Свиленград

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града в България. За града в Кападокия, Турция, вижте Мустафапаша (Вилает Невшехир).

Герб на Свиленград
Свиленград
България
Red pog.png
Свиленград
Област Хасково
Red pog.png
Свиленград
Общи данни
Население 18 802 (ГРАО, 2014-06-15)*
Понижение 18 115 (НСИ)
Землище 79,686 km²
Надм. височина 60 m
Пощ. код 6500
Тел. код 0379
МПС код Х (Х)
ЕКАТТЕ 65677
Администрация
Държава България
Област Хасково
Община
   - кмет
Свиленград
Георги Манолов
(независим)
Адрес община
Общинска администрация

Бул.”България” № 32, 6500 Свиленград тел.0379/ 74 302 факс 0379/ 74 371

e-mail: obshtina@svilengrad.bg

Свѝленград е град в Южна България. Той се намира в Област Хасково и е в близост до границата с Турция и Гърция. Градът е административен център на община Свиленград.

География[редактиране | edit source]

Свиленград е разположен в по двата бряга на долината на р. Марица, образувана между Източните Родопи и тунджанския масив, в частта му Бранница (Сакар планина), в непосредствена близост до точката, където се събират трите държавни граници: българската, гръцката и турската. Отстои на около 70 км, 150 км и 300 км югоизточно, съответно от Хасково, Пловдив и София, на 2 км северно от гръцката и на 14 км северозападно от турската граница, на 30 км и 265 км северозападно, съответно от Одрин (Едирне) и Истанбул. Една от входните врати на България.

Тук е налице един дълъг и оформен пролом, който започва от Симеоновград и свършва при Одрин. Проломът е последица от тектонични явления, но се е оформил и продължава да се оформя от течението на Марица. В края на плиоцена, поради хлътване на Бяло море, се е засилила и регресивната ерозия на реката. В пролома се откриват тераси от някогашното по-високо ниво на Марица. В Горнотракийската низина се наблюдават и съвременни промени поради тектонични явления.

Релефът от двете страни на пролома при Свиленград се очертават от издигащите се Източни Родопи и на север от Сакар планина. Източните Родопи на юг се ограничават от тясната долина на река Арда, най-високият връх е Шейновец - 704м.

Река Марица в пролома има малко притоци, по-големи и постоянни са река Съзлийка и река Олудере, другите реки са малки и през лятото пресъхват. В дългия Маришки пролом реката тече бавно из нешироко и често запълнено с пясъци корито и е образувала много пясъчни острови.

Двата големи квартала на Свиленград, Канаклия и Бандърлия, са разположени върху свлачището на река Канаклийска (Сухата река) при вливането ѝ в Марица. По-голямата, висока част на квартал Канаклия е върху чакълестата част на това свлачище, към юг кварталът е върху ситните му наносни пясъчни материали, както и Бандърлия.

Третият квартал на града, Гебран, който е и най-малкият, е разположен върху малко издигната земя в заливната долина на Марица и когато нивото на реката се повиши в миналото е бил заливан.

В климатично отношение Свиленград и околността му до Харманли спадат към преходноклиматичната средизимноморска област в България. Температурните условия се характеризират със следните показатели:

  • януарските температури са над нула градуса, с около 2,5 градуса по-високи от тези в Горнотракийската низина (преходната континентална област)
  • юлските температури са също високи, но годишната амплитуда е по-малка в сравнение с тези в преходната континентална област.

Свиленградско-Одринската област се приближава към средизимноморския климат, където годишната амплитуда е под 20 градуса.

Свиленградският район се очертава като един от най-топлите в България, характеризиращ се със сухо и горещо лято и топла и дъждовна зима. Друго благоприятно обстоятелство от селскостопанско гледище тук са редките късни пролетни застудявания и слани или също редките ранни есенни мразове и слани. Свободният от застудявания и слани период през годината е сравнително най-дълъг. В Свиленградско няма бързи и крайни промени във времето.

Преобладаващите ветрове в града са северозападните (24,4%), след него са-североизточния (10,8%). Южният вятър е по-рядко явление ("бял вятър", 2,2%), тихото време е 38%. Есента е най-тиха (43,6%), след нея зимата. Средногодишни ясни дни 107,2, мрачни дни 84,9. Валежите през годината в Свиленградско също показват връзката със средизимноморския климат. Сезонният максимум на валежите в Свиленград е през зимата, през декември - 67мм/кв.м., а през август-едва 22мм/кв.м.

В Свиленградския край и специално в долината на Марица са типични гъстите върбови гори и пирамидалната топола, а също и нискорасъл дъб и габър. От полската фауна още са запазени заекът, яребицата, кекликът и др.

Най-голямо стопанско значение имат зърнените храни, сусамът, тютюнът, памукът и костилковите плодове - бадем, праскова и кайсия. Лозята дават грозде с голяма захарност, виреят и стафидните сортове. Бубарството е изгубило предишното си значение.

През Свиленград минават паневропейски транспортни коридори 4, 9 и 10.

История[редактиране | edit source]

Благоприятните природни условия в Свиленградския край и стратегическото му географско разположение са причина той да бъде населяван от дълбока древност. Най-старите следи от човешки живот датират от края на новокаменната и каменномедната епоха. През бронзовия и железния период земите около днешния Свиленград били населявани от тракийското племе одриси. От времето на траките са останали следи от селища, надгробни могили, светилища, долмени и други. В старата махала Канаклия е съществувала местност Могилата, наречена по името на голяма могила, в околностите на която са намирани останки от колесници. Забележителна е и гробницата при близкото село Мезек.[1]

Римски период[редактиране | edit source]

Орта чаршия, османска пощенска картичка

Немалко свидетелства са останали и от времето на римската епоха. При днешния Свиленград е имало римска крайпътна станциия, а на хълма Хисарлъка доскоро са личали стените на антично укрепление.[1] Споменава се във всички римски пътеводители като Бурденис, Бурдипта или Бурдиста. В Пойтингеровата карта се описва с името Burdenis, поставено на 20 римски мили (ок. 30 km) от Адрианопол.[2] В Антониновия пътеводител се споменава като Burdipta на 22 римски мили (ок. 31 km) от Адрианопол.[3] В Бурдигалския пътеводител (334-334 год. сл. Хр.) монах от Бордо описва своето поклоническо пътуване до Божи гроб, в което наименова селището като Burdista.[4]

Селището е разположено на един от най-важните римски пътищa Via Militaris, свързващ източните провинции на империята с Италия (Constantinopol - Hadrianopol - Philipopol - Serdics - Naisos - Singidunim - Acquileia). Останки от калдаръма на стария римски път са личали до началото на ΧΧ в. по левия бряг на Марица, по протежението на стария път за Стара Загора наричан от местните хора "Стар Момковски път" или "Старозагорски път".[1]

Късноантичният автор Прокопий Кесарийски пише, че при император Юстиниан (483-565 год. сл. Хр.) било построено или заздравено укрепление, назовано Бурдепто (гр. Βουρδέπτω).[5] Много историци свързват този градеж със старите руини в м. Хисаря при старата махала Канаклия в Свиленград.[6][1]

Средновековие[редактиране | edit source]

Районът бил оживен кръстопът и арена на непрестанни войни и след създаването на българската държава. При хан Крум (803 - 814 г.), българските войски често е опустошавали райони на империята, според триумфалните колони от Плиска за превземането на крепостите Скутарион (дн. с. Щит), Проват и др.[7][8]

В каменен надпис на хан Маламир (830 - 836 г.), известен като Маламирова летопис, се споменава превземането на крепост от българските войски, заедно с друго укрепление в района на Сакар - Проват.[7] Наименованието на крепостта не е запазено докрая и личи само началото "Бур..." (гр. Βουρ...), което може да се чете като Бурдизон (дн. Бабаески в Турция), според Иречек и Бешевлиев,[8] или Бурдепто, според Разбойников.[1]

... [от Бога] архонт. дядо ми Крум ... [Ом]уртаг баща ми като направи 30-годишен мир добре живя с гърците и отначало [и аз] добре живях, но гърците опустошиха земите ми и архонтът Маламир като управляваше с кавхан Исбул отиде срещу гърците и крепостта Проват и крепостта Бур.. и земите на гърците... и направи всичко славно и дойде до Филипопол и [...] и тогава кавхан Исбул заедно с преславния архонт се срещна с... [...]

—Маламирова летопис

С този край е свързана една от най-големите битки в средновековната българска история. През 1205 г. войските на Калоян нанасят първото голямо поражение на непобедимата дотогава латинска армия, предвождана от император Балдуин. Предполага се, че мястото на битката е било северно от Адрианопол, в подножието на Маточинската крепост.

През 1371 година на отстрещния десен бряг на р. Марица при Чермен се разиграва Черноменската битка между войските на султан Мурад I и християнските сили под командването на крал Вълкашин и деспот Углеша, завършила с катастрофално поражение за християните.

Падането на България под османско иго задълго определя историческата съдба на населението на Свиленградския край. Тук съществувало селище, известно под името Кинекли или Канаклия, което, разположено на най-краткия път от Цариград за Европа, имало важно стратегическо значение. Преди построяването на моста през р. Марица е преминавал брод с големи салове.[1]

През 1433 год. оттук преминава бургундският пилигрим Бертрандон де ла Брокиер, тогава първи оръженосец на Филип Добрия, херцог на Бургундия, който пътува до Божи гроб и обратно, за да разузнае възможности за нов кръстоносен поход. Брокиер описва как през първия ден път от Адрианопол нагоре по р. Марица, той и другарите му на брой 10 души с коне са превозени с такъв сал на 12 март 1433 год. Измежду пътниците бил и миланския посланик до турския султан в Адрианопол[9]

През 1529 г. на река Марица е построен мост, представляващ значимо за времето си съоръжение. Мостът сега свързва двете части на Свиленград. Около моста възникнало ново селище – Джесир Мустафа паша, превърнало се през втората половина на 16 век в град.[1]

Възраждане[редактиране | edit source]

По време на османското владичество населението на града самоотвержено се бори за съхраняване на националното си самосъзнание. През 1847 г. е построено училище за светски науки. В това училище през периода 1872-1873 учителства патриархът на българската литература Иван Вазов. През 1870 г. отваря врати читалище "Звезда". Друг възрожденски учител – Петър Станчов, става кръстник на града, като му дава в 1874 г. звучното име Свиленград. Селището започва да се нарича така едва през 1913 г.

На път за Цариград от тук са преминавали и са отсядали известни български революционери, просветни дейци и възрожденци – Георги Раковски, Петко Славейков, Христо Г. Данов, Драган Цанков, Константин Величков. В града е идвал и Васил Левски. Тук през 1871 г. той основал таен революционен комитет. На 8 януари 1878 г. в Свиленград влизат руските войски, командвани от генерал Александър Струков. Година по-късно след Берлинския договор градът е оставен под турска власт.

Първи стъпки на цар Фердинанд в новоосвободения Мустафа паша

34 години по-късно, по време на Балканската война, Свиленград е освободен и преминава отново в пределите на България. Това става на 5 октомври 1912 след като българската войска превзема връх Шейновец в Родопите. По време на Балканската война край Свиленград е оборудвано първото дотогава военно летище.

Новоосвободеният град се радва за кратко. Той е разорен и опожарен къща по къща през лятото на 1913 г., когато Турция се намесва в Междусъюзническата война срещу България. Окончателно градът е освободен в края на септември 1913 г. след като в Цариград е сключен нов мирен договор между България и Турция. Според определената нова граница Свиленград остава в България. Завърналите се негови жители възраждат града от пепелищата и го съграждат наново.

Религии[редактиране | edit source]

Преобладаващо източноправославно вероизповедание. В града има три православни храма и евангелска протестантска църква.

Политика[редактиране | edit source]

Организирана политическа дейност водят АТАКА, БСП, Коалиция за Свиленград, ГЕРБ, Политическо движение „Социалдемократи“.Политически структури в града имат и СДС, НДСВ, ДПС, ДСБ и други по-малки партии.

Икономика[редактиране | edit source]

I. Реализирани проекти

1. “България – нова звезда в съзвездие “Европа” – Комуникационна стратегия, МВнР 2. “Реконструкция на хранителен водопровод Южна зона – I-ви етап, гр. Свиленград -МРРБ – финансиран от “Публично инвестиционни проекти” АД към МФ. 3. “Реконструкция на водопроводната и канализационна мрежа на кв. “Гебран” – I -ви етап 4. “Водоснабдяване на Свиленград от участък “Лъвова чешма – НР” – реализиран I–ви етап 5. “Реконструкция на водопроводната и канализационна мрежа на стопански двор “Канакли” – реализиран I – ви етап 6.“Благоустрояване около обект „Тракийска гробница” край село Мезек, община Свиленград” - Вх.№ 28/30.01.2004г- финансиран от Проект “Красива България” към МТСП. 7.“От социални помощи към заетост 2005” - към Министерството на труда и социалната политика

8.“Цвят, мирис и звук от сърцето на Тракия” ИА “ФАР” към МРРБ 9.“Младите хора – естествен гарант за демокрация” – ИА “ФАР” към МРРБ 10.“Алтернатива за достоен живот — дневен център за възрастни хора с ментални увреждания в Свиленград” - ИА “ФАР” към МТСП


II.Спечелени проекти, които в момента са в процес на реализация

1. “От социални помощи към заетост -2006” - към Министерството на труда и социалната политика 2.“Дом за възрастни хора с психични разстройства” – с. Пъстрогор

III. Внесени проекти

1.“Изграждане на водопроводната и канализационна мрежа на кв. Гебран “ – част от проекта се финансира с Общински облигационен заем. Проектът е подаден в ПУДООС към МОСВ – чака се одобрение 2. “Градски стадион – Колодрум” 3. “Реконструкция на хранителен водопровод – с. Сива река” 4. “Реконструкция на нагнетателен водопровод на ПС “Далак бунар” РШ, с. Дервишка могила 5. “Безопасно съхраняване на негодни за употреба пестициди на територията на Община Свиленград” – ПУДООС към МОСВ 6. “Да съхраним историята – реставрация и благоустройство на Крепостта “Букелон” – с. Маточина” 7. “Европейски Здравен Център – Свиленград – нови възможности за трансгранична заетост и туризъм” - ИА “ФАР” към МРРБ 8. Ремонт на читалищата в селата – Мезек, Момково, Мустрак Подадени проекти по програма “ Красива България” към МТСП за 2006 г.: 9.Ремонт и реконструкция на общинска вила в с. Мезек 10.Ремонт и реконструкция на Читалище “Просвета” – гр. Свиленград 11.Ремонт и реконструкция на СОУ “Д-р. Петър Берон” – гр. Свиленград 12.Благоустрояване района около Крепостта “Букелон “ в с. Маточина 13.Благоустрояване района около Скална църква в с. Маточина 14.Благоустрояване района около Скална църква в. с. Михалич

IV. Проекти в процес на разработка

1. Газификация на гр. Свиленград 2. Изграждане на спортна зала 3. Изграждане на закрит плувен басейн 4. Проектиране на площад “14-ти март” 5. Проектиране на булевард “България” 6. Проектиране нови територии в регулация 7. Благоустройство на детски и спортни площадки

Тук се намира и най-големия завод на балканите за производство на водопроводни части http://www.sakar-fittings.com

Обществени институции[редактиране | edit source]

  • Читалище "Просвета", към което в момента функционира младежки театър, смесен народен хор "Станко Панайотов", група за стари градски песни "Чаровен поглед", група за руски песни "Хармония", духов оркестър, детска група за автентичен фолклор.
  • Градски музей.

Забележителности[редактиране | edit source]

Мост на Мустафа паша[редактиране | edit source]

Старият мост е единственият напълно запазен елемент от едновремешен цялостен комплекс от кервансарай, джамия, чаршия и хамам. Свиленградският каменен мост е построен по нареждане на Дамад Мустафа паша през времето на султан Сюлейман Великолепни (1520-1566). За строителството са отишли 706 парапетни блока. Надписът в чест построяването на моста представлява мраморна барелефна плоча, поставена в средата на моста. Арабското изписване на думите "...вечно добро дело" в надписа дава годината на завършването му 1529 год. Преводът на текста гласи:[10]

Този мост построи, когато бе халиф най-великият от султаните султан Сюлейман хан, син на Селим хан, да бъде продължител на безопасността и сигурността му техния везир Мустафа паша-бог да го покровителства за това, което създава. И то [построяването на моста] бе най-дълготрайното негово добро дело през годината, на дата на която стана едно вечно добро дело.

Църква "Света Троица"[редактиране | edit source]

Църквата е построена през 1834 г. с доброволните пожертвования на българите от трите махали на града. Преди това на мястото е имало къща, в която са се отслужвали български православни ритуали от свещеник, поддържани от българската общност в града. При опожаряването на града през 1913 г. църквата също изгаря, но при реставрацията формата ѝ била запазена.[1]

Училище "Христо Попмарков"[редактиране | edit source]

През 1847-1848 г. към църквата отваря врати първото светско училище в града. В периода 1872-1873 г. главен учител е бил Иван Вазов.

