Кумани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
За селото в Област Габрово вижте Куманите
CumaniaCoA.png

Куманите (наричани още половци и кипчаци) са номадски тюркоезичен народ, който се е формирал в степите на Азия и е нахлул в Европа през 10 век. Първоначално те се появяват в земите на Източна Украйна и Долнодунавската равнина.

Съдържание

[редактиране] Куманите в Централна и Източна Европа

Многократно преминават река Дунав и извършват набези в България (тогава част от Византия), като също периодично нападат Унгария и Киевска Рус. През 1089 г. са отблъснати от унгарския крал Ласло I, а по-късно са победени и от русите. През 1091 г. кумани подпомагат византийците при разгромната им победа над печенегите при Левунион.

През 1241 г. войските на куманите са разгромени от новопоявилите се в Европа татари и от монголските орди. Много кумански племена отстъпват към Унгария (хуни) и България, където трайно се установяват и са асимилирани от местното население. Онези кумани (половецки), които остават в земите на днешна Русия, са подчинени на Златната орда.

През 13 век куманите от Молдова и Влашко са покръстени в римокатолическата традиция и е формиран т.нар. Кумански диоцез, който обхващал земите на днешните Румъния и Република Молдова. Диоцезът съществува до 1523 г.

[редактиране] Куманите и Второто българско царство

Куманите имат съществена роля във възстановяването и подема на Второто българско царство. Много от тях вземат участие в борбите срещу Византия и получават високи постове сред българската аристокрация. Описвайки "Завземането на Константинопол", Вилардуен постоянно нарича Калоян „крал на власите и българите“ и разкрива военните преимущества на куманската лека кавалерия срещу кръстоносците, с която Калоян побеждава. [1]

Заселилите се кумани по българските земи постепенно са претопени от местното население, но въпреки това оставят доста следи в българската култура и топонимия. Пример за това е името на град Куманово, днес в Република Македония.

[редактиране] Език и произход на куманите

Куманският език спада към западния клон на кипчакските езици, които принадлежат към източната група тюркски езици. Въпреки това етническият произход на куманите не е доказан. Според средновековните сведения те са били светлокоси и светлооки, което предполага, че са имали европеиден произход.

Някои историци изказват предположения, че куманите са наследници на индоевропейски или угро-фински народ, който се е оказал изолиран в тюркска културна среда и езикът му е бил тюркизиран. В подкрепа на тези хипотези е фактът, че в кипчакските езици има множество думи с угро-фински и индоевропейски произход, които не изглежда да са заемки от съседните народи.

[редактиране] Външни препратки

  1. Joinville and Villehardouin "Chronicles of the Crusades", Penguin Classics, london, 1963
Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици