Бона Мансио
Тази статия е за римската пътна станция. За острова в Антарктика вижте Бона Мансио (остров).
| Бона Мансио | |
| Местоположение | |
|---|---|
  Бона Мансио Местоположение в България Област Пазарджик | |
| Страна |  България |
| Област | Област Пазарджик |
| Археология | |
| Вид | Антична пътна станция |
| Период | от IV век |
Бона мансио (на латински: Bona mansio), известна още като Мансио Лиса (на латински: Mansio Lissae) е римска пътна станция. Разположена е на около 5 km от Ветрен и на около 100 m от пътя Ветрен-Бошуля в местността Асар дере, част от местността Градището.[1]
Пътната станция носи името на тракийското селище Лиса, до което е изградена. Към началото на 4 век е преименувана на Бона мансио.[2] Крепостта е с формата на неправилен четириъгълник. Стените са с дебелина 2 – 2,5 m, изградени от цепен камък, споен с бял хоросан. Крепостта е имала четири кръгли кули в ъглите и една квадратна с ширина и дължина по четири метра. Пътната станция е обслужвала минаващия южно от нея Диагонален път.[1]
Като част от Османската империя крепостта Бона мансио, преименувана на Асар, е отделно административно селище. В географските карти е посочена с името Асарджик.[1]
През ноември 1990 г. в близост до пътната станция е открита гранитна плоча с изчукан върху нея надпис на старогръцки език.[2] Надписът върху нея представя статута на емпорион Пистирос, предложен и наложен от Котис I. Чрез него се представят факти около вътрешната организация на търговията и пътното дело. Особено място в текста се отделя на търговците от Маронея.[3] При проучвателна дейност са открити фрагменти от строителна и битова керамика, както и речни и ломени камъни, част от тях имат следи от хоросан.[4]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Бона мансио // Bulgarian Castles. Архивиран от оригинала на 2013-07-19. Посетен на 19 декември 2012.
- ↑ а б Домарадски, Мечислав. Емпорион Пистирос. Трако-гръцки търговски отношения. Септември. с. 75.
- ↑ Домарадски, Мечислав. Емпорион Пистирос. Трако-гръцки търговски отношения. Септември. с. 83 – 84.
- ↑ Домарадски, Мечислав. Емпорион Пистирос. Трако-гръцки търговски отношения. Септември. с. 10.
