Ниш
| Ниш | |
| Ниш / Niš | |
|
Сателитна снимка на Ниш през 2002 г. |
|
| Местоположение | |
|---|---|
| Общи данни | |
| Стари наименования | на латински: Naissus на гръцки: Ναϊσσός на турски: Niş |
| Община | Нишки общини: Медиана, Пантелей, Чрвени Крст, Палилула, Нишка баня |
| Окръг | Нишавски |
| Регион | Централна Сърбия, Поморавие |
| Площ | 597 km² |
| Население | 183.164 души (2011) |
| Агломерация | 260.237 души (2011) |
| Гъстота на населението | 457 души/km² |
| Надморска височина | 192 m |
| Географско положение | 43° 19' 28" сев. ш. 21° 54' 11" изт. д. |
| Управление | |
| Кмет | Зоран Перишич (СНС) |
| Други данни | |
| Часова зона | UTC+1 Централноевропейско стандартно време (CET) |
| Телефонен код | +381 18 |
| Пощенски код | 18003, 18008 |
| Регистрационен код | NI |
| Официална страница на общината | |
Ниш (на сръбски: Ниш или Niš) e град в Югоизточна Сърбия, административен център на Нишавски окръг. Градът е разположен на река Нишава и има население около 255 295 души с придадените му крайградски общини (2004). Градът заема кръстопътно положение като шосеен и железопътен възел на Балканския полуостров. През Ниш преминава стратегически важната магистрална артерия, свързваща Близкия изток с Централна и Западна Европа. От железопътния възел Ниш започва отклонение, което през Лесковац и Прешево стига до Солун в Гърция.
В продължителни периоди през Средновековието градът е в границите на българската държава, от 14 век е включен във владението на Белаур с център Видин, а по-късно - на Османската империя. След идването на османците Ниш става център на Нишкия пашалък, а по-късно - и център на една от епархиите на Българската екзархия.
До 1878 година населението на Ниш етнически е преимуществено българско. [1] Институциите, създадени от българите в града, са училище, читалище и българска община. [2] Със Санстефанския договор Ниш е присъединен към Княжество Сърбия. През следващите десетилетия голям брой българи напускат града, други са асимилирани, а с урбанизацията през 20 век на населението на Ниш се придава предимно сръбски облик.
До 1878 година Ниш е считан за български град. Жером-Адолф Бланки, който е пратеник на френското правителство да проучи на место положението след Нишкото въстание, нарича Ниш столица на България. До 1878 година сърбите имат Ниш за български град. В първата излязла на сръбски специализирана история на българския народ (в годината на освобождението) се твърди дословно:
| „ | Главни места в България на Дунав са: Видин с 18-19 000 жители, Никопол с 10-15 000 жители, Свищов с 20 000 жит., Русчук с 22 000 жит., Силистра с 23 000 жит. А във вътрешността на България: Ниш с 16 000 ж., Плевен с 17 000 ж., Ловеч с 11 000 ж., Шумен с 20 000 ж., Варна на Черно море с 16 000 ж., и Търново старата столица на Янтра с 15 000 ж. | “ |
Съдържание |
Георграфия [редактиране]
Местоположение [редактиране]
Ниш се намира на около 160 км западно от София и на около 250 km югоизточно от Белград. Разположен е на брега на река Нишава и на 192 метра надморска височина. Градът заема площ от 597 km².
Ниш е разделен на следните квартали:
- Медиана - централната градска част с историческия център
- Пантелей
- Чрвени Крст
- Палилула
- Нишка баня
Климат [редактиране]
Ниш има умереноконтинентален климат, като температурите могат да варират значително през денонощието. Средната годишна температура е 11,2 °C. Зимите в града са на границата между студените сибирски и меките средиземноморски зими, като основните валежи са от сняг и рядко духат студени ветрове. Най-топлия месец е юли, когато средната температура е 21,2 °C. Най-студено е през януари, когато средната температура е 0,2 °C. Средните годишни валежи са около 567 mm.
Население [редактиране]
Според официалната сръбска статистика, при преброяването на населението в Сърбия през 2002 г., 162 380 или 93,47% от жителите на града са посочили сръбска етническа принадлежност, и само 679 жители или 0,39% от населението, са се самоопределили като българи.
Ниш в българската история [редактиране]
Ниш и Нишко са заселени в периода 3 - 7 век от славянски поселници от т.нар. българска група. Ниш влиза в пределите на Първата българска държава заедно със Средец по времето на хан Крум (809 г.). Според едни исторически източници (застъпени от Стилиян Чилингиров), Ниш е в пределите на Рашка и Душановата империя общо 55 години. Според Гаврил Занетов, Ниш никога не е влизал в пределите на средновековната сръбска държава.
