Ямбол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Герб на Ямбол
Ямбол
Yambolskyline.jpg
България
Red pog.png
Ямбол
Област Ямбол
Red pog.png
Ямбол
Общи данни
Население 77 150 (ГРАО, 2014-06-15)*
Понижение 72 159 (НСИ)
Землище 90,724 km²
Надм. височина 114 m
Пощ. код 8600
Тел. код 046
МПС код У (Я)
ЕКАТТЕ 87374
Администрация
Държава България
Област Ямбол
Община
   - кмет
Ямбол
Георги Славов
(ГЕРБ)
Адрес община
ул. Г. С. Раковски 7
тел.: +359-46-662247

Я̀мбол е град в Югоизточна България. Той е административен център на област Ямбол, както и център и единствено населено място на община Ямбол. Според последното преоброяване на НСИ към 31.12.2013 година [1], населението на града е 72 159 души, което го нарежда на 13-то място в България.

География[редактиране | edit source]

Разположение[редактиране | edit source]

Град Ямбол се намира в Югоизточна България и е разположен на двата бряга на река Тунджа. Намира се на 77 km от Черно море и южно от магистралата СофияБургас.

Геология[редактиране | edit source]

Ормана

“Ормана” е защитена местност в България, намираща в землището на Ямбол. Местността е получила своето название още през годините на османското владичество (в превод означава гора).

Разположена е на площ 7505 дка. В нея има редки видове местни растения и местен дребен дивеч. Там е изградено стопанство за развъждане при изкуствени условия на колхидски фазан. През 1901 г. Фердинанд дошъл в Ямбол на лов за фазани в „Ормана”. Красивата местност толкова го пленила, че той си я пожелал. В общината обяснили на княза, че от „Ормана” градът се снабдява с дърва за отопление и това е по-важно за града, отколкото желанието на княза да го превърне в ловна резиденция. Местността е любимо място за отдих на ямболци в техните почивни дни.

Лонгозната гора ”Ормана” притежава редки видове местни растения и местен дребен дивеч, разнообразна флора и фауна - блатно кокиче, мразовец и колхидски фазан.

Хълм Боровец

Хълм Боровец е място за отдих, разположен в североизточната част на град Ямбол. Известен с чистия си въздух, панорамен поглед над град Ямбол и с телевизионната кула. Лесопарк ”Боровец” е с обща площ 276 дка и с надморската височина 150–230 m. Горският фонд на площ 89,7 ха, е обявен със Заповед №3, 7 от 10.02.76 г. Съществуващата растителност е създадена по изкуствен път със следните видове – акация, гледичия, черен бор, биота, мъждрян, мекиш, явор, ясен, липа, бадем, люляк. Северният склон на парк ”Боровец” е обезлесен.

През 2005 г. на парк ”Боровец” се реализира Националната програма ”От социални помощи към осигуряване на заетост”. Осигурената сума от община Ямбол по програмата е 33 960 лв., която покрива дейности по изкореняване на стари дънери, засаждане на 1600 широк-листни дръвчета и на 3 024 бр. цветни храсти.

Административно деление[редактиране | edit source]

Ямбол е разделен на следните квартали:

  • Център
  • Райна Княгиня
  • Бенковски
  • Христо Ботев
  • Генерал Заимов
  • Възраждане
  • Аврен
  • Васил Левски
  • Граф Игнатиев
  • Диана
  • Хале
  • Зорница
  • Каргона
  • Златен Рог
  • КОС

Климат[редактиране | edit source]

Географската ширина и надморската височина, на която е разположен градът, определят неголямата разлика в топлинно отношение между основните сезони - зима и лято.

За района са характерни сравнително меката зима — средномесечните януарски температури са 0,2 °С, и топлото лято, със средномесечна температура за м. юли 23,2 °С. Средната годишна максимална температура е 17,9 °С, а средната годишна минимална - 6,4 °С. Средногодишната месечна температура е 12,0°С.

Води[редактиране | edit source]

Защитени местности[редактиране | edit source]

В границите на общината има две защитени природни територии:

  1. Местността Ормана, намираща се на 2 km от Ямбол, където се срещат популации от защитените растителни видове блатно кокиче и мразовец;
  2. Лесопарк на хълма Боровец.

История[редактиране | edit source]

Име[редактиране | edit source]

През многогодишната си история град Ямбол е назоваван с различни имена: Диосполис, Дамполис, Дямполис, Дианполис, Хиамполис, Динибули, Дъбилин, Дубилин, Диамболи, Янболу, Ямболъ, Янболи и настоящото му име — Ямбол. В западните исторически извори е споменат с името Гренбоел.

Древност и античност[редактиране | edit source]

Плодородните земи по долината на р. Тунджа са били заселени още от най-дълбока древност. Свидетелство за това са откритите повече от 30 селищни могили в района, сред които добре проучени са тази в с. Веселиново, Рачева и Марчева могили, датирани от периода на неолита (6000–4000 г. пр. н. е.), енеолита (4000–2700 г. пр. н. е.) и бронзовата епоха (2700–900 г. пр. н. е.).

