Любимец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Любимец.

Любимец
България
Red pog.png
Любимец
Област Хасково
Red pog.png
Любимец
Общи данни
Население 7 681 (ГРАО, 2014-06-15)*
Понижение 7 654 (НСИ)
Землище 57,374 km²
Надм. височина 56 m
Пощ. код 6550
Тел. код 03751
МПС код Х (Х)
ЕКАТТЕ 44570
Администрация
Държава България
Област Хасково
Община
   - кмет
Любимец
Анастас Анастасов
(ГЕРБ)

Любѝмец е град в Южна България. Той се намира в Област Хасково и е в близост до градовете Харманли и Свиленград. Градът е административен център на община Любимец.

География[редактиране | edit source]

Любимец има изключително добро транспортно-географско положение. През землището на общината и през самия град Любимец преминават международния път Е-80, който свързва Западна и Централна Европа през София, Пловдив, Хасково, Любимец и Свиленград с Истанбул, Близкия Изток, Азия и Северна Африка. Край Любимец преминава и автомагистрала „Марица“, която има същото направление както Е-80. Освен шосейния коридор оттам преминава и железопътната линия от Западна и Централна Европа през София, Пловдив, Димитровград, Любимец за Свиленград, Истанбул и Близкия Изток. Електрифицирането на участъка Пловдив — Свиленград ще подобри транспорта на територията на община Любимец.

На 15 март 2011 г. в Любимец е открит бежански лагер[1].

История[редактиране | edit source]

В местността Дана бунар край Любимец е открито къснонеолитно ямно светилище, определяно като най-старото в Европа и свързвано с етапи III-IV на Карановската култура. То представлява група от ями, използвани за извършване на жертвоприношения в продължение на столетия през периода 5400-5000 година пр.н.е., в и около които са открити множество отломки от керамика и статуетки[2].

През тракийско време — от 3-то до 1-то хилядолетие преди новата ера, този край постига възход, който го поставя на едно ниво със Средиземноморската култура. По онова време районът е обитаван от тракийското племе одриси, запазило най-дълго етнически облик, създало държавна организация и висока материална и духовна култура.

Първите сведения за съществуването на селището са от 1573 година, когато то е споменато под името Хебитче в пътните бележки на австриеца Якоб фон Бетцек. Известно е с наименованието Хебебдже или Хебибчево, което според местна легенда идва от името на някой си Хебиб ага, в чиито владения попада селото. Според сведения от 1688 година по онова време в него има пощенска станция и пункт за смяна на конете (мензил) на османския път от Одрин към Харманли. През 1906 година селото е преименувано в Любимец, превод на турското Хебиб.[3]

На 29 април 1948 г. въоръжен отряд, включващ войници от граничния участък в Свиленград, милиционери от преносима рота, намираща се в Свиленград за подсилване на граничната охрана, милиционери от Околийското управление на милицията в Свиленград и 2 оперативни работници от Държавна сигурност, е направил засада в местността Кандамуновия кладенец в землището на село Сива река. Там е заловена група от 20-на човека, сред които и 12-годишни деца — ученици от местната гимназия. Групата предварително е организирана от провокатори на Държавна сигурност и всички бегълци са разстреляни за назидание на населението — да се спрат бягствата в съседна Гърция. Гробовете на убитите не са известни.

От 1969 г. селището е със статут на град. Населението му в момента е близо 8000 жители.

Обществени институции[редактиране | edit source]

Читалище „Братолюбие“[редактиране | edit source]

Читалището в Любимец е основано през 1884 г. под името „Братолюбие“. През 1953 г. то е преименувано в Народно читалище „Септември“. Учителите Петър Митев, Господин Карагьозов и Александър Вапцаров, заедно с любознателните селяни Вангелаки Бояджиев, Добри Станев, Георги Старирадев, Христаки Бояджиев и др. поставят началото на читалищното дело в Любимец. Първите културни прояви на новооснованото читалище се се осъществяват в малката стаичка на училището в черковния двор. Тук се изнасят и първите пиеси. В училищната стая се организират неделни сказки, изнасяни от учителите Петър Митев и Александър Вапцаров.

Същевременно се учредява читалищната библиотека, пак в една от стаите на старото училище в черковния двор. Библиотечното обслужване се извършва на обществени начала. В учебните стаи на училището се организират и вечеринки, по време на които библиотекарят раздава и книги за прочит.

При опожаряването на Любимец през Междусъюзническата война училището е изгорено и заедно с него и библиотечното имущество на читалището. През 1914 г. читалището подновява своята дейност, закупени са нови книги, но по време на Първата световна война то преустановява работата си.

След войната читалището отново възстановява дейността си. От декември 1923 г. се отваря и библиотека, като преди това се подема инициатива за набавяне на средства за закупуване на книги. Първоначално те се съхраняват в наетото помещение, след това в една стая на новото училище „Захари Стоянов“, а от 1929 г. - в сградата на Кафозови на ул. "Цар Освободител". През 1927 г. читалището вече разполага с 1207 тома литература, а през 1937 г. - с 2185 тома.

Важен аспект от работата на читалището е театралната дейност. Тя започва още с основаването му, в учебната стая на училището в църковния двор, без сцена и при съвсем примитивни условия.

През април 1934 г. е завършена читалищната сграда до градския народен съвет. Това се посреща с голяма радост от цялото население. Там вече има театрален салон с 380 места и сцена с много по-големи възможности за сценични приспособления.

Забележителности[редактиране | edit source]

Редовни събития[редактиране | edit source]

Традиционен панаир, който се провежда всяка година в края на август. Съборът е в чест на патрона на местната църква "Света Богородица".

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Любимец[редактиране | edit source]

  • Атанас Врабчев, математик и музикант
  • Димо Димов (р. 1938), цигулар, член на квартет „Димов“
  • Стойчо Мазгалов (1930—2006), български актьор, директор и художествен ръководител на театър „Сълза и смях“ (1969 - 1983); носител на орден „Кирил и Методий, играл в 47 филма
  • Тодор Карчев (р. 1945), учен, професор, Медицински университет, София, завеждащ катедра „УНГ болести“
  • Панайот Стефанов (р. 1931), виден физкултурен деятел и общественик
  • Щерьо Атанасов (1902-1967), политически и военен деец, генерал-лейтенант, помощник-командир на Първа армия
  • Венцеслав Кисьов, (1946-2014), актьор, носител на много национални награди и Ленинска награда за кино за ролята на Маркс във филма „Младостта на Маркс“; професор, автор на книги; директор на театър „Сълза и смях“, София от 2006 г.
  • Кристалина Георгиева (р. 1953 г.), еврокомисар от България

Други[редактиране | edit source]

В българската популярна култура името на Любимец често се свързва с отглеждането на дини.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Открива се нов център за бежанци в Любимец, статия в Дневник.БГ от 15 март 2011 г.
  2. Николов, Васил. Археологическо проучване на най-старото ямно светилище в Европа. // Везни 7. 2007. с. 11-12.
  3. Бонев, Боньо. Сплотеност и тачене на традицията. // Везни 7. 2007. с. 29-30.
п  б  р
Градове в Област Хасково
BUL Димитровград COA.png ДимитровградBUL Ивайловград COA.png ИвайловградЛюбимецBUL Маджарово COA.png МаджаровоМеричлери
BUL Свиленград COA.jpg СвиленградСимеоновградCoat of arms tgrad.gif ТополовградEmblem of Harmanli.png ХарманлиHaskovo-coat-of-arms.svg Хасково