Андрей Блъсков
| Андрей Блъсков | |
|---|---|
| 25 февруари* 1857 — 27 ноември 1943 | |
 |
|
| Място на раждане |  Шумен, Османска империя |
| Място на смърт |  София, България |
| Служил на | България |
| Години на служба | 1879 - 1886, 1887 - 1906, 1912 - 1913 |
| Звание | Генерал-майор |
| Командвания | 5-ти пехотен дунавски полк (СБВ) |
| Отличия | Вижте по-долу |
| Родства | син на Райко Блъсков, брат на Илия Блъсков |
Андрей Райков Блъсков е опълченец-поборник, български офицер,генерал-майор, командир на V-и Пехотен Дунавски полк през Сръбско-българската война (1885).
Съдържание |
[редактиране] Биография
Андрей Блъсков е роден на 25 февруари 1857 г. в Шумен. Син е на възрожденския учител Райко Блъсков и брат на писателя Илия Блъсков. През 1875 г. завършва Априловската гимназия. Учи в българското училище в Букурещ и Одеското военно училище. Участва в националнреволюционното движение, като куриер в Габровския частен революционен комитет.
[редактиране] Руско-турска война (1877-1878)
През Руско-турската война (1877-1878) е опълченец в IV-а рота на II-а Опълченска дружина. Участва в боевете при Стара Загора и Шипка. Награден за проявена храброст с „Георгиевски кръст“ IV ст. През 1878 г. повишен в офицерско звание прапоршчик.
През 1885 г. Андрей Блъсков завършва Военна академия в Русия.
[редактиране] Сръбско-българска война (1885)
През Сръбско-българската война (1885) е командир на V-и Пехотен Дунавски полк (от 13 септември 1885 г.), началник на Сливнишкия отряд[1] и началник на централния участък на Сливнишката позиция.[2] Проявява голямо тактическо умение и маневреност при задържането на Дринската сръбска дивизия на 5 ноември. Участва в укрепването на позицията и в боевете, където на 5 ноември бива ранен.[3] За участието си във войната е награден с Орден „За храброст“ IV ст. и повишен във военно звание майор.
След войната участва в детронацията на княз Александър I Батенберг, а след контрапреврата е уволнен от армията. По-късно е реабилитиран и служи във Военното министерство като началник на отделение.
[редактиране] Балканска война (1912-1913)
През Балканската война (1912-1913) е мобилизиран и служи в Главното тилово управление.
Председател е на Поборническо-опълченското дружество „Шипка“ в Габрово, а по-късно на Ценралното поборническо-опълченско дружество в София.
Генерал-майор Андрей Блъсков умира на 27 ноември 1943 в София.
[редактиране] Награди
- Орден „За храброст“ III и IV ст.
- Златен войнишки кръст „За храброст“ I ст.
- Орден „За военна заслуга“ II ст.
- „Георгиевски кръст“ IV ст. / Русия / - за Руско-турската война (1877-1878)
- Орден „Света Ана“ II ст. / Русия /
[редактиране] Бележки
- ↑ Венедиков, Й., История на доброволците от Сръбско-българската война 1885 година, София, 1985, Издателство на отечествения фронт, с. 105
- ↑ Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, с. 466
- ↑ Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, с. 137, с. 192
[редактиране] Източници
- Димитров, И., Съединението 1885 - енциклопедичен справочник, София, 1985, Държавно издателство „д-р Петър Берон“
- Форуми „Бойна слава“ - Блъсков, Андрей Райков -
