Виа Милитарис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Северният Балкански полуостров и Виа Милитарис през Късната древност
Виа Диагоналис близо до Кастра Рубра

Виа Милитарис (на латински: Via militaris, Via Diagonalis, Via Singidunum) е древен римски път построен от римляните на Балканския полуостров, който минава през Белград (Sigindunum), Ниш (Naissus), София (Serdica), Пловдив (Philipopolis), Одрин (Hadrianopolis) и стига до Константинопол. По няколко отклонения той се е свързвал с Виа Игнация (през Родопите през Чернатица и Персенк за Беломорието, през Никополис ад Нестум и през Пауталия (Кюстендил), с пътя по долината на река Вардар (Axios) и с Виа Понтика.

Наричан е с най-различни имена – Виа Диагоналис, Виа Сингидунум, Цариградски друм (път, гр.), голям диагонален път, или Виа де Рагуси, Виа Рагусина в региона на Хърватска, Босна и Херцеговина, Сърбия и Черна гора – Диагоналният път още от времето на Римската империя и до днес е най-важната комуникационна ос между Западна Европа и Ориента.

Построен е по времето на император Нерон (37-68) през 1 век сл.н.е.[1] Завършен е по времето на император Траян (53-117). От Сингидунум до Константинопол са били 924 километра. [2]

Византийците наричат Виа Милитарис „кралски път“. През Средновековието пътят Виа Милитарис остава важна връзка между Изток-Запад и е използван от кръстоносните войски (1096–1099, 1147-1149 и 1189–1192) в посока Палестина. [3] След завладяването на на Константинопол (1453) османите наричат пътя „Голям военен път“ и строят до него паланки и го изпозват най-вече за завладяването на Австрия. [4] Сърбите маршируват в сръбско-българската война (1885) по Виа Милитарис в България.

От 1600 г. Виа Милитарис е наричан Виа Траяна (Via Traiana). Близо до днешен Пловдив е намерен надпис от 61 г. сл.н.е. [5]

Станции[редактиране | редактиране на кода]

Антично име Местоположение
Singidunum Белград, Сърбия
Gratiana Добра, Сърбия
Viminacium Костолац, Сърбия
Naissus Ниш, Сърбия
Remesiana Бела Паланка, Сърбия
Serdica София, България
Philippopolis Пловдив, България
Hadrianopolis Одрин (Edirne), Турция
Arcadiopolis Люлебургаз, Турция
Byzantium Истанбул, Турция
Градове и пътни станции по трасето на Виа Милитарис на територията на провинция Тракия:
Антично име Сегашно местоположение Тип селище
Филипопол Пловдив civitas
Сирнота с.Маноле mutatio
Парамболе с.Белозем mutatio
Ранилум с.Оризово mutatio
Циле с.Черна гора mansio

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Stephen Mitchell: The administration of Roman Asia from 133 BE to AD 250. Lokale Autonomie und römische Ordnungsmacht in den kaiserzeitlichen Provinzen vom 1. bis 3. Jahrhundert. Oldenbourg Wissenschaftsverlag, München 1999, ISBN 3-486-56385-8, S. 18 (Online).
  2. A Short History of the Yugoslav Peoples, p. 12, Google Books
  3. Елена Койчева: Logistical Problems for the Movements for the early Crusades through the Balcans: Transport and Road Systems. Proceedings of the 21st International Congress of Byzantine Studies: London, 21–26 August, 2006. Ashgate Publishing Ltd. 2006, ISBN 978-0-7546-5740-8, S. 54 (Google Books).
  4. Kılıç, Ayşegül; Bir Osmanlı Akın Beyi Gazi Evrenos Bey İthaki Yay. İstanbul 2014, ISBN 978-605-375-345-2 p. 16.
  5. Corpus Inscriptionum Latinarum (CIL) III Nr. 6123

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]