Михаил Захариев

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Михаил Захариев
български генерал
Званиегенерал-майор
Години на служба1913 – 1945
Род войскиПехота
КомандванияРота от 13-и пехотен полк
2-ри пехотен искърски полк
9-а пехотна плевенска дивизия
6-та пехотна бдинска дивизия
Битки/войниПърва световна война
Втора световна война
ОбразованиеНационален военен университет
Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
неизв.

Михаил Илиев Захариев е български офицер, генерал-майор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Михаил Захариев е роден на 2 октомври 1889 година в кюстендилското село Киселица. През 1913 година завършва Военното училище в София. През Първата световна война е комендантски адютант в Струмица, а впоследствие е командир на 9-та рота от 13-и пехотен рилски полк. През 1917 г. със заповед №679 по Действащата армия е награден с военен орден „За Храброст“ IV ст. I кл, и Народен орден „За военна заслуга“ V ст. със заповед №355 от 1921 г. по Министерство на войната. От 1934 г. е командир на втори пехотен искърски полк.

Служи в 7-и пограничен участък, 14-а пехотна дружина, от 1923 г. е на служба в 7-а пехотна дружина, а от 1924 г. служи като домакин в 8-а пехотна дружина. През 1927 г. е назначен за домакин на 6-и пехотен полк, от 1928 г. е началник на Кърджалийското военно окръжие, а от 1929 г. е на служба в 4-ти пограничен сектор. През 1931 г. е назначен на служба в 2-ри пограничен полк, а през 1934 г. е назначена и.д. командир на 2-ри пехотен искърски полк и като такъв през 1935 г. е награден с орден „Св. Александър“ IV степен.[1][2]

През 1935 година е уволнен с Царска заповед № 58 за антимонархическа дейност. На 14 септември 1944 г.[3] е повишен в чин генерал-майор и назначен за командир на девета пехотна плевенска дивизия. От 1944 до 1945 г. е командир на шеста пехотна бдинска дивизия. От януари 1945 е инспектор в кабинета на министъра на войната (офицер за поръчки). На 20 юни 1945 г. е уволнен по собствено желание с Царска заповед № 96. Награждаван е с орден „За храброст“, III степен, 2 и 1 клас, орден „Св. Александър“, III степен, м.с.[4].

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Руменин, с. 317
  2. ↑ ДВИА, ф. 3K, оп. 2, а.е. 123, л. 126
  3. ↑ Според Руменин е на 3 октомври 1940 г., което имайки предвид, че е уволнен за антимонархическа дейност, най-вероятно е датата по старшинство, която се приема за дата на производство в чин
  4. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 58

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 317.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Михаил_Захариев&oldid=12161399“.