Сухиндол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сухиндол
Сухиндол (България)
Red pog.png
Сухиндол
Общи данни
Население 2 096 (ГРАО, 2010-12-15)*
Понижение 1 810 (НСИ)
Землище 65,798 km²
Надм. височина 191 m
Пощ. код 5240
Тел. код 06136
МПС код ВТ (Вт)
ЕКАТТЕ 70295
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   - кмет
Сухиндол
Пламен Чернев
(БСП)
Адрес община
ул. Росица № 106
тел./факс: (06136) 29 26
web: suhindol.bg
e-mail: obshtina@suhindol.bg
obsuhindol@abv.bg

Су̀хиндол е град в Северна България. Той се намира в област Велико Търново и е в близост до градовете Павликени и Бяла Черква. Градът е административен център на община Сухиндол.

Съдържание

География [редактиране]

Сухиндол е разположен амфитеатрално в полите на последните разклонения на Централна Стара планина. Разположено е в източното подножие на Деветашкото плато. Абсолютната му височина е 245 м. Землището му граничи с тези на селата: Горско Сливово, Коевци, Крамолин, Бяла река, Красно градище, Димча, Върбовка. Според проф. Игнат Пенков Сухиндол се намира в последните гънки на Предбалкана. На 3 километра южно от Сухиндол се вие като сребърна лента река Росица. По долината на реката се намират лозовите масиви, които някога са достигали хиляди декари. Тук се намират овощни градини, плодородни бостани и ниви. Почвата по цялата долина е карбонатна – типично лозова. При село Горско Косово тя се освобождава от тясната гръд на пролома и се отправя надолу, успокоена и разширена, за да се влее при село Крушето, Великотърновско, в историческата река Янтра. На югозапад, под местността Иванковец, се намира язовир „Александър Стамболийски”, преградил немирните води на река Росица, създаващ обилна животворна влага из цялото землище.

Сухиндол се намира между доста големи градове. На 14 километра източно отстои гр. Павликени, а на 50 километра югоизточно е столицата на Втората българска държава – Велико Търново. На 24 километра северно е град Левски, а малко по на север на 62 километра от Сухиндол е град Свищов. На 35 километра югозападно е град Севлиево. Не са далеч и областните центрове Габрово, Ловеч и Плевен.

Физическата география на селището е свързана с групата от 14 базалтови могили, разположени на 40 километра от Сухиндол до с. Драгомирово, маркиращи вододела между реките Осъм, Барата и Янтра. Могилите са на 60-100 м над околната местност, а най-високата от тях е Сухиндолски връх – 472,6 м над морското равнище, който е и най-високата точка в Дунавската равнина. Любопитното е, че това е отдавна изгаснал вулкан с кратер 8-9 м широчина и 1,5 м дълбочина, а върхът и е изграден от терциерен базалт и поствулкански лавови образувания във вероятна плиоценска квартерна възраст.

Селището е защитено от запад и от север с кордон от височини, които в по-голямата си част са покрити с китни по-стари и млади гори. Те са извор на зеленина и свежест. За съжаление част от тях наскоро бяха изсечени от група местни и чужди „предприемачи“. Все още обаче, това не е фатално и се надяваме, че ще оставят на мира тази дадена от природата защитна крепост на Сухиндол.

Днешната територия, в която е разположено селището, води началото си от XVII век, когато са се обединили старите селца и махали – Димийски дол, Селце, Дебелец, Сопот, Иванковец, Кръста, Лесковец, Среднера и др.

Градчето е разположено на 5 километра дължина и има вид на полудъга. То е опряло гръб до скута на хълмовете, които се наричат Сив кладенец, Равнището, Братовица, Димчанска братовица, а на запад – Пряслог, Пчелинище, Беговище, Малко беговище и Коевския кайряк. Последните се пресичат от няколко сухи и безводни дола, които се наричат: Янотин, Въздол, Сив кладенец, Герсин дол, Калин дол и Белин дол. До тях достига едно обилно огрято от слънцето плодородно равнище, наклонено на юг и югоизток. То опира до левия бряг на река Росица и е много подходящо за отглеждане на лозя.

История [редактиране]

Сухиндол е едно от известните и богати български селища. От любителите на искрящото вино е наричан „Българска шампания”. Според археолозите във Великотърновския музей най-старите сведения за живот в селището са от епохата на неолита (новокаменната епоха – 6000 години пр. н.е.). Датираните от тях следи от жилища, извори, каптажи, фрагменти от керамика, накити, предмети от бита (чукове, тесла, паници и др.) От следващите епохи им свидетелства за активен живот през хилядолетията.

Съществуването на град Сухиндол датира още отпреди началото на нашето хилядолетие. Според археолога Полихроний Сирку, който посещава Сухиндол през 1878 г., тук е имало голямо и богато римско селище. По предание се знае, че Сухиндол е много старо селище, но за съжаление точно не може да се определи отпреди колко века съществува. В местността Селце има останки от селище от II-V век сл. Хр., а в местността Драчево се е намирала средновековната крепост Дирица. Старото му име Сьоундал.

Религии [редактиране]

Основното население на общината изповядва източноправославно християнство. Малка част от жителите са мюсюлмани.

Политика [редактиране]

Основаването на БЗНС през 1898 г. слага началото на политическите организации в Сухиндол. Проникването на марксистките идеи в Сухиндол дава живот през 1911 г. на Сухиндолската партийна организация, а през 1930 г. и РМС. За кратко просъществуват и легионерите.

Икономика [редактиране]

Вече 110 години поминъкът на местните е свързан с лозаро-винарската кооперация, създадена през 1909 г., която е и най-старата частна изба на Балканския полуостров. За кооперацията ще пишем много. Ще проследим създаването и развитието до наши дни на този селскостопански, промишлен, културно-просветен и с подчертани социални функции институт, оказал се образец за много други лозари и винари в страната.

Образование [редактиране]

Сухиндолското училище, съществувало още чрез XVIII век, е било разсадник на учители и свещеници за цялата област.

Забележителности [редактиране]

  • Боаза — водопад на 3 км от града, по посока на село Коевци.
  • Римски път — останки — на 3 км югозападно.
  • Сухиндолският връх — изгаснал вулкан, северно от града.
  • Сопотската стена — скала с характерен профил, даваща основния облик на панорамата на града.
  • Язовир „Ал. Стамболийски“ - замислен в периода между двете световни войни, строен през първата половина на 40-те години на XX век под ръководството на немски инженери, довършен през 50-те години на XX век в рамките на бригадирското движение. Първият голям язовир в България.
  • Винарска изба
  • „Селце“ - останки от римско селище, на около 1 км южно. Каптажът на питейна вода, направен по времето на Римската империя, се използва и до днес.
  • Останки от средновековен манастир, около 1 км източно.
  • Трескавец — местност на 4 км югоизточно, главно използвана за аграрни дейности (бостани, градини, пчелини).

Редовни събития [редактиране]

  • 14 февруари - отбелязване на празника Трифон Зарезан, свързан с лозарството и винопроизводството, тъй като Сухиндол е винарски край. Празнува се с атрактивен ритуал, зарязване и манифестация. Единственото място в България, където 14 февруари се почита по този начин.
  • 21 август — Честване на годишнина от рождението на Българския летец Петко Попганчев
  • 11 ноември — Честване на годишнина от рождението на Марко Вачков

Други [редактиране]

Морският нос Сухиндол на остров Смит, Южни Шетландски острови е наименуван в чест на град Сухиндол.[1]

Специфични думи [редактиране]

Куркуда, будама, трънкулка, тригя (тригия), кайгана, плакенда, ишумик, делибаш, забутело (загнило), папур (връх на царевичното стъбло), наджак (брадва), лапчуни (терлици), мастакулки, палапушник, патлангач, пунгия, шушлоп, капуш (кърлеж), делибаш.

Кухня [редактиране]

Клавиши (Агнеса) - сладкиш, направен от смес подобна на блат за кекс и заливка от брашно, яйца и захар;

Известни сухиндолци [редактиране]

  • Иван Денчев Немия — цигулар, един от основателите на детска музикална школа към читалище „Трезвеност“ Сухиндол
  • Неделчо Цанев Анев — Ботев четник, загинал след предателство край гр. Враца
  • Русан Христов Мирчев — четник от втората чета на Ботев с войвода Тотю войвода. След разгрома на четата се крие в сухиндолските лозя, но бива предаден от местните жители на турците и те с потеря го обкръжават, убиват го, отрязват главата му и побита на кол я разнасят цял месец из Севлиевско, Ловешко и Габровско.
  • Петко Попганчев — летец
  • Христо Русанов Мирчев - първият генерален директор на ЛВК Сухиндол, внук на Русан Христов Мирчев и най-ревностният деятел за превръщането на Сухиндол в град
  • Марко Вачков — обществен деец, дългогодишен читалищен ръководител, композитор
  • Антон Генов — български футболен съдия, родом от с. Крамолин
  • Кирил Анев — талантлив скулптор
  • Ахмет Мердивенджи — ветеринар, писател (1924 - )
  • Христо Гърбов — български комедиен актьор, живял в града, но роден в с. Българево
  • Сава Христов — обществен деец, родом от с. Коевци
  • Трифон Драгиев — известен бизнесмен със спорна слава (вече напълно забравен, останаха само поразиите, направени от него)
  • Цоньо Ботев — български политик, Областен управител на Ловешка област, депутат от СДС
  • Божидар Стойчев — футболист (играл в ЦСКА София и Академик София, Бдин Видин, настоящ отбор — Нефтохимик Бургас)
  • Любомир Вичев — инженер, допринесъл за развитието на промишлеността в Сухиндол
  • Васил Карамочев — летец
  • Антон Коджабашев — трикратен световен шампион по вдигане на тежести, понастоящем президент на федерацията по вдигане на тежести
  • Милка Диманова — художник
  • Крум Русев — учител по музика, читалищен деец ръководител на струнен оркестър духова музика, смесен хор
  • Христо Иванов Тихинов - първият генерал от Сухиндол
  • Иван Манев - Български кинооператор

Източници [редактиране]

  1. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Suhindol Point.

Библиография [редактиране]

  • Юбилеен сборник на сухиндолското читалище „Трезвеност“. Мусина, 1896.

Външни препратки [редактиране]