Ямбол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ямбол
Ямбол (България)
Red pog.png
Ямбол
42° с. ш. 26° и. д. / 42.4833° с. ш. 26.5° и. д. (G)
Общи данни
Население 79 771 (ГРАО, 2010-12-15)*
Понижение 129 152 (НСИ)
Землище 90,724 km²
Надм. височина 114 m
Пощ. код 8600
Тел. код 046
МПС код У (Я)
ЕКАТТЕ 87374
Администрация
Държава България
Област Ямбол
Община
   - кмет		 Ямбол
Георги Славов
(ГЕРБ)
Адрес община
ул."Г. С. Раковски" №7
тел.: +359-46-662247
Община Ямбол
Map of Yambol municipality (Yambol Province).png
Общи данни
Област Област Ямбол
Площ 90.72 km²
Население 79 771 души
Адм. център Ямбол
Управление
Кмет Георги Славов
(ГЕРБ)

Я̀мбол е град в България. Той е административен център на Област Ямбол, както и център и единствено населено място на Община Ямбол. Преброяването на населението от 2011 г. оценява града с население 74 132 души, което го поставя на 13-то място по големина в България.

Съдържание

[редактиране] География

[редактиране] Разположение

Град Ямбол е град се намира в Югоизточна България и е разположен на двата бряга на река Тунджа. Намира се на 77 км от Черно море и южно от магистралата София — Бургас. Градът е бил известен под името Дианополис,Диосполис, Дамполис, Дъбилин и накрая Ямбол.

10 км западно от Ямбол на Американски военни бази от Безмер (Област Ямбол).

[редактиране] Геология

  • хълм Боровец

[редактиране] Административно деление

Ямбол е разделен днес на следните квартали:

  • Райна Княгиня
  • Бенковски
  • Д-р Дончев
  • Христо Ботев
  • Изток
  • Генерал Заимов
  • Възраждане
  • Аврен
  • Васил Левски
  • Граф Игнатиев
  • Диана
  • Хале
  • Зорница
  • Каргона
  • Златен Рог
  • Клокотница
  • Индустриална Зона
  • КОС

[редактиране] Климат

[редактиране] Води

[редактиране] Защитени местностти

В границите на общината има две защитени природни територии: Местността Ормана, намираща се на 2 км. от Ямбол, където се срещат находища на защитените блатно кокиче и мразовец; Лесо-парк на хълм Боровец в града.

[редактиране] История

[редактиране] Име

През многогодишната си история, град Ямбол се назовавал с различни имена: Диосполис, Дамполис, Дямполис, Дианполис, Хиамполис, Гренбоел*, Динибули, Дъбилин, Дубилин, Диамболи, Янболу, Ямболъ, Янболи и накрая сегашното му име — Ямбол. В западни исторически извори е известен с името Гренбоел.

[редактиране] Древност и античност

 Основна статия: Кабиле

Град Ямбол се намира в Югоизточна България и е разположен на бреговете на р.Тунджа. Плодородните земи по долината на реката са били заселени още от най-дълбока древност. Свидетелство за това са откритите повече от 30 селищни могили в района, сред които добре проучени са тази в с. Веселиново, Рачева и Марчева могили, датирани от периода на неолита (6000 — 4000 г. пр. н. е.), енеолита (4000 — 2700 г. пр. н. е.) и бронзовата епоха (2700 — 900 г. пр. н. е.).

[редактиране] Среновековие и османско владичество

Историята на град Ямбол започва още преди създаването на българската държава. През 293 година император Диоклециан предприема пътуване по тези земи. В началото на месец май той бил в Одрин, откъдето тръгнал за Стара Загора, Пловдив и София. Пътят на императора минавал точно през мястото, където сега се намира Ямбол и където вероятно е имало някакво малко селище. Императорът бил удивен от плодородните земи, от красивата природа, от добрите условия за живот и решил, че на това място трябва да има град. И то не какъв да е, а голям и хубав град с божественото име Диосполис — град на Зевс.


Градът е един от първите на Балканите, който оказва силна съпротива на турците и бива превзет през 1373 г. след продължителна обсада. Част от впечатляващите крепостни стени и кули на средновековния Ямбол са съхранени и до днес.