Паметник на героите от войните за национално обединение[редактиране | edit source]

Поставен на площад "Свилена", гранитният паметник почита паметта на над 100 загинали във войните герои от Свиленград и общината.

Паметник на загиналите при щурма на Одрин 13ти март 1913 г.[редактиране | edit source]

В 2008 г. в Свиленград е открит от президента на България първият паметник на героите от щурма на Одрин, изграден изцяло с дарения, имената на загиналите 1986 офицери и войнишки чинове са изписани със златни букви върху черни гранитни плочи увенчени с кръста за храброст. В града има и паметник на поручик Христо Топракчиев, първият български военен летец, загинал при изпълнение на служебния си дълг при злополука на 19 октомври 1912 г. в първите дни на Балканската война. Представлява модел на реактивен боен самолет с паметна плоча.

Редовни събития[редактиране | edit source]

Всяка година, в последната пълна седмица на септември се провежда традиционният есенен панаир.

Традиционен фолклорен фестивал — с международно участие.

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Свиленград
Христо Арнаудов
  • Александър Кипров (1881–1931), български революционер
  • Александър Попмавродиев (Попов, Мирко), учител и секретар на Свиленградския революционен комитет на ВМОРО между 1902–1903 година[11]
  • Александър Стефанов (1880–1943), български революционер
  • Анастас Разбойников (1882–1967), български революционер
  • Ангел Диамандиев (1876–1941), учител и революционер
  • Атанас Венков (1940–2003) – професор, доктор на химическите науки, ръководител на катедра „Органична химия“ в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. http://argon.uni-plovdiv.bg/files/2011/04/000_NT37_2010.pdf
  • Бахар Гачов, възрожденец
  • Благой Каратансов (?–1907), български революционер от ВМОРО, подвойвода на Гьоре Ленищанец[12]
  • Богомил Щъркалев – магистър-фармацевт,помагал на много болни хора от града.
  • Божин Фучеджиев – учител /1928–2009 г./
  • Бинка Желязкова, кинорежисьор
  • Васил Хаджиколев, куриер на ВМОРО, връзка с арестуваните българи в Одринския затвор
  • Василка Гочева (1881–1909), учителка, член на революционния комитет в Димотика
  • Василена Атанасова, актриса от Малък градски театър „Зад канала“
  • Георги Василев (1880–1937), български революционер, деец на ВМОРО в Одринско
  • Георги Ангелов Райков – Ангелачето (1880–?), български революционер, четник при Стефан Чолаков[13]
  • Георги Недялков Карчев (1921–2011), главен фармацевт на БА,заслужил фармацевт на България, оз. полковник, допринесъл за изграждането на поликлиниката, помагал на много болни хора от града
  • Георги Тенев (1864–1948), революционер
  • Георги Трифонов (1873–?), български революционер
  • Георги Тотев (?–1912), български революционер
  • Георги Саманджиев (1870–след 1939), български учитгел и революционер, деец на ВМОРО в Одринско
  • Георги Стоев, български революционер от ВМОРО
  • Георги Фотев, член на революционнита организация през 1902-1903 г. и инспектор на българските училища в Одринско
  • Герасим Дишлиев, мим
  • Герасим Струмишки (1860–1918), български духовник и струмишки митрополит
  • Димитър Георгиев, деец на ВМОРО
  • Димитър Катерински (1879–1972), учител, представител на Свиленградския революционен район на конгреса на Петрова нива 1903 г.
  • Димитър Попов, деец на ВМОРО[14]
  • Елена Гачева, революционерка укрива революционнен архив и оръжие
  • Иван Коларов – учител, дългогодишен директор на френската гимназия в София (1977-1992 г.), кавалер на френския орден „Ordre des Arts et des Lettres“.
  • Коста Дулев – професор, доктор на икономическите науки, ръководител на катедра „Организация иикономика на машиностроителното производство“ в Техническия университет – София, директор на Националния научноизследователския институт по труда.
  • Мария Варналиева Димирева, учителка основала женското дружество „Светлина“ през 1911 г.
  • Мартин Камбуров, футболист
  • Милко Калайджиев, фолк певец
  • Михаил Сидеров (?–1903), български революционер
  • Невена Гачева, учителка, куриер на Одринския революционен комитет
  • Павел Ганев, главен учител, революционер
  • Павел Ковачев (1872–1959), революционер
  • Петър Стоев Петров, учител и революционер, загинал като заточеник в Диарбекир
  • Петър Стоев (1876–1900), български революционер от ВМОРО
  • Спас Добрев, български революционер
  • Спас Разбойников, първи кмет на града след освобождението през октомври 1912 г.
  • Станко Панайотов, с помощта на Филип Кутев основава народен хор към читалище „Просвета“, а смесеният хор носи името на своя основател – Лауреат на много фестивали -носител на златни и сребърни медали.
  • Станко Разбойников (1884–1971), български революционер
  • Стефан Циганчев, оперен певец, бас, солист на Варненската опера, Народен артист
  • Христо Арнаудов (1876–1908), войвода на ВМОРО
  • Христо Атанасов (1965), български политик, депутат в 36-то Народно събрание, председател на Националния съвет на политическа партия „Либертас България
  • Христо Гачов Бахаров, член на революционния комитет, секретар на общинския съвет след освобождението в 1878 г.
  • Христо Попмарков, главен учител в Свиленград, революционер
  • Христо Атанасов Хаджиколев, български революционер, избран през 1899 година за член на околийския комитет на ВМОРО[15]
  • Янаки Илиев, революционер
  • Яни Войнов, учител, участник в революционното движение
  • Стоян Желязков ,р.1935 г. минен инженер, работил 33 години в Мини „Марица изток“,като ръководител-в минният елит
  • Валентин Сарандиев Ангелов, ПОЧЕТЕН ГРАЖДАНИН на гр.Свиленград,началник на пожарната от 1992 г.
Македоно-одрински опълченци
  • Христо Арнаудов, 19-годишен, железар, ІІ клас, 1 рота на 10 прилепска дружина, убит на 26 юни 1913 година, медал „За военна заслуга[16]
Починали в Свиленград
Други
  • Георги Фотев – професор, доктор на философските науки, директор на института по социология на БАН, министър на науката и висшето образование (1991-1992 г.). Роден в село Димитровче – община Свиленград , завършил средно образование в Свиленград.
  • Ивайло Балабанов, ПОЧЕТЕН ГРАЖДАНИН на гр.Свиленград, поет

