Херман Гьоринг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Херман Вилхелм Гьоринг
Райхсмаршал
Goeringcaptivity2.jpg
Информация
Години на служба 1911 - 1918; 1934 - 1945 г.
Служил на Flag of the German Empire.svg Германска империя
Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Ваймарска република
Flag of German Reich (1935–1945).svg Нацистка Германия
Род войски Cross-Pattee-Heraldry.svg Луфтщрайткрефт (1918)
Луфтвафе (1945)
Командвания Ягдщафел 27, Ягдешвадер 1
Войни Първа световна война
Втора световна война
Отличия Pour le Mérite

Роден
Починал
15 октомври 1946 г. (53 г.) 15 октомври 1946 г. (на 53 г.)
,
Националност Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Германец
Портал  Портална икона   Втора световна война
Херман Вилхелм Гьоринг в Общомедия

Херман Вилхелм Гьоринг (на немски: Hermann Wilhelm Göring) е военен и политически деец на Третия райх. Участва в Първата световна война като пилот-изтребител от ескадрилата на Барон Манфред Албрехт фон Рихтхофен, а по-късно и като негов заместник. След войната постъпва в Националсоциалистическата германска работническа партия и като близък съратник на Адолф Хитлер, след идването на националсоциалистите на власт застава на ръководни постове в армията, в държавния и партиен апарат. Ръководител на военновъздушните сили на Райха, Луфтвафе. Единствен носител на ранга райхсмаршал. Самоубива се с отрова в килията си през нощта преди да бъде обесен съгласно присъдата, издадена по време на Нюрнбергския процес.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот и Първа световна война (1914-1918)[редактиране | редактиране на кода]

Херман Гьоринг е роден на 12 януари 1893 г. в град Розенхайм. Служи в германската имперска армия по време на Първата световна война. Първоначално като част от пехотата, а по-късно през 1914 г. е прехвърлен с чин лейтенант към военновъздушна формация. Участва активно в боевете на Западния фронт, първоначално като наблюдател, а по-късно и като пилот-изтребител. През 1917 г. е награден с Pour le Mérite. След смъртта на Червения барон командва ягдщафел „Рихтхофен“.[1]

Между двете войни[редактиране | редактиране на кода]

Оригиналната униформа на Гьоринг.

Както много други бивши войници в този период и Гьоринг се присъединява към доброволческите отряди (Freikorps), а през 1922 г. и към НСДАП. Хитлер се радва на възможността да има награждаван герой от войната в своя антураж и това помага на Гьоринг да се издигне бързо в партията. Назначен е за командир на щурмоваците на СА само няколко месеца след постъпването си в НСДАП. През 1923 г. се жени за Карин фон Канцов. Същата година по време на проваления Бирен пуч Гьоринг е ранен и напуска страната. По време на лечението се пристрастява към морфин, което е една от причините, които постепенно го превръщат от войник в чест обект на присмех. През 1926 г., след обявената амнистия, Гьоринг се завръща в Германия и след две години е избран за член на Райхстага. Жена му, Карин, умира през 1931 г. Оженва се повторно през април 1935 г. за актрисата Еми Зонеман, но кръщава голямото си имение Каринхол, на първата си жена.[1]

С идването на власт на нацистката партия Гьоринг става командир на германската въздушна спортна лига (Deutsche Luftsports Verband) - организация, прикриваща обучението на бъдещите немски военновъздушни пилоти. През 1935 г. Гьоринг оглавява вече официално сформираното Луфтвафе. За него е изготвена специална униформа и той е единственият носител на ранга райхсмаршал. Извън службата устройва големи партита и е изкусен ловец - носи титлата ловен майстор (Reichjagermeister). Докато служи като началник на пруската полиция, Гьоринг създава Гестапо.[1]

През втората половина на 1930-те Луфтвафе се превръща в изключително силна организация с голям флот от изтребители, средни и пикиращи бомбардировачи. Самолетите на Германия от този период като цяло са също толкова добри, а в някои случаи и по-добри от тези на потенциалните ѝ врагове. Освен заемащ поста главнокомандващ на военновъздушните сили (Oberbefehlshaber der Luftwaffe), Гьоринг е и министър на авиацията (Reichminister der Luftfahrt).[1]

През 1936 г. започва гражданската война в Испания. Германия предлага своята помощ на националистите, водени от Франсиско Франко и Гьоринг изпраща значителна формация изтребители и бомбардировачи като подготовка за евентуалната война в Европа. Много от известните германски асове спечелват своя статус преди Втората световна война, след като свалят пет или повече републикански самолета в Испания.[1]

През 1938 г. Гьоринг е издигнат в ранг генерал-фелдмаршал.

Втора световна война (1939-1945)[редактиране | редактиране на кода]

През септември 1939 г. започва Втората световна война. Луфтвафе играе важна роля в овладяването на Полша.

Съдебен процес и смърт[редактиране | редактиране на кода]

Гьоринг се предава на съюзническите войски на 9 май 1945 г. в Бавария. По време на процеса в Нюрнберг е осъден на смърт чрез обесване. Той моли обесването да бъде заменено с разстрел, тъй като за човек като него било неприемливо да бъде обесен. Молбата му е отхвърлена и той решава да се самоубие с цианид, което извършва на 15 октомври 1946 г.

Цитати[редактиране | редактиране на кода]

Избрани цитати от речи на Гьоринг:

  • „Кой е евреин и кой не, решавам аз!“
  • „Първо стреляйте, а после разпитвайте, а ако сбъркате, ще ви прикрия.“
  • „Аз нямам съвест. Моята съвест се нарича Адолф Хитлер.“
  • „Какво предпочитате — масло или оръдия? Оръдията ни правят силни, а от маслото само се дебелее.“
  • „Аз съм единственият, който знае истината за Райхстага, понеже аз го подпалих.“
  • „Химлер има мозък и той се казва Хайдрих.“
  • „Радвам се, че не съм осъден доживотно, защото осъдените до живот никога не стават мъченици.“
  • "Защото, разбира се, хората не искат война... За лидерите, които определят политиката, винаги е лесно да ги тласнат натам... всичко, което е нужно, е да им кажат, че са нападнати и да обвинят пацифистите в липса на патриотизъм и излагане на страната на опасност. Това работи във всяка страна."

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Williamson, Gordon. Knight's Cross and Oak-Leaves Recipients 1939-40. Osprey Publishing Ltd., 2004. ISBN 1 84176 641 0. с. 10-13.