Свиленград

	Свиленград
	Свиленград
	41° с. ш. 26° и. д. / 41.767° с. ш. 26.2° и. д. (G) Координати: 41° с. ш. 26° и. д. / 41.767° с. ш. 26.2° и. д. (G)
Общи данни
Население	18 607 (ГРАО, 2010-12-15)*; 18 115 (НСИ)
Землище	79,686 km²
Надм. височина	60 m
Пощ. код	6500
Тел. код	0379
МПС код	Х (Х)
ЕКАТТЕ	65677
Администрация
Държава	България
Област	Хасково
Община; - кмет	Свиленград; Георги Манолов; (независим)
Адрес община
	Общинска администрация Бул.”България” № 32, 6500 Свиленград тел.0379/ 74 302 факс 0379/ 74 371 e-mail: obshtina@svilengrad.bg

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене

Свѝленград е град в Южна България. Той се намира в Област Хасково и е в близост до границата с Турция и Гърция. Градът е административен център на община Свиленград.

[редактиране] География

Свиленград е разположен в по двата бряга на долината на р. Марица, образувана между Източните Родопи и тунджанския масив, в частта му Бранница (Сакар планина), в непосредствена близост до точката, където се събират трите държавни граници: българската, гръцката и турската. Отстои на около 70 км, 150 км и 300 км югоизточно, съответно от Хасково, Пловдив и София, на 2 км северно от гръцката и на 14 км северозападно от турската граница, на 30 км и 265 км северозападно, съответно от Одрин (Едирне) и Истанбул. Една от входните врати на България.

Тук е налице един дълъг и оформен пролом, който започва от Симеоновград и свършва при Одрин. Проломът е последица от тектонични явления, но се е оформил и продължава да се оформя от течението на Марица. В края на плиоцена, поради хлътване на Бяло море, се е засилила и регресивната ерозия на реката. В пролома се откриват тераси от някогашното по-високо ниво на Марица. В Горнотракийската низина се наблюдават и съвременни промени поради тектонични явления.

Релефът от двете страни на пролома при Свиленград се очертават от издигащите се Източни Родопи и на север от Сакар планина. Източните Родопи на юг се ограничават от тясната долина на река Арда, най-високият връх е Шейновец - 704м.

Река Марица в пролома има малко притоци, по-големи и постоянни са река Съзлийка и река Олудере, другите реки са малки и през лятото пресъхват. В дългия Маришки пролом реката тече бавно из нешироко и често запълнено с пясъци корито и е образувала много пясъчни острови.

Двата големи квартала на Свиленград, Канаклия и Бандърлия, са разположени върху свлачището на река Канаклийска (Сухата река) при вливането ѝ в Марица. По-голямата, висока част на квартал Канаклия е върху чакълестата част на това свлачище, към юг кварталът е върху ситните му наносни пясъчни материали, както и Бандърлия.

Третият квартал на града, Гебран, който е и най-малкият, е разположен върху малко издигната земя в заливната долина на Марица и когато нивото на реката се повиши в миналото е бил заливан.

В климатично отношение Свиленград и околността му до Харманли спадат към преходноклиматичната средизимноморска област в България. Температурните условия се характеризират със следните показатели:

януарските температури са над нула градуса, с около 2,5 градуса по-високи от тези в Горнотракийската низина (преходната континентална област)
юлските температури са също високи, но годишната амплитуда е по-малка в сравнение с тези в преходната континентална област.

Свиленградско-Одринската област се приближава към средизимноморския климат, където годишната амплитуда е под 20 градуса.

Свиленградският район се очертава като един от най-топлите в България, характеризиращ се със сухо и горещо лято и топла и дъждовна зима. Друго благоприятно обстоятелство от селскостопанско гледище тук са редките късни пролетни застудявания и слани или също редките ранни есенни мразове и слани. Свободният от застудявания и слани период през годината е сравнително най-дълъг. В Свиленградско няма бързи и крайни промени във времето.

Преобладаващите ветрове в града са северозападните (24,4%), след него са-североизточния (10,8%). Южният вятър е по-рядко явление ("бял вятър", 2,2%), тихото време е 38%. Есента е най-тиха (43,6%), след нея зимата. Средногодишни ясни дни 107,2, мрачни дни 84,9. Валежите през годината в Свиленградско също показват връзката със средизимноморския климат. Сезонният максимум на валежите в Свиленград е през зимата, през декември - 67мм/кв.м., а през август-едва 22мм/кв.м.

В Свиленградския край и специално в долината на Марица са типични гъстите върбови гори и пирамидалната топола, а също и нискорасъл дъб и габър. От полската фауна още са запазени заекът, яребицата, кекликът и др.

