Ветрен (град)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други населени места с името Ветрен.

Ветрен
България
Red pog.png
Ветрен
Област Пазарджик
Red pog.png
Ветрен
Общи данни
Население 3 195 (ГРАО, 2013-12-15)*
Понижение 3 221 (НСИ)
Землище 64,545 km²
Надм. височина 360 m
Пощ. код 4480
Тел. код 03584
МПС код РА (Пз)
ЕКАТТЕ 10820
Администрация
Държава България
Област Пазарджик
Община
   - кмет
Септември
Петър Бошев
(независим)
Кметство
   - кмет
Ветрен
Радослав Лютаков
(ОБТ)

Ветрен (изписване до 1945: Вѣтренъ) е град в Южна България, Пазарджишка област, община Септември.

География[редактиране | edit source]

Ветрен се намира между височините на изток от връх Еледжик. Градът е разположен край Паланката - на изхода на прохода Траянови врата, в Пазарджишкото поле, върху двете страни на Селското дере, което започва от седловината Паланката (710 м) - 4,5 км западно от Ветрен. Той е по върху северната страна на Селското дере, откъдето има благоприятно югоизточно изложение. От север над Ветрен се издига голата височина Голуша (568 м) - продължение на рида Бърдо, а от юг долината на Селското дере се загражда от височината Селска кория (655 м) - продължение на Голашкия рид.

Ветрен е красиво и спокойно място с чист и лечебен въздух.

История[редактиране | edit source]

В землището на град Ветрен има около 65 обекта с останки от древни култури. През 1900 година е открито съкровище от сребърни монети. То съдържа над 200 талера на Мария Терезия. Само преди няколко години при разкопки отново е открита старинна делва, пълна със сребърни монети.

Ветрен е създаден през 1403 г. По времето на османското владичество селото не е много голямо, но постепенно се разразства и през 1946 година населението му наброява 6556 жители. Поради нападенията на османските войски в миналото, кризата в лозарството (поминъкът на ветренци и до днес са лозарството и земеделието), изземването на земите и добитъка за създаването на ТКЗС през 1950-те години и индустриализацията на страната голяма част от хората във Ветрен се пръскат по разни краища на България. Там се заселват и така други села приемат името Ветрен - Бургаско, Старозагорско и Силистренско.

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Ветрен са доброволци в Македоно-одринското опълчение[1].

На 29 април 2003 г. Ветрен е обявен за град с Решение № 254 на МС от 18 април 2003 г. (обн., ДВ. бр. 40 от 29.04.2003).

Религии[редактиране | edit source]

Жителите на град Ветрен са православни християни.

Обществени институции[редактиране | edit source]

Кметството
  • ОУ "Св.св. Кирил и Методий" - през 2010 г. тържествено отбеляза 170 години от създаване си. Телефон за контакт 034 901 871
  • Читалище "Христо Смирненски";
  • Спортен клуб "Вихър" - футбол;
  • Спортен клуб "Вихър-Ветрен" - джудо и самбо;
  • Самодеен състав "Златен грозд" за народни песни към пенсионерския клуб с ръководител Митко Дишков;
  • самодеен състав за народни танци.

Култура[редактиране | edit source]

Църквата "Свети Николай"

През 2005 г. е сформирана самодейна театрална трупа, която представя пиесата "Женско царство" под режисурата на Иван Джамбазов. Пиесата е представена 2 пъти на сцената на читалище "Христо Смирненски" във Ветрен, на сцената на читалище "Васил Левски" във Велинград, 2 пъти на сцената на младежкия дом в Септември и в село Сестримо. Трупата е била на турне и в Италия. Публиката приема с огромен ентусиазъм изпълнението на самодейните артисти.

Редовни събития[редактиране | edit source]

Един от най-тачените празници във Ветрен е Гергьовден и Трифон Зарезан и в дните около празника се провежда събор. Пекат се агнета в старите пещи, децата се люлеят на въжени люлки, всички празнуват.

Друго интересно събитие е традиционния събор, който до скоро се провеждаше на всеки 4 години, а сега е ежегоден. Той трае 2 дни и голяма част от хората остават и през нощта да празнуват, като спят на палатки. Съборът се провежда в първите дни на август в местността "Паланката" - на няколко километра от Ветренския язовир. Често гости и спонсори на събора са италианци, идващи във Ветрен заради Дома за медико-социални грижи за деца "Св. Стилиян", в който са настанени около 80 деца до 3-годишна възраст.

Личности[редактиране | edit source]

Любопитно[редактиране | edit source]

Паметна плоча на Алфонс дьо Ламартин
  • В разказа на Иван Вазов "Иде ли?"* се говори точно за Ветрен. Действието е по реални исторически факти. Вазов, отседнал във ветренска странноприемница, научава историята.
  • Захари Стоянов пише за Ветрен в "Записки по българските въстания".
  • Александър Стамболийски е работил като учител във Ветрен в училището "Св.св. Кирил и Методий", а гробът му се намира между гр. Ветрен и гр. Септември.
  • Ветрен е посещаван от много известни пътешественици - Бенедето Ламберти (1534), Вранчич през 1553 година превежда Ветрен на латински Ventosus (което означава "Ветърний"), Герлах през 1578 г. го превежда на немски in der Luft (във въздуха).
  • Алфонс дьо Ламартин (виден френски поет, дипломат и държавник), прекарва 20 дни във Ветрен през 1832 г. поради настигналата го малария. Ветренци го излекували по необикновен начин. Ламартин бил очарован от гостоприемството и жертвоготовността на ветренци да помогнат на ближния, изпаднал в беда. Сега във Ветрен има плоча "Вечна признателност към Ламартин" и в читалище "Христо Смирненски" Ветрен се пази урна с пръст от гроба на Ламартин.
  • През 1941 година германският фелдмаршал Вилхелм Лист посещава Ветрен.

Наименование[редактиране | edit source]

Има 2 различни версии за историята и произхода на името Ветрен. Първият е, че духат много ветрове и това е причината за настоящето име. Старите хора разказват, че отдавна в селото е имало стар дрян, точно на центъра, или както се изразяват те - "вет дрен"! (На диалект "ве'т", т.е. вехт, стар, а "дрен" е дрян). И когато хората отивали към центъра, казвали, че отиват до "ветия дрен". И така постепенно от ве(х)тия дрен се родило и името Ветрен.

По-стари имена на Ветрен: Bona Mansio (lat.),Еникьой, Дервент еникьой, Хисарджик (във връзка с крепостта при Паланката), Ново село, Просек (славянско име).

Кухня[редактиране | edit source]

Ветренци са големи кулинари. Типично ветренско ястие е Тепси кебап.

Тепси кебап е ястие, което се приготвя при клане на прасе. Продукти: свинско месо - по-мазно от корема на прасето (висменка) и по-сухичко (крехтина), Черен дроб, праз лук - ситно нарязан, кисело зеле - нарязано и сварено, ориз - сварен, червен пипер, черен пипер, смлени семена от копър (може и кимион). Нарязаното месо и дробът се запържват в тепсия, докато се поначервят. Добавя се празът. Пържи се. Добавят се подправките, зелето - заедно с малко зелев сок (пресоловица), и оризът. Разбърква се добре и се пече във фурна до готовност на месото. Може да се приготви и без дроб.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 834

Библиография[редактиране | edit source]

  • Селимски, Л. Стари записи и тълкувания на селищното название Ветрен. - В: Toponimia i oronimia. Red. A. Cieślikowa i B. Czopek-Kopciuch. Kraków, 2001, 97–99.

Външни препратки[редактиране | edit source]