Готард Хайнрици

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Готард Хайнрици
Генерал-полковник
Bundesarchiv Bild 146-1977-120-09, Hans Günther v. Kluge, Gotthard Heinrici.jpg
Информация
Години на служба 1905 - 1918; 1919 - 1945 г.
Прякор Unser Giftzwerg[1]
Служил на Flag of the German Empire.svg Германска империя
Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Ваймарска република
Flag of German Reich (1935–1945).svg Нацистка Германия
Род войски War Ensign of Germany 1903-1918.svg Райхсхер (1918)
Flag of Weimar Republic (war).svg Райхсвер (1932)
Balkenkreuz.svg Вермахт (1945)
Командвания Група армии „Висла“
Войни Първа световна война
Втората световна война

Роден 25 декември 1886
Гумбинен, Германия
Починал 13 декември 1971 (85 г.)
Ендерсбах, Вайнщат, ФРГ
Националност Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Германец
Подпис Gotthard Heinrici signature.svg
Портал  Портална икона   Втора световна война
Готард Хайнрици в Общомедия

Готард Хайнрици (на немски: Gotthard Heinrici) е немски офицер, служил през Първата и Втората световна война. Изгражда си репутация на един от най-добрите отбранителни тактици във Вермахта.

Биография[редактиране | edit source]

Раннен живот и подробности[редактиране | edit source]

Готард Хайнрици е роден на 25 декември 1886 г., на връх коледа, в град Гумбинен (днешен Гусев, Русия), Източна Прусия.

Малко подробности се знаят за живота му. Едно е ясно, че негов братовчед е известният фелдмаршал Герд фон Рундщет, а женен му, Гертруд Хайнрици, е половин еврейка, от която той има две деца - Хартмут и Гизела. Друга подробност е религиозността му.

Първа световна война (1914-1918)[редактиране | edit source]

Фамилията Хайнрици е род на потомствени военни от 12 век. Затова и Готард гледа да продължи семейната традиция присъединявайки се на 19-ет годишна възраст, през 1905 г., към 95-ти пехотен полк. Участва с него в Първа световна война, в главните действия на германо-съветския и германо-френския фронт, но е обгазен с отровен газ и се налага да бъде изтеглен от фронта.

Втората световна война (1939-1945)[редактиране | edit source]

През 1940 г. взема участие за битката в Франция като част от група армии „Ц“, на ген. Вилхелм фон Лееб. След това е командир на 12-ти армейски корпус от състава на 1-ва армия.

Германо-съветски фронт[редактиране | edit source]

Барбароса (1941)[редактиране | edit source]

През 1941 г., по време на операция „Барбароса“, Хайнрици служи във 2-ра танкова армия на ген. Хайнц Гудериан и като командващ на 63-ти армейски корпус.

На 26 януари 1942 г., Хайнрици поема командването на 4-та армия. Действията на тази част са от решаващо значение при бързото разпадане на немската линия пред Москва — 4-та армия удържа яростните атаки на руснаците в продължение на десет седмици. Хайнрици успява да се справи с това, въпреки че неговите сили понякога са превъзхождани в съотношение 12 към 1. През това време, той разработва една от най-известните си тактики: когато усети предстоящо съветско нападение, Хайнрици оттегля войниците си назад, на линия зад предварителния артилерийски бараж на руснаците. Веднага след това, той ги връща обратно на позициите им срещу атакуващите съветски войски.

Смоленск (1943)[редактиране | edit source]

В края на 1943 г. Гьоринг изпраща Хайнрици в санаториум в Карлови Вари (дн. Карлови Вари) под претекст за „влошено здраве“. Това всъщност е наказание за отказа му да подпали Смоленск, в съответствие с нацистката политика на „опожарената земя“. Все пак трябва да се отбележи, че Хайнрици на два пъти излиза в двумесечен отпуск по време на Втората световна война. Първият път — от 6 юни до 13 юли 1942 г., а около една година по-късно — за втори, от 1 юни до 31 юли 1943 г. За един от тях се смята, че е ползван поради заболяване от хепатит.

През лятото на 1944 г., след осем месеца на принудително оттегляне, Хайнрици е изпратен в Унгария и поставен начело на 1-ва танкова армия и придадената към нея 1-ва унгарска армия. По време на отстъплението в Словакия, той успява да запази танковата армия сравнително непокътната. Хайнрици воюва така упорито, че на 3 март 1945 г. е награден с Мечове и Дъбови листа към Рицарския си кръст.