В селището Ясъ тепе от късножелязната епоха отпреди 3000-2000 г. са установени 26 вида диви и домашни животни, сред които и изчезналите повсеместно тур или диво говедо (Bos primigenius), див кон или тарпан (Equus ferus ferus), както и изчезналите от пределите на страната бобър (Castor fiber), сив жерав (Grus grus) и голяма дропла (Otis tarda).

Средновековие[редактиране | edit source]

Историята на град Ямбол започва още преди създаването на българската държава. През 293 година император Диоклециан предприема пътуване по тези земи. В началото на месец май той бил в Одрин, откъдето тръгнал за Стара Загора, Пловдив и София. Пътят на императора минавал точно през мястото, където сега се намира Ямбол и където вероятно е имало някакво малко селище. Императорът бил удивен от плодородните земи, от красивата природа, от добрите условия за живот и решил, че на това място трябва да има град. И то не какъв да е, а голям и хубав град с божественото име Диосполис – град на Зевс.

Ямбол става за първи път част от България по времето на хан Тервел през 705 година, и оттогава е неразаделна част от България.

Сред костните останки от средновековния некропол в града от 9-12 в. от палеоорнитолога проф. Златозар Боев са установени и такива на домашни кокошки (Gallus gallus f. domestica).[2][3]

Градът е един от първите на Балканите, който оказва силна съпротива на турците и бива превзет през 1373 г. след продължителна обсада. Част от впечатляващите крепостни стени и кули на средновековния Ямбол са съхранени и до днес. От периода на османското робство в града са запазени два архитектурни паметника: Безистенът, който е единственият в България добре запазен покрит пазар, и османският храм Ески джамия.

Град Ямбол - в навечерието на Освобождението[редактиране | edit source]

Разположен върху двата бряга на река Тунджа, градът е имал две части - Каргона или Новия Ямбол, и Ески или Стария Ямбол, свързани помежду си с мост. В края на 1877 г. броят на жителите на града е бил около 8 000 души, от които 4 500 българи, 2 000 турци, 1 000 евреи и 500 от други народности. Налични били следните обществени постройки: Безистен (покрит пазар), часовникова кула, 21 чешми, конак (околийско управление), телеграфопощенска станция, 3 моста, 17 джамии, 2 църкви, 2 бани и др.

Турските войски били изтикани от стратегическите си позиции в старопланинските проходи. За турското командване било ясно, че не може да има успех срещу русите в полетата на Тракия и затова побързало да прибере остатъците от своята разбита армия към столицата.

Градът силно пострадал от огъня. При изтеглянето на редовните части на 12-13 януари Керим паша заповядал освен станцията да се запалят и оцелелите къщи в горящия град. В резултат почти всички български и еврейски къщи са съборени. Запазени са само Ески джамия, Безистена и градския часовник. В продължение на повече от седмица преди това черкезки шайки, заедно с дезертирали турски войници и други башибозушки банди се впуснали по дюкяните и по къщите, извършили масови погроми над българското население в града и околните села – грабеж и изтезания за пари, зверства и издевателства за удоволствие. Една част от населението избягало на Таушан-тепе, днешния Зайчи връх до с. Кабиле, за да запази поне честта и живота си. Повечето от жените в града са били насилвани, а някои даже погинали вследствие на тези скотски мъчения.повечето от мъжете са били обезглавени от башибозуците. На 13 януари турците запалили училището, на 14 януари пламнала църквата „Свети Георги”. На 15 януари турското население от града почнало да бяга към Одрин. Чаршията и махала Каргона били напълно обрани. Всяко едно турско семейство натоварило по 2-3 коли със стока и покъщнина. На 17-ти януари сутринта в града нахлули отново голям отряд черкези, тогава са убити свещениците Георги Снегов, Иван Михалакиев и Тоте Драгиев и още много невинни граждани. По-късно през деня, 17 януари 1878 г., воините на 23 Донско-казашки полк първи влезли в димящия и опустошен град. За превземането на града не са водени боеве. На следващия ден – Богоявление, оцелелите ямболци тържествено целували ръцете на русите православни братя-освободители.

След Освобождението[редактиране | edit source]

Ямбол става известен с това, че след Руско-турската война от 1828-1829 г. областта поражда най-масовите (т.е. основните) изселнически вълни в посока към Бесарабия и Добруджа. Те са предизвикани от желанието на местното население, оставащо все още под османска власт, да съхрани отвоюваната си (чрез съдействие на християнската войска) мимолетна независимост и след оттеглянето на руската армия. Този процес на обезлюдяване, характерен за Югоизточна България, впоследствие частично бива компенсиран от друг процес - почти век по-късно много български бежанци от Одринска и Беломорска Тракия се заселват в ямболския край.

В първата половина на 20 в. Ямбол е известен с минералната си вода и минералната баня, с уникалния релсов трамвай, теглен от коне, с реномираната си фазанария, с огромния хангар за цепелини от 1917 г. и други забележителности.