[редактиране] След Освобожденито

Ямбол става известен с това че през Руско турската война 1829-1830 г. голяма част от населението на Ямбол и ямболския край се изселва прогонено от турците в Бесарабия и Добруджа и подобно други части на югоизточна България е рядко заселена което се променя след Междусъюзническата война 1913 г. с идването на българи от източна Тракия, Западна Тракия и други области от които българите са прогонени след 1913 - 1919 г.

В първата половина на ХХ в. Ямбол е известен с минералната си вода и минералната баня, с уникалния релсов трамвай, теглен от коне, с реномираната си фазанария, с огромния хангар за цепелини от 1917 г. и други забележителности.

хангар Ямбол

По време на Първа световна война, намиращи се в Ямбол най-южната военна дирижабъл база на немски сили. От тук започна LZ-104, на афро-Цепелин си рекорд кандидатира за доставка на генерал-майор Паул фон Летов-Форбек и неговите защитата на силите за немски Източна Африка.

[редактиране] Ямбол днес

[редактиране] Население

[редактиране] Структура

Католическата църква

[редактиране] Религии

Преобладаващата религия е православно християнство. В града има православни (храм „Св. Никола“, храм „Свети Георги“ — построен през 1737 г., храм „Света Троица“), католическа и протестантски църкви (Мормонска църква, Адвентна църква, Апостолска реформирана църква, евангелска църква, евангелска баптистка църква), както и джамия („Ески джамия“). Бившата синагога понастоящем се ползва като картинна галерия и се намира в центъра зад профсъюзния дом.

[редактиране] Политика

Ул. "Раковски" и сградата на Община Ямбол
Сградата на Окръжен съд - Ямбол

Колективен орган на самоуправление е Общинският съвет, а кметът на града е орган на изпълнителната власт. Общинското управление се осъществява от шест дирекции, които включват „административно-правно и информационно обслужване“, „финансово-стопански дейности и управление на собствеността“, „териториално устройство и развитие“, „финанси и икономическа политика“, „общинска собственост“ и „социално развитие“.

[редактиране] Кмет

[редактиране] Общински съвет

[редактиране] Международни отношения

Ямбол е побратимен град с:[1] [2][3]

[редактиране] Икономика и инфрастуктура

[редактиране] Промишленост

Промишлеността е най-важният сектор в икономиката на Ямбол. Структурата ѝ обхваща следните подотрасли: хранително-вкусова промишленост; химическа промишленост; машиностроене и металообработване; текстилна и трикотажна промишленост; шивашка промишленост и др. В Ямбол се развиват нови индустриални отрасли като производството на автомобилно електрооборудване и рециклирането на отпадни пластмасови продукти. Сред големите индустриални предприятия определящи облика на промишлеността в града се нареждат : "Темпо М ООД", "Синтер М-АД", "Хидравлични елементи и системи", "Екопласт Файбър", "Язаки — България", "Миролио", "Белла България"[4], "Тунджа", "Папас олио", "Карил", "Винпром-Ямбол" и др.

Важно значение за областната икономика има развитието на дейността на малките и средни предприятия. Основна цел пред развитието на промишлеността на Ямболска област е на базата на наличния промишлен потенциал, с привличането на местни и чуждестранни инвестиции, да се осигури нарастване на производството, обновяване на крайната продукция и повишаване на нейната конкурентоспособност на вътрешния и международните пазари.

[редактиране] Селско стопанство

Регионът е утвърден като един от най-големите производители на селскостопанска продукция в страната. Произвеждат се: хлебна и фуражна пшеница; ечемик; царевица; маслодаен слънчоглед; качествено червено и бяло грозде от винени сортове; плодове и зеленчуци; технически култури — памук, слънчоглед, кориандър.

На Ямболска област принадлежат 6.1% от обработваемата земя на страната. Общият размер на земеделските земи в Ямболска област е 2 580 392 дка към 31.12.1999 г., като към тях на 273 ООО дка са изградени поливни и на 79 000 дка отводнителни системи. Регионът е утвърден като един от най-големите производители на селскостопанска продукция в страната.

