Сливница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Сливница.

Герб на Сливница
Сливница
България
Red pog.png
Сливница
Софийска област
Red pog.png
Сливница
Общи данни
Население 7 269 (ГРАО, 2013-12-15)*
Понижение 7 665 (НСИ)
Землище 42,816 km²
Надм. височина 551 m
Пощ. код 2200
Тел. код 0727
МПС код СО (Сф)
ЕКАТТЕ 67372
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Сливница
Васко Стоилков
(ГЕРБ)
Адрес община
гр. Сливница
пл.”Съединение” № 1
тел.: 0727/42300
факс: 0727/44377
e-mail: slivnitsa@slivnitsa.bg
сайт: [http://www.slivnitsa.bg/ www.slivnitsa.bg]
сайт: http://slivnitsa.com/ www.slivnitsa.com]

Слѝвница е български град в Западна България. Той се намира в Софийска област на 22 километра от столицата София и в близост до градовете Брезник, Костинброд, Драгоман и Годеч. Градът е административен център на Община Сливница.

География[редактиране | edit source]

Площадът на Сливница с паметника на загиналите в Сръбско-българската война от 1885 г.
Европейски път Е80 при Сливница

Град Сливница е разположен на площ от 187 км², в северозападната част на Софийската котловина, на 30 км от София и на 25 км от границата ни със Сърбия.

Сливница е разположена на международния път Е80 от Лисабон през София за Истанбул и на железопътната линията Мюнхен — София — Истанбул. Има пътни връзки с град Перник (Сливница — Брезник — Перник) и Северна България (Сливница — ОпицветБеледие хан — проход ПетроханБерковица). Градът се слави със студените зимни месеци, най-вече със силните си ветрове, откъдето най-вероятно произлиза и името му („сливане“ - Сливница). Надморската височина варира от 600 до 800 метра. Приблизителни географски координати на Сливница са 42 градуса и 51 минути северна ширина и 23 градуса и 03 минути източна дължина, снети от карта с мащаб 1:250 000, определят географското ѝ местоположение в северното полукълбо и на изток от Гринуичкия меридиан.

Сливнишкото поле е „отворено“ на югоизток към София, на северозапад към Драгоман и на запад към Алдомировци. В останалите посоки то е оградено от сравнително ниски и заоблени хълмисти възвишения. Северните възвишения принадлежат към най-южните разклонения на Стара планина, южните - към северните разклонения на планинската верига Люлин - Вискяр - Завалска планина - Гребен - Влашка планина.

Софийската котловина, част от която е Сливнишкото поле, е котловинна релефна форма в границите на Краищидно-Средногорската област. Западната част на котловинната основа е хълмиста, с добре оформени кватернерни тераси. Последните са се образували през кватернерния период на незозоиската ера, приблизително преди 1 милион години.

През плиоценската епоха на незозойската ера,приблизително преди 9-12 млн.години, котловината е представлявала сладководно езеро, което постепенно се е запълвало с наслаги от глини, пясъци, чакъли и мергели, пренесени от оградните планини.

История[редактиране | edit source]

Битката при Сливница“ е голямо сражение по време на Сръбско-българска война, водено в района на град Сливница и село Алдомировци, местностите Три уши и Мека црев, в периода 5 ноември 1885 - 7 ноември 1885 година.

Погледната на топографска карта, формата на застрояване на града наподобява огледалния образ на препинателния знак „запетая“. Тази форма е в тясна зависимост от хронологията на възникване и развитие на селището. Най-напред редично, по дължината на река Криворащица, е възникнала стара Сливница (Войнишката махала), по-късно по дължината на Сливнишка река са възникнали Портарева, Горна и Адамова махала, до като централната част, т.нар. "Паланка", е възникнала като самостоятелно селище със стражеви функции.

Политика[редактиране | edit source]

Сградата на Общината
Побратимени градове

Икономика[редактиране | edit source]

На територията на общината има над 15 малки и средни предприятия.

Основно място заемат транспортът и ремонтът на тежкотоварни и лекотоварни автомобили. Автомобилният транспорт извършва голяма част от превозите на товари и пътници на дълги и къси разстояния.

Традиционно в района се добива варовик, основно в кариера „Козяк“ от фирма „Калцит“ ЕООД, производител на негасена вар. Строи се модерен завод за производство на строителни материали и консумативи.

Водещ сектор е селското стопанство като земеделието е концентрирано предимно в малки частни стопанства. Има 3 язовира, които се използват както за рибовъдство, така и през летните месеци за спортен риболов.

