Любимец

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Любимец е град в Южна България. Той се намира в Област Хасково и е в близост до градовете Харманли и Свиленград. Градът е административен център на община Любимец. Старото му име е Хабибчево.

Любимец

41° 50' N, 26° 5' E
(карта - карта - сат. снимка)

Данни ^*

8 069 ^[1]

56 m

6550

03751

Х (Х)

Администрация

Община:
- кмет

Любимец
Янко Кючуков

Адрес на общината

промяна на тази таблица

[редактиране] География

Община Любимец се намира в източната част на Хасковска област. Заема територия от 335 кв.км и се нарежда на шесто място в областта по този показател. На изток граничи с община Свиленград и Република Гърция, на юг - с община Ивайловград и на запад - с общините Маджарово и Харманли. Населението на общината наброява 11 880 души. Средната географска гъстота е 32 д/кв.км при 54 д/кв.км за областта и 75 д/кв.км за страната. По този показател общината се нарежда на седмо място.

Община Любимец има изключително добро транспортно-географско положение. През землището на общината и през самия град Любимец преминават международния път Е-80, който свързва Западна и Централна Европа през София, Пловдив, Хасково, Любимец и Свиленград с Истанбул, Близкия Изток, Азия и Северна Африка. Край Любимец ще премине и автомагистрала "Марица", която има същото направление както Е-80. Освен шосейният коридор от тук преминава и ж.п. линията от Западна и Централна Европа през София - Пловдив - Димитровград - Любимец за Свиленград, Истанбул и Близкия Изток. Електрифицирането на участъка Пловдив - Свиленград ще подобри ж.п.-транспорта на територията на община Любимец.

[редактиране] История

Първите селища в околностите на Любимец датират от 6000 години преди новата ера. През тракийско време - третото, второто и първото хилядотие преди новата ера, този край постига възход, който го поставя на едно ниво със Средиземноморската култура. По това време районът е обитаван от тракийското племе одриси, запазило най-дълго етнически облик, създало държавна организация и висока материална и духовна култура.

В Средновековието този край също живее интензивен и културен живот, следите от който са намерени край някои селища. Петстотинте години на османско робство са период на пълен застой. Селищата западат, културният живот секва. Някъде в началото на тези столетия е основано и селището, което днес е град Любимец. Той е включен в пределите на България след Съединението.

[редактиране] Обществени институции

Читалище "Братолюбие"

Читалището в Любимец е основано през 1884 г под името "Братолюбие". През 1953 г. то е преименувано в народно читалище "Септември". Учителите Петър Митев, Господин Карагьозов и Александър Вапцаров, заедно с любознателните селяни Вангелаки Бояджиев, Добри Станев, Георги Старирадев, Христаки Бояджиев и др. поставят началото на читалищното дело в Любимец. Първите културни прояви на новооснованото читалище се се осъществяват в малката стаичка на училището в черковния двор. Тук се изнасят и първите пиеси. В училищната стая се организират неделни сказки, изнасяни от учителите Петър Митев и Александър Вапцаров.

Същевременно се учредява читалищната библиотека, пак в една от стаите на старото училище в черковния двор. Библиотечното обслужване се извършва на обществени начала. В учебните стаи на училището се организират и вечеринки, по време на които библиотекарят раздава и книги за прочит.

При опожаряването на Любимец през Междусъюзническата война училището е изгорено и заедно с него и библиотечното имущество на читалището. През 1914 г. читалището подновява своята дейност, закупени са нови книги, но по време на Първата световна война то преустановява работата си.

След войната читалището отново възстановява дейността си. От декември 1923 г. се отваря и библиотека, като преди това се подема инициатива за набавяне на средства за закупуване на книги. Първоначално те се съхраняват в наетото помещение, след това в една стая на новото училище "Захари Стоянов", а от 1929 г.- в сградата на Кафозови на ул."Цар Освободител". През 1927 г. читалището вече разполага с 1207 тома литература, а през 1937 г.- с 2185 тома.

Важен аспект от работата на читалището е театралната дейност. Тя започва още с основаването му, в учебната стая на училището в църковния двор, без сцена и при съвсем примитивни условия.

През април 1934 г. е завършена читалищната сграда до градския народен съвет. Това се посреща с голяма радост от цялото население. Тук вече има театрален салон с 380 места и сцена с много по-големи възможности за сценични приспособления.

[редактиране] Културни и природни забележителности

[редактиране] Редовни събития

[редактиране] Личности

[редактиране] Родени в Любимец

Атанас Врабчев, български математик и музикант;
Димо Димов (р. 1938), цигулар, член на квартет Димов;
Николай Банев (р. 1959), български бизнесмен
Стойчо Мазгалов (1930 — 2006), български артист и киноартист;
Тодор Карчев (р. 1950) преподавател в Софийски Медицински Университет завеждащ катедра УНГ болести.