Венцеслав Кисьов

Венцеслав Кисьов
	Венцеслав Кисьов
български актьор
	На представянето на „Избрани пиеси“ от Георги Данаилов, 11 декември 2010
Роден	Венцеслав Иванов Кисьов 17 юли 1946 г. Любимец, Царство България
Починал	19 май 2014 г. (67 г.) София, Република България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Учил в	Национална академия за театрално и филмово изкуство; Национален военен университет
Актьорска кариера
Активност	1971 – 2007
Семейство
Съпруга	Калина Попова
Деца	син – Мартин Кисьов (починал 2017 г.)
Уебсайт	Страница в IMDb
	Венцеслав Кисьов в Общомедия

Венцеслав Иванов Кисьов е български актьор, заслужил артист, ръководител на детска школа към театър „Сълза и смях“, директор на театър „Сълза и смях“ (2005 – 2011), професор и преподавател в Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград и в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, автор на книги с поезия, разкази, есета и театрознание, общественик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 17 юли 1946 г. в град Любимец, област Хасково. През 1965 г. завършва Немската езикова гимназия в Бургас. Играе в театралната студия към Драматичен театър „Адриана Будевска“. Участва в литературен кръжок с ръководител Недялко Йорданов и пише първите си стихове. През периода 1965 – 1967 г. публикува за първи път свои стихове. През 1967 г. завършва ВНВАУ в Шумен. През 1971 г. завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на Боян Дановски. Печата стихове във вестниците „Пулс“ и „Студентска трибуна“.

Играе в Драматичния театър във Видин (1971 – 1972). Сред първите му големи и запомнящи се роли е ролята на Ромео в „Ромео и Жулиета“, с режисьор Леон Даниел. Там среща бъдещата си съпруга Калина Попова, която е неговата любов и опора до края на живота му.

В периода 1972 – 1974 г. играе в Драматичния театър в Габрово, като с Калина Попова пише и поставя на сцена първата си пиеса. После е в Театър „София“ (1974 – 1976) и в Сатиричния театър в София (1976 – 1979).

От 1979 г. работи в трупата на театър „Сълза и смях“. Заедно с Тамара Войс ръководи детската театрална школа на театъра от 1992 до 1999 г. През 2005 г. става директор на „Сълза и смях“, след което поема младежката школа, докато Калина Попова ръководи детската.

Умира от рак на белите дробове на 19 май 2014 г. в София.^[1]^[2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

„Усмивката на Бога“ (2013) – сборник стихове
„Укротени думи“ (2011) – сборник стихове
„За началото и края“ (2008) – кратки разкази, есета, публицистика
„Методология на първите стъпки“ (2007) – театрознание
„Лист неотронен“ (2006) – сборник стихове
„Пространства на мълчанието“ (2004) – сборник стихове
„Недосънувана нежност“ – 1993

Събира и издава през 1998 г. единствената по рода си антология „Написано в антракта“ с произведения на ярки съвременни актьори.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Ленинска награда (1982) – за ролята на Карл Маркс във филма „Карл Маркс: Молодые годы“ (1980)
Заслужил артист

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Година	Филми и Сериали	Серии	Копродукции	Роля
2007	Ваканцията на Лили (тв сериал)	6		професор Славов
2005	Икона (Icon)		САЩ/Русия	немец
2005	Вулкан („Nature Unleashed: Volcano“)		САЩ/Великобритания/Канада/България	Карло
2005	Под водата (Submerged) Строго секретно – 2 заглавие		САЩ/Великобритания/България	лошият капитан
2003	Сорая (Soraya)		Италия/Германия/Франция	Хашани
2003	Ад (In Hell)		САЩ	прокурор
2003	Смъртоносният влак (Death Train)		САЩ	Родригес
2002	Атака от акули 3 – Мегалодон („Shark Attack 3 – Megalodon“)		САЩ/Израел	ръководител смяна
1998	Извън контрол (Derailed)		САЩ/Аруба	влаков инженер
1993	Жребият (тв сериал)	7		Де Клозиер
1988	Защитете дребните животни			Гецата, директорът на училището
1987	Пет жени на фона на морето (Piec kobiet na tle morza)		България/Полша	Лекодуч
1987	Рокада			касоразбивачът професора
1986	Денят на владетелите	2		Лъв Арменец
1986	Ешелоните на смъртта			Белев
1986	Борис I	2		Докс, брат на Борис I
1985	Последният езичник			Докс, брат на Борис I
1984	Кутията на Пандора (тв)			безделникът Кики
1984	В името на народа (тв сериал)	8		Симеон
1984	Вкус на бисер			Найден
1983	„Защо?“			Габриел Ару
1983	Д-р Петър Берон (тв сериал)	2		Жером Адолф Бланки, френски философ и издател
1982	Разказът на великия боил			старият боил
1981	Мера според мера (тв сериал)	7		Нафъз ефенди, младотурски офицер
1981	Мера според мера	3		Нафъз ефенди, младотурски офицер
1980	Карл Маркс-млади години (Карл Маркс: Молодые годы) Младостта на Карл Маркс – 2 заглавие (тв сериал)	7	СССР/ГДР	Карл Маркс
1974	Синята лампа (тв сериал)	10		(в X серия: „Разходка с мустанг“)
1974	Шосе Е-107			инженер Борис Миланов
1971 – 1972	Това спокойно всекидневие (тв сериал)	3		следовател

Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]

„Ромео и Жулиета“ (Шекспир) – Ромео
„С любовта шега не бива“
„Господин Пунтила и неговият слуга Мати“ – Мати
„Между два изстрела“

Телевизионен театър[редактиране | редактиране на кода]

„Добро и ръце“ (1987) (Константин Дуфев)
„Руска“ (1986) (Иван Вазов)
„Кабинетна история“ (1986) (Рустам Ибрахимбеков)
„Процесът Стамболийски“ (1985) (Пелин Пелинов), 2 части
„Чичовци“ (1984) (Иван Вазов), мюзикъл – даскал Гатьо
„Рози за доктор Шомов“ (1984) (от Драгомир Асенов, реж. Димитрина Гюрова и Николай Савов)
„Последният дуел“ (1984) (Мар Байджиев)
„Чуждото дете“ (1983) (В. Шиваркин)
„Кандидати за славата“ (1983) (Иван Вазов)
„Музикален момент“ (1983) (Върбан Боров)
„Защо?“ (1982) (Габриел Ару)
„Лунният камък“ (1982) (Уилки Колинс), 3 части
„Хубави дъждове“ (1982) (Димитър Панделиев)
„Хъшове“ (1982) (Иван Вазов) – Бръчков
„Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес“ (1982) (Антон Дончев), 6 части
„Опасният завой“ (1981) (Джон Пристли)
„Търси се шмекер“ (1981) (Димитриос Псатас)
„Историята на един кон (Холстомер)“ (1981) (от Лев Толстой, реж. Вили Цанков)
„Златното покритие“ (1979) (Драгомир Асенов)
„В люляковата градина“ (1977) (А. Салодар)
„Престолът“ (1975) (Иван Вазов)