Солунски говор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Солунски говор
Страна Гърция
Регион Солунско
Брой говорещи около 4 000
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Славянски
..-Южнославянски
...-Източни южнославянски
....-Български
.....-Рупски говори
......→Солунски говор
Официално положение
Официален в -
Контролиран от Секция за българска диалектология и лингвистична география
Кодове

Солунският говор според представите на българската диалектология е български диалект представител на западните рупски говори. Според представите на македонската диалектология, говорът е представител на югоизточните наречия на т. нар. македонски език и е обозначен като част от солунско-воденския диалект.

Говори се в Солунско, на територията на Република Гърция. Като условно може да се раздели на два подговора - първият е най-характерен за говора в село Сухо, а вторият - за село Висока. Някои автори причисляват говорите от тези села в отделен диалект - богдански говор, по името на Богданска планина, където те се намират.

Смята се, че днешният диалект е пряк наследник на старобългарския говор, използван от Кирил и Методий през IX век.

Характеристики[редактиране | edit source]

Както почти всички български диалекти, в солунския говор прасляванските *tj и *dj преминават в шт, жд: къ̀шта, в’èжди.

  • Наличие на двойно ударение: цàрицàта, кòшницàта, кàжувàха.
  • Наличие на назализми — заместници на ѫ и ѧ: дъмп (дъб), съ̀мбута (събота), въ̀нжи (въже), мънч (мъж), грèнда (греда), пент’ (пет).
  • Засилена употреба на ê (широко е):
    • като застъпник на стб. ѣ: д’ềду (дядо), бр’êк (бряг)
    • вместо гласна a след шушкава съгласна: шềрка (шарка), чềша (чаша)
    • понякога и като застъпник на стб. ѧ: м’ềсу (месо)
  • ъ като застъпник на стб. ы: бъл (бил), сън (син).
  • Меки съгласни в края на думите: сол’, ден’, дèсит’.
  • Подобно на книжовното ще, в солунския говор се използва частица за за образуване на форми за бъдеще време: за кàжа, за стàни.
  • По отношение на членното окончание за мъжки род:
    • За единствено число се срещат две форми и -от (двете форми са преобладаващи за подговорите на съответно Сухо и Висока), които в неударена позиция се редуцират до и -ут: дин’ò (денят), врахòт (върхът), кòн’у (конят), л’ềбут (хлябът).
    • За множествено число -ту: кòкалèту (кокалите), òблац’èту (облаците), бр’ềгувèту (бреговете).
  • Глаголите от I и II спрежение обикновено окончават на за 1 л. ед. ч. сег. вр.: п’èрам (пера), хòд’ам (ходя), хрàн’ам (храня). В редки случаи и на : гòст’а (гостя), хòд’а (ходя).
  • Лични местоимения за 3 л., имен. пад.: той, т’а, тузѝ, тус, т’е.
  • Въпросително местоимение (кой, който): кутрѝ, което се скланя по род и число.

Вижте също[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.