Стилиян Ковачев
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Стилиян Ковачев | |
|---|---|
| 26 февруари 1860 - 11 юли 1939 | |
 български военен деец |
|
| Място на раждане | Ямбол, Османска империя |
| Място на смърт | София, България |
| Звание | генерал от пехотата |
| Битки | Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
| Отличия | Вижте по-долу |
Стилиян Георгиев Ковачев е български офицер (генерал от пехотата). По време на Балканската война командва Родопския отряд, а след това — Четвърта българска армия. В началото на Междусъюзническата война за кратко е военен министър в правителството на Стоян Данев (1913).
Съдържание |
[редактиране] Биография
Стилиян Ковачев е роден на 26 февруари 1860 в Ямбол. От ранна възраст се включва в местния революционен комитет, където помага на Георги Дражев и взема участие в Априлското въстание. След Освобождението учи известно време в Пловдив, след което през 1879 завършва в първия випуск на Военното училище в София, на 10 май е произведен в чин подпоручик и назначен за командир на взвод в 2-а рота на Учебната дружина на Източнорумелийската милиция. На 9 юли 1881 г. е произведен в чин поручик. През този период се включва активно в организирането на т.нар. гимнастически дружества.
През 1882-1883 учи в Николаевската военноинженерна академия в Санкт Петербург, но се разболява и е принуден да се завърне в България.[1] След като се възстановява, през 1883 г. е назначен за командир на 3-та рота в 10-та Хасковска дружина на Източнорумелийската милиция. На 7 март 1884 г. е произведен в чин капитан, а през пролетта на 1885 г. ротата му е изпратена в Родопите южно от Пазарджик, за да закриля местното българско население от набезите на турски и гръцки банди. На 7 септември 1885 г. със заповед №1 на майор Данаил Николаев Хасковската дружина е разделена на 3 дружини и Ковачев поема командването на 3-та хасковска дружина[2], което назначение е потвърдено и със заповед №4 на капитан Рачо Петров от 9 септември, като дружината е част от Търново-Сейменския отряд.[3]
[редактиране] Сръбско-българска война (1885)
По време на Сръбско-българската война (1885) дружината, която командва е прехвърлена от югоизточната граница и участва в боевете при Сливница. Включил се в авангардния отряд при настъплението му към Цариброд (11 ноември) и Пирот (14-15 ноември). За заслуги във войната е награден с Орден „За храброст“ IV степен.
След войната е началник на канцеларията на Военното министерство (1886-1894). На 13 август 1887 г. е произведен в чин майор, на 1 януари 1892 г. в чин подполковник. В периода 1894-1905 е последователно командир на 9-и пехотен полк, командир на 12-и пехотен полк, командир на 5-а пехотна бригада от 2-ра пехотна дивизия. На 1 януари 1896 г. в чин полковник, през 1905 г. в чин генерал-майор. В периода от 1905 до 1909 г. е командир на 4-а пехотна дивизия, след което до 1912 г. командир на 2-а пехотна дивизия. От септември 1912 г. командва Родопския отряд.
[редактиране] Балканска война (1912-1913)
В началото на Балканската война е командващ на Втора пехотна тракийска дивизия и на Родопския отряд, извършил настъпление по второстепенното направление от Пловдив към Западна Тракия. След успеха на тази операция става командващ на новосформираната Четвърта българска армия, като на този пост провежда успешно отбранителната операция при Булаир и отбива десанта при Шаркьой.[1]
[редактиране] Междусъюзническа война (1913)
На 14 юни* 1913, в навечерието на Междусъюзническата война, генерал Ковачев е назначен за военен министър в новообразуваното правителство на Стоян Данев, но поради напрегнатата ситуация остава на фронта като командващ Четвърта армия, а в министерството го замества генерал Кирил Ботев. Поради несъгласие с цар Фердинанд I и започването на Междусъюзническата война, Ковачев е отстранен от командването на Четвърта армия и от правителството, а на 27 август преминава в запаса.[1]
[редактиране] Първа световна война (1915-1918)
След включването на България в Първата световна война Стилиян Ковачев е мобилизиран в щаба на 2-ра дивизионна област, а от 1916 е началник на Главното тилово управление на армията. На 15 август 1917 г. е произведен в чин генерал-лейтенант.
След войната окончателно се уволнява от армията. На 6 май 1936 г. е произведен в чин генерал от пехотата.[1]
Генерал от пехотата Стилиян Ковачев умира на 11 юли 1939 г. в София.
[редактиране] Библиография (по-значими трудове)
- Ковачев, Стилиян (1894). „Учебник по ръчно оръжие“.
- Ковачев, Стилиян (1894). „Учебник по полска фортификация“.
- Ковачев, Стилиян (1920-1926). „Военни съобщения. Ч. I-III“.
- Ковачев, Стилиян (1921). „Паметна пионерска книжка“.
- Ковачев, Стилиян (1921-1927). „Строително изкуство. Ч. I-III“.
[редактиране] Награди
- Орден „За храброст“ III степен, 2-ри клас и IV степен, 2-ри клас
- Велик кръст на ордена „Свети Александър“ II степен с мечове отгоре, I степен без мечове
- Орден „За военна заслуга“ II степен
- Руски орден „Света Ана“ II степен
- Австро-унгарски орден „Желязна корона“ II степен
- Черногорски орден „Данило“ II степен
- Румънски орден „Златна звезда“ II степен
[редактиране] Бележки
- ↑ 1,0 1,1 1,2 1,3 Ташев, Ташо (1999). „Министрите на България 1879-1999“. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
- ↑ Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, стр. 27/28
- ↑ Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, стр. 32
[редактиране] Източници
- Рангелов, Л., Храбри идат твоите капитани, София, 1985, Военно издателство
- Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“
- Димитров, И., Съединението 1885 - енциклопедичен справочник, София, 1985, Държавно издателство „д-р Петър Берон“
| Никифор Никифоров | >>> | военен министър (14 юни 1913 – 11 юли 1913) | >>> | Георги Вазов |
