Алфред Розенберг
|
||||||||
Алфред Розенберг (на немски: Alfred Rosenberg) е главен идеолог на националсоциализма и немски държавник и политик, заемал различни изключително важни длъжности в Третия Райх и НСДАП.
[редактиране] Биография
Розенберг ръководи външнополитическото направление на партията, като Хитлер му възлага да наблюдава цялостния контрол в Райха върху обучението по партийно строителство и възпитанието в нацистки дух. Розенберг ръководи и Централния научноизследователски институт по въпросите на националсоциалистическата идеология и възпитание. След началото на операция Барбароса Розенберг е Райхсминистър на окупираните източни територии от СССР (17 юли 1941 - 8 май 1945 година).
Розенберг е офицер от Императорската руска армия по време на Първата световна война, като според някои източници е кръстен в православната вяра под името Александър. В края на войната е заловен от съюзническите войски и изправен пред съда в Нюрнберг. Признат е за виновен в заговор за извършване на престъпления срещу мира и човечеството, осъден на смърт чрез обесване и екзекутиран сутринта на 16 октомври 1946 година, заедно с другите осъдени на смърт обвиняеми от процеса. На ешафода е единствения който се отказва от последна дума и запазва мълчание.
На Розенберг се преписва авторството на редица ключови понятия на нацистката идеология, като "расова теория", "окончателно решение на еврейския въпрос" и други свързани с отхвърлянето на позорния Версайски договор и борбата срещу "израждането на изкуството".
По време на престоя му в затвора, след осъждането му за участието в Бирения пуч, Адолф Хитлер възлага на Розенберг да ръководи НСДАП.
[редактиране] Библиография
През 1920 година излизат първите книги на Алфред Розенберг: «След евреите в променящите се епохи» и «Безнравственност в Талмуда», а в 1922 г. издава популярната брошура «Същност, принципи и цели на НСДАП». След 1924 г., през 20-те години на 20 век излизат и следващите книги на Розенберг, които завършват с фундамента "Митът на XX век"[1]:
- «След евреите в променящите се епохи» (на немски: Die Spur des Juden in Wandel der Zeiten)
- «Безнравственност в Талмуда» (на немски: Unmoral im Talmud)
- «Престъпленията на масонството» (на немски: Das Verbrechen der Freimaurerei)
- «Чумата в Русия: болшевизма, неговите ръководители, последователи и жертви» (на немски: Pest in Rußland: der Bolschewismus, seine Häupter, Handlanger und Opfer)
- «Същност, принципи и цели на НСДАП» (на немски: Wesen, Grundsätze und Ziele der Nazionalsozialistischen Deutschen Arbeiterpartei)
- «Антидържавният ционизъм» (на немски: Der staatsfeindliche Zionismus)
- «Протоколите на Ционските мъдреци и еврейската световна политика» (на немски: Die Protokolle der Weisen von Zion und die jüdische Weltpolitik)
- «Евреи, еврейство и поеврейчване на християнските народи» (превод от френски на книгата Жорж дьо Мьосе) (на немски: Übersetzung aus dem Französischen G. des Mousseaux: Der Jude, das Judentum, und die Verjudung der christlichen Völker)
- «Център и Баварската народна партия като противник на идеите на Ваймарската република» (на немски: Zentrum und Bayerische Volkspartei als Feinde des Deutschen Staatsgedankens)
- «Фондовата борса и марксизма» (на немски: Börse und Marxismus)
- «Идеята за народна държава» (на немски: Der völkische Staatsgedanke)
- «Митът на XX век» (на немски: Der Mythus des 20. Jahrhunderts)
[редактиране] Източници
- ↑ Der völkische Staatsgedanke. München, 1924. S. 35.
|
||||||||||||||||||||