Костинброд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Костинброд
България
Red pog.png
Костинброд
Софийска област
Red pog.png
Костинброд
Общи данни
Население 11 835 (ГРАО, 2014-09-15)*
Понижение 12 193 (НСИ)
Землище 41,405 km²
Надм. височина 541 m
Пощ. код 2230
Тел. код 0721
МПС код СО (Сф)
ЕКАТТЕ 38978
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Костинброд
Милен Димитров
(ГЕРБ)
Адрес община
гр. Костинброд
ул. Охрид 1
тел.: 0721/66661
сайт: www.kostinbrod.bg
Община Костинброд

Костинброд е град разположен в Западна България, Софийска област, в близост до градовете Сливница и Божурище. Градът е административен център на Община Костинброд.

География[редактиране | edit source]

Градът се намира на 16 километра северозападно от гр. София в Софийската котловина. През него минават две реки — в северната част река Блато, а в южната — река Белица, притоци на река Искър.

История[редактиране | edit source]

Според преданията град Костинброд е основан от човек на име Коста, който много отдавна се заселил до брода през р. Белица (сега при влизането в града от посока София). Там направил крайпътна кръчма, като мястото станало любимо за много търговци, пристигащи в столицата. Хората започнали за по-кратко да го наричат Костинброд, вместо „на брода при Коста“. Постепенно е било създадено село Костинброд. Днес центърът на тогавашното селце се намира на изток от Ломски път. Съвсем на близо се намира също и Шияковският манастир, където Васил Левски е основал революционен комитет.

През годините на социализма идеята е била Костинброд да се превърне в голям град. Затова селото е обединено със съседните села Шияковци и Маслово (днес квартали на града). Хора от балканските села в района също се заселват в новия град. И до днес, тръгвайки на запад от Ломски път, отклонявайки се при кръстовище „Белица“ в посока към кварталите „Шияковци“ и „Маслово“, трябва да се изминат около 4 километра по шосе, на което от 2-те страни има по няколко реда къщи.

Квартал „Маслово“ заема северозападната част на града, между квартал „Шияковци“ и с. Петърч. Има стадион и язовир.

Религии[редактиране | edit source]

Църквата "Свети Кирил и Методий"

Изповядва се предимно православно християнство.

В града съществува общност, която посещава Българската петдесятна църква.

В Костинброд се намира Шияковският православен манастир "Свети Архангел Михаил". Разположен е на около 14 км северозападно от гр. София в посока към Петроханския проход и на 1 км над гр. Костинброд по Ломско шосе. До там се стига по здрав черен път след около 400 метра. Манастирът е отворен всеки ден за посетители, действащ е и се завежда от йеромонах и църковно настоятелство.

Политика[редактиране | edit source]

През периода 1994-2011 г. градът се управлява от БСП, а от 2011 г. кмет е представителят на ГЕРБ Милен Димитров, спечелил изборите с 63%.

Икономика[редактиране | edit source]

През годините Костинброд е известен като града с утопичните идеи на БКП за големи успехи в птицевъдството и животновъдството. В близост на територията на общината се намират институт по птицевъдство, птицекомбинат, институт по животновъдство, хибридни центрове. По-рано тук се е намирал и най-големият на Балканския полуостров институт по ягодоплодни култури. Под патронажа на Тодор Живков е създаден един от най-големите за времето си институт, наречен Институт за зърнени храни и фуражна промишленост, който днес е в критично състояние. През 1990-те год. много от останалите институти прекратяват дейността си.