В 1096 г. през българските земи по Виа Милитарис, тогава под византийско владичество, минава Първия кръстоносен поход, оглавен с Готфрид Булонски и Петър Амиенски. Един от кръстоносците описвайки похода разказва, че като минали Землин, стигнали Белград, където се свършвала българската земя. След това пътували 8 дни през прочутата Българска гора край Морава, за да стигнат средата на българската страна в Ниш, където било седалището на управителя на българите (тогава византийския чиновник Никита).
Известното Нишко въстание от 1841 г. е отразено от всички източници (френски, австрийски, руски и прочее), и най-вече от сръбските, като въстание на българското население срещу несправедливостите при прилагането на място на Гюлханския хатишериф. Въстанието е жестоко потушено (като са извършени са редица зверства и престъпления) от нередовна войска (башибозук), съставена от банди арнаути. Изпратения да проучи действията на османската власт на место, специален пратеник на френското правителство Жером-Адолф Бланки, постфактум в книгата описваща пътуването си, изрично отбелязва Ниш, като столицата на България.
Нишката епархия, заедно с Нишавската епархия изпращат с голямо въодушевление на цялото си население свои представители в Цариград за учредяването на независима българска църква, след което влизат в състава на Българската екзархия (1870).
Сръбското княжество в периода 1870-1878 г., чрез подкупи и интриги успява в значителна степен да разклати единствените български институции по това време – църквата и училищата, като ги подмени с верни на сръбската пропаганда свещеници и сръбски училища.
След окупацията на града и санджака от Сърбия през 1878 (според сръбската историография освобождение, въпреки несъгласието на Русия, но впоследствие прието като "компенсация" за това, че Сърбия не може да се разшири в чисто сръбски земи - Новопазарско и Санджак), сръбските власти предоставят "възможност" на "чуждото" население да се пресели, като с този си акт сами признават, че мнозинството от населението на Ниш и околността е българско. Малцина са тези които се "възползват" от предоставената "възможност" (поради необходимостта да изоставят имуществото си в ръцете на сърбите, и на тяхно място да бъдат заселени шумадийци, или преселници от Западна Сърбия). Тази "възможност" е изрично в сила не само за мюсюлманското население, като по съществото си се е явила най-вече като форма на принуда, с цел натиск за подмяна на етническото самосъзнание у българското население. [3]
По време на Първата световна война, българската армия овладява Ниш след боеве на 13 октомври 1915 година. Към 1917 година градът има население от 25 000 души.[4]
Към днешна дата по сръбски неофициални данни, в Ниш живеят между 15 и 20 хиляди жители с българско етническо самосъзнание, преселници от пограничните райони на Западните покрайнини - Царибродско и Босилеградско.
Ниш е естествен географски, административен и културен център на областта Поморавие. Нишката телевизия излъчва новини на български език. Те са два пъти дневно в обедните часове и са по идея на една от общините в града - община Пантелей, в която живеят много българи.
Личности [редактиране]
- Родени в Ниш
- Константин I Велики - първият християнски римски император, почитан като светец от Източноправославната църква.
- Радован Павловски - поет от Република Македония
Възрожденски дейци [редактиране]
- Виктор Нишки (Вуколо Чолаков) - нишки екзархийски български митрополит, родом от Калофер, починал през 1888 г. и погребан в Белград.
- Григорий Атанасиевич - роден в Ниш. Постъпва в Българското опълчение, четвърта опълченска дружина.
- Михаил Атанасович - роден през 1850 г. в Ниш. Сътрудник на Любен Каравелов и участник във Втората българска легия.
- Радион Вучкович - роден в Ниш. Постъпва в Българското опълчение, трета опълченска дружина.
- Стефан Георгиевич - роден в Ниш. Постъпва в Българското опълчение, втора опълченска дружина, втора рота.
- Коца Бояджийски (чорбаджи Коца) - виден нишки първенец заточен през 1861 г. в Мала Азия.
Други личности свързани с Ниш [редактиране]
- Стефан Сремац
- Драгиша Цветкович
- Зоран Живкович
- Бранко Милкович
- Душан Радович
- Шабан Байрамович
- Иван Милкович
- Драган Пантелич
- Драган Стойкович - Пикси
- Жика Миленкович
- Горан Паскалевич
- Биляна Кръстич
- Цеца Ражнатович
Международни отношения [редактиране]
Ниш е побратимен със следните градове:
Други форми на сътрудничество и градски партньори подобни на побратимени градове са: |
Галерия [редактиране]
Вижте още [редактиране]
Външни препратки [редактиране]
Източници [редактиране]
- ↑ Герчев, Христо. Сръбски свидетелства върху българите в Моравско. София, 1921.
- ↑ Бланки, Жером-Адолф. Пътуване из България през 1841 година. Колибри, 2005. ISBN 978-954-529-367-2.
- ↑ Чилингиров, Стилиян. Поморавия по сръбски свидетелства. Българско дело, 1942.
- ↑ Военен календар ОТЕЧЕСТВО за 1917 г., издание на в-к Военни известия, София, 1917, стр. 28-29