Хангар „Ямбол“

По време на Първата световна война най-южната военна база за дирижабли на Централните сили – Ямбол, се оказва отправна точка за една специална мисия – полетът на бойния дирижабъл „LZ 104” (с тактическо обозначение „L.59”). „Das Afrika-Schiff ”- транспортен въздушен кораб на немските Имперски военноморски сили, пристига от Фридрихсхафен на 4 ноември 1917 г. Задачата му била да осигури неотложни доставки (боеприпаси, медицински принадлежности и др.) за силите на генерал-майор Паул фон Летов-Форбек в Германска Източна Африка, в рамките на еднопосочен полет без междинно зареждане. След два неуспешни опита да се насочи към целта си, на 21 ноември 1917 г. „Das Afrika-Schiff ” успява да поеме по планирания маршрут на юг - Одрин, Мраморно море, крайбрежието на Мала Азия и о. Крит. Мисията била преждевременно прекратена на 23 ноември поради влошаване на положението на немската колониална власт в Източна Африка, което поставило под въпрос крайния успех на това начинание. Цепелинът се завърнал в Ямбол на 25 ноември, след 95 часов непрекъснат полет (рекордно за времето си постижение) и 6 800 km изминат път.

Ямбол днес[редактиране | edit source]

Структура[редактиране | edit source]

Католическата църква

Религии[редактиране | edit source]

Основната религия е православно християнство. В града има православни църкви (храм „Св. Николай“, храм „Свети Георги“ — построен през 1737 г., храм „Света Троица“), католическа и протестантски църкви (Мормонска църква, Адвентна църква, Апостолска реформирана църква, евангелска църква, евангелска баптистка църква), както и джамия („Ески джамия“). Бившата синагога понастоящем се ползва като картинна галерия и се намира в центъра зад профсъюзния дом. Има и малък събор на Свидетелите на Йехова.

Политика[редактиране | edit source]

Ул. "Раковски" и сградата на Община Ямбол
Сградата на Окръжен съд - Ямбол

Колективен орган на самоуправление е общинският съвет, а кметът на града е орган на изпълнителната власт. Общинското управление се осъществява от шест дирекции, които включват „административно-правно и информационно обслужване“, „финансово-стопански дейности и управление на собствеността“, „териториално устройство и развитие“, „финанси и икономическа политика“, „общинска собственост“ и „социално развитие“.

Кмет[редактиране | edit source]

Георги Иванов Славов

Общински съвет[редактиране | edit source]

Актуален състав на Общински Съвет Ямбол

Председател- Татяна Петкова Петкова

СПИСЪК НА ОБЩИНСКИТЕ СЪВЕТНИЦИ - МАНДАТ 2011-2015г.

1. Антоанета Славчева Антонова

2. Божидара Константинова Божилова

3. Теодора Димитрова Сулева

4. Вълкана Климентова Янкова

5. Галин Славчев Костов

6. Георги Иванов Данков

7. Георги Илиев Миланов

8. Георги Тодоров Славов

9. Теодор Стоянов Илев

10. Емилия Георгиева Марчева

11. Емилия Христова Кремъкова

12. Захари Николов Захариев

13. Стефан Огнянов Бакърджиев

14. Волен Дичков Дичев

15. Йордан Милков Милков

16. Йордан Христов Атанасов

17. Калоян Марев Калиманов

18. Калчо Илиев Донев

19. Капка Георгиева Йоргова

20. Катя Атанасова Георгиева

21. Маври Георгиев Кидиков

22. Мариета Стефанова Сивкова

23. Мария Илиева Славова

24. Милен Огнянов Томов

25. Наско Иванов Стефанов

26. Кирил Димитров Драгов

27. Николай Ганев Димов

28. Русин Димитров Ребров

29. Николай Костов Костадинов

30. Николина Жекова Хаджигеоргиева

31. Румен Данчев Банков

32. Румяна Филипова Тропчева

33. Стоян Проданов Иванов

34. Татяна Петкова Петкова

35. Тодор Иванов Тодоров

36. Юлиян Михайлов Папашимов

37. Ясен Атанасов Киров

Международни отношения[редактиране | edit source]

Ямбол е побратимен град с:[4] [5][6]

Икономика и инфрастуктура[редактиране | edit source]

Промишленост[редактиране | edit source]

Сградата на банка UniCredit Bulbank
Сградата на банка Asset Bank

Промишлеността е най-важният сектор в икономиката на Ямбол. Структурата ѝ обхваща следните подотрасли: хранително-вкусова промишленост; химическа промишленост; машиностроене и металообработване; текстилна и трикотажна промишленост; шивашка промишленост и др. В Ямбол се развиват нови индустриални отрасли като производството на автомобилно електрооборудване и рециклирането на отпадни пластмасови продукти. Сред големите индустриални предприятия, определящи облика на промишлеността в града, се нареждат: "Темпо М ООД", "Синтер М-АД", "Хидравлични елементи и системи", "Екопласт Файбър", "Язаки — България", "Миролио", "Белла България"[7], "Тунджа", "Папас олио", "Карил", "Винпром-Ямбол" и др.