Основни селскостопански култури, които се произвеждат, са:

  • Пшеница
  • Ечемик
  • Слънчоглед
  • Червено и бяло грозде
  • Технически култури

Животновъдството е с ориентация към производство на месо — свинско и говеждо, и мляко — краве и овче. Добре развити са овцевъдството, свиневъдството, рибовъдството и фазановъдството. Перспективите за бъдещо развитие на селското стопанство са в: увеличаване на лозовите насаждения, на пивоварния ечемик; развитие на млечното говедовъдство; обвързване на инвестициите в хранително-вкусовата промишленост с преки инвестиции в селското стопанство, своевременно възстановяване, разширяване и модернизация на системи; изграждане на съвременна фуражна база и др.

[редактиране] Горско стопанство

Горският фонд заема 15,0 % от територията на Ямболска област. Условията са подходящи за организиран ловен туризъм на благороден елен, елен лопатар, фазани, дива свиня, тракийски кеклик. Има осем ловностопански комплекси. Основните тенденции в развитието на горското стопанство са в създаването на Дивечова станция и на тази основа развитие на ловния туризъм, призната и оторизирана да издава и заверява различни документи, обслужващи външнотърговската дейност на фирмите и тяхното представяне пред света. За осъществяване на тези функции, Палатата поддържа Единен търговски регистър.

[редактиране] Търговия

Mall of Yambol, Ямбол

[редактиране] Транспорт

ЖП гара, Ямбол

[редактиране] Медии

[редактиране] Радио

В Ямбол ефирно се приемат следните радиостанции:

Честота, MHz Радиостанция
87,8 БНР Програма "Хоризонт"
91,2 Радио Веселина
92,6 БГ Радио
94,2 Радио FM+
94,7 Радио 1
95,4 Радио 999
97,2 БНР Радио Стара Загора
98,0 Радио 1 Рок
98,7 БНР Програма "Христо Ботев"
99,4 Алфа Радио / Bulgaria on air
101,2 Дарик Радио
101,7 Радио Фокус
102,2 Z-Rock
104,2 Радио N-JOY
105.7 Радио Fresh
106,4 Радио Витоша

[редактиране] Телевизия

В Ямбол ефирно се приемат следните телевизионни програми:

ТВ канал Телевизия
12 БНТ 1
31 BTV
48 Нова Телевизия
52 TV7

Кабелните оператори в Ямбол са Диана Кабел ТВ[5] и Супер Вижън + ТВ [6].

[редактиране] Здравеопазване

[редактиране] Образование и наука

[редактиране] Училища

  • Технически колеж [7] към Тракийския университет, Стара Загора
  • Професионална гимназия по хранителни технологии и туризъм [8]
  • Гимназия с преподаване на чужди езици „Васил Карагьозов“ [9]
  • Професионална гимназия по икономика „Г. С. Раковски“
  • Политехническа гимназия „Васил Левски“
  • Математическа гимназия "Атанас Радев"
  • Професионална техническа гимназия „Иван Райнов“ [10]
  • Професионална гимназия по подемна, строителна и транспортна техника „Н. Й. Вапцаров“ [11]
  • Професионална гимназия по архитектура и строителство "Кольо Фичето"
  • Професионална гимназия по земеделия и животновъдство "ТМСС-Христо Ботев
  • Професионална гимназия по лека промишленост, екология и химични технологии[12]
  • Спортно училище "Пиер Дьо Кубертен"

[редактиране] Обсерватория и планетариум

Идеята за изграждане на НАОП в град Ямбол възниква в период, когато се извършват епохални събития в науката — изстрелването на първия изкуствен спътник на Земята, полетът на първия космонавт, стъпването на човек на Луната.

Година преди откриването на НАОП — Ямбол започва подготовката за нейното създаване, оборудване и обзавеждане. Използва се опитът на изградените до този момент обсерватории и планетариуми в Стара Загора, Димитровград и Варна.

