Ниш

Ниш Ниш/Niš
Сателитна снимка на Ниш през 2002.
Местоположение
Ниш Ниш на картата на Сърбия
Данни
Окръг:	Нишавски
Община:	Нишки общини
Население:	299 295 (2002)
Надм. височина:	м
Геогр. положение:	43° 19' 28" сев. ш. 21° 54' 11" изт. д.
Пощ. код:	18000
Тел. код:	018

Ниш (на сръбски: Ниш или Niš) e град в Югоизточна Сърбия, административен център на Нишавски окръг. Градът е разположен на река Нишава и има население около 299 987 души с придадените му крайградски общини (2004). Градът заема кръстопътно положение като шосеен и железопътен възел на Балканския полуостров. През Ниш преминава стратегически важната магистрална артерия, свързваща Близкия изток с Централна и Западна Европа. От железопътния възел Ниш започва отклонение, което през Лесковац и Прешево стига до Солун в Гърция.

В продължителни периоди през Средновековието градът е в границите на българската държава, от 14 век е включен във владението на Белаур с център Видин, а по-късно - на Османската империя. След идването на османците Ниш става център на Нишкия пашалък, а по-късно - и център на една от епархиите на Българската екзархия.

До 1878 година населението на Ниш етнически е приемуществено българско. Институциите, създадени от българите в града, са училище, читалище и българска община. Със Санстефанския договор Ниш е присъединен към Княжество Сърбия. През следващите десетилетия голям брой българи напускат града, други са асимилирани, а с урбанизацията през 20 век на населението на Ниш се придава предимно сръбски облик.

До 1878 година Ниш е считан за български град. Жером-Адолф Бланки, който е пратеник на френското правителство да проучи на место положението след Нишкото въстание, нарича Ниш столица на България. До 1878 година сърбите имат Ниш за български град. В първата излязла на сръбски специализирана история на българския народ (в годината на освобождението) се твърди дословно:

„

Главни места в България на Дунав са: Видин с 18-19 000 жители, Никопол с 10-15 000 жители, Свищов с 20 000 жит., Русчук с 22 000 жит., Силистра с 23 000 жит. А във вътрешността на България: Ниш с 26 000 ж., Плевен с 17 000 ж., Ловеч с 11 000 ж., Шумен с 20 000 ж., Варна на Черно море с 16 000 ж., и Търново старата столица на Янтра с 15 000 ж.

“

Етнически състав

Според официалната сръбска статистика, при преброяването на населението в Сърбия през 2002 г., 295 380 или 93,47% от жителите на града са посочили сръбска етническа принадлежност, и само 6798 жители или 2,39% от населението, са се самоопределили като българи.

Ниш в българската история

Ниш и Нишко са заселени в периода 3 - 7 век от славянски поселници от т.нар. българска група. Ниш влиза в пределите на Първата българска държава заедно със Средец по времето на хан Крум (809 г.). Според едни исторически източници (застъпени от Стилиян Чилингиров), Ниш е в пределите на Рашка и Душановата империя общо 55 години. Според Гаврил Занетов, Ниш никога не е влизал в пределите на средновековната сръбска държава. Независимо от тези малки несъвпадения, до Руско-турската освободителна война населението на града е почти изцяло българско.^{[източник?]}

В 1096 г. през българските земи, тогава под византийско владичество, минава Първия кръстоносен поход, оглавен с Готфрид Булонски и Петър Амиенски. Един от кръстоносците описвайки похода разказва, че като минали Землин, стигнали Белград, където се свършвала българската земя. След това пътували 8 дни през прочутата Българска гора край Морава, за да стигнат средата на българската страна в Ниш, където било седалището на управителя на българите (тогава византийския чиновник Никита).

Известното Нишко въстание от 1841 г. е отразено от всички източници (френски, австрийски, руски и прочее), и най-вече от сръбските, като въстание на българското население срещу несправедливостите при прилагането на място на Гюлханския хатишериф. Въстанието е жестоко потушено (като са извършени са редица зверства и престъпления) от нередовна войска (башибозук), съставена от банди арнаути. Изпратения да проучи действията на османската власт на место, специален пратеник на френското правителство Жером-Адолф Бланки, постфактум в книгата описваща пътуването си, изрично отбелязва Ниш, като столицата на България.