Отстъплението на Одер (1945)[редактиране | edit source]

На 20 март 1945 г. Адолф Хитлер заменя Хайнрих Химлер с Хайнрици като главнокомандващ на група армии „Висла“ на германо-съветския фронт. Посочвайки, че е болен, Химлер напуска поста си на 13 март и се оттегля в санаториум в Хоенлихен. В този момент, група армии „Висла“ е на по-малко от 70 km от Берлин.

Като главнокомандващ на групата армии, Хайнрици командва 3-та танкова армия на ген. Хасо фон Мантойфел и 9-та армия, водена от генерал Теодор Бусе. Натоварен е със задачата да предотврати съветската атака през река Одер. Но Хайнрици е изправен пред недостиг на жива сила и материали, както и пред убеждението на Хитлер, че Червената армия няма да нападне Берлин.

Водени от Георгий Жуков и Иван Конев, руснаците са напредвали бързо на запад от СССР, но се задържат в продължение на месеци източно от Одер. Тъй като англо-американските войски приближават Берлин от запад, Сталин — убеден, че те искат да превземат Берлин, заповядва на Жуков и Конев да овладеят града незабавно.

На 15 април, Хайнрици се срещна с архитекта Алберт Шпеер и генерал-лейтенант Хелмут Райман, за да обсъдят Нероновия декрет на Хитлер, привеждащ в действие политиката на „опожарената земя“. Привидно отговорен за изпълнението на декрета, Шпеер скрито действа против него. Хайнрици също е против политиката на опустошаване. По това време, Райман е командир на отбраната на Берлин. Въпреки, че отказва да застане на страната на Шпеер, той обещава да се съветва с Хайнрици, преди унищожаването на жизненоважна инфраструктура на града.

На 16 април започва първия етап от битката за Берлин и битката при Одер-Ниса. Руснаците атакуват с над 1 500 000 души в това, което наричат „Берлинска настъпателна операция“. В ранните сутрешни часове на 18 април, Жуков преминава Одер и напада позициите на Хайнрици по западния бряг. Едновременно с това, по на юг фронта на Конев напада група армии „Център“ на фелдмаршал Фердинанд Шьорнер. До 19 април, руснаците пробиват отбраната и битката на Одер-Ниса завършва. Сега започва вторият етап от битката за Берлин, битката за самия град.

Към 21 април Хитлер научава за планираното отстъпление на група армии „Висла“ само поради объркано искане на ген. Хайнрици. Той иска разрешение от Хитлер за прехвърляне на щаба на армията си на ново място. Хитлер успява да намери предложеното място за щаб, едва след продължително търсене на картата. За негов ужас, той вижда, че мястото е на запад от Берлин и по този начин, по-далеч от руснаците, отколкото собствения щаб на Хитлер. Хитлер е вбесен.

Към края на април, Хайнрици разбира, че група армии „Висла“ не може да спре настъплението на руснаците. След дни на интензивни боеве, той заповядва отстъплението на армията си през река Одер. Готард нарежда това въпреки заповедите на Хитлер, че отстъпление не може да бъде разрешено без личното му одобрение.

Сблъсък с Кайтел и освобождаване[редактиране | edit source]

На 28 април, немския фелдмаршал Вилхелм Кайтел пътува по пътищата северно от Берлин, когато, за собствено учудване, забелязва, че войските на 7-ма танкова дивизия и 25-та танкова-гренадирска дивизия маршируват на север, отдалечавайки си от града. Тези войски са част от 3-та танкова армия на генерал Хасо фон Мантойфел. Тази армия е една от двете армии, които съставят група армии „Висла“ на Хайнрици и би трябвало да бъдат на път към Берлин. Вместо това, те са придвижени на север, в опит да бъде спрян съветския пробив при Нойбранденбург.[2]

