Брацигово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Герб на Брацигово
Брацигово
България
Red pog.png
Брацигово
Област Пазарджик
Red pog.png
Брацигово
Общи данни
Население 4 262 (ГРАО, 2014-09-15)*
Понижение 4 146 (НСИ)
Землище 26,199 km²
Надм. височина 599 m
Пощ. код 4579
Тел. код 03552
МПС код РА (Пз)
ЕКАТТЕ 6207
Администрация
Държава България
Област Пазарджик
Община
   - кмет
Брацигово
Васил Гюлеметов
(независим)
Изглед към Брацигово

Брацѝгово е град в Южна България. Той се намира в Област Пазарджик и е в близост до градовете Пещера и Кричим. Градът е административен център на община Брацигово.

География[редактиране | edit source]

Брацигово се намира в полите на Родопите, в котловина, която се проветрява на запад от Пещерската котловина и на север от Тракийската низина. Местният климат е мек и лютите студове и големи горещини са рядко срещано явление. Брациговци се радват на красива пролет и топла есен. Заради мекия климат в миналото основен поминък за населението е било отглеждането на маслодайна роза, която по качества не отстъпва на казанлъшката и карловската роза. На 3-4 километра южно се намира село Розово, от което се откривала гледка към розовите насаждения на брациговци. Понастоящем този поминък се възражда и много хора отглеждат маслодайна роза, като основните пазари са Япония и Франция.

Местните хора смятат, че брациговската маслодайна роза е не само по-маслодайна от тази в Казанлъшко и Карловско, но е най-маслодайна в света. Рандеманът на Карловската роза е бил 7, на Казанлъшката - 9, а на Брациговската - 11. Маслодайността зависи не само от вида на розата, но и от климата. Денем слънцето в Брацигово грее силно, а вечер от планината слиза прохлада, които са много важни за растежа на розата и за нейната маслодайност.

Община Брацигово има 10 768 жители и включва един град и шест села. Разпределението на населението по населени места е следното:

Към 03.08.2004 г. населението на общината до 18-годишна възраст е 1921 души - 17,8%, 3139 човека - 29,1% над 62-годишна възраст за мъжете и 57 г. за жените, а в трудоспособна възраст са 5708 човека, или 53% от населението.

Най-голям е относителният дял на младите хора до 18 години в с. Исперихово - 555 човека, 28,2% , и в гр.Брацигово 915 човека - 19,5%, а на тези в пенсионна възраст в с. Жребичко - 97 човека - 53,6% и в с.Равногор - 890 човека - 53,5%.

Средната гъстота на населението в Брацигово е 49,6 души/км2.

История[редактиране | edit source]

Античност[редактиране | edit source]

Археологическите данни посочват наличие на праисторически хора по тези места. Доказано е, че по тези земи е обитавало тракийското племе беси. За това, че тук са живели траки, говорят редица факти: При разкопките на една от могилите в местността „Клисурата“ са намерени останки от тракийско погребение. При прокарване на шосето за село Равногор през 1924 г. е открит зидан гроб. През 1926 г. при строежа на ж.п. линията Брацигово - Пещера, край местността „Пърлеви чешми“ са изкопани древни железни оръдия, наподобяващи сърпове. През 1928 г. при каптиране на извора в местността „Св. Троица“ са намерени монети от 4 в. преди Христа, както и монети от II и IV век. От околностите на града произхожда единична находка на бронзова монета на тракийския град Одрюза(днешен град Пловдив),"Тип 2"(ІІІ-ІІв.пр.н.е.),по класификацията на К.Кисьов - директор на РИМ-Пловдив,който по настоящем се съхранява в частна колекция в Стара Загора - лице на монетата на Одрюза от Брацигово - http://s1048.beta.photobucket.com/user/ultras_as23/media/post-42-0365911001351703596_thumb.jpg.html?sort=3&o=1 ;Опако на монетата на Одрюза от Брацигово - http://s1048.beta.photobucket.com/user/ultras_as23/media/post-42-0397269001351703610_thumb.jpg.html?sort=3&o=0 .

През 46 г. пр.н.е. римският император Клавдий покорява траките и превръща земите им в провинция Бесика. Римляните постепенно ги приобщават към своята култура, като строят пътища, сгради и др. Така например, местността „Въртян камен“ е осеяна от стари зидове. Има много бели камъни, чужди по произход на местността. Тук са изровени сечива, монети, глинени гърнета, кюпове и др. съдове. През 1927 г. е намерена бронзова статуетка на Атина Палада в местността „Лупово“ (на латински lupus значи вълк). До местността „Въртян камен“ е прокаран калдъръм, поради което местността се нарича Друма. А местността „Кръстец“ е останала с името си като кръстопът на римски пътища. От римско време е местността „Банището“, сега минерален извор на Брацигово. Наследство от римско време е и рударството. В местността „Барутчийницата“ има запазени дебели слоеве от сгурия - белег за топени руди и метали. От римско време са останали и редица религиозни култови обичаи, какъвто е Празникът на русалките на Спасовден.

