Ят

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Кирилска буква Ят
Кирилица
А	Б	В	Г	Ґ	Ѓ	Д
Ђ	Е	Ѐ	Ё	Є	Ж	З
Ѕ	И	Ѝ	І	Ї	Й	Ј
К	Ќ	Л	Љ	М	Н	Њ
О	П	Р	С	Т	Ћ	У
Ў	Ф	Х	Ц	Ч	Џ	Ш
Щ	Ъ	Ы	Ь	Э	Ю	Я
Неславянски букви
Ӑ	Ӓ	Ә	Ӛ	Ӕ	Ҕ	Ғ
Ӗ	Ӂ	Җ	Ӝ	Ҙ	Ӟ	Ӡ
Ӣ	Ҋ	Ӥ	Қ	Ӄ	Ҡ	Ҟ
Ҝ	Ӆ	Ӎ	Ӊ	Ң	Ӈ	Ҥ
Ө	Ӫ	Ӧ	Ҩ	Ҧ	Ҏ	Ҫ
Ҭ	Ӯ	Ӱ	Ӳ	Ү	Ұ	Ҳ
Һ	Ҵ	Ҷ	Ӵ	Ӌ	Ҹ	Ҽ
Ҿ	Ӹ	Ҍ	Ӭ	Ӏ
Отпаднали букви
Ѥ	Ѡ	Ѿ	Ѻ	Ѹ	Ѣ	Ꙗ
Ѧ	Ѩ	Ѫ	Ѭ	Ҁ	Ѯ	Ѱ
Ѳ	Ѵ (Ѷ)		Ꙟ

Ят, двойно е или е-двойно (на старобългарски: ѣть, на руски и украински: ять, на сръбски: јат или jat) е името на тридесет и втората буква от старата кирилица ѣ или на тридесет и третата буква от глаголицата , както и на звука, който те предават. Днес кирилската ят вече не се използва в официалния правопис на нито един славянски език, но продължава да се употребява в църковнославянски текстове. Понякога днес вместо ят погрешно се използва приличащата графично на нея буква от сръбската кирилица Ђ.

[редактиране] Ят в праславянски и старобългарски

Ъглеста (хърватска) глаголическа буква ят

В индоевропейския праезик гласните фонеми се различават по квантитет. В резултат от съчетанието на кратката гласна е и ларингал Н₁ се получава дълга гласна ē. В праславянския език вокалната фонетична система претърпява квалитативни промени и дългото е се превръща в широк по своя характер звук ê. Прекият старобългарски наследник на тази гласна е монофтонгичният ят ѣ₁, наричан така по своя произход. Към вокалната система на индоевропейския език са се причислявали и низходящи тавтосилабични дифтонги, които в късния праславянски се монофтонгизират под влияние на появилата се тенденция към възходяща звучност (Закон за възходящата звучност - ЗВЗ; Закон за отваряне на сричката - ЗОС). Така от индоевропейските дифтонги аi, āi, oi пред съгласни > праславянските аi, āi > ê. Наследникът на тази гласна в старобългарски език е дифтонгичният по своя генезис ят ѣ₂. Произходът на ят не се отразява на неговото звучене както в старобългарски език, така и в днешните му континзанти. Разликата между ѣ₁ и ѣ₂ се реализира само при резултатите от палатализация на задноезичните съгласни. Широкият характер на ѣ се доказва от факта, че в глаголицата съществува само една графема за ятова гласна и йотирано а, както и от архаичната славянска топонимия, запазена в чужда езикова среда, например гръцки.

[редактиране] Ят в новобългарски

Кирилската буква ят в различни шрифтове

В новобългарския език различните рефлекси на ят оформят така наречената ятова граница. В повечето от случаите рефлексът на ят е чисто е, но в някои позиции в Източна България (територията на изток от ятовата граница) е запазено старото произношение като а или широко е с мекост на предходната съгласна. При първата кодификация на книжовния български език след Освобождението през 1878 г., проведена от проф. Марин Дринов, ѣ е запазена като буква, но на етимологичното ѝ място, тоест не само на тези места, които се различават като произношение в източните и западните диалекти, но и на местата, в които се произнася единствено като е в по-голямата част от българското езиково землище. Като произношение се препоръчва североизточното (редуващо а с предходна мека съгласна и е), но с толерантност към западното произношение като постоянно е.