Най-голямо стопанско значение имат зърнените храни, сусамът, тютюнът, памукът и костилковите плодове - бадем, праскова и кайсия. Лозята дават грозде с голяма захарност, виреят и стафидните сортове. Бубарството е изгубило предишното си значение.

През Свиленград минават паневропейски транспортни коридори 4, 9 и 10.

[редактиране] История

Благоприятните природни условия в Свиленградския край и стратегическото му географско разположение са причина той да бъде населяван от дълбока древност. Най-старите следи от човешки живот датират от края на новокаменната и каменномедната епоха. През бронзовия и железния период земите около днешния Свиленград били населявани от тракийското племе одриси. От времето на траките са останали следи от селища, надгробни могили, светилища, долмени и други.

Немалко свидетелства са останали и от времето на римската епоха. В близост до днешния Свиленград римляните построили крайпътните станции Рамис и Бурдипта. На хълма Хисарлъка те изградили крепост, стените на която още личат, заровени в земята. Там възникнало селище, известно от древните писмени паметници като Бурденис (Бурдипто).

Районът бил оживен кръстопът и арена на непрестанни войни и след създаването на българската държава. С този край е свързана една от най-големите битки в средновековната българска история: през 1205 г. войските на Калоян нанасят първото голямо поражение на непобедимата дотогава латинска армия, предвождана от император Балдуин. Падането на България под османско иго задълго определя историческата съдба на населението на Свиленградския край. Тук съществувало селище, известно под името Кинекли, което, разположено на най-краткия път от Цариград за Европа, имало важно стратегическо значение.

През 1529 г. на река Марица е построен мост, представляващ значимо за времето си съоръжение. Мостът сега свързва двете части на Свиленград. Около моста възникнало ново селище – Мустафа паша, превърнало се през втората половина на 16 век в град.

По време на османското владичество населението на града самоотвержено се бори за съхраняване на националното си самосъзнание. През 1847 г. е построено училище за светски науки. В това училище през периода 1872-1873 учителства патриархът на българската литература Иван Вазов. През 1870 г. отваря врати читалище "Звезда". Друг възрожденски учител – Петър Станчов, става кръстник на града, като му дава в 1874 г. звучното име Свиленград. Селището започва да се нарича така едва през 1913 г.

На път за Цариград от тук са преминавали и са отсядали известни български революционери, просветни дейци и възрожденци – Георги Раковски, Петко Славейков, Христо Г. Данов, Драган Цанков, Константин Величков. В града е идвал и Васил Левски. Тук през 1871 г. той основал таен революционен комитет. На 8 януари 1878 г. в Свиленград влизат руските войски, командвани от генерал Александър Струков. Година по-късно след Берлинския договор градът е оставен под турска власт.

Първи стъпки на цар Фердинанд в новоосвободения Мустафа паша

34 години по-късно, по време на Балканската война, Свиленград е освободен и преминава отново в пределите на България. Това става на 5 октомври 1912 след като българската войска превзема връх Шейновец в Родопите. По време на Балканската война край Свиленград е оборудвано първото дотогава военно летище.

Новоосвободеният град се радва за кратко. Той е разорен и опожарен къща по къща през лятото на 1913 г., когато Турция се намесва в Междусъюзническата война срещу България. Окончателно градът е освободен в края на септември 1913 г. след като в Цариград е сключен нов мирен договор между България и Турция. Според определената нова граница Свиленград остава в България. Завърналите се негови жители възраждат града от пепелищата и го съграждат наново.

[редактиране] Религии

Преобладаващо източноправославно вероизповедание. В града има три православни храма. Няма джамия и синагога. В града има и евангелска протестантска църква.

[редактиране] Политика

Организирана политическа дейност водят АТАКА, БСП, Коалиция за Свиленград, ГЕРБ, Политическо движение „Социалдемократи“.Политически структури в града имат и СДС, НДСВ, ДПС, ДСБ и други по-малки партии.

