Оряхово (село)
 |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Оряхово | |
 Оряхово
|
|
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 289 (ГРАО, 2010-12-15)* |
| Землище | 30,103 km² |
| Надм. височина | 200-299 m |
| Пощ. код | 6555 |
| Тел. код | 03753 |
| МПС код | Х (Х) |
| ЕКАТТЕ | 54033 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Хасково |
| Община - кмет |
Любимец Анастас Анастасов (ГЕРБ) |
Вижте пояснителната страница за други значения на Оряхово.
Оряхово е село в Южна България. То се намира в община Любимец, Област Хасково.
Съдържание |
[редактиране] География
Село Оряхово/област Хасково, община Любимец/ е разположено на 200-299метра над морското равнище, 41.91667N географска ширина и 26.16667E географска дължина на почти на равно разстояние /2-3часа път/ от три морета - Черно, Бяло и Мраморно. Има площ около 30кв.км. Разстоянието до София е 250 километра. Най-близкия до него град е Любимец/13км./, а на около 35км. са Харманли, Тополовград и Свиленград. Границата с Турция е на около 40км, а тази с Гърция на 30км. Селото е разположено в южните склонове на Сакар планина. Това позволява от него да се открива изключително красива гледка към долината на река Марица и Източните Родопи. Много красиви, обагрени в червено, тук са изгревите и залезите. Климата е топъл и сух. Оряхово е обградено от петнадесетина язовира. създадени в миналото за напояване/по времето на ТКЗС-тата в землището на селото е имало над 6000дка обработваеми площи с изградени инсталации за напояване/ днес те се ползват и за риболов/в тях има много шаран, сом, каракуда, калиник/ и отдих/някои са много чисти и стават за къпане/. Интересна особеност е, че и до днес в селото функционира втора водоснобдителна мрежа, чрез която във всеки дом се доставя вода за поливане. Основния поминък на населението е земеделие. Развива се най вече растениевъдството. Има големи лозови масиви и ябълкови градини. Тук се отглеждат и едни от най вкусните дини и пъпеши. Има традиции в зеленчуко производството/домати, краставици, чушки и др./. В личните дворове се отглеждат много праскови, кайсии, круши, ябълки. Развити са още пчеларството и животновъдството/отглеждат се най вече крави и кози/. В миналото са се отглеждали и копринени буби, от тогава има останали много черничеви дървета.
[редактиране] История
Село Оряхово има дълга и древна история. Най-старите културни и исторически следи в землището на селото датират от епохата, когато траките са основно население в земите на днешна България. Следи от древния бит и култура на траките има запазени и до днес. В миналото този район е бил обект на проучване и разкопки от видни археолози, етнографи и историци. Още в началото на ХХвек видните историци братята Шкорпил и проф. Г.Бончев. Съобщават за голям брой/около 80/ запазени тракийски могили, некрополи - долмени в околноститените на селото. Най-много те са в местностите Керез дере и Ешмеджика. Забележителен по своите размери е и долмена в местността Канаклийката. Част от откритите долмени са обособени като туристически обекти. По време на римската епоха в този район е кипял активен търговски, стопанки и административен живот. В редица исторически справки се пише, че големият Римски път е минавал югозападно от древното селище, чиито останки се забелязват в местността "Дюсъ тарла". На 400м южно от пътя и на 2км от селото в местността Сара-хан се виждат развалините на древна постройка/правоъгълник с преддверие към изток/ - вероятно римска станция. В старото селище на Оряхово се търсят останките от стария средновековен град Агатоники - едно от десетте епископства, подчинени на Митрополията във Филипополис. Сведения за този град се срещат в един надпис на император Гордиан от III в., който сочи, че Агатоники се намира на 34мили от Адрианопол. Освен това, писмени данни за съществуването на града намираме в Сюлейманкьойския надпис на Омуртаг и хрониките на византийската историчка Анна Коннина, която споменава Агатоники във връзка с войните на Алексей Комнин с куманите. На 2км северно от Оряхово, в местността Джевезлика са намират следи от византийско селище. Тук в местността "Клисе - бунар" са изровени основите на еднокорабна църква. На север от селището, на хребета на местността "Мандрата" и "Куше-кайлар", в началото на века е имало останки от средновековна кръгла кула. Сегашното село възниква през 1820 г. под името Саранли, като според легендата първият българин заселил се тук се е казвал Караджа Манол. През 1906 г. то е преименувано на Оряхово. След освобождението през 1881год е открито българско училище. Първият учител е Тодор Данков от град Чирпан. Той произхожда от рода на видния възрожденец и сподвижник на Левски - живописеца Георги Данчов. По време на балканската война през 1912 г. селото е изгорено от турската армия. Във войните за освобождение има много загинали жители на селото. В тяхна памет още тогава са изградени чешми с вградени паметни плочи, а по късно е издигнат и паметник в центъра на селото. През 1913 г. в селото е създадена селска комуна, а през 1948год е учредено кооперативно стопанство. Същата година е създадено читалище "Просвета", което функционира и в момента. То има богата културна дейност. Самодейната певческа група към читалището печели награди в страната и чужбина. В сградата му е уредена богата етнографска изложба проследяваща развитието на селото. В последните години са обновени центърът, църквата и другите обществените сгради в селото.
[редактиране] Културни и природни забележителности
В Оряхово има над сто годишна църква "Света Петка". Тя е построена от родопски майстори. След 09.09.1945 г. църквата е превърната в обор. Възстановена е от местните жители след 1990 г. Изграден е етнографски музей, който показва бита и начина на живот на местните селяни през XIX и първата половина на ХХ век. Към читалище "Просвета" е сформиран фолклорен състав за автентично пеене и представяне на обичаи, който е редовен участник и лауреат на международни, национални и регионални фестивали. В землището на селото се намира природния феномен "Господева стъпка", до който има изградена туристическа пътека. Има данни, че в местността Сара хан/там предстоят археологически разкопки/ е имало римска пътна станция. Много близо е и ранновизантийската крепост "Кастра рубра", която е обособена като туристически обект и където и в момента се извършват арехеологически разкопки. Завършено е изграждането пътища до най-значимите тракийските некрополи/долмени/ и те вече са годни за посещения от туристи. Има туристическа пътека до природния феномен "Господева стъпка". Реконструиран е центъра на селото. Описаното, наред с чистия въздух, наличието на микроязовири, богати на риба, и много дивеч ще даде възможност за развитие на различни видове туризъм/Ловен, риболовен, исторически/.
[редактиране] Редовни събития
Всяка година на Петков ден/по стар стил/27.10 в селото се провежда събор. В чест на света Петка - неговата покровителка. Тогава се събират оряховци от цялата страна и чужбина.
[редактиране] Други
[редактиране] Кухня
Кухнята е типична за тракийския регион. Все пак тук се приготвят някои специфични ястия. Има традиция в производството на тестени изделия. Правят се едни от най-вкусните баници, пити, катми, гюзлемета, катмерлии. В миналото селската фурна печеше най хубавия хляб в региона/големи кръгли самуни от по 2 kg/. Не са за пропущане домашните както месни /луканка, бабек, пастърма, бахур/, така и млечни/сирене - краве, овче, козе, ахчак, катък, масло/ специалитети. Има вкусни рецепти за консервиране на риба. Местните хора са изключителни майстори в производството на вина и ракии.
