Щурмабтайлунг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема на СА

Sturmabteilung или SA/СА (немски „Щурмови отряд“, обикновено превеждано като „Щурмови войски/войници“; разг. щурмоваци) функционира като паравоенна организация към НСДАП - германската националсоциалистическа работническа партия. Тя играе ключова роля в издигането на Адолф Хитлер към властта през 30-те години на миналия век.

Членовете на СА често са наричани „кафявите ризи“, заради цвета на техните униформи, а и за да се отличават от СС, които носят чернокафяви униформи (подобно на италианските Черни ризи). Кафявите униформи са избрани като униформа на СА, защото голяма партида от тях са евтин подръчен материал след Първата световна война, като всъщност са били предназначени за германските войски в Африка.

СА са също така първата паравоенна група, която развива псевдо-военни наименования, давани на нейните членове. Чиновете в СА по-късно са възприети от няколко други нацистки партийни групи, сред които и СС. Те са много важни за възкачването на Хитлер на власт, докато накрая са напълно заместени от СС.

История[редактиране | edit source]

Националсоциализъм
Nazi Swastika.svg
Нацистки организации
НСДАП
СА
СС
Министерство на пропагандата
Хитлерюгенд
Нацизмът в историята
Нацистка Германия
Бирен пуч
Нощ на дългите ножове
Нюрнбергски митинги
Кристална нощ
Холокост
Нюрнбергски процес
Неонацизъм
Нацистка идеология
Арийска раса
Нацистка пропаганда
Нацистки окултизъм
Нацистка архитектура
Моята борба
Нацизъм и движение
Расистка политика в Нацистка Германия
Нацистка евгеника
Докторски процес
Нюрнбергски процес
Допълнителни теми
Кратък речник на Третия Райх
Неонацизъм
ODESSA

Терминът Sturmabteilung предхожда основаването на Нацистката партия през 1919. В оригинал той идва от специалните щурмови войски на Германия през 1918 по време на Първата световна война, които използват тактиката за проникване в тила на противника на Оскар фон Хутиер. Вместо в огромна атакуваща маса, Sturmabteilung са групирани в малки взводове от по няколко войника. За първи път те участват в обсадата на 8-ма армия на Рига, след това отново при битката при Капорето, а тяхната по-сериозна намеса през март 1918 позволява на германците да отблъснат британските и френските линии с десетки километри.

Около случая от 1920 в Мюнхен, Хитлер създава Ordnertruppen (Отряд, отговорен за реда) — корпус от бивши войници и скандалджии от бирариите, които да защитават събиранията на Нацистката партия от подриви от страна на социалдемократи и комунисти. На 4 ноември 1921 има голям публичен митинг в Мюнхен. След като Хитлер говори за кратко, митингът прераства в меле, в което се отличава малка група от Ordnertruppen, като напада опозицията. Непосредствено след този случай организацията започва да се нарича SA/СА. Под ръководството на техния популярен лидер Ернст Рьом, СА се превръщат във важна вътрешнопартийна силна структура, която се разраства до хиляди членове. През 1922 Нацистката партия създава своя младежка секция — Jugendbund (Младежки съюз в превод от немски), за млади мъже между 14 и 18 години. Нейният наследник е Хитлеровата младеж, останала под командването на СА до май 1932.

От април 1924 до края на февруари 1925 СА са познати като Frontbann, за да избегнат своевременната забрана на Нацистката партия. СА извършват множество актове на насилие срещу социалистически групи през 20-те години на XX век, най-вече в по-малки улични боеве, наричани 'колизии'. СС в крайна сметка поема тяхната роля.

Рядка пълна серия от нацистки СА войници от 40-те години на миналия век.