[редактиране] Икономика

I. Реализирани проекти

1. “България – нова звезда в съзвездие “Европа” – Комуникационна стратегия, МВнР 2. “Реконструкция на хранителен водопровод Южна зона – I-ви етап, гр. Свиленград -МРРБ – финансиран от “Публично инвестиционни проекти” АД към МФ. 3. “Реконструкция на водопроводната и канализационна мрежа на кв. “Гебран” – I -ви етап 4. “Водоснабдяване на Свиленград от участък “Лъвова чешма – НР” – реализиран I–ви етап 5. “Реконструкция на водопроводната и канализационна мрежа на стопански двор “Канакли” – реализиран I – ви етап 6.“Благоустрояване около обект „Тракийска гробница” край село Мезек, община Свиленград” - Вх.№ 28/30.01.2004г- финансиран от Проект “Красива България” към МТСП. 7.“От социални помощи към заетост 2005” - към Министерството на труда и социалната политика

8.“Цвят, мирис и звук от сърцето на Тракия” ИА “ФАР” към МРРБ 9.“Младите хора – естествен гарант за демокрация” – ИА “ФАР” към МРРБ 10.“Алтернатива за достоен живот — дневен център за възрастни хора с ментални увреждания в Свиленград” - ИА “ФАР” към МТСП

II.Спечелени проекти, които в момента са в процес на реализация

1. “От социални помощи към заетост -2006” - към Министерството на труда и социалната политика 2.“Дом за възрастни хора с психични разстройства” – с. Пъстрогор

III. Внесени проекти

1.“Изграждане на водопроводната и канализационна мрежа на кв. Гебран “ – част от проекта се финансира с Общински облигационен заем. Проектът е подаден в ПУДООС към МОСВ – чака се одобрение 2. “Градски стадион – Колодрум” 3. “Реконструкция на хранителен водопровод – с. Сива река” 4. “Реконструкция на нагнетателен водопровод на ПС “Далак бунар” РШ, с. Дервишка могила 5. “Безопасно съхраняване на негодни за употреба пестициди на територията на Община Свиленград” – ПУДООС към МОСВ 6. “Да съхраним историята – реставрация и благоустройство на Крепостта “Букелон” – с. Маточина” 7. “Европейски Здравен Център – Свиленград – нови възможности за трансгранична заетост и туризъм” - ИА “ФАР” към МРРБ 8. Ремонт на читалищата в селата – Мезек, Момково, Мустрак Подадени проекти по програма “ Красива България” към МТСП за 2006 г.: 9.Ремонт и реконструкция на общинска вила в с. Мезек 10.Ремонт и реконструкция на Читалище “Просвета” – гр. Свиленград 11.Ремонт и реконструкция на СОУ “Д-р. Петър Берон” – гр. Свиленград 12.Благоустрояване района около Крепостта “Букелон “ в с. Маточина 13.Благоустрояване района около Скална църква в с. Маточина 14.Благоустрояване района около Скална църква в. с. Михалич

IV. Проекти в процес на разработка

1. Газификация на гр. Свиленград 2. Изграждане на спортна зала 3. Изграждане на закрит плувен басейн 4. Проектиране на площад “14-ти март” 5. Проектиране на булевард “България” 6. Проектиране нови територии в регулация 7. Благоустройство на детски и спортни площадки

Тук се намира и най-големия завод на балканите за производство на водопроводни части http://www.sakar-fittings.com

[редактиране] Обществени институции

Читалище "Просвета", към което в момента функционира младежки театър, смесен народен хор "Станко Панайотов", група за стари градски песни "Чаровен поглед", група за руски песни "Хармония", духов оркестър, детска група за автентичен фолклор.
Градски музей.

[редактиране] Забележителности

Мост на Мустафа паша: Старият мост е единственият напълно запазен елемент от едновремешен цялостен комплекс от кервансарай, джамия, чаршия и хамам.; Свиленградският каменен мост е построен по нареждане на Дамад Мустафа паша през времето на султан Сюлейман Великолепни (1520-1566). За строителството са отишли 706 парапетни блока. Надписът в чест построяването на моста представлява мраморна барелефна плоча, поставена в средата на моста. Преводът на текста гласи:^[1]

„

Този мост построи, когато бе халиф най-великият от султаните султан Сюлейман хан, син на Селим хан, да бъде продължител на безопасността и сигурността му техния везир Мустафа паша-бог да го покровителства за това, което създава. И то [построяването на моста] бе най-дълготрайното негово добро дело през годината, на дата на която стана едно вечно добро дело.

“

Църква "Света Троица" и училище "Христо Попмарков": Църквата е построена през 1834 г. с доброволните пожертвования на хората от трите махали на града. При опожаряването на града през 1913 г. църквата също изгаря, но при реставрацията формата ѝ била запазена. През 1847-1848 г. към църквата отваря врати първото светско училище в града. В периода 1872-1873 г. главен учител е бил Иван Вазов.

Паметник на героите от войните: Поставен на площад "Свилена", гранитният паметник почита паметта на над 100 загинали във войните герои от Свиленград и общината.

[редактиране] Редовни събития

Всяка година, в последната пълна седмица на септември се провежда традиционният есенен панаир.

