Хайнрих Химлер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хайнрих Химлер
немски национал-социалист
Bundesarchiv Bild 183-R99621, Heinrich Himmler.jpg
Роден: 7 октомври 1900 г.
Мюнхен, Германия
Починал: 23 май 1945 г.
(на 44 г.)
Люнебург, Германия
Подпис:
Himmler Signature 2.svg

Хайнрих Луиполд Химлер (на немски: Heinrich Luitpold Himmler) е германски политик по времето на нацистка Германия. Вторият най-влиятелен човек в Третия райх след Адолф Хитлер. След Първата световна война участва в нацистка организация за разправа с комунистическото движение в Германия. От 1929 г. е райхсфюрер (ръководител) на СС. След 1933 г. е началник на политическата полиция в Мюнхен, Бавария, а по-късно и в цяла Германия. От 1936 г. е шеф на Гестапо – тайната полиция на Третия райх. От 1943 г. е имперски министър на вътрешните работи, а от 1944 г. – командващ на резервната армия. Имал е идея за създаване на държава в държавата — заедно с дванадесет негови сподвижници от СС той присвоява замъка Вевелсбург и основава таен култ, който се основава на езически и древни германо-нордически ритуали с неизвестна цел и мотиви. Самоубива се след победата над нацистка Германия.

Детство и юношество[редактиране | edit source]

Химлер е роден близо до Мюнхен, Германия в семейство от средната класа. Син е на баварски учител. Учи като кадет във военно училище и през 1918 г. постъпва в 11-и баварски полк, за да участва в Първата световна война. Скоро след това обаче войната свършва и Химлер напуска армията, без да е участвал в битка.

Немска пощенска марка с лика на Химлер

През 1919 г. Химлер започва да следва агрономия в Мюнхен. Докато е студент, е активен член на няколко студентски организации. По това време Химлер се присъединява към доброволния корпус Reichkriegsflagge (Имперски военен флаг) на Рьом. Това е частна армия на дясноориентирани бивши военни, огорчени от загубата на Германия в Първата световна война. През 1923 г. Химлер се присъединява към Национал-социалистическата германска работническа партия на Хитлер.

Химлер и концентрационните лагери[редактиране | edit source]

След Нощта на дългите ножове на СС е дадена задача да поемат и организират германското управление на концентрационните лагери, а след 1941 г. нацистките лагери на смъртта в окупираната от германците Полша. СС чрез своята служба за сигурност СД е натоварена да намери евреи, цигани, хомосексуалисти, комунисти и хора от всички други култури или раси, смятани от нацистите за подчовеци, както и опозиционери на режима, и всички те да бъдат изпратени в концентрационни лагери. Химлер става един от главните архитекти на Холокоста, използвайки елементи на мистицизма, както и фанатичната вяра в нацистката идеология за оправдаване на масовите убийства и геноцида върху милиони жертви.

Семейно положение[редактиране | edit source]

През 1928 г. Химлер се жени за осем години по-възрастната Маргарете Боден, от която има една дъщеря - Гудрун. През 1940 г. той се разделя с жена си, но не се развежда. Живее на семейни начала със секретарката си Хедвиг Потхаст, от която има още две деца - син Хелге, роден през 1942 г. и дъщеря - Доротея, родена през 1944 г. Въпреки огромната си власт, Химлер е винаги много коректен и не е известен случай той да я е използвал за лично обогатяване.

Пленяване и смърт[редактиране | edit source]

През пролетта на 1945 г. Химлер губи вяра в победата на Германия. Той започва да търси контакти с представители на САЩ и Великобритания, за да осигури място за себе си в правителството на следвоенна Германия или в най-добрия случай да заеме поста на Хитлер и с помощта на западните съюзници да продължи войната на източния фронт срещу съветските войски. Химлер се надява, че британците и американците ще нападнат своите руски съюзници заедно с останките от Вермахта. Той осъществява връзка с шведския граф Фолке Бернадот в Любек близо до датската граница и започва преговори. На 22 април 1945 г. агенция Ройтерс предава по целия свят, че Химлер активно търси контакти с британски и американски диполомати. Когато Хитлер разбира за това, Химлер е обявен за предател и са му отнети всички титли и звания. По това време той е начело на СС (Reichsführer-SS), шеф на германската полиция, министър на вътрешните работи, райхскомисар за националните въпроси (Reichskommissar für völkische Angelegenheiten), главнокомандващ на резервната армия (Ersatzheer) и главнокомандващ народното опълчение (Volkssturm). Неочаквано за Химлер, преговорите му с граф Фолке Бернадот пропадат. На 19 април той решава да напусне Берлин. Няколко дни прекарва във Фленсбург, северна Германия, който по това време е убежище на 2-3 хиляди панически бягащи членове на Национал-социалистическата партия. Химлер напуска Берлин тъкмо навреме преди на 23 и 24 април градът да бъде обкръжен от Червената армия. Химлер обаче не успява да напусне Германия, за което причините са все още неизяснени. Една от вероятните причини е, че неговият стар съперник гросадмирал Карл Дьонитц отказва да му даде подводница.

В края на април 1945 г. Химлер приема нова самоличност. Издадени са му документи на името на Хайнрих Хицингер, сержант от немската армия, когото Гестапо е разстреляло през 1944 г. Външната им прилика е поразителна. Освен името, Химлер променя и своята прическа, походка, начин на писане и дори започва да носи превръзка на окото, преструвайки се, че окото му липсва. На 21 май след многодневни уморителни преходи Химлер и неговите двама адютанти Махер и Гротман са арестувани от британски патрул в Майнщат. Химлер така и не дочаква Нюрнбергския процес. В затвора на Люнебург, въпреки бдителната охрана, той успява да внесе със себе си ампула с цианкалий и да се самоубие, като я поглъща. Въпреки положените усилия английските лекари не успяват да го спасят. На следващият ден трупът му е аутопсиран,кремиран и погребан на неизвестно място в гората близо до Люнебург.

Асоциации в телевизията[редактиране | edit source]

В Сериала на BBC 'Ало 'Ало Химлер е представен като кръстник на Отто Флик — офицерът от Гестапо, отговарящ за Нувийон.


Открийте още информация за Хайнрих Химлер в нашите сродни проекти:

Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)
Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)