Важно значение за областната икономика има развитието на дейността на малките и средни предприятия. Основна цел пред развитието на промишлеността на Ямболска област е на базата на наличния промишлен потенциал, с привличането на местни и чуждестранни инвестиции, да се осигури нарастване на производството, обновяване на крайната продукция и повишаване на нейната конкурентоспособност на вътрешния и международните пазари.

Селско стопанство[редактиране | edit source]

Регионът е утвърден като един от най-големите производители на селскостопанска продукция в страната. Произвеждат се: хлебна и фуражна пшеница; ечемик; царевица; маслодаен слънчоглед; качествено червено и бяло грозде от винени сортове; плодове и зеленчуци; технически култури — памук, слънчоглед, кориандър.

На Ямболска област принадлежат 6,1% от обработваемата земя на страната. Общият размер на земеделските земи в Ямболска област е 2 580 392 дка към 31.12.1999 г., като към тях на 273 ООО дка са изградени поливни и на 79 000 дка отводнителни системи.

Основни селскостопански култури, които се произвеждат, са:

  • Пшеница
  • Ечемик
  • Слънчоглед
  • Червено и бяло грозде
  • Технически култури

Животновъдството е с ориентация към производство на месо (свинско и говеждо) и мляко (краве и овче). Добре развити са овцевъдството, свиневъдството, рибовъдството и фазановъдството. Перспективите за бъдещо развитие на селското стопанство са в увеличаване на лозовите насаждения, на пивоварния ечемик; развитие на млечното говедовъдство; обвързване на инвестициите в хранително-вкусовата промишленост с преки инвестиции в селското стопанство, своевременно възстановяване, разширяване и модернизация на системи; изграждане на съвременна фуражна база и др.

Горско стопанство[редактиране | edit source]

Горският фонд заема 15% от територията на Ямболска област. Условията са подходящи за организиран ловен туризъм на благороден елен, елен лопатар, фазани, дива свиня, тракийски кеклик. Има осем ловностопански комплекси. Основните тенденции в развитието на горското стопанство са в създаването на дивечова станция и на тази основа развитие на ловния туризъм, призната и оторизирана да издава и заверява различни документи, обслужващи външнотърговската дейност на фирмите и тяхното представяне пред света. За осъществяване на тези функции Палатата поддържа Единен търговски регистър.

Търговия[редактиране | edit source]

Mall of Yambol, Ямбол

Транспорт[редактиране | edit source]

ЖП гара, Ямбол

Медии[редактиране | edit source]

Официален сайт на общината Новини от Ямбол Обяви в ЯМБОЛ

Радио[редактиране | edit source]

В Ямбол ефирно се приемат следните радиостанции:

Честота, MHz Радиостанция
87,8 БНР Програма "Хоризонт"
91,2 Радио Веселина
91,9 БНР Радио Бургас
92,6 БГ Радио
94,2 Радио FM+
94,7 Радио 1
95,5 Радио 999
97,2 БНР Радио Стара Загора
98,0 Радио 1 Рок
98,7 БНР Програма "Христо Ботев"
99,4 Алфа Радио / Bulgaria on air
101,2 Дарик Радио
101,7 Радио Фокус
102,2 Z-Rock
104,2 Радио N-JOY
105.7 Радио Fresh
106,4 Радио Витоша

Телевизия[редактиране | edit source]

В Ямбол ефирно се приемат следните цифрови телевизионни програми:

ТВ канал Телевизия
22 Bulgaria On Air
37 bTV, Нова телевизия, TV7, News7, Diema Family(+1)
64 БНТ 1, БНТ 2, БНТ 1HD

Кабелните оператори в Ямбол са Диана Кабел ТВ[8] и ТВ ЕРА [9].

Здравеопазване[редактиране | edit source]

МБАЛ "Свети Панталеймон"[редактиране | edit source]

  • На 11 март 1879 г. тържествено бива открита . При откриването тя се помещава в къщата на Афуз ага. По-късно, описвайки състоянието на болниците в Източна Румелия, княз Шаховски споменава, че в сравнително най-добро състояние се намира градската болница в гр. Ямбол, но за съжаление, средствата, с които разполагало местното ръководство, не могли да покрият разходите.
  • Първите приходи за издръжка и обзавеждане са се набирали от дарение на разни дружесква и частни лица. През този период започнало организирането на благотворителното дружество ”Св.Пантелеймон”, което имало за задача да осигури допълнителни средства.
  • От 1912 г. започва застрояването на болнична сграда, която завършва през 1914 г. /на мястото където сега се намира болницата/. Тя е била двуетажна сграда.
  • През 1986 г. в Окръжна болница - Ямбол се разкрива първата в страната лазерна лаборатория.
  • През 1998 год, след проведен търг се закупуват медицинска техника и оборудване : компютърен томограф, лапароскопски апарат за микроинвазивна хирургия, съдов доплер, монитори, холотанов изпарител, компресор. С новото оборудване болницата отговаря на новите изисквания при акредитирането и защитава интересите на своите пациенти.
  • През 1999 год в деветте павилиона на болницата като интегрален технологичен медицински комплекс има 827 легла. Във връзка с новите социално - икономически условия в страната и района, промяна на числеността на населението и възрастовата му структура, Ямболската болница извършва преструктуриране и намаляване на легловия фонд на 596 легла.
  • През месец март 1999 год. болницата чества своята 120 годишна история.
  • През месец юли 2000 г. на Медицински съвет е взето решение болницата да се преименува на МБАЛ “Св. Пантелеймон” АД. От 01.10.2000 г. по закона за лечебните заведения болницата е преобразувана в търговско дружество – АД с 51% държавно участие. Така всъщност болницата се връща и към своето първо име, носила го през 1882 г.

