бабина душица (мащерка), ореси вместо орехи (арх. и рядко, само най-старите хора), дръжа(л)ье (дръжка на мотика и пр.), мръкье (умиране, ст. бълг. мръщ(ен)ие; влияние на ст.бълг. щ, което е било меко), гръм (арх., от ст. бълг. гръмъ - храст, но със значение за окопана овална почвена повърхност, където се сади), макя (майка; от изместването на ь в среднобългарската дума матька), точило (колело на кола и пр. аналогизъм с кръглата форма на колелото за точене за инструменти и пр.), фръгам (хвърлям; ст. бълг. корен връг*), лубеница (диня; произход, свързан със ст.бълг. дума лъбъ (срвн. лобно място)), диня (пъпеш), кукуруз (царевица), брег (не само бряг, но и баир, директо от старобългарски брѣгъ, с индо-европейски произход, срвн. Berg в много германски езици; баир е от турски произход; Пример: Белия Брег в гр. Димово), йела вам (ела тук), йелайте (елате), мешина (стомах, корем (произлиза от мях)), клен (рибата речен кефал), подробица (пълнеж за пиле и пр.), благо (сладко, вкусно), че умреш от глади (падежен остатък, показващ, че в някой диалекти на среднобългарския старобългарската дума гладъ е преминала в гладь), съглам (с главата си, нормален; от среднобългарската падежна форма съ главом), нийел (развален, лош, не го бива; най-вероятно сродна с ела (от гръцки), което обяснява и глаголната форма да йелам (да ставам, да ме бива)), суграшица (киша), грозгье (грозде; от гроздие), гижа (асма), съга (сега), коги (кога; от среднобългарски произход; много рядко, само в някои села (с. Костичовци на пример) и само най-старите хора), да сакам (да искам; да щем (да ща) също се използва често), кръжа (кир), крошня (кошница), млака (малко мочурище, мокро място), да дирим (да търся, да диря), юница (млада крава от ст. бълг. юнъ = млад, срвн. думите юноша, юнак), госкье (гости), тава/онава (това/онова), светец (курбан), комина (джибре), пелешка (кожен израстък/брадавица, срещан под шиите на козите), те (ето; от ст.бълг. тѣ), яла/яле (ето; най-вероятно от Я, гледай->Ягле->Яле/яла), дако (нищо, и какво от това), цвик (суроватка) и мн. др.