През месец март 1970 година е проектиран и изработен купол за телескопа, а през април е доставен първият телескоп - 150/2250, тип "Касегрен". От Пловдивския панаир през месец септември са доставени телескоп и планетариум ZKP - 1 "Kleine Palnetarium", производство на заводите "Карл Цайс", Германия. Активна помощ за монтирането на апаратурата оказват покойният Бончо Бонев от обсерваторията в Стара Загора и Николай Петров от НАОП — Варна. Успоредно с това започват и първите извънкласни форми по астрономия. Като завеждащ НАОП е назначен Господин Момчев. Така на 21 март 1971 година акад. Бонев открива третия до този момент планетариум в България — в град Ямбол.

Планетариумът в град Ямбол е единствен в югоизточна България и ежегодно през звездната зала преминават хиляди ученици и граждани, като за 30 години техният брой надхвърля 500 000 души. Предлаганите 74 лекции-сеанси подпомагат усвояването на знания по роден карай, природознание, георгафия, физика, астрономия, биология и философия от първи до единадесети клас.

Астрономическата обсерватория и планетариум са утвърдени като единственото място в региона, в което се извършва масова работа по обучение и популяризиране на астрономията и космонавтиката сред всички възрастови групи ученици и граждани. За това помагат дискусиите, семинарите, лекториите, срещите с изтъкнати учени от страната и чужбина. Многобройни са музикалните вечери, промоциите на книги, изложбите на детско изобразително и приложно изкуство, гостувания на музеи и други.

С активното участие на Географското дружество в град Ямбол, съдействието на музея "Земята и хората" и БАН, към НАОП през 1996 година се създаде географски комплекс под надслов "Човекът — земята — небето", който включва сбирка от минерали, скали и учебна метеорологична площадка. От 2000 година съществува експозиция от слънчеви часовници.

В курсовете и кръжоците на НАОП са преминали стотици ученици. От тях 150 успишно са защитили знанията си и притежават свидетелство за "Астроном любител". Днес те са членове на астроклуб "Орион" и подпомагат дейността на НАОП като сътрудници.

Паралелно с учебната и популяризаторската работа, в НАОП — Ямбол се извършва и изследователска дейност. През изминалите 30 години физиците и астрономите имат участия и публикации в национални и международни прояви — конференции, семинари, дискусии. Полезни за специалистите и учениците са контактите и съвместната работа със сродни астрономически звена у нас и в чужбина — Русия, Словакия, Белгия, Гърция, Англия и Германия.

През 1996 година Общински съвет - Ямбол награждава с почетен знак "Златен герб" НАОП - Ямбол по случай 25 годишния юбилей.

[редактиране] Култура и свободно време

[редактиране] Исторически музей

Сградата на Историческия музей в Ямбол

Историческият музей в Ямбол разполага с комплексна експозиция, проследяваща историята на града и региона от неолита до наши дни. В музейните зали се намира и уникалната експозиция „Драма“ с фрагменти от микенска керамика и глинен печат с т.нар. „линеарно писмо В“.

Дължи създаването си на безкористната, събирателна и проучвателна дейност на местни интелектуалци положили основите на историческите проучвания за региона. Още през 1886 г. в трикласното мъжко училище в Ямбол по инициатива на проф. Петър Нойков е уредена първата музейна сбирка. Археологическото ученическо дружество „Диана“ (основано 1925 г.) през 1926 г. подрежда музейна сбирка. По това време известни местни интелектуалци основават гражданско археологическо дружество „Диамполис“, което развива активна дейност в областта на археологията и етнографията. Събраните от тези дружества експонати се съхраняват до 1936 г. в сградата на ямболската педагогическа гимназия, а по-късно са предадени на читалището. През 1948 г. отдел „Музеи и галерии“ при Комитета за наука, изкуство и култура с писмо предлага на ГНС-Ямбол да предвиди в бюджета си за 1949 г. службата „Асистент по старините“, и помещение за музей.

На 26.01.1952 г. Венета Дачева е назначена на длъжност референт за „музей и картинна галерия“. С този акт се полага началото на музея като институция. Официално музеят е открит на 2.VI.1953 г. като музей на революционното движение. До 1955 г. В. Дачева е единственият уредник в него. Първоначално в музея има 3 отдела: исторически (включващ историческото развитие на Ямбол и региона от праисторията до 1944 г.); социалистическо строителство (отразяващ събитията след 1944 г.) и отдел природонаучен. Първите му експонати са част от музейната сбирка на археологическите дружества. Постепенно музейната дейност се разраства и броят на специалистите, работещи в него се увеличава.

