Беледие хан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карта на Беледие хан

Беледие хан е селище в Западна България, разположено в землището на село Градец. Намира се в Община Костинброд, Софийска област.

Съдържание

[редактиране] География

Беледие хан се намира на 26 км от центъра на София и на 18 км от околовръстния път, по Ломско шосе (София - Петрохан - Берковица - Монтана - Лом). На 1,3 км от селището, тече река Крива. Реката се образува от сливането на два по-малки потока, извиращи край Чибаовци и Царичина в Мала планина. По течението ѝ има множество къси, но дълбоки проломи с красиви скални откоси. Река Крива се спуска към Софийското поле и се влива в река Блато, която е приток на река Искър.

Силно варовитият терен е причина за динамичния релеф и наличието на многообразни карстови форми - пещери, карстови полета, валози и др. Формирал се е специфичен микроклимат и богато разнообразие на природни местообитания. Една от главните ценности на местността са пещерите, с техните скрити обитатели – голям брой видове прилепи, както и множество скалолюбиви растения. Местността предлага подходящи обитания и за множество птици. Природата в околностите на Беледие хан е съхранила редица редки представители на флората и фауната, много от които днес са защитени видове.

[редактиране] История

Селището е възникнало на мястото на стар римски път. Във времената на турското робство тук е съществувал „Общински хан“ (belediye (от турски език: община), където пътуващите с конски впрягове са заменяли уморените коне със свежи. В хана пътниците са си почивали преди изкачването на планината към прохода Петрохан. В края на 19 век около стария хан са започнали да се настаняват и първите заселници от село Градец. Част от тези хора, били жителите на опожарено от турците село, което се намирало по поречието на река Крива в местността Водениците. Селото се е казвало Кривина и е било наречено по името на криволичещата край него река. Мнозинството от жителите му прогонени от турците, се спуснали към Софийското поле и основали днешното село Кривина, сега квартал на София.

За името на селото има различни легенди. Според една от тях, името идва от дъщерята на един от ханджиите Бела. Над селото, по стария римски път, има полуразрушени останки от древно селище.

[редактиране] Културни и природни забележителности

Беледие хан е интересен и посещаван от спелеолози. В околностите му във варовиковите скали са открити около 30 пещери. Посетилите ги твърдят, че тези пещери не отстъпват по красота и най-известните в България. Беледие хан представлява интерес и за любителите на скалното катерене. Скалите в района са едни от най-ранно посещаваните от софийските катерачи още през 30-те години на 20 век.

Беледие хан е любимо място за отдих и туризъм сред природата. През 1964 г. тук с много доброволен труд е построена хижа „Люляка“, която днес е обновена и разширена. Местността в района на Беледие хан е предложена от Българската фондация биоразнообразие за защитена местност. Влиза в състава на общоевропейската мрежа от защитени територии Натура 2000.

През есента на 2008 година над река Крива е построен нов мост, който дава възможност на посетителите на района край хижа „Люляка“ да достигнат до любимите си места за пикник и разходки, да ползват новоизградената беседка и възстановената детска площадка, както и да се запознаят с богатото биоразнообразие на Беледие хан.

[редактиране] Редовни събития

От 2011 г. в началото на лятото, в местността до хижа „Люляка“ се организира музикален фестивал за експериментална електронна музика Lilac OpenAir.

Преди години е се е провеждал традиционен годишен събор на 2 юни. След 1989 г. тази традиция изчезва.

[редактиране] Други

На 1,3 км от Беледие хан се намира хижа „Люляка“, разполагаща с 35 легла, туристическа кухня и столова. Покрай хижата тече река Крива, край която има множество живописни поляни, подходящи за пикник. Смята се, че в района има заровени злато и несметни богатства, което го прави и интересен обект за любителите иманяри.

[редактиране] Перспективи

Далечна инфраструктурна перспектива предвижда евентуално реализиране на тунел под Петрохан, след построяването на мост над р. Дунав при Видин. Така Паневропейски транспортен коридор 4 (Дрезден-Прага-Братислава-Будапеща-Крайова- София-Солун/Истанбул) ще минава от трасето на път II-81 при Беледие хан в югозападна посока към Сливница и АМ „Люлин“.

[редактиране] Външни препратки

Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици