Ниш

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Ниш Ниш/Niš
Изглед от нощен Нищ
Местоположение
Ниш Ниш на картата на Сърбия
Данни
Окръг:	Нишавски
Община:	—
Население:	255 180 (2002)
Надм. височина:	м
Геогр. положение:	43° 19' 28" сев. ш. 21° 54' 11" изт. д.
Пощ. код:	18000
Тел. код:	018

Ниш (на сръбски: Ниш или Niš) e град в Югоизточна Сърбия, административен център на Нишавски окръг. Градът е разположен на река Нишава и има население около 240 000 души (2004).

През продължителни периоди през Средновековието градът е в границите на българската държава, през 14 век е включен в състава на Сърбия, по-късно - на Османската империя. След идването на османците Ниш става център на пашалък, а по-късно - и център на една от епархиите на Българската екзархия.

До средата на 19 век населението на Ниш е предимно българско. ^[1] Институциите създадени от българите в града са училище, читалище и българска община. Със Санстефанския договор Ниш е присъединен към Сърбия. През следващите десетилетия голям брой българи напускат града, други са асимилирани, а с урбанизацията през 20 век Ниш придобива предимно сръбско население.

[редактиране] Личности

Константин I Велики - първият християнски римски император, почитан като светец от Източноправославната църква.

[редактиране] Възрожденски дейци

Виктор Нишки (Вуколо Чолаков) - нишки митрополит, родом от Калофер
Григорий Атанасиев - роден в Ниш. Постъпва в Българското опълчение, четвърта опълченска дружина.
Михаил Атанасович - роден през 1850 г. в Ниш. Сътрудник на Любен Каравелов и участник във Втората българска легия.
Радион Вучкович - роден в Ниш. Постъпва в Българското опълчение, трета опълченска дружина.
Стефан Георгиев - роден в Ниш. Постъпва в Българското опълчение, втора опълченска дружина, втора рота.
Григорий Атанасиев - роден в Ниш. Постъпва в Българското опълчение, четвърта опълченска дружина.