Понастоящем музеят разполага със специалисти, разпределени в 4 основни отдела: „Археология“ (включва фондовете „Праистория“, „Античност“, „Средновековие“ и „Нумизматика“), „Българските земи XV-XIX в.“ (включва фондовете „Възраждане“ и „Етнография“), „Нова и най-нова история“ и „Връзки с обществеността“. Към музея функционира и ателие за реставрация и консервация.

Фондовете на музея (основен и спомагателен) като цяло включват около 90 000 експоната от родната история, някои от които с неоценима научна стойност, разпределени в съответните отдели.

Съвместно с организацията JOCV (Японски доброволци за сътрудничество в чужбина) музеят осъществи пилотен проект по компютъризация на музейното дело. В резултат на това бе разработена програма за компютърна обработка на музейните експонати и беше създадена база данни за съществуващите музейни фондове. В музея е изградена вътрешна компютърна мрежа. Благодарение на богатите си фондове и добрите специалисти през изминалите години Ямболският музей е организирал над 30 мащабни изложби, свързани с историята на Ямбол и региона. Музеят има десетки издания с научни и популярни публикации по различни регионални исторически проблеми. През 1995 г. музейните специалисти издават в. „Вести на Ямболския музей“ и списание. Фондовете на музея продължават да се попълват ежегодно както от събирателна дейност и дарения, така и от продължаващите вече десетилетия разкопки на античния град Кабиле и праисторическа селищна могила край с. Драма. Резултат от тези проучвания са три международни симпозиума „Поселищен живот в Тракия“ и множество научни публикации.

Всички музейни специалисти участват активно в провежданите национални и регионални конференции, в които чрез своите проучвания популяризират и разпространяват историята на Ямбол и региона, неотменима част от българската история.

[редактиране] Театри

Читалище "Съгласие", където се помещава и драматичен театър „Невена Коканова”
  • Драматичен театър „Невена Коканова“, ул. „Г. С. Раковски“ 20, тел. 046 66 34 26; 66 34 31
  • Куклен театър, ул. „Жорж Папазов“ 1, тел. 046 66 27 40; 66 27 39

[редактиране] Кино

гр. Ямбол ул. "Раковски" №20 e-mail: elite_jambol@abv.bg тел. 046 / 663 757

[редактиране] Редовни събития

  • Конкурс за млади художници и литератори „Душата на един извор“

Регламент: Конкурсът е в две категории: изобразително изкуство и литература Техники и жанрове* в категория „Изобразително изкуство“ — акварел, пастел, темпера, графика, масло, а в категория „Литература“ — приказка, кратък разказ, есе Тема — Свободна. Конкурсът се провежда от 2002 година

Площадът пред сградата на Общината, където се провеждат повечето от ежегодните конкурси.
  • Маскараден фестивал — Ямбол.

Периодичност: провежда се всяка година през месец февруари
Организатори: Министерство на културата, Община Ямбол — дирекция „Хуманитарни дейности и евроинтеграция“ — ул. „Георги Раковски“ № 7; Община Тунджа — пл. „Освобождение“ № 1
Телефони за контакт: Община Ямбол — 046 681 305

  • Театрални празници „Невена Коканова“

Дата: 4 — 8 юни 2007 година
Място: театрални зали в града
Периодичност: всяка календарна година
Организатори: Министерство на културата; Община Ямбол — дирекция „Хуманитарни дейности и евроинтеграция“ — ул. „Георги Раковски“ № 7; Драматичен театър — ул. „Георги Раковски“ № 20

  • Национален куклено-театрален фестивал „Михаил Лъкатник“ с международно участие.