Хайнрици се е възпротивил на стриктните заповеди на Кайтел и неговият заместник, ген. Алфред Йодл. Бесен, Кайтел отива да го търси и го намира на път близо до Нойбранденбург. Хайнрици е близо до фронта, заедно с ген. фон Мантойфел. Покрай тях преминава върволица ранени и обезоръжени войници и безкрайни колони бежанци. Кайтел обвинява Хайнрици в слабост и крещи, че само ако Хайнрици е взел пример от генерал Лотар Рендулич в Австрия и е застрелял или обесил на най-близкото дърво няколко хиляди дезертьора, то армиите му няма да отстъпват.[2]

Придвижването на Хайнрици има за цел да оттегли групата армии, както и колкото е възможно повече цивилни граждани, на запад. Той иска да ги разположи в зоната между Елба и Балтийско море. Готард казва на висшестоящия офицер:

Фелдмаршал Кайтел, ако искате тези хора да бъдат застреляни, моля, бихте ли започнали!

—ген. Готард

[2]

На 29 април Кайтел освобождава Хайнрици от командването. Поста на Хайнрици е предложен на фон Мантойфел, но той не само отказва повишението, а и протестира за отношението към Хайнрици. За временен заместник на Готард е назначен Курт фон Типелскирх, докато генерал Курт Щудент (който е в Холандия) пристигне и поеме контрола на група армии „Висла“. Но Щудент е пленен от британците, преди да поеме командването.

След като губи поста си, Хайнрици се оттегля в Пльон, където на 28 май 1945 г. се предава на британците.[3]

След войната[редактиране | edit source]

След пленяването си, Хайнрици е държан във военнопленнически лагери до 19 май 1948 г. - първо във Великобритания, после в САЩ. Живее в Ендерсбах (Вайнщат) и е погребан в гробищата на Фрайбург, с пълни военни почести.

След войната, записките в дневника на Хайнрици и писмата му са събрани в книга, озаглавена „Morals and behaviour here are like those in the Thirty Year’s War“. „The First Year of the German-Soviet War as Shown in the Papers of Gnl. Gotthard Heinrici“. Описан е също така в книгата на Корнелиъс Райън „The Last Battle“.

Военна декорация[редактиране | edit source]

  • Орден на Пруския „Кралски дом Хоенцолерн“ (?) - Рицарски кръст с мечове (9 август 1918)
  • Германски орден „Железен кръст“ (?) - II-ра (27 септември 1914) и І-ва степен (24 юли 1915)
  • Сребърни пластинки към ордена Железен кръст (?) - II-ра (13 май 1940) и І-ва степен (16 май 1940)
  • Германска „Значка за раняване“ (?) - бронзова (?)
  • Германска награда „За продължителна служба във Вермахта“ (?) І-ва степен (25-годишна служба - кръст) (?)
  • Германска награда „За продължителна служба във Вермахта“ (?) - III-та степен (12-годишна служба - медал) (?)

Използвана литература[редактиране | edit source]

Библиография[редактиране | edit source]

  • Fellgiebel, Walther-Peer. Die Träger des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes 1939-1945. Friedburg, Germany: Podzun-Pallas. 2000. ISBN 3-7909-0284-5.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. буквално „нашето отровно джудже“, в смисъл на „нашето издържливо малко копеле“
  2. а б в Dollinger, Hans. The Decline and Fall of Nazi Germany and Imperial Japan. Library of Congress Catalogue Card Number 67-27047, стр. 171
  3. Fellgiebel 2000, стр. 188.

Външни препратки[редактиране | edit source]


Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Gotthard Heinrici“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  
Генерал-лейтенант
Герхард Глоке
Главнокомандващ на 16-та пехотна дивизия
(12 октомври 1937  – 31 януари 1940)
Генерал-лейтенант
Хайнрих Крампф
Генерал от планинските войски
Лудвиг Кюблер
Главнокомандващ на 4-та армия
(20 януари 1942  – 6 юни 1942)
Генерал-полковник
Ханс фон Салмут
Генерал-полковник
Ханс фон Салмут
Главнокомандващ на 4-та армия
(31 юли 1943  – 4 юни 1944)
Генерал от пехотата
Курт фон Типелскирх
Генерал-полковник
Ерхард Раус
Главнокомандващ на 1-ва танкова армия
(15 август 1944  – 19 март 1945)
Генерал-полковник
Валтер Неринг
Райхсфюрер-СС
Хайнрих Химлер
Главнокомандващ на Група армии „Висла“
(20 март 1945  – 28 април 1945)
Генерал от пехотата
Курт фон Типелскирх