Подбалкански говор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Подбалкански говор
Страна България, Украйна, Молдова
Регион Стара планина
Брой говорещи над 1 000 000
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Славянски
..-Южнославянски
...-Източни южнославянски
....-Български
.....-Балкански говори
......→Подбалкански говор
Официално положение
Официален в -
Контролиран от Секция за българска диалектология и лингвистична география
Кодове

Подбалканският говор, наричан още сливенски говор, е български диалект, представител на балканските говори[1]. Говори се в обширен ареал на територията на Република България: Сливенско, Ямболско, Бургаско, Новозагорско, Старозагорско, Чирпанско, единични селища в Североизточна България, както и извън границата на България - в областта Бесарабия. Диалектът се използва общо от над един милион души[2]. На юг говорът граничи с рупските говори.

Характеристики[редактиране | edit source]

  • Застъпване на ѣ в края на думите:
    • ’а под ударение — дубр’à (добре), къд’à (къде), умр’à (умря)
    • ъ без ударение — зѝм’ъ (зиме), лèт’ъ (лете), гòр’ъ (горе)
    • е в окончания от старото двойствено числокрилè, раменè
  • Гласна а като застъпник на ѫ под ударение в глаголните окончания за 1 л. ед. ч. сег. време: читà (чета), измур’à (изморя)
  • Намаляване на неударената гласна и в ’ъ:
    • пред твърди срички: ѝст’ъна (изстина)
    • в следударено положение в суфиксите -ин, -ина, -ино и -ик: българ’ън (българин), бàб’ън (бабин), пундèлнък (понеделник).
  • Изговор а при ударенита -окончания за женски род: мъглà, гурà.
  • Преглас дннн: пàнна (падна), сèнна (седна), дзàнницъ (задница)
  • Член за мъжки род: под ударение , без ударение -ạ.
  • Член за множествено число -ти: жинѝти (жените)
  • Крайно ударение при редица глаголи в минало свършено време.
  • Употреба на гъ вместо книжовното я в по-западните краища: дуведѝ гъ (доведи я)
  • Редукция на гласни: сига вместо сега, ина вместо една, вечи вместо вече.

Речник[редактиране | edit source]

  • Клич вместо ключ;
  • Мойше вместо можеше;
  • Използване на остарелите форми (по близки до старобългарските) излазям и влазям вместо излизам и влизам.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Стойков, Стойко. „Българска диалектология“, София, 2002, стр. 117
  2. Бояджиев, Живко. Увод в общото езикознание