Място: Куклен театър Ямбол.
Периодичност: провежда се всяка година — последна седмица на април
Организатори: Министерство на културата; Община Ямбол — дирекция „Хуманитарни дейности и евроинтеграция“ — ул. „Георги Раковски“ № 7; Община Тунджа, Съюз на артистите в България, Куклен театър — Ямбол, ул. „Жорж Папазов“ № 1

Телефони за контакт: Община Ямбол — 046 681 308

  • Ежегоден фестивал Музикални празници „Златната Диана” - Ямбол, в седмицата около Празникя на града.
  • Всяка година се провежда национален мотосъбор в местността Бакаджика.[13]
Спортна зала "Диана"
Градската градина, Ямбол

[редактиране] Спорт

  • Спортна зала Диана

Баскетболния отбор на Ямбол е шампион на страната в сезон 2002 година под ръководството на Иван Чолаков. отбора е [14]

[редактиране] Забележителности

Храм "Свети Николай Чудотворец"
Ески Джамия (Старата джамия)
Парк Ормана, Ямбол
Ловен дом, Парк Ормана, Ямбол

Античният град Кабиле край Ямбол е сред 100-те национални туристически обекта.

  • Римска баня,
  • Средновековната крепост на Ямбол
„Безистена“ - построен през 1509 г.
  • Безисена - построен е през 1509 г. по образец на други подобни османски сгради в европейската част на империята. Специалисти твърдят, че залата му притежава най-добрата акустика в България и би могла да се използва за различни концерти. Освен „Безистена“, който всъщност е покрита чаршия, само „Ески джамия“ е единствената друга османска постройка, запазена в почти цялостен вид. С известна уговорка, защото през 1972 г. „Безистена“ е бил полуразрушен и построен наново. Точно това време е вододелът, разделящ стария Ямбол от това, което представлява градът днес. В началото на 70-те тогавашните му управници решили да поразширят центъра, да отворят пространство, да построят нови по-големи сгради. Много от старите ямболии обаче с умиление още си спомнят тесните улички и схлупените къщурки из центъра с белия паваж и брезичките.
  • османски храм „Ески джамия“, днес една от най-големите художествени галерии с над 3 500 картини и скулптури фонд
  • „Боровец“ е парк, разположен на едноименния хълм в източната част на града. Той е един от двата големи парка на Ямбол. В парка се намира телевизионната кула на Ямбол, както и хотел-ресторант.

[редактиране] Храмове

Добре запазени са историческите църквите „Св. Георги“ и „Св. Троица“, които са пазели българските традиции по време на петвековното османско владичество. Ямбол е освободен през януари 1878 г. от руски войски. По този случай на връх Бакаджик край Ямбол е построен и осветен храмът „Свети Александър Невски“ — първият паметник на българо-руската дружба в България.[15][16]

  • църквата „Св. Георги“ се намира уникален дървен иконостас, дело на Дебърската школа.

[редактиране] Археология

Най-ранните останки от селищен живот са открити в десетките праисторически селищни могили. Дори на територията на съвременния град Ямбол се намират останки от така наречените Рашева и Марчева могили, които датират от неолита, енеолита и бронзовата епохи. Някои от находките, открити в тях, сега се съхраняват в парижкия Лувър и Археологическия музей София. Огромна част от тези ценни експонати обаче са притежание на Историческия музей в Ямбол.

В праисторическата могила до с. Драма (30 км. от Ямбол), за първи път в България са открити фрагменти от микенска керамика и глинен печат с т.н. „линеарно писмо В“ В чертите на съвременния град е съществувало антично селище, като се предполага, че през 293 г. император Диоклетиан, му е дал името Диосполис (град на Зевс). Част от впечатляващите крепостни стени и кули на средновековния Ямбол са съхранени и до днес.

[редактиране] Личности

С ямболски корен е Джон Атанасов, изобретателят на компютъра. В Ямбол са родени първият професор по педагогика в България Петър Нойков, елитният математик Атанас Радев; художникът Джон Попов; последният български енциклопедист Кирил Кръстев; Стилияна Параскевова, извезала първообраза на българското национално знаме и други.

