Павел Плеве

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Павел Плеве
Павел Плеве
Мандат
3 април 1880 – 17 април 1880
Министър-председател
 - 1879-1880 Климент Търновски
 - 1880 Драган Цанков
Предшественик Пьотър Паренсов
Наследник Александър Тимлер
Роден 11 юни* 1850
?, Руска империя
Починал 28 март 1916 г. (на 65 г.)
Москва, Руска империя
Военна служба
Години на служба 1870–1878
Преданост Romanov Flag.svg Руска империя
Flag of Bulgaria.svg Княжество България
Военно звание генерал-лейтенант
Войни/битки Руско-турска осв. война
Портал  Портална икона   Политика

Павел Ада̀мович Плѐве е руски политик и генерал-лейтенант.

Биография[редактиране | edit source]

Ранен живот и постъпване в армията[редактиране | edit source]

Роден е на 11 юни 1850 г. в Русия. През 1870 г. завършва Николаевското кавалерийско училище. Постъпва в Генералщабната академия, но прекъсва за да участва в Руско-турската война. По време на войната служи в щаба на XIII-ти армейски корпус, а след нейния край е в командването на окупационните войски. Той е първият преподавател по тактика във Военното училище в София.

Политическа кариера[редактиране | edit source]

През 1880 г. в продължение на няколко дни е временно управляващ военното министерство на България, в второто правителство на митрополит Климент от 22 март 1880 до 26 март 1880 г. и в третото правителство на Драган Цанков от 26 март 1880 до 3 април 1880 г.. [1]

Завръщане в армията[редактиране | edit source]

След завръщането си в Русия е на служба в Лебгвардейския кирасирски полк (1880-1881). Заема щабни длъжности в Генералния щаб (1881-1883). Командир на XII-ти мариуполски пехотен полк (1890), началник на Николаевското кавалерийско училище (1895-1899), командир на XII-та кавалерийска дивизия. През 1893 г. е повишен във военно звание генерал-майор и става командир на Николаевското кавалерийско училище (1895-1883). Началник-щаб на Донската казашка войска (1901), комендант на Варшавската крепост (1905). Генерал от кавалерията (1907). През 1910 г. е повишен в чин генерал-лейтенант и става командващ войските на Московския военен окръг.

Първа световна война (1914-1918)[редактиране | edit source]

По време на Първата световна война командва 4-та армия. За провеждането на Галицийската операция е награден с Орден „Свети Георги“ IV ст. (1914). Командир на 6-та и 5-та армия, командващ Северния фронт (1915). [1] Член на Държавния съвет (1916). Умира на 28 март 1916 г.

Библиография[редактиране | edit source]

  • Военно-стратегический обзор Болгарии“ (1891)

Източници[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.