Любимец

	Любимец
	Любимец
	41° с. ш. 26° и. д. / 41.833° с. ш. 26.083° и. д. (G) Координати: 41° с. ш. 26° и. д. / 41.833° с. ш. 26.083° и. д. (G)
Общи данни
Население	7 911 (ГРАО, 2010-12-15)*; 7 654 (НСИ)
Землище	57,374 km²
Надм. височина	56 m
Пощ. код	6550
Тел. код	03751
МПС код	Х (Х)
ЕКАТТЕ	44570
Администрация
Държава	България
Област	Хасково
Община; - кмет	Любимец; Анастас Анастасов; (ГЕРБ)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене

Любимец е град в Южна България. Той се намира в Област Хасково и е в близост до градовете Харманли и Свиленград. Градът е административен център на община Любимец. Старото му име е Хабибчево.

Община Любимец се намира в източната част на Хасковска област. Заема територия от 335 кв.км и се нарежда на шесто място в областта по този показател. На изток граничи с община Свиленград и Република Гърция, на юг — с община Ивайловград и на запад — с общините Маджарово и Харманли. Населението на общината наброява 11 880 души. Средната географска гъстота е 32 д/кв.км при 54 д/кв.км за областта и 75 д/кв.км за страната. По този показател общината се нарежда на седмо място.

Община Любимец има изключително добро транспортно-географско положение. През землището на общината и през самия град Любимец преминават международния път Е-80, който свързва Западна и Централна Европа през София, Пловдив, Хасково, Любимец и Свиленград с Истанбул, Близкия Изток, Азия и Северна Африка. Край Любимец ще премине и автомагистрала „Марица“, която има същото направление както Е-80. Освен шосейният коридор от тук преминава и ж.п. линията от Западна и Централна Европа през София — Пловдив — Димитровград — Любимец за Свиленград, Истанбул и Близкия Изток. Електрифицирането на участъка Пловдив — Свиленград ще подобри ж.п.-транспорта на територията на община Любимец.

На 15 март 2011 г. в Любимец е открит бежански лагер. ^[1]

Съдържание

1 История
2 Обществени институции
- 2.1 Читалище „Братолюбие“
3 Забележителности
4 Редовни събития
5 Личности
- 5.1 Родени в Любимец
6 Други
7 Външни препратки

[редактиране] История

Първите селища в околностите на Любимец датират от 6000 години преди новата ера. През тракийско време — третото, второто и първото хилядотие преди новата ера, този край постига възход, който го поставя на едно ниво със Средиземноморската култура. По това време районът е обитаван от тракийското племе одриси, запазило най-дълго етнически облик, създало държавна организация и висока материална и духовна култура.

Първите сведения за съществуването на селището са от 1592 година. Известно е с името Хабибчево, по името на местния феодал Хабиб ага, помохамеданчен унгарец на служба при султана. След освобождението си от Османската импария, влиза в пределите на Източна Румелия с името Любимец. От 1969 е със статут на град. Населението му в момента е близо 8000 жители.

На 29 април 1948 г. въоръжен отряд, включващ войници от граничния участък — Свиленград, милиционери от преносима рота, намираща се в град Свиленград за подсилване на граничната охрана, милиционери от Околийското управление на милицията в Свиленград и 2 оперативни работници от Държавна сигурност, е направил засада в местността Кандамуновия кладенец в землището на село Сива река. Там е заловена група от двайсетина човека, сред които и 12-годишни деца — ученици от местната гимназия. Групата предварително е организирана от провокатори на Държавна сигурност и всички бегълци са разстреляни за назидание на населението — да се спрат бягствата в съседна Гърция. Гробовете на убитите не са известни.

[редактиране] Обществени институции

[редактиране] Читалище „Братолюбие“

Читалището в Любимец е основано през 1884 г под името „Братолюбие“. През 1953 г. то е преименувано в народно читалище „Септември“. Учителите Петър Митев, Господин Карагьозов и Александър Вапцаров, заедно с любознателните селяни Вангелаки Бояджиев, Добри Станев, Георги Старирадев, Христаки Бояджиев и др. поставят началото на читалищното дело в Любимец. Първите културни прояви на новооснованото читалище се се осъществяват в малката стаичка на училището в черковния двор. Тук се изнасят и първите пиеси. В училищната стая се организират неделни сказки, изнасяни от учителите Петър Митев и Александър Вапцаров.

Същевременно се учредява читалищната библиотека, пак в една от стаите на старото училище в черковния двор. Библиотечното обслужване се извършва на обществени начала. В учебните стаи на училището се организират и вечеринки, по време на които библиотекарят раздава и книги за прочит.

При опожаряването на Любимец през Междусъюзническата война училището е изгорено и заедно с него и библиотечното имущество на читалището. През 1914 г. читалището подновява своята дейност, закупени са нови книги, но по време на Първата световна война то преустановява работата си.

След войната читалището отново възстановява дейността си. От декември 1923 г. се отваря и библиотека, като преди това се подема инициатива за набавяне на средства за закупуване на книги. Първоначално те се съхраняват в наетото помещение, след това в една стая на новото училище „Захари Стоянов“, а от 1929 г.- в сградата на Кафозови на ул."Цар Освободител". През 1927 г. читалището вече разполага с 1207 тома литература, а през 1937 г.- с 2185 тома.

Важен аспект от работата на читалището е театралната дейност. Тя започва още с основаването му, в учебната стая на училището в църковния двор, без сцена и при съвсем примитивни условия.

През април 1934 г. е завършена читалищната сграда до градския народен съвет. Това се посреща с голяма радост от цялото население. Тук вече има театрален салон с 380 места и сцена с много по-големи възможности за сценични приспособления.

[редактиране] Забележителности

[редактиране] Редовни събития

Традиционен панаир, който се провежда всяка година в края на м. август. Събора е в чест на патрона на местната църква "Света Богородица".

[редактиране] Личности

[редактиране] Родени в Любимец

Атанас Врабчев, български математик и музикант;
Димо Димов (р. 1938), цигулар, член на квартет Димов;
Николай Банев (р. 1959), български предприемач
Стойчо Мазгалов (1930 — 2006), български артист и киноартист, директор и художествен ръководител на театър "Сълза и смях" от 1969 г. до 1983 г. Носител на орден "Кирил и Методий", играл в 47 филма;
Проф. д-р Тодор Карчев (р. 1945), преподавател в Медицински университет — София, завеждащ катедра УНГ болести;
Панайот Стефанов (р. 1931), виден физкултурен деятел и общественик.
генерал-лейтенант Щерьо Атанасов (1902 - 1967) ,български политически и военен деец,помощник-командир на Първа армия
Проф. Венцислав Кисьов, (р. 17 юли 1946), български актьор, носител на много национални награди и Ленинска награда за кино за ролята на Маркс във филма "Младостта на Маркс". Изиграни над 100 роли в театъра, киното и телевизията в България, Русия, Германия, Франция, Италия, Полша, Чехия и Мароко. Преводач на книги в стихове и проза. Автор на няколко книги — белетристика, поезия, проза. От 2006 г. е директор на НДТ "Сълза и смях" София
Ст. Архитект Валентина Нашева (р. 1979), български виден програмист, участник в проектите NCI, SGW др.
Кристалина Георгиева (р.13 август 1953 г.),български политик,еврокомисар