МБАЛ "ЙОАН РИЛСКИ"[редактиране | edit source]

  • МБАЛ “Св. Йоан Рилски” ООД е създадена през 2008г. като частна инициатива в град Ямбол. Първоначално функционира като специализирана хирургична болница за активно лечение а от януари 2012 г. като многопрофилна болница за активно лечение с откриването на нови отделения. В болницата и медицински център към нея работят местни и външни специалисти. Болницата оказва медицинска помощ при лечението на остри и хронични заболявания, травми и състояния, изискващи оперативно лечение. Извършват се хирургични интервенции върху стомашно-чревния тракт, жлъчно-чернодробната област, перианалното пространство, апендицит, херния, доброкачествени образувания на млечната жлеза и др.

СБАЛ по Кардиология[редактиране | edit source]

  • Болницата разполага с леглова база от 30 легла с електронен контрол на положението в единични или двойни стаи. Разполага и със собствени реанимобили, които могат да транспортират тежко болните пациенти в режим 24/7. Интензивното отделение към болницата има 24-часово електронно и персонално мониториране на необходимите показатели и разполага с 6 легла.Отделението също така е оборудвано с съвременна модерна техника нужна за лечението на пациентите в критично състояние.

Образование и наука[редактиране | edit source]

Училища[редактиране | edit source]

  • Факултет „Техника и технологии“ [10] на Тракийския университет, Стара Загора
  • Професионална гимназия по икономика „Г. С. Раковски“
  • Гимназия с преподаване на чужди езици „Васил Карагьозов“ [11]
  • Математическа гимназия „Атанас Радев“
  • Политехническа гимназия „Васил Левски“
  • Професионална гимназия по архитектура и строителство „Кольо Фичето“
  • Професионална гимназия по земеделие и животновъдство „Христо Ботев“
  • Професионална гимназия по лека промишленост, екология и химични технологии[12]
  • Професионална гимназия по подемна, строителна и транспортна техника „Н. Й. Вапцаров“ [13]
  • Професионална гимназия по хранителни технологии и туризъм [14]
  • Професионална техническа гимназия „Иван Райнов“[15]
  • Спортно училище "Пиер Дьо Кубертен"
  • СОУ "Св. Климент Охридски"
  • Основно училище "Любен Каравелов"
  • Основно училище "Николай Петрини"
  • Основно училище "Христо Смирненски"
  • Основно училище "Димчо Дебелянов"
  • Основно училище "Петко Рачов Славейков"

Обсерватория и планетариум[редактиране | edit source]

Идеята за изграждане на Националната астрономическа обсерватория и планетариум (НАОП) Ямбол възниква в период, когато се извършват епохални събития в науката - изстрелването на първия изкуствен спътник на Земята, полетът на първия космонавт, стъпването на човек на Луната.

Година преди откриването на НАОП започва подготовката за нейното създаване, оборудване и обзавеждане. Използва се опитът на изградените до този момент обсерватории и планетариуми в Стара Загора, Димитровград и Варна.

През месец март 1970 година е проектиран и изработен купол за телескопа, а през април е доставен първият телескоп - 150/2250, тип "Касегрен". От Пловдивския панаир през месец септември са доставени телескоп и планетариум ZKP - 1 "Kleine Palnetarium", производство на заводите "Карл Цайс", Германия. Активна помощ за монтирането на апаратурата оказват покойният Бончо Бонев от обсерваторията в Стара Загора и Николай Петров от НАОП — Варна. Успоредно с това започват и първите извънкласни форми по астрономия. Като завеждащ НАОП е назначен Господин Момчев. Така на 21 март 1971 година акад. Бонев открива третия до този момент планетариум в България — в Ямбол.

Планетариумът в Ямбол е единствен в югоизточна България и ежегодно през звездната зала преминават хиляди ученици и граждани, като за 30 години техният брой надхвърля 500 000 души. Предлаганите 74 лекции-сеанси подпомагат усвояването на знания по роден карай, природознание, география, физика, астрономия, биология и философия от първи до единадесети клас.

Астрономическата обсерватория и планетариум са утвърдени като единственото място в региона, в което се извършва масова работа по обучение и популяризиране на астрономията и космонавтиката сред всички възрастови групи ученици и граждани. За това помагат дискусиите, семинарите, лекториите, срещите с изтъкнати учени от страната и чужбина. Многобройни са музикалните вечери, промоциите на книги, изложбите на детско изобразително и приложно изкуство, гостувания на музеи и други.

