Тетевенски говор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тетевенски говор
Страна Република България
Регион Стара планина
Брой говорещи около 13 000
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Славянски
..-Южнославянски
...-Източни южнославянски
....-Български
.....-Балкански говори
......→Тетевенски говор
Официално положение
Официален в -
Контролиран от Секция за българска диалектология и лингвистична география
Кодове

Тетевенският говор е български диалект, представител на балканските говори[1]. Говори се предимно в град Тетевен, Ябланица, село Гложене и др.

Характеристики[редактиране | edit source]

  • Застъпване на ѣ по правилата на балканските говори, със следните изключения
    • екав изговор при думите нѐмам (нямам) и нѐма (няма)
    • якав изговор пред съгласни ж, ч и ш: в’àжда (вежда), н’àшто (нещо)
    • якав изговор в едносрични думи: м’ад (мед), ц’аф (цев)
    • якав изговор при някои глаголи: б’àса (беся), м’àса (меся),
  • Застъпници на стб. ѫ, ъ и ь, както и окончанията при съществителни
    • под ударение е ê (широко е): пêт (път), сêн (сън), пêн (пън), главề (глава).
    • без ударение е (полуредуцирано а): дềшдạждèц, вòдạ
  • Застъпник на стб. ѧ е е, очекчаващо предходната съгласна, например: м’èсо (месо), з’ет (зет), кл’èтва (клетва). Изключение от това правило дават кратките дателни местоименни форми: ма, та, са (сравни с книжовните „ме“, „те“, „се“).
  • След мека сългасна или ч (но не и след ж или ш) се наблюдава екав изговор на а, но само когато гласната е пред мека сричка: Стойèне (Стояне), сèлени (селяни).
  • Групите ър/ръ и ъл/лъ като цяло се изговарят звучно: вр̥̀бница (връбница), гл̥̀там (гълтам), но в някои села се изговарят като êр/рê и êл/лê: врềбница, гềлтам
  • Гласежът на окончанията при членуване се подчинява на принципите за удареност на застъпниците на ѫ и ъ:
    • членуване на мъжки род ед. ч. — кракề (кракът), грòбạ (гробът)
    • членуване на женски род ед. ч. — радостề (радостта), смр̥тề (смъртта)
  • Л-причастията в множествено число окончават на : биле (били), носѝле (носили).
  • Дву- и многосричните имена от мъжки род в множественото си число окончават на : учѝтеле (учители), уфчèре (овчари).

Източници[редактиране | edit source]

  1. Стойков, Стойко. „Българска диалектология“, София, 2002, стр. 114