Олио "Нива" е може би най-яркият елемент, с който в годините на социализма се гордее община Костинброд. Едва ли има домакинство в България, на което да не е познато прочутото производство на Държавни заводи "Георги Димитров", макар че всъщност за изградените далеч преди 9 септември 1944 г. заводи заслугата е на видния български индустриалец Никола Чилов (1885-1936). Той е създал и рядко срещаната в ония години дори в Европа социална система от безплатни топлофицирани жилища, столове и възможности за нисколихвени заеми за работниците си. Въвеждал е най-модерните технологии, обновявани на всеки 3-5 години според най-новите постижения за времето си (включително безотпадни технологии). Така той поставя основите на мощна индустрия (най-големите химически заводи на Балканите до 50-те години), имаща за суровинна база това което България сама може да произвежда в големи количества, а именно селскостопанска продукция. От началото на 1930-те год. заводът неотменно е сред първите 5 данъкоплатци на държавната хазна в Царство България, с годишен оборот винаги над 1 милиард тогавашни лева (за сравнение - в онези времена един много голям и луксозен апартамент в центъра на София струва около 200 000 лева). Заводът е и най-големия източник на валутни приходи в Царството, особено по отношение на английски лири и щатски долари, и не е надминат дори след края на 30-те години, когато се разраства неимоверно износа на тютюни за Германия. Продукцията (главно хранителни и смазочни масла, торове, сапуни, козметика) е с много високо качество и е била предназначена основно за чужбина - съседните страни, Европа и даже САЩ и Япония. Производството задоволявало напълно и вътрешните потребности, но трябва да се има предвид че по това време те не са толкова големи, а и част от продуктите са се произвеждали масово и на други места в страната - в по-малки предприятия или в домашни условия. За съжаление с настъпването на комунизма заводът веднага е национализиран (в тези години управляван от наследниците на Никола Чилов), а той посмъртно е заклеймен с класическото „чорбаджия-изедник, подъл експлоататор на човешкия труд“. По нататъшната индустриализация на България протича по известия ни вече катастрофален начин – развитие на тежка металургия и химия, основани на вносни суровини и създаващи екологични проблеми.

През 1959 г. в града е построена една от най-мощните за времето си късовълнова радиостанция, която излъчва и до днес програмите на Българкото Национално Радио за чужбина. Радиостанцията работи и до днес и през 2001 година е първата радиостанция в България, започнала въвеждането на цифровизацията на ефира, със стартирането на регулярно цифорово излъчване на къси вълни чрез предавател модернизиран от фирма Спейс Лайн.

Поради близостта си със столицата, след 1990 градчето се утвърждава като добро място за инвестиции. Най-големият изграден завод е този на Кока-Кола, разположен е на площ от 120 дка. Изграден е и завод за пакетиране на кафе "Нова Бразилия", завод на "Олинеза", множество цехове на по-малки фирми. През месец юни 2007 година бе пуснато и най-модерното за България птицепреработвателно предприятие.

Процентът на безработицата е по-нисък от средния за страната, което се дължи на работещи промишлени предприятия и близостта до столицата. Миграционните процеси като индикатор за условията на живот u привлекателност на територията имат двуяко значение, предвид близостта на столицата. На територията на Костинброд преди 1990 година се намираха 7 научноизследователски селскостопански института.

На територията на общината има над 17 малки и средни предприятия в областта на хранително-вкусовата промишленост, като частният сектор е навлязъл агресивно в общинската власт и в местната икономика.

Характерно за местното население е отглеждането на високопродуктивни животни. Основните земеделски култури, които се засяват на територията на общината, са: пшеница, ечемик, грах, царевица, слънчоглед, картофи. Отглеждат се редица зеленчуци.

Обществени институции[редактиране | edit source]

Читалище "Св. Кирил и Методий"

В Костинброд има клуб на пенсионера "Люляк" с около 100 члена, съюз на офицерите и сержантите от резерва с около 60 члена. Голяма и силна е организацията на СБУ в общината. Една от най-големите организации в града е народно читалище "Иван Вазов". Общото събрание на читалището е от 126 члена.

Забележителности[редактиране | edit source]

Костинброд е известен с минералните си води още от римско време. Южно от него в покрайнините му е минавал древен римски път за Константинопол. В местността Изворо, срещу днешния завод на Кока-Кола, е имало римска баня, чиито останки личат и до днес.

В Костинброд има два уникални антични паметника – късно-римската Резиденция Скретиска (palatium Scretisca) на Константин Велики и Пътна станция Скретиска (Mutatio Scretisca) (първата спирка, западно от Serdica по античния трансбалкански диагонален път, както и ранно-византийско селище Кратискара (ΚΡΑΤΙΣΚΑΡΑ) в местността Градището край гр. Костинброд. В античността тази местност е била красива и плодородна в близост до топъл минерален извор и важен път, до десния бряг на р. Белица, приток на р. Блато. На терена на археологическия обект са разкрити три по-важни периода: Резиденция Скретиска (IV-V в. сл. Хр.), Неукрепено село, Ранновизантийско укрепено селище Кратискара.

