Вилхелм Кайтел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Вилхелм Кайтел
Фелдмаршал
Bundesarchiv Bild 183-L18173, Wilhelm Keitel.jpg
Информация
Години на служба 1901 - 1918; 1919 - 1945 г.
Служил на Flag of the German Empire.svg Германска империя
Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Ваймарска република
Flag of German Reich (1935–1945).svg Нацистка Германия
Род войски War Ensign of Germany 1903-1918.svg Райхсхер (1918)
Flag of Weimar Republic (war).svg Райхсвер (1932)
Balkenkreuz.svg Вермахт (1945)
Командвания ОКВ (1938-1945)
Войни Първа световна война
Втора световна война

Роден 22 септември 1882 г.
Хелмшероде, Германия
Починал 16 октомври 1946 г. (на 64 г.)
Нюрнберг, Германия
Националност Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Германец
Родства Баща: Карл Кайтел
Портал  Портална икона   Втора световна война
Вилхелм Кайтел в Общомедия

Вилхелм Бодевин Йохан Густав Кайтел (на немски: Wilhelm Bodewin Johann Gustav Keitel) е немски фелдмаршал и висш военен командир по време на Втората световна война. По време на Нюрнбергските процеси той е подсъдим, признат за виновен и осъден на смърт чрез обесване за военни престъпления.

Биография[редактиране | edit source]

Ранен живот и постъпване в армията[редактиране | edit source]

Кайтел е роден в Хелмшероде, херцогство Брауншвайг на Германската империя. Той е син на Карл Кайтел, земевладелец от средна класа, и жена му — Аполония Визеринг. След завършването на обучението си в Гьотинген, той се впуска във военната кариера през 1901 г., започвайки от офицерски кадет (Fahnenjunker), присъединявайки се към 6-ти долносаксонски полеви артилерийски полк. През 1909 г. се жени за Лиза Фонтен, дъщеря на богат земевладелец. Има 6 деца от нея, едно от които умира рано.

Първа световна война (1914-1918)[редактиране | edit source]

По време на Първата световна война, Кайтел служи на Западния фронт в редовете на 46-ти полеви артилерийски полк. През септември 1914 г., по време на сраженията във Фландрия, той е тежко ранен в лявата ръка от осколка от снаряд.

Кайтел постъпва в немския Генерален щаб в началото на 1915 г. След края на Първата световна война, той остава в новосъздадения Райхсвер и участва в организирането на гранични отряди (Freikorps) на полската граница. Също така служи като щабен офицер в дивизия, а по-късно учи две години в кавалерийското училище в Хановер.

Междувоенен период[редактиране | edit source]

В края на 1924 г., Кайтел е прехвърлен в Министерството на отбраната (Reichswehrministerium), служейки в армейския отдел (Truppenamt) - името на немския Генерален щаб след Версайския договор. Скоро е повишен в началник на организационния отдел, пост, на който остава и след идването на власт на нацистите през 1933 г. През 1935 г., въз основа на препоръката на Вернер фон Фрич, Кайтел става началник на новосъздадения от нацистите отдел за въоръжените сили (Wehrmachtamt).

Втората световна война (1939-1945)[редактиране | edit source]

Главното командване на Вермахта (ОКВ)[редактиране | edit source]

През 1937 г., Кайтел получава повишение в чин генерал и през следващата година е назначен на поста началник на ОКВ (Oberkommando der Wehrmacht, накратко OKW) в разгара на аферата Бломерг-Фрич и замяната на военното министерство (Reichskriegsministerium) с ОКВ.

За кратко през октомври 1938 г., Кайтел е военен губернатор на Судетите.

През 1940 г., след края на кампанията във Франция, той е повишен във фелдмаршал, заедно с голям брой други немски генерали. Необичайно за щабен офицер, Кайтел е награден с Рицарски кръст, за уреждането на примирието с Франция.

По време на Втората световна война, Кайтел се доказва като слаб и предпазлив: съветва Хитлер против нападението над Франция и се противопоставя на операция „Барбароса“. И двата пъти той подава оставката си, която фюрерът не приема. През 1942 г., Кайтел отново възразява на Хитлер, в защита на действията на фелдмаршал Вилхелм Лист, чиято армия се бори да излезе от безрезултатните и кървави боеве в Кавказ. Това е последният акт на предизвикателство към Хитлер — след това Кайтел никога не оспорва заповедите на фюрера, заради което си спечелва прозвището „Кимащото магаре“.

Кайтел подписва редица заповеди със съмнителен характер по законите на войната, най-известната от които е Заповедта за комисарите, и развързва ръцете на Хайнрих Химлер и неговия расов контрол и последвалия терор в завладените съветски територии. Друга известна заповед е за екзекутирането на всеки заловен френски пилот от изтребителния полк Нормандия-Неман, воюващ на страната на СССР, вместо да бъде третиран като военнопленник.

Кайтел, подписващ ратифицираните условия по капитулацията на немските въоръжени сили - Берлин, 9 май 1945 г.

Кайтел също така спомага за осуетяването на заговора от 20 юли 1944 г., при който е извършено неуспешно покушение срещу Хитлер. По-късно той заема място на последвалия съд, на който са осъдени много офицери, включително фелдмаршал Ервин фон Вицлебен.

През април и май 1945 г., по време на битката за Берлин, Кайтел подтиква различни немски генерали да атакуват съветските войски и да освободят града. Но, в края на войната, никой от тях не е способен да спаси столицата на Германия: нито група армии „Висла“ на Готард Хайнрици, нито групата на Феликс Щайнер, нито 12-та армия на Валтер Венк или 9-та армия на Теодор Бусе.

