Вевчанско-радожденски говор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Вевчанско-радожденският говор, според представите на българската диалектология[1], е български диалект от крайната югозападна група югозападни говори.

Говори се в рамките на Република Македония - в стружките села Вевчани, Радожда и Мали Влай, както и в Република Албания – село Лин.

Македонската диалектология разглежда вевчанско-радожденския говор като диалект на македонския език.

Характерни особености[редактиране | edit source]

Вевчанско-радожденският говор показва редица сходства с близкостоящите градски охридски и стружки говор.[2]

  • Сливане на две съседни гласни в една дълга гласна: глàа > глā (глава), змѝи > змӣ (змии).
  • Преход вй, когато е пред гласна: йъ̀же (въже)
  • Съчетание чер-: чèрен, чèреша.
  • Употреба на агломеративна форма при лични и роднински имена от м. р.: Го вѝде Стойàна (Видя Стоян).
  • Окончание -ови, -ои за мн. ч. при едносрични съществителни от м. р.: лèбови, лèбои (хлябове)
  • Глаголно окончание за 3 л. ед. ч. сег. вр.: ѝмат (има), нòсит (носи).
  • Суфикс -в- при глаголи от типа: кỳпвит (купува), кàжвит (казва).
  • Времеви конструкции на ѝма и сум с минало страдателно причастие: ѝмам пѝсано (написал съм), сум дòйден (дошъл съм)
  • Употреба на тройно показателно местоимение: той, овой, оной, както и на тройно членуване (-от, -ов, -он).
  • Ударение върху третата сричка.

А се отличава от тях по следните характеристики:

  • Праславянското *tj застъпено като штплèшти (плещи), лèшта (леща)
  • Праславянското *dj застъпено като ждсàжди (сажда), вѐжди (вежди).
  • Гласна ê (широко е) като застъпник на
    • стб. ѫ: дềга (дъга), кềтник (кътник)
    • заместник на гласната в съчетанията ръ и лъ:' 'гềрне (гърне), тêрн (трън), гềлтат (гълтат)
  • Гласна (полуредуцирано а) след лабиална съгласна като застъпник на
    • стб. ѫ: пạт (път), мạш (мъж)
    • заместник на гласната в съчетанията ръ и лъ:' 'вạрба (върба), пạрво (първо)
  • Липса на членно окончание за 1 л. ед. ч. при всички склонения: вѝка (викам), ѝма (имам).
  • Частица к’а при бъдеще време (сравни с книжовното ще).
  • Употреба на деепричастияносèешти (носейки), игрèешти (играейки)

Вижте също[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • Видоески, Божидар. Родожда (Общеславянский лингвистический атлас 96). Fonološki opisi srpsko hrvatskih, slovenačkih i makedonskih govora ubuhvačenih Opšteslovenskim lingvističkim atlasom. Knjiga I. Sarajevo: Akademija nauka i umjetnosti Bosne i Hercegovine, 1981, стр. 667-677.
  • Милетич, Л. Важна фонетична особеност на един западномакедонски говор. — СпБАН, 16, 1918, № 9, 35—42;
  • Hendriks, P. The Radožda-Vevčani Dialect of Macedonian. Cisse, 1976, 303 p.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Стойков, Стойко. „Българска диалектология“, София, 2002, стр. 178
  2. Стойков, Стойко. „Българска диалектология“, София, 2002, стр. 177


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.