Ветрен (град)

Вижте пояснителната страница за други населени места с името Ветрен.

---

Ветрен
Ветрен
42° с. ш. 24° и. д.42.267° с. ш. 24.05° и. д. 42.267, 24.05
Общи данни
Население	3 334 (ГРАО, 2010-12-15)* 3 221 (НСИ)
Землище	64,545 km²
Надм. височина	360 m
Пощ. код	4480
Тел. код	03584
МПС код	РА (Пз)
ЕКАТТЕ	10820
Администрация
Държава	България
Област	Пазарджик
Община    - кмет	Септември Петър Бошев (независим)
Кметство    - кмет	Ветрен Радослав Лютаков (ОБТ)

Ветрен (изписване до 1945: Вѣтренъ) е град в Южна България и се намира в община Септември, Пазарджишка област.

География

Ветрен се намира между височините на изток от връх Еледжик. Селището е разположено на изхода на прохода Траянови врата - Паланката в Пазарджишкото поле, върху двете страни на Селското дере, което започва от седловината Паланката (710 м), 4,5 км западно от Ветрен. Градът е разположен главно върху северната страна на Селското дере, откъдето има благоприятно югоизточно изложение. От север над Ветрен се издига голата височина Голуша (568 м)- продължение на рида Бърдо, а от юг долината на Селското дере се загражда от височината Селска кория (655 м)- продължение на Голашкия рид.

История

В землището на град Ветрен има около 65 обекта с останки от древни култури. През 1900 година е открито съкровище от сребърни монети. То съдържа над 200 талера на Мария Терезия. Само преди няколко години при разкопки отново бе открита старинна делва, пълна със сребърни монети.

По времето на османското владичество селото не било много голямо, но постепенно се увеличава и през 1946 година наброява 6 556 жители. Поради нападенията на османските войски в миналото, кризата в лозарството (поминъка на ветренци и до днес са лозарството и земеделието) и изземването на земите и добитъка за създаването на ТКЗС през 50-те години на 20 век, голяма част от хората във Ветрен се пръскат по различните краища на България. Там се заселват и така са създадени и другите села с името Ветрен — Бургаско, Старозагорско и Силистренско.

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Ветрен са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

Религии

Жителите на град Ветрен са православни християни.

Обществени институции

Общината

• ОУ "Св.св.Кирил и Методий" - през учебната 2009/2010 г. се навършват 170 години от създаване на училището. От началото на учебната 2009/2010 година ще се проведат много мероприятия свързани с тази годишнина. Поканват се всички бивши ученици, учители и приятели на училището да вземат дейно участие в организиране и провеждане на мероприятията. Училището се нуждае от спешен ремонт и всяка финансова и материална помощ ще е от огромно значение.Телефон за контакт 03584/3171
• читалище "Христо Смирненски";
• Спортен клуб "Вихър"-футбол;
• Спортен клуб "Вихър-Ветрен"-джудо и самбо;
• самодеен състав за народни песни към пенсионерския клуб;
• самодеен състав - "фитнес — фолк"- за народни танци

Културни и природни забележителности

Църквата "Свети Николай"

Ветрен е едно красиво и спокойно място с чист и лечебен въздух.

През 2005 е сформирана самодейна театрална трупа, която представи пиесата "Женско царство" под режисурата на Иван Джамбазов. Пиесата е представена два пъти на сцената на читалище "Христо Смирненски" във Ветрен, на сцената на читалище "Васил Левски" във Велинград; два пъти на сцената на младежки дом в Септември и в село Сестримо. Също така трупата има турне и в Италия. Публиката приема с огромен ентусиазъм изпълнението на самодейните артисти.

Редовни събития

Един от най-тачените празници във Ветрен е Гергьовден и Трифон Зарезан и в дните около празника се провежда събор. Пекат се агнета в старите пещи, децата се люлеят на въжени люлки и всички празнуват.

Друго интересно събитие е традиционния събор, който до скоро се провеждаше на всеки 4 години, а сега е ежегоден. Той трае 2 дни и голяма част от хората остават и през нощта да празнуват, като спят на палатки. Съборът се провежда в първите дни на месец август в местността "Паланката" - на няколко километра от Ветренския язовир. Често гости и спонсори на събора са италианци, идващи във Ветрен заради Домът за медико-социални грижи за деца "Свети Стилиян", в който са настанени около 80 деца до 3-годишна възраст.