Традиционен фолклорен фестивал - с международно участие.

[редактиране] Личности

Родени в Свиленград

Христо Арнаудов.

Александър Кипров (1881 - 1931), български революционер
Александър Стефанов (1880 - 1943), български революционер
Анастас Разбойников (1882 - 1967), български революционер
Ангел Диамандиев (1876 - 1941), учител и революционер
Атанас Венков (1940 – 2003) - професор, доктор на химическите науки, ръководител на катедра „Органична химия“ в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. http://argon.uni-plovdiv.bg/files/2011/04/000_NT37_2010.pdf
Бахар Гачов, възрожденец
Богомил Щъркалев - магистър фармацевт,помагал на много болни хора от града.
Божин Фучеджиев - учител /1928 - 2009 г./
Бинка Желязкова, кинорежисьор
Васил Хаджиколев, куриер на ВМОРО, връзка с арестуваните българи в Одринския затвор
Василка Гочева (1881 - 1909), учителка, член на революционния комитет в Димотика
Василена Атанасова, актриса от Малък градски театър „Зад канала“
Георги Василев (1880 - 1937), български революционер, деец на ВМОРО в Одринско
Георги Недялков Карчев (р.1921 - 2011), главен фармацевт на БА,заслужил фармацевт на България, оз. полковник, допринесъл за изграждането на поликлиниката, помагал на много болни хора от града

Златка Сиракова

Георги Тенев (1864 - 1948), революционер
Георги Трифонов (1873 - ?), български революционер
Георги Тотев (? - 1912), български революционер
Георги Стоев, български революционер от ВМОРО
Георги Фотев, член на революционнита организация през 1902-1903 г. и инспектор на българските училища в Одринско
Герасим Дишлиев, мим
Герасим Струмишки (1860 - 1918), български духовник и струмишки митрополит
Димитър Георгиев, деец на ВМОРО
Димитър Катерински (1879 - 1972), учител, представител на Свиленградския революционен район на конгреса на Петрова нива 1903 г.
Елена Гачева, революционерка укрива революционнен архив и оръжие
Иван Коларов – учител, дългогодишен директор на френската гимназия в София (1977-1992 г.), кавалер на френския орден "Ordre des Arts et des Lettres".
Коста Дулев – професор, доктор на икономическите науки, ръководител на катедра „Организация иикономика на машиностроителното производство“ в Техническия университет – София, директор на Националния научноизследователския институт по труда.
Мария Варналиева Димирева, учителка основала женското дружество „Светлина“ през 1911 г.
Мартин Камбуров, футболист
Милко Калайджиев, фолк певец
Михаил Сидеров (? - 1903), български революционер
Невена Гачева, учителка, куриер на Одринския революционен комитет
Павел Ганев, главен учител, революционер
Павел Ковачев (1872 - 1959), революционер
Петър Стоев Петров, учител и революционер, загинал като заточеник в Диарбекир
Петър Стоев (1876 - 1900), български революционер от ВМОРО
Спас Добрев, български революционер
Спас Разбойников, първи кмет на града след освобождението през октомври 1912 г.
Станко Панайотов, с помощта на Филип Кутев основава народен хор към читалище "Просвета", а смесеният хор носи името на своя основател - Лауреат на много фестивали -носител на златни и сребърни медали.
Станко Разбойников, председател на революционния комитет
Стефан Циганчев, оперен певец, бас, солист на Варненската опера, Народен артист
Христо Арнаудов (1876 - 1908), войвода на ВМОРО
Христо Атанасов (1965), български политик, депутат в 36-то Народно събрание, председател на Националния съвет на политическа партия "Либертас България"
Христо Гачов Бахаров, член на революционния комитет, секретар на общинския съвет след освобождението в 1878 г.
Христо Попмарков, главен учител в Свиленград, революционер
Христо Атанасов Хаджиколев, български революционер, избран през 1899 година за член на околийския комитет на ВМОРО^[2]
Янаки Илиев, революционер
Яни Войнов, учител, участник в революционното движение

Починали в Свиленград

Георги Скрижовски (1882 - 1925), български революционер
Тодор Петков (1872 - 1937), български революционер

Други

Георги Фотев – професор, доктор на философските науки, директор на института по социология на БАН, министър на науката и висшето образование (1991-1992 г.). Роден в село Димитровче – община Свиленград , завършил средно образование в Свиленград.
Ивайло Балабанов, поет
Валентин Сарандиев Ангелов, началник на пожарната от 1992 г.

[редактиране] Бележки

↑ Историческо наследство на Свиленград. // Сайт на община Свиленград. Посетен на 12/05/2007.
↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 176.