Ниш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града в Сърбия. За селото в Русия вижте Ниш (Русия).

Координати: 43.3247° с.ш. 21.9033° и.д.

Ниш
Ниш / Niš
Panorama Nisa.JPG

Панорама на Ниш с крепостта и река Нишава
Местоположение
Serbia location map 2.svg
ButtonRed.svg
Ниш
Ниш на картата на Сърбия
Общи данни
Стари наименования на латински: Naissus
на гръцки: Ναϊσσός
на турски: Niş
Община Град Ниш с градски общини: Медиана, Пантелей, Цървени кръст, Палилула, Нишка баня
Окръг Нишавски
Регион Централна Сърбия, Поморавие
Площ 597 km²
Население 183 164 души (2011)
Агломерация 260 237 души (2011)
Гъстота на населението 457 души/km²
Надморска височина 192 m
Географско положение 43° 19' 28" сев. ш.
21° 54' 11" изт. д.
Управление
Кмет Зоран Перишич (СНС)
Други данни
Часова зона UTC+1
Централноевропейско стандартно време (CET)
Телефонен код +381 18
Пощенски код 18003, 18008
Регистрационен код NI
Герб на Ниш
Знаме на Ниш
Официална страница на общината
Ниш в Общомедия

Ниш (на сръбски: Ниш или Niš) e град в Югоизточна Сърбия, административен център на Нишавски окръг. Градът е разположен на река Нишава и има население около 255 295 души с придадените му крайградски общини (2004). Градът заема кръстопътно положение като шосеен и железопътен възел на Балканския полуостров. През Ниш преминава стратегически важната магистрална артерия, свързваща Близкия изток с Централна и Западна Европа. От железопътния възел Ниш започва отклонение, което през Лесковац и Прешево стига до Солун в Гърция.

В продължителни периоди през Средновековието градът е в границите на българската държава, от 14 век е включен във владението на Белаур с център Видин, а по-късно - на Османската империя. След идването на османците Ниш става център на Нишкия пашалък, а по-късно - и център на една от епархиите на Българската екзархия.

До 1878 година населението на Ниш етнически е преимуществено българско. [1] Институциите, създадени от българите в града, са училище, читалище и българска община. [2] Със Санстефанския договор Ниш е присъединен към Княжество Сърбия. През следващите десетилетия голям брой българи напускат града, други са асимилирани, а с урбанизацията през 20 век на населението на Ниш се придава предимно сръбски облик.

До 1878 година Ниш е считан за български град. Жером-Адолф Бланки, който е пратеник на френското правителство да проучи на място положението след Нишкото въстание, нарича Ниш столица на България. До 1878 година сърбите имат Ниш за български град. В първата излязла на сръбски специализирана история на българския народ (в годината на Освобождението) се твърди дословно:

Главни места в България на Дунав са: Видин с 18-19 000 жители, Никопол с 10-15 000 жители, Свищов с 20 000 жит., Русчук с 22 000 жит., Силистра с 23 000 жит. А във вътрешността на България: Ниш с 16 000 ж., Плевен с 17 000 ж., Ловеч с 11 000 ж., Шумен с 20 000 ж., Варна на Черно море с 16 000 ж., и Търново старата столица на Янтра с 15 000 ж.

География[редактиране | edit source]

Градски общини (райони) на Град Ниш

Местоположение[редактиране | edit source]

Ниш се намира на около 160 км западно от София и на около 250 km югоизточно от Белград. Разположен е на брега на река Нишава и на 192 метра надморска височина. Градът заема площ от 597 km².

Ниш е разделен на следните квартали:

Климат[редактиране | edit source]

Ниш има умереноконтинентален климат, като температурите могат да варират значително през денонощието. Средната годишна температура е 11,2 °C. Зимите в града са на границата между студените сибирски и меките средиземноморски зими, като основните валежи са от сняг и рядко духат студени ветрове. Най-топлия месец е юли, когато средната температура е 21,2 °C. Най-студено е през януари, когато средната температура е 0,2 °C. Средните годишни валежи са около 567 mm.

