Крум Лекарски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Крум Лекарски
български генерал
ОбразованиеНационален военен университет
Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
2 март 1981 г. (82 г.)

Крум Георгиев Лекарски е български офицер (генерал-лейтенант), политически и спортен деец, заслужил майстор на спорта (1955).[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Крум Лекарски е роден на 5 май 1898 г. в Кюстендил е роден в семейството на офицера Георги Лекарски. Като ученик е член на организация „Кубрат“. Завършва Военното на Негово Величество училище на 28 април 1918 г. и на 1 януари 1919 г. е произведен в чин подпоручик. На 30 януари 1923 е произведен в чин поручик и през същата година е назначен на служба в Лейбгвардейския конен полк. По-късно служи в 10-и конен полк и 9-а жандармерийска конна група. От 1925 г. е помощник-инструктор в кавалерийската школа в София. На 16 юни 1928 е произведен в чин капитан, от 1919 г. е на служба във 2-ри конен полк, след което от 1930 г. е на служба в 1-ви инженерен полк и от 1933 г. е на служба в 3-та пехотна балканска дивизия. През 1932 г. завършва Военна академия, а от 1935 г. е към Генералния щаб.

На 1 май 1935 г. е произведен в чин майор и същата година е назначен на служба във 2-ра пехотна тракийска дивизия. Включва се активно в дейността на Военния съюз. На 18 октомври 1935 година е уволнен заради опита за преврат на радикалното крило на съюза и е интерниран в Девин. Заедно с други уволнени офицери като Кирил Станчев, Ганчо Манчев, Тодор Тошев и Стоян Трендафилов основават предприятие за търговия на едро „Ком“, на което той е директор. По-късно основава своя фирма за търговия с тютюн, а от 1941 до 1944 г. заедно с Кирил Станчев търгуват с германски фирми. На 3 октомври 1938 г. е произведен в чин подполковник. На 3 октомври 1942 е произведен в чин полковник.[3]

През 1944 г. е произведен в чин генерал-майор и генерал-лейтенант.[4] През същата година е назначен на служба в Министерството на войната.[5] Част е от българската делегация на Парада на победата на СССР над Третия райх в Москва, проведен на 24 юни 1945 г.[6]

През 1947 г. е назначен първоначално за заместник-министър на войната, след което за 1-ви заместник-министър на войната.[7] Уволнен от от служба през 1948 и 1949 г.[8]

Държавна сигурност му открива еднолична активна разработка под псевдоним „Конник“ през април 1951. Арестуван е 2 май 1951 г. по подозрение за участие в преврат за сваляне на правителството на ОФ и присъединяване на България към лагера на капиталистическите страни.[9] Набеден е за английски шпионин и заточен като политически затворник в Белене. Освободен е след смъртта на Сталин.

През 1960 г. за последен път участва в Олимпиада.[10] Умира през 1981 г. на 82 години.

Крум Лекарски е един от пионерите на конния спорт в България и изтъкнат състезател. Спечелва първо място в тристранното състезание в Аахен (Германия) и на Балканските игри през 1931 и 1933 година. Участва в олимпийските игри в Париж (1924), Амстердам (1928), Хелзинки (1952) и Рим (1960). През 1954 – 1958 година е преподавател във Висшия институт по физкултура, като в периода 1956 – 1958 година е завеждащ катедра по конен спорт.[11] Автор е на книги за конния спорт.

Носител на ордените: „Георги Димитров" (1978) и „НРБ" II ст., „Червено знаме“ (1945) Почетен гражданин на гр. Кюстендил.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

  • „Какво трябва да знае всеки ездач" (1949)
  • „Скачане препятствия с кон" (1951)
  • „Обездка на кон" (1956)
  • „Учебник по конен спорт" (1958), със съавтори Христо Ценов и Любен Найденов.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 364.
  2. ↑ Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 179.
  3. ↑ Царска заповед № 119 от 3 октомври 1942
  4. ↑ Царска заповед № 116 от 1944 г и заповед № 171 от 1944 г.
  5. ↑ Министерска заповед № 123 от 1944 г.
  6. ↑ Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 680.
  7. ↑ Президиумски заповеди № 3 от 1947 г. и № 45 от 1947 г.
  8. ↑ Президиумски заповеди № 34 от 1948 г. и № 9 от 1949 г.
  9. ↑ Държавна сигурност и офицерите от БНА (1944 – 1960 г.), Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, 2014, с.1302
  10. ↑ www.sports-reference.com, архив на оригинала от 13 ноември 2012, https://web.archive.org/web/20121113044422/http://www.sports-reference.com/olympics/athletes/le/krum-lekarski-1.html, посетен на 15 май 2017 
  11. ↑ Енциклопедия „България“, т. 3, София 1982, с. 734.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Крум_Лекарски&oldid=11923014“.