Нишката епархия, заедно с Нишавската епархия изпращат с голямо въодушевление на цялото си население свои представители в Цариград за учредяването на независима българска църква, след което влизат в състава на Българската екзархия (1870).

Сръбското княжество в периода 1870-1878 г., чрез подкупи и интриги успява в значителна степен да разклати единствените "български институции" по това време - църквата и училищата, като ги подмени с верни на сръбската пропаганда свещеници и сръбски училища.

След окупацията на града и санджака от Сърбия през 1878 (според сръбската историография освобождение, въпреки несъгласието на Русия, но впоследствие прието като "компенсация" за това, че Сърбия не може да се разшири в чисто сръбски земи - Новопазарско и Санджак), сръбските власти предоставят "възможност" на "чуждото" население да се пресели, като с този си акт сами признават, че мнозинството от населението на Ниш и околността е българско. Малцина са тези които се "възползват" от предоставената "възможност" (поради необходимостта да изоставят имуществото си в ръцете на сърбите, и на тяхно място да бъдат заселени шумадийци, или преселници от Западна Сърбия). Тази "възможност" е изрично в сила не само за мюсюлманското население, като по съществото си се е явила най-вече като форма на принуда, с цел натиск за подмяна на етническото самосъзнание у българското население.

По време на Първата световна война, българската армия овладява Ниш след боеве на 13 октомври 1915 година. Към 1917 година градът има население от 25 000 души.

Към днешна дата по сръбски неофициални данни, в Ниш живеят между 15 и 20 хиляди жители с българско етническо самосъзнание, преселници от пограничните райони на Западните покрайнини - Царибродско и Босилеградско.

Ниш е естествен географски, административен и културен център на областта Поморавие. Нишката телевизия излъчва новини на български език. Те са два пъти дневно в обедните часове и са по идея на една от общините в града - община Пантелей, в която живеят много българи.

Личности

• Константин I Велики - първият християнски римски император, почитан като светец от Източноправославната църква.

Възрожденски дейци

• Виктор Нишки (Вуколо Чолаков) - нишки екзархийски български митрополит, родом от Калофер, починал през 1888 г. и погребан в Белград.
• Григорий Атанасиевич - роден в Ниш. Постъпва в Българското опълчение, четвърта опълченска дружина.
• Михаил Атанасович - роден през 1850 г. в Ниш. Сътрудник на Любен Каравелов и участник във Втората българска легия.
• Радион Вучкович - роден в Ниш. Постъпва в Българското опълчение, трета опълченска дружина.
• Стефан Георгиевич - роден в Ниш. Постъпва в Българското опълчение, втора опълченска дружина, втора рота.
• Коца Бояджийски (чорбаджи Коца) - виден нишки първенец заточен през 1861 г. в Мала Азия.

Други личности свързани с Ниш

• Стефан Сремац
• Драгиша Цветкович
• Зоран Живкович
• Бранко Милкович
• Душан Радович
• Шабан Байрамович
• Иван Милкович
• Драган Пантелич
• Драган Стойкович - Пикси
• Жика Миленкович
• Горан Паскалевич
• Биляна Кръстич
• Цеца Ражнатович

Международни отношения

Ниш е побратимен със следните градове:

Алимос, Гърция Белгород, Русия Велико Търново, България Глифада, Гърция Касандра, Гърция Маруси, Гърция Спарта, Гърция Други форми на сътрудничество и градски партньори подобни на побратимени градове са: Бад Хомбург, Германия Барселона, Испания Беер Шева, Израел Виена, Австрия Грац, Австрия

Колумбус, САЩ Кошице, Словакия Краков, Полша Курск, Русия Рогнан, Норвегия

Галерия

• 

  Кръщелно свидетелство от Нишката българска община от 1871 година

• 

  Челе кула

• 

  Мозайки от античната Медиана

Вижте още

• Поморавие
• Поморавски научен комитет
• Нишавски окръг
• Нишава
• Нишко въстание
• Нишка спогодба
• Нишка операция

Външни препратки

• Официален сайт