Граница между българските диалекти с изговор дедо, бел - на запад, и диалектите с изговор дядо, бял - на изток

Изписването на ѣ на етимологическото ѝ място е причината някои български езиковеди, стремящи се към "демократизация", т.е. опростяване на правописа да искат премахването на буквата от азбуката и замяната и с я или е, според правоговорните правила. Още през 1892 г. правописната комисия, назначена от Георги Живков, просветен министър в правителството на Стефан Стамболов, в която влизат Любомир Милетич, Александър Теодоров-Балан, Беньо Цонев, Иван Шишманов и др. предлага изписване на ѣ единствено там, където в Източна България гласната е широка (а или широко е) - или да се пише вѣра, но верен, верски, вероизповедание и така нататък. Този проект е възприет от кръга около списание „Български преглед“, но среща критика и като силно радикален и като прекалено полвинчат.

През 1895 г. нова комисия, назначена от новия министър на просветата Константин Величков предлага нов проект, който напълно изхвърля ѣ от азбуката. И този проект е подет единствето от списание „Български преглед“, а в масова употреба остава Дриновият правопис с ѣ на етимологичното му място. Изписването на ѣ на етимологичното му място е утвърдено и с правописното упътване на министър Тодор Иванчов от 1899 г. Против този Дриновско-Иванчевски правопис се обявява кръгът „Мисъл“ - след 1910 г. съчиненията на Пенчо Славейков се печатат без ѣ.

Архаизиран съвременен надпис в Созопол, България с погрешна употреба на ят вместо голям юс поради графичната прилика с ъ. (Погрешна е и употребата на малък юс вместо а, както и изписването на „лекар“ с е, вместо с ѣ)

Свръхякащ пътен знак

От началото на 20 век въпросът с ѣ започва силно да се политизира и левите политици - комунисти и земеделци - започват да разглеждат буквата като символ на отчуждението на интелигенцията от масите и да настояват за пълното ѝ изхвърляне от азбуката. През 1921 години това е направено с правописната реформа на Стоян Омарчевски, министър на просвещението в Правителството на БЗНС. Тази реформа е посрещната зле от почти цялата българска интелигенция - премахването на двойното е от българската азбука се разглежда от много българи от Западна България и особено от македонски българи от Пиринска Македония и диаспората като „предаване на западните диалекти“ и като изкуствено отделяне на българския книжовен език от македонските диалекти. Двойното е започва да добива статус на символ на българщината. Българската академия на науките отказва да приеме реформата и след преврата от 9 юни 1923 г. тя е отменена и е върнат старият Дринов правопис, но със запазване на ят само в корените, в които редуването е - я си личи в различни словоформи.

През 20-те и 30-те години много езиковеди като професор Стефан Младенов се обявяват за ограничаване на употребата на ят и запазването му единствено във формите, които се различават като произношение. В „Граматика на българския език“ професор Младенов пише:

Но за съжаление по това време въпросът с ѣ вече е излязал от контрола на българската наука и силно се е политизирал. Запазването на ѣ се разглежда от левите политически сили като проява на езиков елитизъм и великобългарски шовинизъм. През 1945 г. дошлото на власт след преврата от 9 септември 1944 г. отечественофронтовско правителство прави нова правописна реформа, с която ѣ се изхвърля от българската азбука и се въвежда писане на я или е по така нареченото ятово правило.

След 1989 г. много десни политически и културни организации като ВМРО се опитват да инициират дебат за правописна реформа и връщане на двойното е. А в българската култура се наблюдава естетско връщане към старото - ѣ и крайните ерове често се появяват в търговски марки, имена на вестници и други. Често съвременната употреба на ят е неправилна - буквата е схващана като стар вариант на изписване на ъ.

