Вернер фон Фрич
| Вернер Фрайхер фон Фрич | ||||
 |
||||
| Години на служба | 1898 - 1918; 1919 - 1939 г. | |||
| Служил на |  Германска империя.svg){kind=small} Ваймарска република.svg){kind=small} Нацистка Германия |
|||
| Род войски |  Райхсхер (1918).svg){kind=small} Райхсвер (1932) Вермахт (1945) |
|||
| Командвания | OKH (до 1938) | |||
| Войни | Първа световна война Втора световна война |
|||
| Отличия | Железен кръст Pour le Mérite |
|||
| Роден | 4 август 1880 Бенрат, Германска империя |
|||
| Починал | 22 септември 1939 (59 г.) Варшава, Полша |
|||
| Националност | Германец |
|||
| Родства | Баща - Георг фон Фрич | |||
|
||||
Вернер Томас Лудвиг Фрайхер фон Фрич (на немски: Werner Thomas Ludwig Freiherr von Fritsch) (1880 – 1939), един от забележителните и изтъкнати офицери на Вермахта, член на OKH и втори немски генерал убит по време на Втората световна война.
Съдържание |
Ранни години [редактиране]
Роден в Бенрат, близост до Дюселдорф, Германска империя на 4 август 1880 г. Фрич е син на немския генерал-лейтенант Георг Фрайхер фон Фрич и неговата съпруга Аделхайт.
Постъпваики в службата на Имперската армия на 18 годишна възраст, той си спечелва вниманието на немския генерален щаб с уменията си и качествата си на военен началник. През 1901 г. е изпратен в Пруската военна академия (Preußische Kriegsakademie). От 1911 г. като старши лейтенант (Oberleutnant) той е зачислен в генералния щаб на армията. Участва в Първата световна война в чин майор. От 1914 до 1918 г. е шеф на оперативен отдел в щаба на VI. резервен корпус. Получава рана на главата по време на посещението си на фронтовата линия.
Постепенното му нарастване на важността в периода на войната му донесло наградите Железен кръст - I-ва степен и черна Значка за раняване.
Между двете световни война [редактиране]
По време на между двете световни войни фон Фрич служил във въоръжените сили на Ваймарска република (Райхсвер), от където е повише в чин генерал-лейтенант. След идването на Нацистката партия на власт през 1933 г. той се ужасява от тяхното беззаконие и подтискването на свободните граждани. За разлика от повечето си колеги той прави някакви усилия да скрие своята враждебност към нацистите и особено към СС. В книгата Възходът и падението на Третия райх, Вилиам Ширер припомня на Фрич, че е чул да прави саркастични забележки относно парада на СС в Саарбрюкен. Освен това той имал известни притеснения, че германския канцлер ще предизвика голяма война със Съветския съюз и каткто другите офицеи така и той подържал контакти с Ваймар и Москва.
От 1934 г. въпреки враждебноста си към нацистите той е бил повишен и назначен за Главнокомандващ на сухопътните войски (Oberkommando Des Heeres или OKH), след като генерал Курт фон Хамерщайн-Екворд е отстранен от тази длъжност. Покрай Вернер фон Бломберг той също започнал превъоръжаването на Германската армия. От 1936 г., когато фон Бломберг бил повишен до чин Фелдмаршал фон Фрич получил освободилия се от Бломберг ранг, генерал-полковник или друго казано (Генералоберст). На следващата година той участва и в т.нар. “Конференция Хосбах”, на която Хитлер обявява решението си да извърши аншлус на Австрия и окупация на Судетската област. Командващият сухопътни войски рязко възразява срещу плановете на фюрера, заявявайки, че армията не е готова за водене на бойни действия.
Афера Бломберг-Фрич [редактиране]
Основна статия: 
В началото на 1938 г. се разиграва Аферата Бломберг-Фрич. След оставката на Вернер фон Бломберг на 26 януари 1938 г. Фрич е първият кандидат за поста военен министър и главнокомандващ Вермахта. Но нацисткото ръководство не може да допусне на тази позиция опозиционно настроена личност. Още на 25 януари Херман Гьоринг представя на Хитлер изфабрикувано от Гестапо досие, в което Фрич е обвинен в хомосексуализъм. В него се посочва, че Фрич от 1935 г. плаща пари на бившия престъпник Ханс Шмит, който го изнудва. Въпреки заповедта на Хитлер да се пази тайна, полковник Хосбах още на същия ден информира Фрич. На 26 януари той е приет от Хитлер и дава пред него дума, че всички обвинения срещу него са лъжливи. Веднага е организирана очна ставка с Шмит, който припознава във Фрич шантажираният от него хомосексуалист. По думите му, той е видял Фрич по време на извършването на хомосексуален акт с човек по прякор “Бавареца Джо” в пресечка на Потсдамската гара. Хитлер поисква оставката на Фрич. Последният на свой ред отказва, заявявайки желание случаят му да бъде разгледан от съд на честта. Още на същия ден е пуснат в отпуск за неопределен срок и на 4 февруари 1938 г. е заменен на поста командващ сухопътните сили от генерал Валтер фон Браухич. Офицерския съд на честта признава всички обвинения срещу Фрич за лъжливи. Генерал Рундщет като най-възрастен офицер иска от Хитлер реабилитация на Фрич. Фюрерът обаче се отказва да направи публично заявление за това и обявява снемането на обвиненията на закрита среща с висшия команден състав.