Средновековие[редактиране | edit source]

Синджирли бунар - построен е през 1813 г. Тук на 21 април 1876 г. Васил Петлешков обявява въстанието на Брациговския въстанически пункт.

През 578 г. славяните окончателно се настаняват на Балканския полуостров. Край Брацигово има местност „Драгуница“, за която се предполага, че носи името на славянското племе драговичи. Предполага се, че от времето на славянските задруги са останали такива големи родове в Брацигово като Търпоманови, Ликоманови, Юрукови, Петлешкови и особено Гюлеметови.

Ново време[редактиране | edit source]

На 3 май (21 април - стар стил) 1876 г. Васил Петлешков обявява начало на Априлското въстание в Брацигово. Сражението в Брацигово е едно от най-кръвопролитните, но въстанието е потушено, а Васил Петлешков заловен жив и измъчван до смърт.

В 1895 година в града се създава комитет на Македонската организация, начело с Иван Гачев. През юли 1895 година Гачев информира Македонския комитет, че в града има 200 доброволци за четите.[1] На 21 юни 1899 година в Брацигово е основано дружество „Васил Петлешков“ на Македонската организация с пръв председател Иван Гачев, секретар Петър Грънчаров и касиер Иван Иремиер.[2]

Съвремие[редактиране | edit source]

Брацигово е град от 1892 година, а от 1977 година става и общински център. При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Брацигово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3].

Религии[редактиране | edit source]

Камбанарията на църквата "Свети Йоан Предтеча"

Населението в града е източноправославно. Градът се слави с най-високата православна камбанария на Балканския полуостров, която се намира в църквата "Свети Йоан Предтеча". Построена е през 1884-1886 г. от майстор Иван Драгов и е с височина 35 метра.

Икономика[редактиране | edit source]

Действащите фирми на територията на община Брацигово са около 40. Основните отрасли на промишлеността, развивана от предприятията на територията на общината, са:

Шивашка промишленост

  • „Фида“ АД — работи основно на ишлеме по заявки, ръстове и материали на клиента, главно с италиански фирми.

Дървообработваща промишленост. В общината съществуват няколко дървообработващи предприятия, специализирани в производството на дограма, дървени сглобяеми къщи, дървени палети, различни дърводелски услуги, мебели и др.

  • „Бял бор“ АД
  • ЕТ „Аквамарин“
  • „Илия Илиев“ ЕТ
  • „Превренстрой“ СД
  • „А И Г — А. Пашкулев“ ЕТ
  • Кооперация „Сила“

Хранително-вкусова промишленост

  • „Равногор“ ООД - с. Равногор, с предмет на дейност преработка на мляко и производство на млечни продукти
  • „Екомес“ ООД - с. Козарско, с предмет на дейност производство на колбаси
  • „Бенабра“ ООД - гр. Брацигово, с предмет на дейност бутилиране на минерална вода и производство на безалкохолни напитки
  • „ЕТ ВИГ - Васил Геров“, с предмет на дейност бутилиране на минерална вода
  • Консервена фабрика - с. Бяга

Добивна, строителна и занаятчийска промишленост

  • „Мрамор Риолит“ АД — производство на изделия, сувенири и облицовки от риолит и мрамор
  • „Спектър-Керамик“ ООД — производство на сувенири
  • „Карт Инвест — К. Карталов“ — производство на мраморни изделия и облицовки
  • „ВОМАД - А. Дамов“ ЕТ — производство на мраморни изделия и облицовки
  • ЕТ „Граматиков“ - строителна фирма
  • ЕТ „Превренстрой“ - строеж и монтаж на къщи
  • „Братя Пашкулеви“ - строеж и монтаж на сглобяеми къщи

Забележителности[редактиране | edit source]

Църквата „Св. Йоан Предтеча“
Музей на брациговската архитектурно-строителна школа през Възраждането

Община Брацигово има богато културно-историческо наследство. На територията на общината има много веществени доказателства, оставени от траки, римляни, славяни и българи.