Изхвърлянето на ят от азбуката и налагането като единствено правилно на произношението редуващо меко а и е води до явлението наречено свръхякане, разпространено предимно сред носителите на западните говори. Свръхякането се изразява в чиста замяна на естествения наследник на ят в западните говори - е с палатализирано а във всички позиции - т.е. произношение бял - бяли. Дължи се на факта, че редуващото произношение е нелогично за западния българин. Произношение единствено с палатализирана широка гласна а е типично и за рупските диалекти (Тракия и Родопите).

[редактиране] Ят в руски

При реформата на кирилицата от Петър I в 1708 година и създаването на така наречената Гражданска кирилица буквата ѣ е съхранена без обсъждане, което говори, че руският изговор на е и ѣ все още е бил различен. Но още във втората половина на 18 век Михаил Ломоносов отбелязва, че "буквите е и ѣ в обикновения език имат едва забележима разлика". След един век Яков Грот констатира в "Руски правопис" 1885: "в тяхното произношение няма ни най-малка разлика". В някои руски диалекти, обаче и до днес се е запазило специфично произношение на звука е под ударение на етимологичното място на стария ят.

Още в 18 век Василий Тредиаковски иска премахването на ѣ от руската азбука. По-късно цар Николай I обмисля дали да не издаде подобен указ, но се отказва, тъй като съветниците му го убеждават, че ѣ служи, за да се различават грамотните от неграмотните. В 1904 година комисия под председателството на Алексей Шахматов предлага премахването на буквата ѣ. Проектът за реформа на правописа от 1911 година, изработен от Императорската академия на науките е замразен със заповед на цар Николай II и така буквата ят си остава кошмарът на руския ученик. Вследствие на трудното научаване на дългия списък от думи, в които етимологически стои ят в руския език се появяват изразите выучить на ять и знать на ять, означаващи да научиш, да знаеш наизуст.

През лятото на 1917 година с декрет Временното правителство прави правописна реформа, която изхвърля буквата ѣ от руската азбука, но за утвърждаването ѝ са необходиви още два декрета на съветската власт от декември 1917 и отново от 15 октомври 1918 година. Както и в България правописът влиза в сферата на политическите борби, като буквата ѣ става символ на бялата интелигенция. Реформата не е приета на териториите, контролирани от белите, а по-късно отново подобно на българския случай емигрантските издания също продължават да се печатат по стария правопис дори и след Втората световна война. "Убийство на символа, убийство на същността! Вместо езика на Пушкин, ще се чува дивият говор на футуристите", пише списание „Аполон“.

През 50-те години Иван Илин прави яростна политико-философска и лингвистична защита на стария правопис и ѣ в печата, посочвайки, че изхвърлянето на ѣ от руската азбука води до появата на многобройни омоними от различни корени в руския език.

В Съветска Русия от печатниците са масово са изземвани буквата ѣ и другите изхвърлени от правописа букви, но Руската академия на науките публикува литература със стария правопис чак до 1929 година.

След краха на Съветския съюз през 1991 година в руската култура също се наблюдава естетско връщане към стария правопис - ятове и ерове се появяват по фирмите на компании в имена на вестиници и така нататък. В Русия също се появяват призиви за връщане на дореволюционния правопис. Привържениците на това връщане наричат ѣ "най-руската буква" и "белия лебед на руската азбука".

[редактиране] Ят в украински

[редактиране] Ят в сърбохърватски

Основна статия: Развой на ят в хърватски

В сърбохърватските диалекти ят има три рефлекса - и, ие/йе и е, които както и в български се използват като един от основните диалектоопределящи маркери.

[редактиране] Компютърна поддръжка

Стандартът Уникод предвижда следните кодове за буквата ят:

В HTML главната буква се предствя чрез Ѣ или Ѣ, а малката ѣ или ѣ.

Тъй като ят не се използва често в ежедневието, много от компютърните шрифтове не поддържат тези символи и в някои програми те не се виждат правилно. Друг начин да се използва буквата е като я копирате от някъде и поставите върху текста който пишете като използвате шрифта "Palatino Linotype".

[редактиране] Вижте още

Открийте още информация за Ят в нашите сродни проекти:

Уикиизточник

Уикиизточник

• Голям юс
• Ятова граница

[редактиране] Източници и бележки

1. ↑ Младенов, Стефан (1939). Граматика на български език, стр. 26.