Втора световна война [редактиране]
.jpg)
Точно преди избухването на Втората световна война генерал-полковника предпочел лично да инспектира фронтовата линия като почетен командир на 12-ти артилерийски полк"[1] по време на Инвазията в Полша; много необичайна активност за някого от този ранг. На 22 септември 1939 г. в Прага по време на Обсадата на Варшава полски куршум (куршум от картечница или снайпер) разкъсва артерията на крака му.[2] Лейтенант Розенхаген негов адютант, който е очевидец на смъртта му разказва случката.
| „ | В този момент г-н генерал-полковника получи куршум в лявото бедро. Един куршум разкъса артерията на крака му. след което той се строполи на земята. Преди да свалим шината на краку му, г-н генералобереста продума: "Моля оставете ме", и изгуби съзнание. Само след една минута като куршума беше пронизал дълбоко крака му той издъхна.[2] | “ |
Вернер фон Фрич е вторият немски генерал убит през Втората световна война; първия е генерал-майора от полицията и СС- бригадефюрер Вилхелм Фриц фон Рьотиг (УПВНА на 10 септември 1939 г. (около 14:15) в близост до Опозно, Полша). След като Фрич станал втория убит, събитието било внимателно преразглеждано. Твърди се, че той умишлено е искал смърта си заради случката с хомосексуалиста, за да не бъде повече опетнено името му. Той получава тържествено погребение четири дни по-късно в Берлин.
Наследство [редактиране]
След смъртта му казармата в Дармщат наследява името му, „Фрайхер фон Фрич“ . По-късно тя се обединява с граничещата Камбре казарма. Двете съоръжения се обединили, когато армията на САЩ окупира Дармащат през 1945 г. Казармата Камбре-Фрич била планирана да бъде обратно върната на немското правителство около март 2009 г.[3]
Военни отличия [редактиране]
- Железен кръст - II-ра и I-ва степен
- „Орден на Хоенцолерните“ с мечове (Прусия)
- Орден „Червен орел“ - IV-та сптепен (Прусия)
- Пруски кръст за военни заслуги
- Баварски орден „За военни заслуги“ - IV-та сптепен с мечове
- Орден на Фридрих Вюртембергски с Рицарски кръст и мечове
- Рицарски кръст за заслуги към великия херцог Хасен Филип (Великодушния) - II-ра степен
- Ханзейски кръст (Хамбург)
- Значка за раняване (черна)
- Кръст За военни заслуги - III-та степен (Австро-Унгария)
- Орден Галиполска звезда (Османска империя)
- Орден за военни отличия - IV-та I-ва сптепен
- Златна партийна значка
- Орден Pour le Mérite (1 април 1918)
Източници [редактиране]
Що се отнася до личните имена: Фрайхер е титла, превеждена като Барон, но не се поставяло като първо бащинско име. Женската форма на Фрайхер е баронеса.
Бележки [редактиране]
- ↑ Barnett, Hitler's Generals, p. 40
- ↑ а б DER SPIEGEL 34/1948 - 21.08.1948, page 18 - original official protocol written by Leutnant Rosenhagen, his adjutant and eyewitness
- ↑ DoD announces more Germany closings (from the Army Times website)
Библиография [редактиране]
- Horst Mühleisen: Generaloberst Werner Freiherr von Fritsch. In: Gerd R. Ueberschär (Hrsg.): Hitlers militärische Elite. Band 1. Primus, Darmstadt 1998, ISBN 3-89678-083-2, S. 61–70.
- Johann Graf Kielmansegg: Der Fritschprozess 1938: Ablauf und Hintergründe. Hamburg 1949.
- Karl-Heinz Janßen, Fritz Tobias: Der Sturz der Generäle. Hitler und die Blomberg-Fritsch-Krise 1938. Beck, München 1994, ISBN 978-3-406-38109-6.
Външни препратки [редактиране]
В Общомедия има медийни файлове по темата Вернер фон Фрич- Литература от и за Вернер фон Фрич в каталога на Германската Национална Библиотека
- Бенрат 1933–45 г. – Проектът на Младежкия център Haus Spilles в Дюселдорф-Бернат (преглеждан от 9 октомври 2009 г.)
- Freiherren von Fritsch – Уебсайт с Фамилията на фон Фрич (преглеждан от 9 октомври 2009 г.)
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Werner von Fritsch“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
| Военен пост | ||
|---|---|---|
| Предшественик — |
Главнокомандващ сухопътните войски (1934 - 1938) |
Приемник Feldmarschall Валтер фон Браухич |
|
||||||||||||||||