Население[редактиране | edit source]

Според официалната сръбска статистика, при преброяването на населението в Сърбия през 2002 г., 162 380 или 93,47% от жителите на града са посочили сръбска етническа принадлежност, и само 679 жители или 0,39% от населението, са се самоопределили като българи.

Ниш в българската история[редактиране | edit source]

Ниш и Нишко са заселени в периода 3 - 7 век от славянски поселници от т.нар. българска група. Ниш влиза в пределите на Първата българска държава заедно със Средец по времето на хан Крум (809 г.). Според едни исторически източници (застъпени от Стилиян Чилингиров), Ниш е в пределите на Рашка и Душановата империя общо 55 години. Според Гаврил Занетов, Ниш никога не е влизал в пределите на средновековната сръбска държава.

В 1096 г. през българските земи по Виа Милитарис, тогава под византийско владичество, минава Първия кръстоносен поход, оглавен с Готфрид Булонски и Петър Амиенски. Един от кръстоносците, описвайки похода, разказва, че като минали Землин, стигнали Белград, където се свършвала българската земя. След това пътували 8 дни през прочутата Българска гора край Морава, за да стигнат средата на българската страна в Ниш, където било седалището на управителя на българите (тогава византийския чиновник Никита).

Известното Нишко въстание от 1841 г. е отразено от всички източници (френски, австрийски, руски и прочее), и най-вече от сръбските, като въстание на българското население срещу несправедливостите при прилагането на място на Гюлханския хатишериф. Въстанието е жестоко потушено (като са извършени са редица зверства и престъпления) от нередовна войска (башибозук), съставена от банди арнаути. Изпратеният да проучи действията на османската власт на място специален пратеник на френското правителство Жером-Адолф Бланки постфактум в книгата, описваща пътуването си, изрично отбелязва Ниш като столицата на България.

Нишката епархия, заедно с Нишавската епархия изпращат с голямо въодушевление на цялото си население свои представители в Цариград за учредяването на независима българска църква, след което влизат в състава на Българската екзархия (1870).

Сръбското княжество в периода 1870-1878 г. чрез подкупи и интриги успява в значителна степен да разклати единствените български институции по това време – църквата и училищата, като ги подмени с верни на сръбската пропаганда свещеници и сръбски училища.

След окупацията на града и санджака от Сърбия през 1878 (според сръбската историография освобождение, въпреки несъгласието на Русия, но впоследствие прието като "компенсация" за това, че Сърбия не може да се разшири в чисто сръбски земи - Новопазарско и Санджак), сръбските власти предоставят "възможност" на "чуждото" население да се пресели, като с този си акт сами признават, че мнозинството от населението на Ниш и околността е българско. Малцина са тези които се "възползват" от предоставената "възможност" (поради необходимостта да изоставят имуществото си в ръцете на сърбите, и на тяхно място да бъдат заселени шумадийци, или преселници от Западна Сърбия). Тази "възможност" е изрично в сила не само за мюсюлманското население, като по съществото си се е явила най-вече като форма на принуда, с цел натиск за подмяна на етническото самосъзнание у българското население. [3]

По време на Първата световна война българската армия овладява Ниш след боеве на 13 октомври 1915 година. Към 1917 година градът има население от 25 000 души.[4]

Ниш е естествен географски, административен и културен център на областта Поморавие.

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Ниш

Възрожденски дейци[редактиране | edit source]

Други личности, свързани с Ниш[редактиране | edit source]

Международни отношения[редактиране | edit source]

Ниш е побратимен със следните градове:

Други форми на сътрудничество и градски партньори подобни на побратимени градове са:

Галерия[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Герчев, Христо. Сръбски свидетелства върху българите в Моравско. София, 1921.
  2. Бланки, Жером-Адолф. Пътуване из България през 1841 година. Колибри, 2005. ISBN 978-954-529-367-2.
  3. Чилингиров, Стилиян. Поморавия по сръбски свидетелства. Българско дело, 1942.
  4. Военен календар ОТЕЧЕСТВО за 1917 г., издание на в-к Военни известия, София, 1917, стр. 28-29