  • Могилите в с. Равногор са с тракийски произход. Тук е най-голямата куполна тракийска гробница в България. Тракийските гробници са от раннохристиянската църква в с. Исперихово.
  • Паметници от римската епоха са крепостта от XII век „Ватрахокастрон“ край Брацигово и много мостове, римски пътища и светилища.
  • Градски исторически музей, в който се съхраняват много снимки и документи, вещи и оръжие, проследяващи историята на селищата и борбите на техните жители по време на Априлското въстание. Музеят е част от Стоте национални туристически обекта.
  • Паметник на Васил Петлешков на лобното му място .
  • Дамовата къща е паметник на културата и туристически комплекс.
  • Читалище „Трендафил“, основано през 1874 г. със средства на Васил Петлешков, е културно средище до Освобождението и след него.
  • Етнографска експозиция - забележителен архитектурен паметник, в който са представени занаяти: розопроизводство, кацарство, тъкачество и др.
  • Експозиция „Брациговска архитектурна школа“ представя дейността на брациговските майстори в Османската империя.
  • Експозиция в родната къща на Васил Петлешков.
  • Църквата „Св. Троица“ в с. Жребичко и Брациговската църква - строени през 1831 г.
  • Културен дом, строен през 1956 г.

На територията на община Брацигово има обявени шест защитени територии. Всички защитени обекти попадат в горския фонд и се стопанисват и опазват от ГС - Пещера. Състоянието им е задоволително.

  • Защитена местност „Атолука“. Намира се в землището на Брацигово и Равногор и заема площ от 318,2 ха.
  • Защитена местност „Тъмра“ - в землището на Брацигово и Розово. Площта ѝ е 537,3 ха.
  • Историческото място "Винище" - в землището на с. Равногор с площ 27,5 ха.
  • Вековно дърво Бук Д.Р. № 515 - с. Розово.
  • Архитектурен резерват - с. Жребичко.

Редовни събития[редактиране | edit source]

Личности[редактиране | edit source]

  • Югославия Борис Вукмирович (1912-1943), югославски партизанин
  • Васил Петлешков, водач на Априлското въстание в Брацигово
  • Георги Петрович, търговец в Браила
  • Пейо Мишев, професор-хирург
  • Георги Янков, к-н I ранг от Военноморските сили.
  • Димитър Гилин, генерал -н-к Гранични войски.
  • Димитър Попов (1919 - 1989), партизанин и генерал-лейтенант
  • Данаил Юруков, кмет на Пловдив 1894 - 1897 г.
  • Христо Мишев, кмет на Пловдив 1979 - 1986 г.
  • Георги Юруков, книгоиздател
  • Кирил Гюлеметов (1938 - 2001), художник
  • Иван Тошков, художник
  • Георги Кюсеилиев, художник
  • Димитър Иванов Гачев, музиковед, литературовед и преподавател в Ленинградската музикална академия. Загива в Колима по време на сталинските репресии.
  • Димитър Гачев Янъков (1856 – 1941), юрист, следвал право в Екс ан Прованс - Франция, 1911 г. помощник кмет на Софийската община. Първи Софийски държавен адвокат /главен прокурор/ от 30 декември 1918 г. до 29 март 1928 г.
  • Димитър Михайлов Гачев:(1897 - 1990) Роден в Брацигово, секретар на секцията на четвъртия интернационал - троцкисткия, за дейността си след 9. ІХ. 1944 г. прекарва 15 години в лагери и затвори.
  • Петър Димитров Гачев, художник: (1911 - 1973), син на Димитър Гачев Янъков, следвал архитектура в "Академия Албертина" - Торино, Италия. Един от основоположниците на пространствения дизайн в България.
  • Георги Гачев (1929 - 2008), син на Димитър Иванов Гачев: литератор, културолог и философ, живял в Москва, лауреат на високата премия Паисий Хилендарски, почетен доктор на Търновския университет
  • Петър Батаклиев, актьор и режисьор, преподавател в Театралната академия в Монреал, Канада.
  • Данаил Търпоманов, зам. кмет на Пловдив.
  • Ангел Шишков, професор в НСА.
  • Никола Генчев, генерал, изтъкнат полководец от II световна война,а след 9 IX 1944г-затворник в Белене.
  • Васил Батаклиев, неврохируг
  • Данаил Търпоманов-старши, Почетен Директор на гимназия „Светлозар Попов“, понастоящем „Цар Симеон Велики“.
  • Георги Демиров, изтъкнат агроном и виден общественик
  • Никола Троянов /поп Сокол/,свещеник,председател на революционния комитет по време на Априлското въстание в гр. Брацигово
  • проф. Слави Боянов (1915- 2011), Философ, писател, дисидент, (Роден в Брацигово)
Починали в Брацигово

Източници[редактиране | edit source]

  1. Елдъров, Светлозар. Македоно-одрински дружества, клонове и погранични пунктове в Родопите (1895 - 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 - 1903), Иврай, София, 2003, стр. 298.
  2. Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 - 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 - 1903), Иврай, София, 2003, стр. 300.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 831.

Външни препратки[редактиране | edit source]