Никола Михов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския офицер. За българския библиограф вижте Никола Михов (библиограф).

Никола Михов
български военен деец
Никола Михов 

Снимка на ген. Никола Михов по време на посещение в Берлин през 1943 г. Източник: ДА „Архиви“
Роден: 11 декември 1891 г.(1891-12-11)
Търново, България
Починал: 1 февруари 1945 г. (на 53 г.)
София, България

Никола Михайлов Михов е български офицер (генерал-лейтенант) от артилерията. Той е военен министър във второто правителство на Богдан Филов (1942-1943), а след смъртта на цар Борис III влиза в Регентския съвет на малолетния Симеон II. Екзекутиран от комунистическия режим на 1 февруари 1945 г.

Биография[редактиране | edit source]

Никола Михов е роден на 11 декември (29 ноември стар стил) 1891 г. в Търново. Завършва Военното училище в София през 1911 г. По време на Балканските войни командва батарея, която взима участие в обсадата на Одрин. През Първата световна война участва в превземането на Тутракан, а от 1917 командва конноартилерийско отделение.

След войната Михов заема различни длъжности в артилерията, а от 1938 е началник на Военното училище. През април-август 1941 командва 5-та армия в Македония, а през 1941-1942 - 1-ва армия в София. Той е военен министър във второто правителство на проф. Богдан Филов (1942-1943). На 9 септември 1943 е избран в Регентския съвет, заедно с проф. Богдан Филов и княз Кирил Преславски.

Веднага след Деветосептемврийския преврат от 1944 ген. Никола Михов е отстранен от този пост и скоро след това арестуван. Изпратен е на разпит заедно с другите регенти и министри в СССР, а през декември - изправен на съд пред т.нар. „Народен съд“. Осъден на смърт и екзекутиран на 1 февруари 1945 г.

Присъдата е отменена с Решение №172 на Върховния съд от 1996 г.

Награди[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]