Ниш
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Ниш Ниш/Niš |
|
|---|---|
| Местоположение | |
| Данни | |
| Окръг: | Нишавски |
| Община: | — |
| Население: | 255 180 (2002) |
| Надм. височина: | м |
| Геогр. положение: | 43° 19' 28" сев. ш. 21° 54' 11" изт. д. |
| Пощ. код: | 18000 |
| Тел. код: | 018 |
|
|
|
Ниш (на сръбски: Ниш или Niš) e град в Югоизточна Сърбия, административен център на Нишавски окръг. Градът е разположен на река Нишава и има население около 240 000 души (2004).
През продължителни периоди през Средновековието градът е в границите на българската държава, през 14 век е включен в състава на Сърбия, по-късно - на Османската империя. След идването на османците Ниш става център на пашалък, а по-късно - и център на една от епархиите на Българската екзархия.
До средата на 19 век населението на Ниш е предимно българско. [1] Институциите създадени от българите в града са училище, читалище и българска община. Със Санстефанския договор Ниш е присъединен към Сърбия. През следващите десетилетия голям брой българи напускат града, други са асимилирани, а с урбанизацията през 20 век Ниш придобива предимно сръбско население.
Съдържание |
[редактиране] Личности
- Константин I Велики - първият християнски римски император, почитан като светец от Източноправославната църква.
[редактиране] Възрожденски дейци
- Виктор Нишки (Вуколо Чолаков) - нишки митрополит, родом от Калофер
- Григорий Атанасиев - роден в Ниш. Постъпва в Българското опълчение, четвърта опълченска дружина.
- Михаил Атанасович - роден през 1850 г. в Ниш. Сътрудник на Любен Каравелов и участник във Втората българска легия.
- Радион Вучкович - роден в Ниш. Постъпва в Българското опълчение, трета опълченска дружина.
- Стефан Георгиев - роден в Ниш. Постъпва в Българското опълчение, втора опълченска дружина, втора рота.
- Григорий Атанасиев - роден в Ниш. Постъпва в Българското опълчение, четвърта опълченска дружина.
[редактиране] Международни отношения
Ниш е побратимен със следните градове:
Други форми на сътрудничество и градски партньори подобни на побратимени градове са: |
[редактиране] Галерия
[редактиране] Вижте още
[редактиране] Източници
- ↑ Бланки, Жером-Адолф (2005). „Пътуване из България през 1841 година“. Колибри. ISBN 978-954-529-367-2.

