Сливница

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Сливница.

Сливница е град в Западна България. Той се намира в Софийска област на 22 километра от столицата и в близост до град Костинброд и град Драгоман. Градът е административен център на община Сливница.

Сливница
Герб на Сливница Карта на България, мястото на Сливница е отбелязано
42° 51' N, 23° 2' E
(карта - карта - сат. снимка)
Данни *
Население: 7 611 [1]
Надм. височина: 551 m
Пощ. код: 2200
Тел. код: 0727
МПС код: СО (Сф)
Администрация
Област: Софийска
Община:
   - кмет		 Сливница
Георги Георгиев
Адрес на общината
промяна на тази таблица

Съдържание

[редактиране] География

Град Сливница е разположен на площ от 187 км², в северозападната част на Софийската котловина, на 30 км от София и на 25 км от граница ни със Сърбия.

Сливница е разположена на международния път Е80, от Белград през София за Истанбул и на железопътната линията Мюнхен — София — Истанбул. Има пътни връзки с град Перник (Сливница — Брезник — Перник) и Северна България (Сливница — Опицвет — Беледие хан — проход Петрохан — Берковица). Градът се слави с лютите зимни месеци, най-вече със силните си ветрове, откъдето най-вероятно произлиза и името му („сливане“ - Сливница). Надморската височина варира от 600 до 800 метра. Приблизителни географски координати на Сливница са 42 градуса и 51 минути северна ширина и 23 градуса и 03 минути източна дължина, снети от карта с мащаб 1:250 000, определят географското ѝ местоположение в северното полукълбо и на изток от Гринуичкия меридиан. Погледната на топографска карта ,формата на застрояване на града наподобява

Паметника на загиналите в Сръбско-българската война от 1885, Сливница 2006
Паметника на загиналите в Сръбско-българската война от 1885, Сливница 2006

огледалния образ на препинателния знак "запетая".Тази форма е в тясна зависимост от хронологията на възникване и развитие на селището. Най-напред редично, по дължината на река Криворащица, е възникнала стара Сливница (Войнишката махала), по късно по дължината на Сливнишка река са възникнали Портарева, Горна и Адамова махала, до като централната част, т.нар. Паланка е възникнала като самостоятелно селище със стражеви функции.

Сливнишкото поле е "отворено" на югоизток към София, на северозапад към Драгоман и на запад кам Алдомировци. В останалите посоки то е оградено от сравнително ниски и заоблени хълмисти възвишения. Северните възвишения принадлежат към най-южните разклонения на Стара планина, южните - към северните разклонения на планинската верига Люлин - Вискяр - Завалска планина - Гребен - Влашка планина.

Софийската котловина, част от която е Сливнишкото поле, е най-значителната котловинна релефна форма в границите на Краищидно-Средногорската област. Западната част на котловинната основа е хълмиста, с добре оформени кватернерни тераси. Последните са се образували през кватернерния период на незозоиската ера, приблизително преди 1 милион години.

През плиоценската епоха на незозойската ера,приблизително преди 9-12 млн.години, котловината е представлявала сладководно езеро, което постепенно се е запълвало с наслаги от глини, пясъци, чакъли и мергели, пренесени от оградните планини.

[редактиране] История

Основна статия Сливнишка битка

„Битката при Сливница“ е голямо сражение по време на Сръбско-българска война, водено в района на град Сливница и село Алдомировци, местностите Три уши и Мека црев, в периода 5 ноември 1885 - 7 ноември 1885 година.

[редактиране] Религии

Най-старата обществена сграда в града е храм Св.Св. Кирил и Методий. Строежът му е започнат през 1873 г. и довършен през 1879 година. В храма служи отец Георги.

Храмът е посещаван от княз Александър Батенберг, цар Фердинанд, цар Борис III, Симеон II, Петър Стоянов, eкзарх Йосиф I, патриарх Кирил, патриарх Максим.

"Паметника на капитаните", Сливница 2006
"Паметника на капитаните", Сливница 2006

[редактиране] Политика

Града е побратимен с град Красногорск, Русия.

[редактиране] Икономика

На територията на общината има над 15 малки и средни предприятия.

Основно място заема транспорта и ремонт на тежкотоварни и лекотоварни автомобили. Автомобилният транспорт извършва голяма част от превозите на товари и пътници на дълги и къси разстояния.

Традиционно в района се добива варовик, основно в кариера "Козяк" от фирма 'Калцит'ЕООД, производител на негасена вар. Строи се ултра модерен завод за производство на строителни материали и консумативи.

Водещ сектор е и земеделието, предимно в малките стопанства.

Има три язовира, които се използват както за рибовъдство, така и през летните месеци - за спортен риболов.

