Вевчанско-радожденски говор

Вевчанско-радожденският говор, според представите на българската диалектология^[1], е български диалект от крайната югозападна група югозападни говори.

Македонската диалектология разглежда вевчанско-радожденския говор като диалект на македонския език.

Съдържание

Вевчанско-радожденският говор показва редица сходства с близкостоящите градски охридски и стружки говор.^[2]

Сливане на две съседни гласни в една дълга гласна: глàа > глā (глава), змѝи > змӣ (змии).
Преход в⇒й, когато е пред гласна: йъ̀же (въже)
Съчетание чер-: чèрен, чèреша.
Употреба на агломеративна форма при лични и роднински имена от м. р.: Го вѝде Стойàна (Видя Стоян).
Окончание -ови, -ои за мн. ч. при едносрични съществителни от м. р.: лèбови, лèбои (хлябове)
Глаголно окончание -т за 3 л. ед. ч. сег. вр.: ѝмат (има), нòсит (носи).
Суфикс -в- при глаголи от типа: кỳпвит (купува), кàжвит (казва).
Времеви конструкции на ѝма и сум с минало страдателно причастие: ѝмам пѝсано (написал съм), сум дòйден (дошъл съм)
Употреба на тройно показателно местоимение: той, овой, оной, както и на тройно членуване (-от, -ов, -он).
Ударение върху третата сричка.

А се отличава от тях по следните характеристики:

Праславянското *tj застъпено като шт — плèшти (плещи), лèшта (леща)
Праславянското *dj застъпено като жд — сàжди (сажда), вѐжди (вежди).
Гласна ê (широко е) като застъпник на
- стб. ѫ: дềга (дъга), кềтник (кътник)
- заместник на гласната в съчетанията ръ и лъ:' 'гềрне (гърне), тêрн (трън), гềлтат (гълтат)
Гласна ạ (полуредуцирано а) след лабиална съгласна като застъпник на
- стб. ѫ: пạт (път), мạш (мъж)
- заместник на гласната в съчетанията ръ и лъ:' 'вạрба (върба), пạрво (първо)
Липса на членно окончание -м за 1 л. ед. ч. при всички склонения: вѝка (викам), ѝма (имам).
Частица к’а при бъдеще време (сравни с книжовното ще).
Употреба на деепричастия — носèешти (носейки), игрèешти (играейки)

Видоески, Божидар. Родожда (Общеславянский лингвистический атлас 96). Fonološki opisi srpsko hrvatskih, slovenačkih i makedonskih govora ubuhvačenih Opšteslovenskim lingvističkim atlasom. Knjiga I. Sarajevo: Akademija nauka i umjetnosti Bosne i Hercegovine, 1981, стр. 667-677.
Милетич, Л. Важна фонетична особеност на един западномакедонски говор. — СпБАН, 16, 1918, № 9, 35—42;
Hendriks, P. The Radožda-Vevčani Dialect of Macedonian. Cisse, 1976, 303 p.

Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.