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б в г д е ж з Разбойников, Анастас Сп., Разбойников, Спас. Миналото на Свиленград - История на града до 1913 година. София, 1990. с. 17-19.
  2. Tabula Peutingeriana, В: ЛИБИ. София, БАН, 1958. с. 21.
  3. Itinerarium Antonini Augusti, В: ЛИБИ. София, БАН, 1958. с. 29.
  4. Itinerarium Burdigalense (или Itinerarium Hierosolymitanum), В: ЛИБИ. София, БАН, 1958. с. 41.
  5. Прокопий Кесарийски, "За строежите", IV. 11. В: ГИБИ. София, БАН, 1958. с. 177.
  6. Разбойников, Анастас Сп.. Где е селището и крепостта Бурдепто. // Известия на Българското историческо дружество (19-20). София, 1944. с. 191.
  7. а б Успенский, Ф.И.. Надписи староболгарские: колонны с именами городов; надписи с фрагментами договоров; надписи исторического содержания; фрагменты надписей разного содержания и происхождения. // Абоба-Плиска. Материалы для болгарскихъ древностей. ИРАИК 10. София, 1905. с. 173.
  8. а б Бешевлиев, Веселин. Първобългарски надписи. // Годишник на Софийския университет, ИФФ 1 (21). София, 1934. с. 17.
  9. de la Broquière, Bertrandon. Le voyage d'Outremer. Paris, publié et annoté par Scheffer, 1892. с. 199.
  10. Историческо наследство на Свиленград. // Сайт на община Свиленград. Посетен на 12/05/2007.
  11. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.8, 65
  12. Балевски, Васил. Спомени на двама четници на ВМОРО 1904-1908, Акшеана, София, 2007, стр.49.
  13. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.8
  14. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 411.
  15. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893–1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 176.
  16. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 53.
  • Миналото на Свиленград История на града до 1913 година, ИОФ, София-1990, Ат. Разбойников, Спас Разбойников

Външни препратки[редактиране | edit source]


п  б  р
Градове в Област Хасково
BUL Димитровград COA.png ДимитровградBUL Ивайловград COA.gif ИвайловградЛюбимецBUL Маджарово COA.gif МаджаровоМеричлери
BUL Свиленград COA.jpg СвиленградСимеоновградCoat of arms tgrad.gif ТополовградEmblem of Harmanli.png ХарманлиHaskovo-coat-of-arms.svg Хасково