Христо Арнаудов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Христо Арнаудов
български революционер
Христо Арнаудов 
Роден: 20 март 1876
Свиленград, Османска империя
Починал: 3 юли 1908
Сачанли, Османска империя

Христо Арнаудов, известен като Афуза, Арнаутина, Попчето и Хафъза[1], е български революционер, гюмюрджински войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | edit source]

Арнаудов като войвода.

Арнаудов е роден на 20 март 1876 година в Свиленград, в Османската империя, днес в България. Организира революционния пункт в Хвойна в 1898 – 1899 година като представител на ВМОК. Наема кафенето на селското читалище, което се помещава на долния етаж в къщата на Спас Груев и образува революционен комитет, в който влизат учителят Иван Талев, чиновникът К. Златанов, фурнаджията Иван Македонеца, учителката в Павелско Райна Величкова от Варна, заместена по-късно от Пенка Медникарова и други.[2]

След пристигането на Вълчо Сарафов в Чепеларе, в периода от есента на 1899 до май 1900 година Арнаудов, отново под прикритието на кафеджия, работи в пункта на Чепеларе, където е помощник на ръководителя Сарафов, а при нужда изпълнява и четнически функции.[3] Христо Караманджуков го определя като „доста пъргав и находчив“.[4]

През май 1900 година Арнаудов убива чепеларския кафеджия и турски шпионин Бекир ефенди, напуска Чепеларе и се мести в Хебибчево.[5]

В 1903 година е в четата на Михаил Герджиков и участва в опита за атентат при гара Синекли през февруари.

През Илинденско-Преображенското въстание е войвода в Свиленградско и през август 1903 година извършва нападението срещу село Костюкьой. Войвода е в Гюмюрджинско и Дедеагачко от 1904 година.

Загива трагично на 3 юли 1908 година в местността Тирнево между селата Бадурен и Сачанли, Гюмюрджинско.[6]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 10, 13, 80, 100
  2. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 41.
  3. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 51 - 53.
  4. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 51.
  5. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 54 - 55.
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация . Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 11.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.