След самоубийствата на Адолф Хитлер на 30 април и на Йозеф Гьобелс на 1 май, Кайтел става член на кратко просъщестувалото правителство от Фленсбург, ръководено от новия президент на Германия - гросадмирал Карл Дьониц.

На 8 май 1945 г., Дьониц дава правомощия на Кайтел да подпише втория документ на безусловната капитулация в Берлин[1]. Предния ден, Алфред Йодл е подписал първия документ на капитулацията в Реймс, Франция.

Връзки с нацизма[редактиране | edit source]

Като военен офицер, на Кайтел е забранено от закона да се присъедини към НСДАП. Все пак, след бързите успехи на Вермахта в началото на кампанията на Източния фронт, му е дадена „Златна значка“ (почетна) на организацията от Адолф Хитлер, който иска да обвърже военните с политическите успехи. През 1944 г., немските закони са променени и военните офицери са насърчени да се запишат в НСДАП. На Нюрнбергските процеси Кайтел твърди, че е сторил това формално. Всъщност той е един от двамата, които получават почетен статус на партиен член.

Съд и присъда[редактиране | edit source]
Доклад по залавянето, юни 1945 г.

Четири дни след капитулацията, Кайтел е арестуван. Скоро застава пред Международния военен трибунал, който повдига срещу него редица обвинения:

Трибуналът отхвърля твърдението на Кайтел, че е изпълнявал заповеди в съответствие с принципа на единоначалие (Führerprinzip) и го намира за виновен по всички обвинения. За да подчертаят криминалния пред военния характер на действията на Кайтел, Съюзниците отхвърлят желанието му да бъде разстрелян от наказателен отряд. Вместо това, той е осъден на смърт чрез обесване. Последните думи на Кайтел са: „Моля Всемогъщия да има милост към германския народ. Повече от два милиона немски войници загинаха за отечеството преди мен. Сега ще последвам синовете си. Всичко за Германия!“ ("Ich rufe den Allmächtigen an, er möge sich des deutschen Volkes erbarmen. Über zwei Millionen deutsche Soldaten sind vor mir für ihr Vaterland in den Tod gegangen. Ich folge meinen Söhnen nach. Alles für Deutschland!")

Други[редактиране | edit source]

  • Когато се преместват в САЩ след края на Втората световна война, някои от членовете на семейство Кайтел сменят фамилното си име на Кийтъл (Keetle), за да не бъдат свързвани с неговите престъпления.
  • Кайтел е изигран от актьора Дитер Ман във филма от 2004 г. "Downfall".

Цитирана литература[редактиране | edit source]

Библиография[редактиране | edit source]

  • (нем.) Der Prozess gegen die Hauptkriegsverbrecher vor dem Internationalen Militärgerichtshof, Nürnberg 14. November 1945 - 1. Oktober 1946 / Internat. Militärgerichtshof Nürnberg [amtlicher Text in deutscher Sprache], Delphin, München / Zürich 1948, ISBN 3-7735-2511-7 (Nachdruck 1984).
  • (нем.) Karl-Heinz Janßen, Fritz Tobias: Der Sturz der Generäle. C.H. Beck, München 1994, ISBN 3-406-38109-X.
  • (нем.) Guido Knopp/Christian Dick: Der Gehilfe, in: Guido Knopp:Hitlers Krieger, C. Bertelsmann, ISBN 3-570-00265-9, München 1998, S. 93-156.
  • (нем.) Samuel W. Mitcham jr.: Generalfeldmarschall Wilhelm Keitel. In: Gerd R. Ueberschär (Hrsg.): Hitlers militärische Elite. Band 1, Primus, Darmstadt 1998, S. 112–120. ISBN 3-89678-083-2.
  • (нем.) Gene Mueller: Wilhelm Keitel – Der gehorsame Soldat. In: Ronald Smelser, Enrico Syring (Hrsg.): Die Militärelite des Dritten Reiches. 27 biographische Skizzen. Ullstein, Berlin / Frankfurt am Main 1995, S. 251–269. ISBN 3-550-07080-2.
  • (нем.) Kirstin A. Schäfer: Werner von Blomberg. Hitlers erster Feldmarschall. Schöningh, Paderborn 2006, ISBN 978-3-506-71391-9.
  • (нем.) Robert Wistrich: Wer war wer im Dritten Reich. Ein biographisches Lexikon, Anhänger, Mitläufer, Gegner aus Politik, Wirtschaft, * (нем.) Militär, Kunst und Wissenschaft. (Originaltitel: Who's Who in Nazi Germany übersetzt von Joachim Rehork, überarbeitet und erweitert von Hermann Weiss) Harnack, München 1983, S. 53f ISBN 3-88966-004-5.
  • (нем.) Gerd Überschär, Winfried Vogel: Dienen und verdienen. Hitlers Geschenke an seine Eliten. Fischer-TB 14966, Frankfurt am Main, 2000, ISBN 3-596-14966-5.
  • (нем.) Michael Bertram: Das Bild der NS-Herrschaft in den Memoiren führender Generäle des Dritten Reiches, Ibidem-Verlag 2009, ISBN 978-3-8382-0034-7

Източници[редактиране | edit source]

  1. http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2013/05/09/2057123_snimka_na_denia_9_mai_1945/ Снимка на деня: 9 май 1945. 69 години от края на Втората световна война в Европа. посетен на 09 май 2014

Външни препратки[редактиране | edit source]

... началник на ОКВ (1938 – 1945) ...