Има много основания, на които изследователите се позовават, за да приемат, че Резиденция Скретиска е била предпочитаното място за пребиваването на Константин Велики при посещенията му в Сердика и че тя е възникнала именно като императорска резиденция, сред които е, че годините на построяването ѝ съвпадат с началото на продължителните му престои в Сердика, а е общоизвестна и знаменитата му фраза “Сердика е моят Рим!”. Вероятно резиденцията се е поддържала от управителя на провинция Сердика. Не се изключва и възможността palatium/praetorium Scretisca да е използвана и от епископите делегати на Сердикийския събор (343).

Основният архитектурен комплекс на резиденцията - palatium Scretisca е един от най-впечатляващите образци на представителната късно-римска жилищна архитектура (141/110 м) – най-забележителната извънградска резиденция в провинция Вътрешна Дакия или Средиземноморска Дакия (Inner Dacia или Dacia Mediterranea) в хинтерланда на столицата ѝ Сердика (Serdica) и най-голямата, сред познатите перистилни жилищни комплекси от Античността на Балканите с голяма зала (aula), трапезария (triclinum) с усложнен, вероятно триконхален план, многобройни жилищни помещения (cubicula), банска част (balneum), огромен двор (peristylium) с площ 4,5 дка, с градина (hortus) и монументални входове. Общата площ на намерените подови мозайки в северния перистил надхвърля 1000 м2, а общата дължина на перистила и външният южен портик е повече от 400 м . Резиденцията е ядрото на внушителен вилен комплекс и център на впечатляващо имение (fundus dominium). Проучван е също така един кръгъл в план обект (диаметър 32 м ), условно наречен “Ротонда” (Божилова/Витски, 1985), вероятно с мемориални или култови функции, разположен на 100 м южно от резиденцията, а така също и некропол. Силен повсеместен пожар унищожава резиденцията, което съвпада с времето, за което според писмените извори при хунските нашествия през 40-те г. на V в. е пострадала и Сердика.

Пътната станция Скретиска (Mutatio per/ad Scretisca) – “за резиденцията” се намира на 1000 м юи от резиденцията, възникнала е вероятно за нейното обслужване с основно предназначение taberna – странноприемница с няколко помещения и вътрешен двор. Scretisca се споменава в пътеводителя Hinerarium Burdigalense (333). Намерените тук най-ранни монети са от времето на император Константин Велики.

Ранновизантийско укрепено селище Кратискара (ΚΡΑΤΙΣΚΑΡΑ) запазва с малки изменения името на римската резиденция и името на римската станция Scretisca, а при изграждането му са преизползвани останките от по-ранната резиденция. Възниква вероятно през втората четвърт на VI в. сл. Хр., упоменато в изворите от Прокопий Кесарийски като πολιχνιον (градче) ΚΡΑΤΙΣΚΑΡΑ, върху останките на римската резиденция и играе ролята на локален административен център. Животът вероятно е прекъснал при славянските нашествия в кр. на 70-те г.-нач. на 80-те на VI в. сл. Хр. Запазени са ценни свидетелства за фортификационната система, градежа, крепостните кули, жилищни и караулни помещения

Театри[редактиране | edit source]

Театър "Съвремие" е самодеен театър към читалище "Иван Вазов" в гр. Костинброд. Той е създаден през 1996 година. Първоначално се е наричал просто "читалищен театър", през 2000 г. тогавашният ръководител на трупата Христо Попов предлага на читалищното настоятелство името на театъра да бъде "СЪВРЕМИЕ" и настоятелството приема идеята.

От 1996 г. до 2010 г. театър "Съвремие" е подготвил и изиграл в Костинброд, в страната и чужбина 24 пиеси и е участвал :

  • Балканския фестивал на любителските комедийни театри, пантомима и сатира в Тополовград,
  • Националния фестивал на любителските театри с международно участие в Каварна,
  • Националния фестивал на кафе-театрите и кратките театрални форми в Свищов,
  • театрални празници в Трявна,
  • театрален фестивал „Кръстьо Пишурка“ в Лом и
  • „Балкан театър фест“ в Димитровград (Цариброд), Сърбия.