[редактиране] Компании и фирми, работещи на територията на общината

  • „Balkan Management Group“ (BMG) - завод за производство на термоизолационни продукти [1]
  • „Мото-Пфое“ - официален вносител на автомобили марки: Форд, Волво, Ланд Ровър, Ягуар, складова база в строеж;
  • „ТРАНСЛОГ“ АД - център за комплексно обслужване на транспортни средства. Ремонт и продажба на товарни автомобили, на италианския производител "IVECO" [2];
  • „Калцид“ ООД - производител на негасена вар;
  • Колор
  • „ФРИГО - ХМ“ АД - производството на промишлено хладилно оборудване. Извършва монтаж и сервиз на хладилна техника, проектира и оборудва комплексни обекти, в това число магазини, заведения за обществено хранене, кухни, хладилни складове и други;
  • „ПЛЕНА България“ - дъщерна фирма на шведската компания PLENA Holding, която притежава заводи в цял свят, специализирани в производството на строителни материали, притежава завод за негасена вар в местността „Пуклина“, в района на Три уши;
  • „Сливница 1968“
  • „БКС-Сливница“ ООД - частно строителна компания;
  • „КОЛОР 93 - МС“ ООД - основен производител в България на „КОЛОР КИТ“ (наречена още „испанска стена“);

[редактиране] Обществени институции

[редактиране] Военен клуб

Централен вход на военния клуб
Централен вход на военния клуб

Историята на Военен клуб — Сливница е тясно свързана с историята на 25-ти Драгомански пехотен полк и Първа пехотна софийска дивизия.

През месец май 1921 г. за постоянен гарнизон на Драгоманската дружина, която трябва да напусне Цариброд по силата на Ньойския договор от 1919 г., е предложено село Сливница. През 1924 г. за командир на дружината е назначен полковник Ковачев. Негова е заслугата за построяването на сградата на Гарнизонното офицерско събрание, както се е наричал тогава Военния клуб.

Мястото за строеж било подарено от родолюбивия сливничанин Павел Цветков през месец август 1925 г. Запазено е благодарствено писмо на дружинният командир до дарителя, заведено под № 2661 / 22.08.1925 г., в което се казва:

„ От името на офицерите от гарнизона Ви благодаря за готовността Ви да подарите за целта нужното място и Ви моля да определите деня, когато ще можете да бъдете между нас, за да се определи мястото и извършат формалностите по подаряването “

За около година и половина е построена съществуващата днес сграда на клуба с киносалон — едно истинско украшение за Сливница по онова време. С построяването на сградата както пред офицерите от гарнизона така и пред сливничани се открива възможността да ходят на кино, да провеждат събранията си на подходящо място.

В чест на 110 г. от Съединението на България и Сръбско-българската война 1885 г. в една от залите на Военен клуб — Сливница е открит музей на Първа пехотна софийска дивизия. Военен клуб Сливница както в миналото така и днес играе значителна роля в задоволяване на информационните и културните потребности на военнослужещите и гражданите от региона.

[редактиране] Културни, исторически и природни забележителности

През 1935 година е започнато строителството на паметник-костница, в памет на загиналите в Сливнишкото сражение (ноември 1885), както и във войните от периода 1912-1918 година. Височината му е 20 метра, в предната, източна част, е поставена скулптурна композиция на двама български войни, единият от които е ранен. Върху западната част от монумента е поставен полски топ, насочен символично на запад. В основите на паметника е поставена стъклена капсула, в която е оставено послание към поколенията със следния текст:

„ Днес 10 ноември, 1938 лето, през мъдрото царуване на Борис ІІІ - цар на всички българи, и нейно величество царица Йоанна, милостива царица на българите, всред площада на покритото с вечна слава село Сливница, се положи основният камък за увековечаване на безсмъртните покойници-паднали за величието на българското племе, паднали през войните от 1885, 1912, 1913, 1915, 1918 година. “

Паметника е открит през 1938 година от цар Борис ІІІ.

От 2003 година историческият паметник на "Новото гробище над Сливница" е включен в 100-те национални обекта.

На северозапад от град Сливница се намират ниските височини "Три уши", "Пуклина" и "Мека црев", станали известни в историята с героичната битка на младата българска армия,водена от княз Александър І Батенберг/5-7 ноември 1885 г./по времето на Сръбско-българската война.

От 20 години през м.октомври подофицерско дружество "Гургулят - потомци" провежда национален туристически поход-поклонение "По алеята на безсмъртието-Сливница 1885". Целта на похода е участниците в него да минат по стъпките на героите защитили достойно Съединението на Княжество България с Източна Румелия -6 септември 1885година.

[редактиране] Музеи

Музей на Първа пехотна софийска дивизия

[редактиране] Редовни събития

  • 24 май - празник на града;
  • Турнир по ускорен шахмат "Сливница Оупън" - провежда се всяка година в съботата преди Великден. Организиран е от Шахматен клуб "Сливнишки герой" [3];

[редактиране] Личности

[редактиране] Литература

[редактиране] Обществени институции

[редактиране] Външни препратки

[редактиране] Източници

  1. ↑ http://www.imotibg.com/r.php?d_id=102893 „Лего за 8 млн. евро пести 70% жилищна енергия от Balkan Management Group (BMG)“ от imotibg.com
  2. ↑ http://www.translog.info/d/ Официален сайт на ТРАНСЛОГ АД
  3. ↑ http://geocities.com/slivnica_chessclub/ Официален сайт на ШК "Сливнишки герой"

[редактиране] Галерия

Вечерно небе над Сливница

Зимен изглед на пътя към Сливница - Войнишка махала

Военен клуб - Сливница

Паметник на загиналите 196 войни-паметната плоча-Сливница

Паметник на загиналите 196 войни-Сливница

Храм "Св. Св. Кирил и Методий" Сливница

Новия паметник - Сръбско-българската война на път Е80 Сливница, автор Петко Москов

Паметник на капитаните, Военно поделение - Сливница

Декемврийска мъгла

Сливнишка река, наводнението през декември 2007

Изглед към града, в дъното е планината Козяк

Вечер
Взето от „http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0“.
Лични инструменти