Родени в Ямбол
Други личности, свързани с Ямбол
    • Аврам Аврамов (1859-1927), полковник, първият командир на 5-и пехотен резервен полк, впоследствие преименуван на 29-и пехотен Ямболски полк, от формирането на полка на 7 февруари 1900 до 15 март 1904 г.
    • Васил Аврамов (1863-1946), юрист, председател на Окръжния съд в Ямбол
    • Вили Цанков (1924-2007), театрален и кинорежисьор, работил в града
    • Добри Чинтулов (1822-1886), поет, учител в града през 1858 – 1861 г.
    • Константин Константинов (1903-1955), учен-музиколог, професор, концертмайстор на музикално дружество „Гусла“ - Ямбол през 1932
    • Коста Чолаков (p. 1976), журналист и педагог, създател на първата Детска журналистическа школа при читалище "Съгласие"
    • Красимир Денев (р. 1969), футболист
    • Невена Коканова (1938-2000), актриса, започва професионалния си път в града през 1956 г.
    • Христо Карастоянов (р. 1950), писател, живее в града през 1960-те
    • Любчо Стоянов Дяков(р. 1954) Олимпйски медалист Москва спортна стрелба 1980 г.

[редактиране] Литература

Книги за града:

  1. Кабиле, том I, 1982 — на български (резюме на френски)
  2. Кабиле, том II, 1991 — на български (резюме на френски)
  3. Сборник статии от I Международен симпозиум за поселищен живот в древна Тракия, Ямбол, 1982 година (на български)
  4. Сборник статии от II Международен симпозиум за поселищен живот в древна Тракия, Terra Antiqua Balcanica, V, 1990 (на английски)
  5. Сборник статии от III Международен симпозиум за поселищен живот в древна Тракия, Ямбол, 1994 година (на английски, френски, немски)
  6. Д. Драганов. Монетосеченето в Кабиле, София 1993 година — на български (резюме на английски)
  7. Библиография „Кабиле“, Ямбол 1993 година
  8. 125 години Ямболска околия, Ямбол 1995 година ( на български)
  9. Историята на Ямболските банки, Ямбол 1997 година ( на български)
  10. Посещенията на короновани особи в Ямбол и ямболския регион, 1998 година (на български)
  11. Исторически календар на Ямбол и Ямболския регион, Ямбол 1996 година (на български)
  12. Археологически обекти в Ямболски регион, София, 1978 година — на български (резюме на английски)
  13. Кратка история на Ямбол през средновековието (за деца), Ямбол 1997 година (на български)
  14. Брошура „Кабиле“ (на български и немски)
  15. Брошура „Мемориален паметник Александър Невски“ (на български и немски)
  16. „Брошура “Пафти от Ямболски регион"

[редактиране] Външни препратки

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Ямбол.

[редактиране] Бележки

  1. ↑ Побратимени градове
  2. ↑ http://www.namrb.org/filesystem.php?id=12.xls
  3. ↑ http://www.obshtinayambol.org/arh_sep_2005.php
  4. ↑ [1]
  5. ↑ [2]
  6. ↑ [3]
  7. ↑ [4]
  8. ↑ [5]
  9. ↑ [6]
  10. ↑ [7]
  11. ↑ [8]
  12. ↑ [9]
  13. ↑ http://www.theriders-mc.com
  14. ↑ Официалния сайт на Ямбол Баскет
  15. ↑ ((bg))  Изпълнителният директор на "Овергаз" Сашо Дончев в интервю за списание "Плейбой". // Посетен на 16 септември 2009.
  16. ↑ ((bg))  Позив на ямболските анархо-комунисти, 1944 година. // Посетен на 16 септември 2009 г..
п • б • р
Градове в Област Ямбол
п • б • р
Знаме на България   Градове в България с над 20 000 жители
Айтос • Асеновград • Благоевград • Ботевград • Бургас • Варна • Велико Търново • Велинград • Видин • Враца • Габрово • Горна Оряховица • Димитровград • Добрич • Дупница • Казанлък • Карлово • Кърджали • Кюстендил • Ловеч • Лом • Монтана • Нова Загора  • Пазарджик • Перник • Пещера (град)  • Петрич • Плевен • Пловдив • Разград • Русе • Самоков • Сандански • Свищов • Севлиево • Силистра • Сливен • Смолян • София • Стара Загора • Троян • Търговище • Хасково • Шумен • Ямбол
Взето от „http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%AF%D0%BC%D0%B1%D0%BE%D0%BB&oldid=4602742“.
Лични инструменти
Именни пространства
Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици