Харманли

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Герб на Харманли
Харманли
България
Red pog.png
Харманли
Област Хасково
Red pog.png
Харманли
Общи данни
Население 19 425 (ГРАО, 2013-12-15)*
Понижение 18 589 (НСИ)
Землище 51,477 km²
Надм. височина 60 m
Пощ. код 6450
Тел. код 0373
МПС код Х (Х)
ЕКАТТЕ 77181
Администрация
Държава България
Област Хасково
Община
   - кмет
Харманли
Михаил Лисков
(БСП)
Адрес община
Площад "Възраждане" 1

Ха̀рманли е град в Южна България. Той се намира в Област Хасково и е в близост до град Хасково. Градът е трети по големина в областта след Хасково и Димитровград и е административен център на Община Харманли.

География[редактиране | edit source]

Читалището в Харманли

Град Харманли е разположен в близост до мястото на вливане на Харманлийска река (известна в Харманли и региона още с името Олу дере /Olugu dere/ - от тур. Дере като улук-тясно дере) в р. Марица. Намира се на 33 км източно от областния център Хасково.

През града преминава трансконтиненталният път от Западна Европа през София към Истанбул. Градът разполага с жп гара по линията Свиленград-Пловдив-София.

История[редактиране | edit source]

Свидетелства от археологическо естество за наличието на поселищен живот в околностите на днешния град Харманли са регистрирани през различни години. През 2004 г. археолозите Крум Бъчваров, Венцислав Божков, Виктория Петрова и екип от 5 студенти стажанти извършват проучване на праисторическо селище, намиращо се на 3 км. северно от града. То е датирано към късния неолит и ранния халколит /меднокаменна епоха/. От времето на късна бронзова и ранна желязна епоха се слага началото на малко селище, намирало се в близост до днешния град, в местността, позната на харманлийци като „Чортлене“. То продължава битуването си и през по-късни епохи. Съществуващата в района на местната Градска градина /парк за отдих/ могила, както и намерената при строителни работи в града украса за колесница са свидетелства за съществувало в района на самия град антично селище. За това говори и откритата от предримска епоха керамика от разкопките в района на днешния парк „Изворът на белоногата“. От времето на Средновековието са намиращите се над Харманли останки от крепост и керамични фрагменти, открити при разкопки в околностите на днешния парк „Изворът на белоногата“. В днешния си вид и на днешното място обаче гр. Харманли се появява едва около 1510 г. Ето защо тази година се счита за начало на съществуването на съвременния град — наследник на живяло в предишни епохи население с богата материална и духовна култура.

Всичко започва с Кервансарая, построен да приютява пътниците по пътя им от и за Цариград, около който постепенно се оформя селище и „харман“ - равно място, където се е вършеело житото. Мястото е било подходящо за харман, поради наличието на вода /река Олу дере/. Хората, работещи на хармана, са се наричали "харманлии", откъдето произлиза името на града.

Според историческите източници а и според местни легенди край Харманли се намира гробът на прилепския крал Вълкашин Мърнявчевич, баща на Марко - останал в народната памет като Крали Марко, победен от османците в битка край недалечното село Черномен (днес Орменио в Гърция) на 26 септември 1371 г.

През 1833 г. в Харманли е създадено килийно училище, през 1835 - църквата „Св. Атанасий“, а след 1833 г. и училище. Малко преди Освобождението е създадено и читалище /1870 г./, наречено през 1899 г. с името „Дружба“. През 1873 г. е пусната в експлоатация и отсечката от баронхиршовата железница Истабул-Белово, превърнала се по-късно в част от трасето на прословутия „Ориент експрес“.

Градът е освободен от османско иго от частите на предния отряд на ген. Гурко на 6 /18 по нов стил/ януари 1878 г. До 1885 г. градът е в рамките на Източна Румелия, а до 1913 г. е последният граничен град на Царство България като едва след тази дата територията на страната е разширена до Свиленград. В града след Освобождението се поставят основите на типичния за малките градчета живот - държавни и обществени институции, банки, предприятия /предимно на леката промишленост - тютюнообработка, обработка на текстилни влакна, керамична фабрика от 30-те години на 20-ти век, маслодобивна фабрика и др./ Развива се образованието /през 1908-1909 учебна година е открит първият гимназиален клас в местното училище, по-късно превърнало се и в Педагогическо училище; откриват се начални училища - НУ „Алеко Константинов“ през 1910 г., основни училища - ОУ „Иван Вазов“/, културата /драмсъстав към НЧ „Дружба“, ученически струнен оркестър и др./ Създават се и войскови части - 6-ти конен полк и 9-та пехотна дружина, прославили се с участието си във войните. Градът дава свидни жертви по време на двете Балкански и Първата световна война.

В следвоенните години, както и към края на Първата световна война, в Харманли масово се заселват бежанци от Беломорска /Източна/ и Западна Тракия, но също и от Македония, Албания и Мала Азия. Те завинаги променят облика на иначе малкия до този момент град. До 9 септември градът остава с преимуществено аграрен облик като основна част от населението се занимава със земеделие и животновъдство и само малка част от хората са наемни работници или едри собственици.

Едва след 9 септември в града са построени познатите и до днес предприятия, част от които за съжаление вече не съществуват. Построен е Керамичен завод, Завод за елдвигатели, Мебелен завод. Филатурата /предприятие за обработка на копринени влакна/ е заменена от Текстилна фабрика за платове от изкуствени влакна /бившето предприятие „Маргарит Гогов“/, изхранващо над 1000 работници. Създава се и Завод за релета като част от тенденцията за изграждане на предприятия с перспективна продукция. То изнася своите изделия извън граница. Създадени са Хлебозавод, Комбинат за битови услуги и др. Изгражда се и модерен АПК с кравеферма, служила за пример. По немски образец е построена и мащабна свинеферма в близост до Преславец. Образованието също бележи успехи - открит е Техникум по текстил и Техникум по електропромишленост за сметка на съществувалия и закрит Аграрен техникум със специалности полевъдство и лозаро-винарство. В града съществуват няколко детски градини, три начални, едно основно и три средни учебни заведения. Учениците отбелязват успехи по олимпиади. Във връзка с професионалното обучение през 80-те години е открит и УПК. В областта на културата също са отбелязани успехи - ансамбъл „Хорищенци“ с р-л Атанас Николов прославя името на града далеч извън родните предели. Оформени се самодейни фолклорни колективи. В определен период съществува и роксъстав. Променя се изцяло обликът на града в резултат на ускореното жилищно и обществено строителство.

Демократичните промени слагат своя отпечатък и върху Харманли. Голяма част от социалистическите предприятия са фалирали,като понастящем активно действат предимно фирми в областта на търговията, услугите /автокъщи, сервизи, ателиета и др./, леката промишленост /шивашки цехове/, хранително-вкусовата промишленост и строителството. През последните няколко години се забелязва активизация в жилищното строителство и изграждане на обществена инфраструктура /пътища или сгради/, но все още реализираното е далеч от желаното. Отрицателните тенденции, отбелязвани по отношение броя на населението, чертаят неблагоприята перспектива, но тя би могла да бъде променена при евентуална промяна на икономическата обстановка в града /като брой работни места и възнаграждения/.

Пътешественици, оставили сведения за Харманли: Бенедикт Курипешич, Корнелий Шепер, Антон Вранчич, Ханс Дерншвам, Стефан Герлах, Мелхиор Безолт, Райнхолд Любенау, Хаджи Калфа, Евлия Челеби. и още много други.

Религии[редактиране | edit source]

Гражданите на Харманли са в по-голямата си част християни. Мюсюлманите са малко. Има 2 големи църкви - Св. Атанасий, построена 1835 г. и Св. Иван Рилски, построена през 1938 г. През 2012 г. започва изграждането и на джамия в близкото село Шишманово.

Политика[редактиране | edit source]

В града са изградени структури на основните политически партии,изградени в страната - БСП, СДС, ГЕРБ, НДСВ, ДПС и др. Съществуват и неправителствени организации.

Икономика[редактиране | edit source]

Основни отрасли в икономиката на града са селското стопанство, производството на мебели, маслодобивът и месопреработката, автокъщи, ремонт и поддръжка на автомобили.В близкото минало Харманли беше съществен център в сферата на леката промишленост - бубарство, производство и износ на коприна и готови платове.

В града има и 2 винарни, които произвеждат вина с високо качество, основно от местни лозови масиви.

Обществени институции[редактиране | edit source]

В града са изградени основните обществени институции - Общинска администрация със съответните раздели: Бюро по труда, РПУ, Районен съд, Дирекция „Социални грижи“ и др.

Забележителности[редактиране | edit source]

Местността "Приказките"
Гърбавият мост (1585 г.)
Изворът на Белоногата
Пролетно пълноводие на р.Марица при Харманли

Малко след като се влезе в града, се пресича река Харманлийска (Олу дере), по чието по-горно течение има красиво дефиле, оставащо в югозападните покрайнини на града. Там по склона на местните възвишения се е образувала живописна местност с борова горичка, която се спуска към река Харманлийска и се издига над нея. На мястото е направен гребен канал по реката, а малко по-нагоре се намира културното средище на съвременния български поп-фолк ресторант „Приказките“, заедно с наскоро построен хотел.

В града се намират останките на така нареченият „кервансарай“. Той е представлявал своеобразна крайпътна станция, служела за пренощуване на пътниците от и за Цариград, както и за смяна на впрегатните животни на султанските коли, вестоносци и т.н.. Той се смята за причината за създаването на града. Първоначално е бил по-малък. През втората половина на XVI в. Сиавюш паша получава от султана за особени заслуги местните земи (от Харманли до Свиленград). Той достроява и модернизира до известния ни от илюстрациите в пътеписите кервансарай. Днес от него е запазена само една от стените на която е поставен надпис, свиделстващ за 500-годишната история на града.

Над река Харманлийска, зад сградите на общинския съд и музея, се намира "Гърбавият мост", който някога е свързвал "като свод, по който минава пътя на царя и бедняка" двата бряга на река Харманлийска. Той е един от най-старите мостове в областта - строен през 1585 г. и е със своеобразна архитектура. Според археологически проучвания той и Кервансарая са строени по едно и също време и най-вероятно по инициатива на тогавашния управител на областта Сиавуш паша(по произход хърватин, приел исляма и издигнал се до длъжност Везир).

Мостът е връх на османското изкуство - каменен, сводест, павиран, с надпис на старотурски и с превод на български. Сега под него не тече реката, която е отбита встрани поради проект от преди много години, според който под моста трябвало да има езеро с лодки.

Красиво място е връх Трифона, от който целия град се вижда като на длан. Друга съществена забележителност в околностите на Харманли е т. нар. Долмен край село Остър камък. Предполага се, че това е неолитно жилище на праисторическите хора населявали този район.

В източния край, на излизане от Харманли в посока Свиленград, се намира "Изворът на Белоногата". Той е превърнат в чешма, до която има плоча с куплет от едноименната поема (Изворът на белоногата) на Петко Славейков и статуя на самата белонога Гергана, прославила българката и смаяла самия велик везир на Османската империя със скромното си, но достойно държание.

По проект бе изградена и екопътека, започваща от обновената Гребна база, продължаваща край ресторант "Приказките" и водеща до Дядотодоровата чешма. Тя е любимо място за разходка на харманлийци.

Олтарът на църквата „Св.Иван Рилски“ е забележителен образец на резбарското изкуство.

В местността Дефилето, по течението на р. Харманлийска може да се видят привлекателни природни феномени, включително и малък водопад. В околността могат да се видят и останките от средновековна крепост.

Красиво оформен е и центърът на града с фонтани, парк и заведения, събиращи през уикенда много почиващи харманлийци и посетители.

Театри[редактиране | edit source]

Трупа
Трупа1

В Харманли се намира красив, реставриран театър, който е част от Народно читалище „Дружба“. На сцената му гостуват често трупи от цялата страна. Поставят се постановки на детски групи и се правят концерти на местните групи по народни танци, пиано, китара. През ноември 2007 година младите ентусиасти Зорница Боянова и Румяна Костова със съдействието на читалище Дружба учредяват актьорска трупа. Ръководител е известната хасковска актриса Светла Рудева. Тази малка крачка спомага за възраждането на културния живот в Харманли чрез въвличането на млади любители на актьорската игра в работа по множество пиеси, скечове и приказки.

Музеи[редактиране | edit source]

През 1964 г. към НЧ „Дружба“ е създадена музейна сбирка. Тя е отворена за посещение през 1968 г. на 18 януари. Неин пръв уредник е покойния вече Златан Петров. Първоначално експонатите от основаната музейна сбирка са разпределени в три отдела - „Археология“, „Етнография“ и „Революционно движение“. През 90-те години на миналия век сбирката се премества от малката сграда в близост до църквата „Св.Атанасий“, където се е помещавала дотогава в сгрдата на бившата поща, обявена за паметник на културата. През 2000 г. по решение на ОбС - Харманли сбирката е преобразувана в Исторически музей - Харманли със съгласието на бившия министър на Емма Москова. След Златан Петров уредник на музея е Росен Стефанов до смъртта му през 1999 г.През април 2001 г. музеят отново отваря врати с уредник Мирослав Райдовски(изпълнявал длъжността директор от април до юни 2002г) От 2002 г. до януари 2009 г. Директор на ИМ - Харманли е Николай Колев, а уредници са Мирослав Райдовски, напуснал през 2009 г. и Татяна Димитрова. Към настоящия момент в музея работят уредниците Добромир Атанасов и Татяна Димитрова.От септември 2009 след проведен конкурс Директор на ИМ - Харманли е ст.н.с.ІІстепен д-р Тошо Спиридонов.След октомври 2010 г. към Исторически музей - гр.Харманли като уредник в отдел "Археология" работи Кремена Георгиева,завършила специалност "археология" в СУ"Св.Климент Охридски".Музеят разполга с над 11 000 експоната. Те са разпределни в три отдела - „Археология“, „Етнография“, „Нова и най-нова история“, а също и богата нумизматична колекция. В тях се съхраняват много ценни експонати. И трите отдела имат изградени експозиции. Изградени са и фондохранилища. Музеят има и зала, функционираща като галерия, в която годишно се организират над 10 изложби. Общта полезна площ на музея е над 350 м2 в два етажа. Пространството пред музея е оформено като открита сцена "Ротонда" с места за сядане като това дава възможност за организиране на прояви на открито.

Редовни събития[редактиране | edit source]

В Харманли се провеждат няколко ежегодни събития. Най-близки до сърцето на хората са празничните събирания за Трифон Зарезан на връх Трифончето, където се подрязват лозите, яде се курбан и се пие вино.

Друго такова събитие е панаирът, който се провежда всяка есен през първата или втората седмица на октомври. Време за забава и веселие, за изпиване на безкрайни количества бира и изяждане на тонове кебапчета. Хората от града се шегуват (може би казват и истината), че покрай панаира къде-що има бездомно куче или котка, изчезват.

Друго ежегодно събитие е конкурсът „Поети с китара“, споменат в раздел „Литература“.

А най-хубавото събитие е празникът на града - 2 май. Тържествата траят около седмица и включват богата и разнообразна програма от спортни и културни програми.

Друго събитие е мото-съборът, организиран от МК "Чакалите" - Харманли и провеждан в местността „Казала“ край града през летните месеци.

Личности[редактиране | edit source]

Делчо Коцев
Родени в Харманли
Други

През Харманли по своя път е минал Христо Стоичков - футболист-легенда. Христо Стоичков играе в Харманли от 1982 до 1985 година. Пристига като млад юноша и скоро заиграва в мъжкия отбор, където се налага при треньора Сава Савов, който от своя страна допринася изключително много за развитието на футбола в Харманли.

Дълго време стопанското развитие на града се ръководи от Ангел Бонев, когато са създадени хотелския комплекс с ресторант в центъра на Харманли, Универсалния магазин, Търговския комплекс „Изворът на белоногата” край града, ресторант „Приказките” в местността „Дефилето”, търговското предприятие на града и валутния магазин на международния път.

Литература[редактиране | edit source]

В Харманли се провежда конкурсът „Поети с китара“, на който се събират поети да представят своите творби предимно под съпровод на китара. Пристигат поети от цялата страна, стари познати, запознават се млади поети и се получава приятен и полезен обмен на творчески идеи.

От Харманли, или по-точно от село Доситеево, е поетът и писател Янко Добрев. През целия си живот, някак по „селски“ романтично, той представя родния си край - в покрайнините на Източните Родопи, Южния Сакар, далечните западни краища на Странджа, Тракия покрай Марица. Интересна сбирка от Янко Добрев е „Под воя на кучетата“.

Харманли е град, в който се раждат много млади литературни творци - поети и писатели, някои от които продължават да творят през целия си живот. Мястото и природата някак си предразполагат към свобода на духа и тялото. Човек може да иде всякъде от Харманли и може да почувства в сърцето си целия свят, който и до днес продължава да оставя своя следа в града.

Други[редактиране | edit source]

Градът е намерил място в произведението на Петко Р. Славейков „Изворът на Белоногата“. Поемата е посветена на чешма близо до Харманли. Свързана е с обичая да се вгражда сянката на най-паметната мома в града.

Залив Харманли на остров Тауър в Антарктика е наименуван в чест на град Харманли.[2]

Кухня[редактиране | edit source]

Местната кухня не може да се нарече типично българска. Ястията на местните са резултат от смесване на български, гръцки и турски рецепти, от които се е получила една смайваща мешаница и най-добре е сякаш човек да обиколи селата около града, за да се запознае с местната кухня.

Култово ястие е така нареченият „тавалък“, който може да представлява най-различни ястия, сготвени в тава, които после се ядат направо от тавата, като всички на трапезата се нареждат в кръг наоколо. Предпочитани тавалъци са: пиле с ориз; пиле с ориз и зеле; пиле с картофи; пиле с ориз и спанак, и пр. Едва ли може да се намери тавалък в ресторант или механа в града, но може да се опита в почти всяка къща, където често се яде заедно с голяма купа шопска салата, туршия от чорбаджийски чушки или каквато и да е туршия.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 76.
  2. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Harmanli Cove.

Външни препратки[редактиране | edit source]

п  б  р
Градове в Област Хасково
BUL Димитровград COA.png ДимитровградBUL Ивайловград COA.gif ИвайловградЛюбимецBUL Маджарово COA.gif МаджаровоМеричлери
BUL Свиленград COA.jpg СвиленградСимеоновградCoat of arms tgrad.gif ТополовградEmblem of Harmanli.png ХарманлиHaskovo-coat-of-arms.svg Хасково