Пъпеш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пъпеш
Melon2.jpg
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Mognoliopsida Двусемеделни
разред: Cucurbitales
семейство: Cucurbitaceae Тиквови
род: Cucumis
вид: C. melo Пъпеш
Научно наименование
Уикивидове Cucumis melo
Linnaeus, 1753

Пъпешът (Cucumis melo) е едногодишно влечащо се и пълзящо растение от семейство Тиквови. В Европа са познати над 500 сорта. Произхожда от Предна Азия.

История[редактиране | edit source]

Пъпешът е стара земеделска култура, известна още от времето на вавилонците. В Европа и България е пренесена в началото на новата ера от древните гърци и римляни.

Физиология[редактиране | edit source]

Топлолюбиво и светлолюбиво растение с едри и вкусни плодове от типа „лъжлива ягода“. Теглото на плодовете достига от 0,5 до 12 kg. Те имат овална, елипсовидна, топчеста или цилиндрична форма с гладка или грапава кожица. Цветовата гама на плодовете варира от зеленикаво до жълтозелено. Срещат се плодове в кремаво и златисто. Месестата част, която се консумира свежа, е със сипкава, твърда, зърнеста или сочнотопяща се консистенция, оцветена в кремаво, бялозеленикаво през златно до оранжево.

Хранителни качества[редактиране | edit source]

На вкус варират от много силно сладки до почти беззахарни; от такива с много силен аромат до други с пълна липса на аромат. Плодовете съдържат средно 4,6-15,8% захари, 0,8-4,5% пектинови вещества, 2,6-6,7% целулоза и хемицелулоза, над 10 mg % витамин С, над 12 mg % каротин и минерални соли. Кулинарната им употреба е в прясно състояние, на компоти, замразени, в плодови салати, в десерти.

Полезните хранителни вещества в пъпеша[редактиране | edit source]

Зрелият пъпеш съдържа бързи въглехидрати — глюкоза, фруктоза и захароза. Месестата част е богата на витамини от групата В, витамин С, калий, магнезий, желязо, калций, селен и други вещества, които действат благоприятно на хемопоетичните органи, сърдечно-съдовата система, жлезите с вътрешна секреция. Пъпешът храни тимуса и щитовидната жлеза, а тяхното добро функциониране поддържа имунната система в изправност.

Нишестето и пектинът на пъпеша не се усвояват в храносмилателната система. Те имат свойството да поемат вредните вещества в червата и ги извеждат от организма. Пъпешът подобрява перисталтиката на червата и отделителните свойства на органите на храносмилателната система.Пъпешът е особено полезен с високото си съдържание на фолиева киселина. Фолиевата киселина стимулира образуването на кръвни клетки от костния мозък и подпомага секрецията на солна киселина в стомаха. Сто и петдесет грама пъпеш задоволява нуждите на организма от фолиева киселина за деня, което го прави абсолютно подходящ плод за жени планиращи бременност, бременни, деца и лица с хронични заболявания.

Същият грамаж насища организма с калий, магнезий и един изключително рядък минерал германий, които са необходими на сърцето, бъбреците. Съдържанието на калий и магнезий в пъпеша е много повече отколкото в краставицата, крушата или зелето. Тези микроелементи имат понижаващ кръвното налягане и нивото на холестерола ефект. А германият е микроелемент, отговорен за поддържането на младостта на клетките.

Количеството фруктоза в зрелия пъпеш преобладава в сравнение с другите два вида захари. Фруктозата е по-сладка от обикновената захар, но за разлика от нея не води до напрягане на инсулиновия апарат на задстомашната жлеза, което е от важно значение за болните от диабет. Фруктозата се смята за най-добрата, натурална, форма на захар за възрастните хора, подходяща при нарушения на обмяната на мазнините и холестерола, функциите на червата и атеросклероза.

В пъпеша има достатъчно количество глюкоза, което да поддържа нивото на глюкоза в кръвта в норма и образуването на необходимите запаси на гликоген в черния дроб, отговорен за храненето на мускулните тъкани, така необходим и за сърдечните мускулни тъкани.

Български сортове[редактиране | edit source]

  • Видински коравици 21
  • Медена роса
  • Персийски №5
  • Хибрид 1

Източници[редактиране | edit source]