Конфликти с други организации[редактиране | edit source]

След като Хитлер завзема властта през 1933, СА започва да се притеснява сериозно за собствената си власт и се вижда като заместител на германската армия. Това ядосва редовната германска армия (Райхсвер), която вече негодува срещу Нацистката партия и обикновено нейните членове намират тези СА за 'кафяви отрепки'. Това води до обтягане на отношенията с други лидери вътре в партията, които в виждат прекалено мощните СА на Рьом заплаха за техните лични амбиции. Всъщност спомагателна част на СА, СС, когато минава под контрола на Хайнрих Химлер, отчасти ограничава властта на кафявите ризи и нейните лидери.

Въпреки че някои от тези конфликти се основават на лични съперничества, това са също ключови социалноикономически конфликти между СС и СА. Членовете на СС произхождат предимно от средната класа, докато по-голяма част от СА произхождат от безработната или работническата класа. Като резултат СА са по-радикални от СС — водачите на СА спорят, че нацистката революция не е свършила с възкачването на власт на Хитлер.

Може би най-големият единичен фактор, довел до краха на СА, обаче е решението на Рьом директно да предизвика Райхсвера. След възкачването на Хитлер на власт, Рьом кара Хитлер да го назначи за министър на отбраната, пост, на който в този момент е консервативният генерал Вернер фон Бломберг. Докато Бломберг гледа на СА като на източник на новобранци за уголемяване на традиционната армия, Рьом естествено желае да води германската армия. Ограничени от Версайския договор до сто хиляди войника, армейските лидери са убедени, че това може да бъде понесено с по-голяма СА. [1] През януари 1934 Рьом представя на Бломберг меморандум, чрез който изисква СА да замести армията като Сухопътни войски и Райхсверът да стане тренировъчно звено на СА.[2] Президентът Паул фон Хинденбург не се съгласява с това и заплашва да наложи военен закон, ако Хитлер не вземе мерки срещу Рьом.[3]

След този ултиматум, Хитлер нарежда да арестуват и екзекутират след това лидерите на СА, което се случва между 30 юни и 2 юли, 1934 или както е по-известно като Нощта на дългите ножове. По волята на Хитлер старши нацисти, между които Химлер, фалшифицират досие, което сочи, че Рьом е приел подкуп от французите, за да извърши атентат срещу Хитлер. Хитлер лично ръководи рейда на СС в Hanselbauer Hotel в Bad Wiesse, където се намират Рьом и Старши Груповият лидер Едмунд Хайнес. Виктор Лутце става новият лидер на СА и организацията скоро е превърната във второстепенна в нацистката система на власт за сметка на СС. Членовете ѝ намаляват драстично — от 2.9 милиона през август 1934 до 1.2 милиона през април 1938.[4] СА остава активна до края на войната, но нейното единствено значително действие е Кристалната нощ , когато са активирани всички единици на СС и СА, за да безчинстват срещу евреите, като съсипват цялата еврейска търговска дейност и разрушават синагогите им.

Лидери[редактиране | edit source]

Лидерът на СА е известен като Oberster SA-Führer, превеждано като Върховен лидер на СА. За цялото съществуване на СА на тази позиция са били петима души:

През 1930, за да централизира лоялността в СА, Хитлер поема командването над цялата организация и остава Oberster SA-Führer до самия край на съществуването ѝ. Основната работа в СА се поема от Stabschef SA (Шеф на СА-Щаба). След 1931 Шефът на СА-Щаба, който действа от името на Хитлер, е приеман за Командир на СА.

Следните лица са били на поста шеф на СА-щаба:

Организация[редактиране | edit source]

СА е организирана в цяла Германия в няколко огромни формации, познати като Gruppen (Групи). Вътре във всяка Група съществуват подчинени Brigaden (Бригади) и в тяхно подчинение има полкове с наименованието Standarten (Щандарти). СА-Щандартите оперират във всеки по-голям германски град и са разделени на още по-малки единици — Sturmbanne (Щурмбанове) и Stürme (Щурмове).