С активното участие на Географското дружество в град Ямбол, съдействието на музея "Земята и хората" и БАН, към НАОП през 1996 година се създаде географски комплекс под надслов "Човекът — земята — небето", който включва сбирка от минерали, скали и учебна метеорологична площадка. От 2000 година съществува експозиция от слънчеви часовници.

В курсовете и кръжоците на НАОП са преминали стотици ученици. От тях 150 успешно са защитили знанията си и притежават свидетелство за "Астроном любител". Днес те са членове на астроклуб "Орион" и подпомагат дейността на НАОП като сътрудници.

Паралелно с учебната и популяризаторската работа, в НАОП — Ямбол се извършва и изследователска дейност. През изминалите 30 години физиците и астрономите имат участия и публикации в национални и международни прояви — конференции, семинари, дискусии. Полезни за специалистите и учениците са контактите и съвместната работа със сродни астрономически звена у нас и в чужбина — Русия, Словакия, Белгия, Гърция, Англия и Германия.

През 1996 година Общински съвет — Ямбол награждава с почетен знак "Златен герб" НАОП — Ямбол по случай 25 годишния юбилей.

Култура[редактиране | edit source]

Исторически музей[редактиране | edit source]

Сградата на Историческия музей в Ямбол

Историческият музей в Ямбол разполага с комплексна експозиция, проследяваща историята на града и региона от неолита до наши дни. В музейните зали се намира и уникалната експозиция „Драма“ с фрагменти от микенска керамика и глинен печат с т.нар. „линеарно писмо В“.

Дължи създаването си на безкористната, събирателна и проучвателна дейност на местни интелектуалци положили основите на историческите проучвания за региона. Още през 1886 г. в трикласното мъжко училище в Ямбол по инициатива на проф. Петър Нойков е уредена първата музейна сбирка. Археологическото ученическо дружество „Диана“ (основано 1925 г.) през 1926 г. подрежда музейна сбирка. По това време известни местни интелектуалци основават гражданско археологическо дружество „Диамполис“, което развива активна дейност в областта на археологията и етнографията. Събраните от тези дружества експонати се съхраняват до 1936 г. в сградата на ямболската педагогическа гимназия, а по-късно са предадени на читалището. През 1948 г. отдел „Музеи и галерии“ при Комитета за наука, изкуство и култура с писмо предлага на ГНС-Ямбол да предвиди в бюджета си за 1949 г. службата „Асистент по старините“, и помещение за музей.

На 26.01.1952 г. Венета Дачева е назначена на длъжност референт за „музей и картинна галерия“. С този акт се полага началото на музея като институция. Официално музеят е открит на 2.VI.1953 г. като музей на революционното движение. До 1955 г. В. Дачева е единственият уредник в него. Първоначално в музея има 3 отдела: исторически (включващ историческото развитие на Ямбол и региона от праисторията до 1944 г.); социалистическо строителство (отразяващ събитията след 1944 г.) и отдел природонаучен. Първите му експонати са част от музейната сбирка на археологическите дружества. Постепенно музейната дейност се разраства и броят на специалистите, работещи в него се увеличава.

Понастоящем музеят разполага със специалисти, разпределени в 4 основни отдела: „Археология“ (включва фондовете „Праистория“, „Античност“, „Средновековие“ и „Нумизматика“), „Българските земи XV-XIX в.“ (включва фондовете „Възраждане“ и „Етнография“), „Нова и най-нова история“ и „Връзки с обществеността“. Към музея функционира и ателие за реставрация и консервация.

Фондовете на музея (основен и спомагателен) като цяло включват около 90 000 експоната от родната история, някои от които с неоценима научна стойност, разпределени в съответните отдели.

Съвместно с организацията JOCV (Японски доброволци за сътрудничество в чужбина) музеят осъществи пилотен проект по компютъризация на музейното дело. В резултат на това бе разработена програма за компютърна обработка на музейните експонати и беше създадена база данни за съществуващите музейни фондове. В музея е изградена вътрешна компютърна мрежа. Благодарение на богатите си фондове и добрите специалисти през изминалите години Ямболският музей е организирал над 30 мащабни изложби, свързани с историята на Ямбол и региона. Музеят има десетки издания с научни и популярни публикации по различни регионални исторически проблеми. През 1995 г. музейните специалисти издават в. „Вести на Ямболския музей“ и списание. Фондовете на музея продължават да се попълват ежегодно както от събирателна дейност и дарения, така и от продължаващите вече десетилетия разкопки на античния град Кабиле и праисторическа селищна могила край с. Драма. Резултат от тези проучвания са три международни симпозиума „Поселищен живот в Тракия“ и множество научни публикации.

Всички музейни специалисти участват активно в провежданите национални и регионални конференции, в които чрез своите проучвания популяризират и разпространяват историята на Ямбол и региона, неотменима част от българската история.

