Херман Гьоринг
| Херман Гьоринг | |
|---|---|
| 12 януари 1893 - 15 октомври 1946 г. | |
 |
|
| Място на раждане | Розенхайм, Бавария |
| Място на смърт | Нюрнберг |
| Служил на | .svg){kind=small} Нацистка Германия |
| Род войски | Луфтщтрайткрефте/Луфтвафе |
| Години на служба | 1942 - 1945 |
| Звание | райхсмаршал |
| Войсково поделение | Първа световна война:Ягдщафел 5, Ягдщафел 7, Ягдщафел 26 |
| Командвания | Първа световна война:Ягдщафел 27, Ягдешвадер 1 Втора световна война:Луфтвафе |
| Отличия | Pour le Mérite Голям кръст на Железния Кръст Св. св. равноапостоли Кирил и Методий |
Херман Вилхелм Гьоринг (на немски: Hermann Wilhelm Göring) е военен и политически деец на Третия райх. Участва в Първата световна война като пилот-изтребител от ескадрилата на Барон Манфред Албрехт фон Рихтхофен, а по-късно и като негов заместник. След войната постъпва в Националсоциалистическа германска работническа партия и като близък съратник на Адолф Хитлер застава на ръководни постове в армията, в държавния и партиен апарат след идването на власт. Ръководител на военновъздушните сили на Райха, Луфтвафе. Единствен носител на ранга райхсмаршал. Самоубива се с отрова в килията си през нощта преди да бъде обесен, съгласно присъдата издадена по време на Нюрнбергския процес.
Съдържание |
[редактиране] Ранен живот и кариера
Херман Гьоринг е роден на 12 януари 1893 г. в град Розенхайм. Служи в германската имперска армия по време на Първата световна война. Първоначално като част от пехотата, а по-късно през 1914 г. е прехвърлен с чин лейтенант към военновъздушна формация. Участва активно в боевете на Западния фронт, първоначално като наблюдател, а по-късно и като пилот-изтребител. През 1917 г. е награден с Pour le Mérite. След смъртта на Червения барон, командва ягдщафел „Рихтхофен“.[1]
[редактиране] Между двете войни
Като много други бивши войници в този период и Гьоринг се присъединява към доброволческите отряди (Freikorps), а през 1922 г. и към НСДАП. Хитлер се радва на възможността да има награждаван герой от войната в своя антураж и това помага на Гьоринг да се издигне бързо в партията. Назначен е за командир на щурмоваците на СА само няколко месеца след постъпването си в НСДАП. През 1923 г. се жени за Карин фон Канцов. Същата година по време на проваления Бирен пуч Гьоринг е ранен и напуска страната. По време на лечението се пристрастява към морфин, което е една от причините които постепенно го превръщат от войник в чест обект на присмех. През 1926 г. след обявената амнистия Гьоринг се завръща в Германия и след две години е избран за член на Райхстага. Жена му, Карин, умира през 1931 г. Оженва се повторно през април 1935 г. за актрисата Еми Зонеман, но кръщава голямото си имение Каринхол, на първата си жена.[1]
С идването на власт на нацистката партия Гьоринг става командир на германската въздушна спортна лига (Deutsche Luftsports Verband). Организация прикриваща обучението на бъдещите немски военновъздушни пилоти. През 1935 г. Гьоринг оглавява вече официално сформираното Луфтвафе. За него е изготвена специална униформа и той е единствения носител на ранга райхсмаршал. Извън службата устройва големи партита и е изкусен ловец - носи титлата ловен майстор (Reichjagermeister). Докато служи като началник на пруската полиция Гьоринг създава Гестапо.[1]
През втората половина на 1930-те Луфтвафе се превръща в изключително силна организация с голям флот от изтребители, средни и пикиращи бомбардировачи. Германските самолети от този период като цяло са толкова добри, а в някои случаи и по-добри, от тези на потенциалните ѝ врагове. Освен поста главнокомандващ на военновъздушните сили (Oberbefehlshaber der Luftwaffe) Гьоринг е и министър на авиацията (Reichminister der Luftfahrt).[1]
През 1936 г. започва гражданската война в Испания. Германия предлага своята помощ на националистите водени от Франсиско Франко и Гьоринг изпраща значителна формация изтребители и бомбардировачи, като подготовка за евентуалната война в Европа. Много от известните германски асове спечелват своя статус преди Втората световна война, след като свалят пет или повече републикански самолета в Испания.[1]
През 1938 г. Гьоринг е издигнат в ранг генерал-фелдмаршал.
[редактиране] Втора световна война
През септември 1939 г. започва Втората световна война. Луфтвафе играе важна роля в овладяването на Полша.
[редактиране] Съдебен процес и смърт
Гьоринг се предава на съюзническите войски на 9 май 1945 г. в Бавария. По време на процеса в Нюрнберг е осъден на смърт чрез обесване. Той моли обесването да бъде заменено с разстрел, тъй като за човек като него било неприемливо да бъде обесен. Молбата му се отхвърля и той решава да се самоубие с цианид на 15 октомври 1946 г.
[редактиране] Цитати
Избрани цитати от речи на Гьоринг:
- „Кой е евреин и кой не, решавам аз!“
- „Първо стреляйте, а после разпитвайте, а ако сбъркате, ще ви прикрия.“
- „Аз нямам съвест. Моята съвест се нарича Адолф Хитлер.“
- „Какво предпочитате — масло или оръдия? Оръдията ни правят силни, а от маслото само се дебелее.“
- „Аз съм единственият, който знае истината за Райхстага, понеже аз го подпалих.“
- „Химлер има мозък и той се казва Хайдрих.“
- „Радвам се, че не съм осъден доживотно, защото осъдените до живот никога не стават мъченици.“
- "Защото, разбира се, хората не искат война... За лидерите, които определят политиката, винаги е лесно да ги тласнат натам... всичко, което е нужно, е да им кажат, че са нападнати и да обвинят пацифистите в липса на патриотизъм и излагане на страната на опасност. Това работи във всяка страна."
[редактиране] Вижте също
[редактиране] Източници
- ↑ а б в г д Williamson, Gordon. Knight's Cross and Oak-Leaves Recipients 1939-40. Osprey Publishing Ltd., 2004. ISBN 1 84176 641 0. с. 10-13.
|
||||||||||||||||
|
||||||||
|
||||||||||||||||||||