Главнокомандващото звено на цялата СА — Oberste SA-Führung (Оберще СА-Фюринг), оперира от Щутгарт. То има много подофиси, за да контролира запаса, финансите и новобранците. За разлика от СС обаче, СА няма медицински корпус и не се установява като организация в окупираните територии по време на Втората световна война.

СА има също няколко тренировъчни звена, най-голямо от които е SA-Marine (СА-флот). То действа като подкрепление към същинския флот (Kriegsmarine) и изпълнява спасителни операции и пристанищна защита. Подобно на Вафен СС (Waffen-SS), СА също има въоръжено военно крило, познато като Фелдхернхале (Feldherrnhalle).

Максими[редактиране | edit source]

  • „Терорът трябва да бъде премахнат с терор“ [5]
  • „Всяка опозиция трябва да бъде стъпкана в земята“

Филм и медия[редактиране | edit source]

СА са важни за Нацисткото пропагандно кино в края на 20-те и началото на 30-те години на век.

Те участват в няколко филми, представяйки края на Ваймарската република.

  • Сцени от филма Кабаре (1972) онагледяват жесток бой в нощен клуб на група членове на СА.
  • В епизод от 18-я сезон на анимационния филм Семейство Симпсън — „Rome-old and Juli-eh“ , Барт и Лиза влизат в бой с група хора доставчици в кафяви униформи. Когато те атакуват двореца на децата, Барт казва: „Кой би предполагал, че мъжете в кафявите униформи ще донесат толкова нещастия?“

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Evans, Richard. The Third Reich in Power. Penguin Group, 2005. ISBN 0143037900. с. 22.
  2. Wheeler-Bennett, John. The Nemesis of Power: The German Army in Politics 1918–1945. 2nd edition. 2005. с. 726.
  3. Evans, Richard. The Third Reich in Power. Penguin Group, 2005. ISBN 0143037900. с. 30.
  4. Evans, Richard. The Third Reich in Power. Penguin Group, 2005. ISBN 0143037900. с. 40.
  5. Mitcham, Samuel W.. Why Hitler?. Praeger, 1996. ISBN 0275954854. с. 139.

Допълнителна литература[редактиране | edit source]

  • Allen, William Sheridan, The Nazi Seizure of Power: The Experience of a Single German Town 1930-1935 by (Quadrangle Books, 1965).
  • Bessel, Richard, Political Violence and The Rise of Nazism : The Storm Troopers in Eastern Germany, 1925-1934, (Yale University Press, 1984, ISBN 0300031718).
  • Campbell, Bruce, The SA Generals and The Rise of Nazism, (University Press of Kentucky, 1998, ISBN 0813120470).
  • Evans, Richard, The Coming of the Third Reich. Penguin Group, 2004.
  • Evans, Richard, The Third Reich in Power. Penguin Group, 2005.
  • Halcomb, Jill, The SA: A Historical Perspective, (Crown/Agincourt Publishers, 1985, ISBN 0934870136).
  • Hatch, Nicolas H. (trans. and ed.), The Brown Battalions: Hitler's SA in Words and Pictures (Turner, 2000, ISBN 1563115956).
  • Kershaw, Ian, Hitler: 1889-1936 Hubris. W. W. Norton & Company, 1999.
  • Littlejohn, David, The Sturmabteilung: Hitler's Stormtroopers 1921 - 1945. Osprey Publishing, London, 1990
  • Fischer, Conan, Stormtroopers: A Social, Economic, and Ideological Analysis, 1929-35, (Allen & Unwin, 1983, ISBN 0049430289).
  • Fuller, James David, Collectors Guide to SA Insignia, (Matth?us Publishers, Postal Instant Press, 1985, ISBN 0931065046).
  • Maracin, Paul, The Night of the Long Knives: 48 Hours that Changed the History of the World. The Lyons Press, 2004.
  • Merkl, Peter H., The Making of a Stormtrooper, (Princeton University Press, 1980, ISBN 0-691-07620-0).

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Sturmabteilung“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.