Съставът има 18 първи награди - индивидуални и колективни. През 2009 г., след смъртта му, съставът приема името на най-популярния си и награждавен актьор Цветан Станков.

От 2009 г. в НЧ "Иван Вазов" започва да работи и младежка театрална формация с постановчици учителките Велислава Георгиева и Надя Асенова. Този състав също бележи успехи и получава заслужено признание от местната публика.

Редовни събития[редактиране | edit source]

  • Съборът в Костинброд се провежда на 24 май.
  • На 28 август се провежда съборът в кварталите Маслово и Шияковци.
  • Празникът на града се провежда на 17 септември.
  • Празникът на манастира в кв. Шияковци е 8 ноември ("Свети Архангел Михаил")
  • Празникът "Успение Богородично" на 15 август в Шияковския манастир
  • венци на 19 февруари в Шияковския манастир от общинското ръководство, граждани и гости на манастира пред паметника на Васил Левски

Личности[редактиране | edit source]

  • Маргарита Боянова Николова - старша медицинска сестра, 1-ва хирургия, Александровска болница
  • Мариян Димитров - геолог от Стара Загора, преселил се със семейството си в града.
  • Георги Гълов - журналист и писател, председател на Бирената партия на България
  • Дани Милев - композитор и музикант
  • Людмил Мирков - журналист и собственик на Рекламна агенция "Очи"
  • Христо Попов - български театрален актьор и режисьор
  • Виолета Гюлмезова - естрадна певица, съпруга на Красимир Гюлмезов, с когото пее заедно в дует "Шик" и групите „Стил“ и „Домино“.
  • Илияна Малинова Йотова - евродепутат от квотата на БСП
  • Емил Младенов - спортист
  • Азис - фолкпевец
  • Михаил Дюзев - радиоводещ в "Дарик радио"
  • Бонка Найденова - "детето чудо", естрадна певица, позната с песните "Робинзон Крузо" и "Ринги ринги рае"
  • Павел Павлов - състезател по борба, класирал се на 3-то място на олимпийските игри в Москва през 1980 г.
  • Росен Крумов - футболист, ПФК „Левски“ (София), ПФК „Славия“ (София) и др.
  • Йордан Цветанов (1925 - 2006) - инженер, създател на първия български трактор, със син Милчо Йорданов Цветанов (рекламни съоръжения)
Починали
  • Виктор Мирков (14 април 1929 - 30 май 1976) - поет
  • Цветан Станков (13 февруари 1963 - 1 март 2009) - най-награждаваният самодеен театрален актьор в България
  • д-р Кирил Томов (23 май 1925 - 19 декември 2004) - лекар, акушер-гинеколог

Литература[редактиране | edit source]

От Костинброд са редица известни в съвременната българска литература писатели и поети: Виктор Мирков, Харалампи Харалампиев, Станчо Станчев, Иво Георгиев, Асен Димитров, Нина Заркова и Христо Ранков

Други[редактиране | edit source]

Костинброд е известен с един от първите отбори по ръгби в България. Първото спортно дружество в Костинброд е създадено през 1924 г.

Спортната дейност се осъществява от 4 спортни клуба. Дейност развиват РК "Химик", ЛСК "Химик", СК "Олимпик" - джудо и самбо, и ФК "Бенковски".

Градът разполага с 2 спортни комплекса - спортен комплекс „Белица“, чието обновление предстои и за момента се ползва от детско-юношеската школа на ФК „Костинброд“, и спортен комплекс „Бенковски“.

За най-именит спортист, роден и израснал в Костинброд, е считан Павел Павлов - класирал се на 3-то място по борба на олимпийските игри в Москва през 1980 г.

Дълги години благодарение на ентусиазма на учителката по физическо възпитение в ЕСПУ "Петър Берон" Виктория Славкова се развива успешно и спортна акробатика, дала на града спортисти и личности като Дани Милев, Димитър Милев, Илияна Захариева, Емил Младенов и много други.

Галерия[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]