По-големи компании на територията на общината
Форд Мото-Пфое - Сливница
  • Мото-Пфое“ - официален вносител на автомобили марки: Форд, Волво, Ленд Роувър, Ягуар, складова база в строеж;
  • „БЪЛГЕРИЪН ТРАК СЪРВИС“ ООД - център за ремонт и комплексно обслужване на транспортни средства.
  • „Калцит“ ЕООД - производител на негасена вар;
  • „ПЛЕНА България“ - дъщерна фирма на шведската компания PLENA Holding. Притежава завод за негасена вар в местността „Пуклина“, намиращ се в района на местността Три уши;
  • „Сливница 1968“
  • „БКС-Сливница“ ООД - частна строителна компания;
  • „КОЛОР 93 - МС“ ООД - основен производител в България на „КОЛОР КИТ“ („испанска стена“), както и строителни лепила за топлоизолационни системи;

Забележителности[редактиране | edit source]

Военен клуб[редактиране | edit source]

Централен вход на Военния клуб

Историята на Военен клуб — Сливница е тясно свързана с историята на 25-ти Драгомански пехотен полк и Първа пехотна софийска дивизия.

През месец май 1921 г. за постоянен гарнизон на Драгоманската дружина, която трябва да напусне Цариброд по силата на пагубния за България Ньойски договор от 1919 г., е предложено село Сливница.

През 1924 г. за командир на дружината е назначен полковник Ковачев. Негова е заслугата за построяването на сградата на Гарнизонното офицерско събрание, както се е наричал тогава Военният клуб.

Мястото за строеж било подарено от родолюбивия сливничанин Павел Цветков през месец август 1925 г. Запазено е благодарствено писмо на дружинния командир до дарителя, заведено под № 2661 / 22.08.1925 г., в което се казва:

От името на офицерите от гарнизона Ви благодаря за готовността Ви да подарите за целта нужното място и Ви моля да определите деня, когато ще можете да бъдете между нас, за да се определи мястото и извършат формалностите по подаряването

За около година и половина е построена съществуващата днес сграда на клуба с киносалон — едно истинско украшение за Сливница по онова време. С построяването на сградата както пред офицерите от гарнизона, така и пред сливничани се открива възможността да ходят на кино, да провеждат събранията си на подходящо място.

В чест на 110 г. от Съединението на България и Сръбско-българската война от 1885 г. в една от залите на Военен клуб — Сливница е открит музей на Първа пехотна софийска дивизия. Военен клуб Сливница както в миналото така и днес играе значителна роля в задоволяване на информационните и културните потребности на военнослужещите и гражданите от региона.

Други[редактиране | edit source]

Храм „Св. св. Кирил и Методий“, Сливница
Паметник на Сръбско-българската война на път Е80 Сливница, автор Петко Москов
Градски стадион "Сливнишки герой"

Най-старата обществена сграда в града е храм Св. св. Кирил и Методий. Строежът му е започнат през 1873 г. и довършен през 1879 година. Днес в храма служи отец Георги.

През 1935 година е започнато строителството на паметник-костница, в памет на загиналите в Сливнишката битка (ноември 1885), както и във войните от периода 1912-1918 година. Височината му е 20 метра, а в предната източна част е поставена скулптурна композиция на двама български воини, единият от които е ранен. Върху западната част на монумента е поставен полски топ, насочен символично на запад. Паметникът е открит през 1938 година от цар Борис III. До 2005 г. паметникът на „Новото гробище над Сливница“ е част от 100 национални туристически обекта.

В основите на паметника е поставена стъклена капсула, в която е оставено послание към поколенията със следния текст:

Днес 10 ноември, 1938 лето, през мъдрото царуване на Борис III - цар на всички българи, и нейно величество царица Йоанна, милостива царица на българите, всред площада на покритото с вечна слава село Сливница, се положи основният камък за увековечаване на безсмъртните покойници - паднали за величието на българското племе, паднали през войните от 1885, 1912, 1913, 1915, 1918 година.

На северозапад от град Сливница се намират ниските височини „Три уши“, „Пуклина“ и „Мека црев“, станали известни в историята с героичната битка на младата българска армия, водена от княз Александър I Батенберг/5-7 ноември 1885 г./по времето на Сръбско-българската война.

В Сливница е изграден музей на Първа пехотна софийска дивизия.[1]

Редовни събития[редактиране | edit source]

  • 24 май - празник на града
  • Турнир по ускорен шахмат „Сливница Оупън“ - първоначално се провежда всяка година в съботата преди Великден, а в последните години се провежда около празника на града "24 май". Организиран е от Шахматен клуб „Сливнишки герой“.
  • От 20 години през месец октомври подофицерско дружество „Гургулят - потомци“ провежда национален туристически поход-поклонение „По алеята на безсмъртието - Сливница 1885“. Целта на похода е участниците в него да минат по стъпките на участниците в Съединението на България.

Личности[редактиране | edit source]

Бюст-паметник на Пуне Колев (Дедо Пуне), дарил 21 дк. за училището и църквата в град Сливница.
Европейският шампион по самбо Мартин Маринков

Спорт[редактиране | edit source]

Спортното дружество „Сливнишки герой“ развива няколко видове колективни спортове, сред които футбол (сезон 2011/2012 участва в Западна „Б“ ФГ), хандбал и шахмат.[2]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Музей на Първа пехотна софийска дивизия
  2. Шахматен клуб - официален сайт


Външни препратки[редактиране | edit source]