Кумани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
За селото в Област Габрово вижте Куманите
CumaniaCoA.png

Куманите (наричани още половци и кипчаци) са номадски тюркоезичен народ, който се е формирал в степите на Азия и е нахлул в Европа през 10 век. Първоначално те се появяват в земите на Източна Украйна и Долнодунавската равнина.

Куманите в Централна и Източна Европа[редактиране | edit source]

Територия, заемана от куманите през 13 век

Многократно преминават река Дунав и извършват набези в България (тогава част от Византия), като също периодично нападат Унгария и Киевска Рус. През 1089 г. са отблъснати от унгарския крал Ласло I, а по-късно са победени и от русите. През 1091 г. кумани подпомагат византийците при разгромната им победа над печенегите при Левунион.

През 1241 г. войските на куманите са разгромени от новопоявилите се в Европа татари и от монголските орди. Много кумански племена отстъпват към Унгария и България, където трайно се установяват и са асимилирани от местното население. Онези кумани (половци), които остават в земите на днешна Русия, са подчинени на Златната орда.

През 13 век куманите от Молдова и Влашко са покръстени в римокатолическата традиция и е формиран т.нар. Кумански диоцез, който обхващал земите на днешните Румъния и Република Молдова. Диоцезът съществува до 1523 г.

Куманите и Второто българско царство[редактиране | edit source]

Куманите имат съществена роля във възстановяването и подема на Второто българско царство. Много от тях вземат участие в борбите срещу Византия и получават високи постове сред българската аристокрация. Описвайки "Завземането на Константинопол", Вилардуен постоянно нарича Калоян „крал на власите и българите“ и разкрива военните преимущества на куманската лека кавалерия срещу кръстоносците, с която Калоян побеждава. [1]

Заселилите се кумани по българските земи постепенно са претопени от местното население, но въпреки това оставят доста следи в българската култура и топонимия. Пример за това е името на град Куманово, днес в Република Македония. Село Кумани, малко балканско селце разположено в полите на Централен Балкан, България. Българските имена, с които българите кръщават децата си: Куман, Кумана, Кузман, Кузмана. Фамилните имена: Куманов, Куманова, Кумановски.

Език и произход на куманите[редактиране | edit source]

Куманският език спада към западния клон на кипчакските езици, които принадлежат към източната група тюркски езици.

Куманите произхождат от "Слабите хуни", т.н. чуйски племена, които след разгрома на Северна хунну основават държавата Юебан. След разпадането на Тюркския каганат и Западния тюркски каганат, чуйските племена се консолидират около племето чумугун, вече наричано „Имак” или „Кимак” и заедно с „Кипчак” образуват Кимакския каганат със столица град Имакия на р. Иртиш. Най-западното крило на Кимакския каганат е било от кимаките - „кумандар” или известни на нас като кумани.

Външни препратки[редактиране | edit source]

  1. Joinville and Villehardouin "Chronicles of the Crusades", Penguin Classics, london, 1963