Театри[редактиране | edit source]

Читалище "Съгласие", където се помещава и драматичен театър „Невена Коканова”
  • Драматичен театър „Невена Коканова“, ул. „Г. С. Раковски“ 20, тел. 046 66 34 26; 66 34 31
  • Куклен театър, ул. „Жорж Папазов“ 1, тел. 046 66 27 40; 66 27 39

Кино[редактиране | edit source]

гр. Ямбол ул. "Раковски" 20 e-mail: elite_jambol@abv.bg тел. 046 / 663 757

Редовни събития[редактиране | edit source]

  • Конкурс за млади художници и литератори „Душата на един извор“. Регламент: конкурсът е в 2 категории: изобразително изкуство и литература. Техники и жанрове* в категория „Изобразително изкуство“ — акварел, пастел, темпера, графика, масло, а в категория „Литература“ — приказка, кратък разказ, есе. Тема — свободна. Конкурсът се провежда от 2002 г.
Площадът пред сградата на Общината, където се провеждат повечето от ежегодните конкурси
  • Маскараден фестивал — Ямбол. Периодичност: провежда се всяка година през февруари. Организатори: Министерство на културата, Община Ямбол — дирекция „Хуманитарни дейности и евроинтеграция“ (ул. „Георги Раковски“ 7); Община Тунджа (пл. „Освобождение“ 1). Телефони за контакт: Община Ямбол — 046 681 305.
  • Театрални празници „Невена Коканова“. Дата: 4 — 8 юни 2007 г. Място: театрални зали в града. Периодичност: всяка календарна година. Организатори: Министерство на културата; Община Ямбол — дирекция „Хуманитарни дейности и евроинтеграция“ (ул. „Георги Раковски“ 7); Драматичен театър (ул. „Георги Раковски“ 20).
  • Национален куклено-театрален фестивал „Михаил Лъкатник“ с международно участие. Място: Куклен театър Ямбол. Периодичност: провежда се всяка година — последна седмица на април. Организатори: Министерство на културата; Община Ямбол — дирекция „Хуманитарни дейности и евроинтеграция“ (ул. „Георги Раковски“ № 7); Община Тунджа, Съюз на артистите в България, Куклен театър — Ямбол (ул. „Жорж Папазов“ № 1). Телефони за контакт: Община Ямбол — 046 681 308.
  • Ежегоден фестивал Музикални празници „Златната Диана”, в седмицата около Празника на града.
  • Всяка година се провежда национален мотосъбор в местността Бакаджика[16].
Спортна зала "Диана"
Градската градина

Спорт[редактиране | edit source]

  • Спортна зала „Диана“

Баскетболния отбор на Ямбол е шампион на страната в сезон 2002 година под ръководството на Иван Чолаков.[17]

ФК Тунджа е български футболен отбор от град Ямбол, един от основателите на "Б" група като "Партизан", на 38 място във Вечната ранглиста на "А" група. Създаден е през 1915 г. Наследник на Ботев, Георги Дражев, Николай Лъсков, Партизан, Спартак, ДНА, Червено знаме, Победа и Слава. През 50-те години отборът се бори за утвърждаване в "Б" група. През 60-те години, вече като утвърден участник, ямболии почти всеки сезон участват в борбата за титлата на втория ешелон на българския футбол и успяват да станат шампиони през сезон 1969/1970. Следват сезони в "А" група и изпадане пред 70-те години. Отборът се затвърждава като средняк. През 80-те отборът се бори за оцеляването си като дори и изпада, но успява да се завърне сред професионалистите.

През 90-те години отборът отново изпада и започва своя окончателен упадък. Двукратен полуфиналист в Държавното първенство - през 1933 и през 1936 г. Най-големия си успех в "А" РФГ постига през 1970/71 (13 място), три последователни сезона е в "А" група 1970/71, 1971/72 и 1972/73 г.). В момента отбора е в Югоизточната „В“ АФГ. Играе срещите си на стадион "Тунджа" (бивш "Николай Лъсков"), с капацитет 18 000 зрители. Основния екип на отбора синьо-бели фланелки и сини шорти. Резервните екипи са бели фланелки с бели шорти. През 1994 година отборът изпада от "Б" във "В" футболна група. През сезон 2000-2001 отборът изпада в "А" окръжна група. През сезон 2005-2006 губи баража за влизане във "В" футболна група, но все пак през сезон 2006-2007 влиза във "В" футболна група.

През сезон 2008-2009 Тунджа Ямбол завършва на 18 място от възможни 19 отбора в Югоизточна "В" група с 28 точки. През сезон 2010-2011 Тунджа Ямбол завършва на 18 място в група от 20 отбора (Югоизточна "В" група) с актив от 30 точки. През сезон 2011-2012 Тунджа завършва на 2-ро място, след като губи битката за промоция в пред последния кръг на Югоизточна "В" група.

Забележителности[редактиране | edit source]

Ески Джамия (Старата джамия)
Парк Ормана, Ямбол
Ловен дом, Парк Ормана, Ямбол

Античният град Кабиле край Ямбол е сред 100-те национални туристически обекта.