Личности

• Страхил войвода - български хайдутин и войвода от XVII век
• Славейко Лазаров Василев - политически, държавен и военен деец, полковник.
• Николай Пешалов - световен и олимпийски шампион по вдигане на тежести
• Васил Байлов - художник и иконописец
• Ангел Божинов - един от двамата опълченци от Ветрен, които са участвали в боевете на Шипка през Руско-турската освободителна война. Участвал е в Априлското въстание. В неговата къща е отседнал генерал Гурко, когато е минавал през Ветрен. За това събитие е имало и паметен надпис в миналото, преди да се продаде къщата от неговите наследници.
• Борис Балабанов - български юрист, специлист по застраователно право, до 1992 г. съдия във Върховния съд на Република България

Знаете ли, че...

Паметна плоча на Алфонс дьо Ламартин

• Ветрен е създаден през 1403 г.

• В разказа на Иван Вазов "Иде ли?"* се говори точно за Ветрен. Действието е по реални исторически факти. Вазов, отседнал във една ветренска странноприемница научава историята.

• Захари Стоянов пише за Ветрен в "Записки по българските въстания".

• Александър Стамболийски е работил като учител във Ветрен в училището "Св.св. Кирил и Методий", а гробът му се намира между гр.Ветрен и гр.Септември.

• Ветрен е посещаван от много известни пътешественици - 1534 година Бенедето Ламберти, 1553 година Вранчич превежда Ветрен на латински Ventosus, което означава "Ветърний", 1578 г. Герлах го превежда на немски in der Luft (във въздуха), 1832 г. Алфонс дьо Ламартин (виден френски поет, дипломат и държавник), прекарал 20 дни във Ветрен поради настигналата го малария. Ветренци го излекували по необикновен начин. Ламартин бил очарован от гостоприемството и жертвоготовността на ветренци да помогнат на ближния, изпаднал в беда. Сега във Ветрен има плоча "Вечна признателност към Ламартин" и в читалище "Христо Смирненски" Ветрен се пази урна с пръст от гроба на Ламартин.
• През 1941 година, немският фелдмаршал *Зигмунд Вилхелм Лист посещава град Ветрен.
• През 2003 година, по случай 600 години от създаването на Ветрен, селището добива статут на град.

Името "Ветрен"

Има две различни версии за историята и произхода на името Ветрен. Първият, за който всеки би се досетил лесно, е, че духат много ветрове и това е причината за настоящето име. Старите хора разказват, че отдавна в селото (което вече е град) е имало стар дрян, точно на центъра, или както се изразяват те - "вет дрен"! (На диалект "ве'т", т. е. вехт, и означава стар, а "дрен" си е дрян) И когато хората отивали към центъра, казвали, че отиват до "ветия дрен". И така постепенно от ветия дрен се родило и името Ветрен.

По-стари имена на Ветрен: Bona Mansio (lat.),Еникьой, Дервент еникьой, Хисарджик (във връзка с крепостта при Паланката), Ново село, Просек (славянско име).

Кухня

Ветренци са големи кулинари. Типично ветренско ястие е "Тепси кебап"

Тепси кебап - Ястие, което се приготвя при клане на прасе.

Продукти: Свинско месо — по-мазно от корема на прасето (висменка) и по-сухичко (крехтина), Черен дроб, Праз лук — ситно нарязан, Кисело зеле — нарязано и сварено, Ориз — сварен, Червен пипер, Черен пипер, Смлени семена от копър(може и кимион)

Нарязаното месо и дроба се запържват в тепсия докато се поначервят. Добавя се празът. Пържи се. Добавят се подправките, зелето (заедно със малко зелев сок (пресоловица)) и ориза. Разбърква се добре и се пече във фурна до готовност на месото. Може да се приготви и без дроб.

Библиография

• Селимски, Л. Стари записи и тълкувания на селищното название Ветрен. - В: Toponimia i oronimia. Red. A. Cieślikowa i B. Czopek-Kopciuch. Kraków, 2001, 97–99.

Външни препратки

• Радио и телевизия във Ветрен
• ДОМ за медико-социални грижи за деца "Свети Стилиян"
• сайта на град ветрен