  • Римска баня,
  • Средновековната крепост на Ямбол
„Безистена“ - построен през 1509 г.
  • Безистена — построен е през 1509 г. по образец на други подобни османски сгради в европейската част на империята. Специалисти твърдят, че залата му притежава най-добрата акустика в България и би могла да се използва за различни концерти. Освен „Безистена“, който всъщност е покрита чаршия, само „Ески джамия“ е единствената друга османска постройка, запазена в почти цялостен вид. С известна уговорка, защото през 1972 г. „Безистена“ е бил полуразрушен и построен наново. Точно това време е вододелът, разделящ стария Ямбол от това, което представлява градът днес. В началото на 70-те тогавашните му управници решили да поразширят центъра, да отворят пространство, да построят нови по-големи сгради. Много от старите ямболии обаче с умиление още си спомнят тесните улички и схлупените къщурки из центъра с белия паваж и брезичките.
  • османски храм „Ески джамия“, днес една от най-големите художествени галерии с над 3 500 картини и скулптури фонд
  • „Боровец“ е парк, разположен на едноименния хълм в източната част на града. Той е един от двата големи парка на Ямбол. В парка се намира телевизионната кула на Ямбол, както и хотел-ресторант.

Храмове[редактиране | edit source]

Добре запазени са историческите църквитеСв. Георги“ и „Св. Троица“, които са пазили българските традиции по време на петвековното османско владичество.

Ямбол е освободен през януари 1878 г. от руски войски. По този случай на връх Бакаджик край Ямбол е построен и осветен храмът „Свети Александър Невски“ — първият паметник на българо-руската дружба в България.[18][19]

  • В църквата „Св. Георги“ се намира уникален дървен иконостас, дело на Дебърската школа.

Археология[редактиране | edit source]

Най-ранните останки от селищен живот са открити в десетките праисторически селищни могили. Дори на територията на съвременния град Ямбол се намират останки от така наречените Рашева и Марчева могили, които датират от неолита, енеолита и бронзовата епохи. Някои от находките, открити в тях, сега се съхраняват в парижкия Лувър и Археологическия музей София. Огромна част от тези ценни експонати обаче са притежание на Историческия музей в Ямбол.

В праисторическата могила до с. Драма (30 km от Ямбол), за първи път в България са открити фрагменти от микенска керамика и глинен печат с т.н. „линеарно писмо В“ В чертите на съвременния град е съществувало антично селище, като се предполага, че през 293 г. император Диоклетиан, му е дал името Диосполис (град на Зевс). Част от впечатляващите крепостни стени и кули на средновековния Ямбол са съхранени и до днес.

Личности[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

Книги за града:

  1. Кабиле, том I, 1982 — на български (резюме на френски)
  2. Кабиле, том II, 1991 — на български (резюме на френски)
  3. Сборник статии от I Международен симпозиум за поселищен живот в древна Тракия, Ямбол, 1982 година (на български)
  4. Сборник статии от II Международен симпозиум за поселищен живот в древна Тракия, Terra Antiqua Balcanica, V, 1990 (на английски)
  5. Сборник статии от III Международен симпозиум за поселищен живот в древна Тракия, Ямбол, 1994 година (на английски, френски, немски)
  6. Д. Драганов. Монетосеченето в Кабиле, София 1993 година — на български (резюме на английски)
  7. Библиография „Кабиле“, Ямбол 1993 година
  8. 125 години Ямболска околия, Ямбол 1995 година ( на български)
  9. Историята на Ямболските банки, Ямбол 1997 година ( на български)
  10. Посещенията на короновани особи в Ямбол и ямболския регион, 1998 година (на български)
  11. Исторически календар на Ямбол и Ямболския регион, Ямбол 1996 година (на български)
  12. Археологически обекти в Ямболски регион, София, 1978 година — на български (резюме на английски)
  13. Кратка история на Ямбол през средновековието (за деца), Ямбол 1997 година (на български)
  14. Брошура „Кабиле“ (на български и немски)
  15. Брошура „Мемориален паметник Александър Невски“ (на български и немски)
  16. „Брошура “Пафти от Ямболски регион"

Източници[редактиране | edit source]

  1. Populstat
  2. Рибаров, Г., З. Боев. 1990. Проучване на животинските останки от селището Ясъ-Тепе край Ямбол от късно-желязната епоха. - Интердисципл. изсл., АИМ-БАН, 17: 83-90.
  3. Боев, З. 1995. Птици от средновековни селища в България. - Historia naturalis bulgarica, 5: 61-67.
  4. Побратимени градове
  5. http://www.namrb.org/filesystem.php?id=12.xls
  6. http://www.obshtinayambol.org/arh_sep_2005.php
  7. [1]
  8. [2]
  9. [3]
  10. [4]
  11. [5]
  12. [6]
  13. [7]
  14. [8]
  15. [9]
  16. http://www.theriders-mc.com
  17. Официалния сайт на Ямбол Баскет
  18. ((bg))  Изпълнителният директор на "Овергаз" Сашо Дончев в интервю за списание "Плейбой". // Посетен на 16 септември 2009.
  19. ((bg))  Позив на ямболските анархо-комунисти, 1944 година. // Посетен на 16 септември 2009 г..

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]