Хайнрих Химлер
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Хайнрих Луиполд Химлер (на немски: Heinrich Luitpold Himmler) е германски политик по времето на Третия райх. След Първата световна война участва във фашистка организация за разправа с работническото движение в Германия. От 1929 г. е ръководител на СС. След 1933 г. е началник на политическата полиция в Мюнхен, Бавария, а по-късно и в цяла Германия. От 1936 г. е шеф на Гестапо – тайната полиция на Третия райх. От 1943 г. е имперски министър на вътрешните работи, а от 1944 г. – командващ на резервната армия. Счита се за главен организатор на концентрационните лагери. Имал е безумната идея за създаване на държава в държавата - заедно с дванадесет негови сподвижници от СС, той превзема замъка Вевелсберг и основава мистериозен култ. Според неговия план Вевелсберг е трябвало да бъде столицата на новата СС-овска държава. Самоубива се след победата над нацистка Германия.
Съдържание |
[редактиране] Детство и юношество
Химлер е роден близо до Мюнхен, Германия в семейство от средната класа. Син е на баварски учител. Учи като кадет във военно училище и през 1918 г. постъпва в 11-и баварски полк, за да участва в Първата световна война. Скоро след това обаче войната свършва и Химлер напуска армията, без изобщо да е участвал в битка.
През 1919 г. Химлер започва да следва агрономия в Мюнхен. Докато е студент, е активен член на няколко студентски организации. По това време Химлер се присъединява към доброволния корпус Reichkriegsflagge (Имперски военен флаг) на Рьом. Това е частна армия на дясноориентирани бивши военни, огорчени от загубата на Германия в Първата световна война. През 1923 г. Химлер се присъединява към Национал-социалистическата германска работническа партия на Хитлер.
[редактиране] Израстване в СС
[редактиране] Химлер и концентрационните лагери
След Нощта на дългите ножове на СС е дадена задача да поемат и организират германското управление на концентрационните лагери, а след 1941 г. лагерите на смъртта в Полша. СС чрез своята служба за сигурност СД е натоварена да намери евреи, цигани, хомосексуалисти, комунисти и хора от всички други култури или раси, смятани от нацистите за полухора, както и опозиционери на режима, и всички те да бъдат изпратени в концентрационни лагери. Химлер става един от главните архитекти на Холокоста, използвайки елементи на мистицизма, както и фанатичната вяра в нацистката идеология за оправдаване на масовите убийства и геноцида върху милиони жертви.
[редактиране] Семейно положение
През 1928 г. Химлер се жени за осем години по-възрастната Маргарете Боден, от която има една дъщеря. През 1940 г. той се разделя с жена си, но не се развежда. Живее на семейни начала със секретарката си Хедвиг Потхаст, от която има още две деца. Въпреки огромната си власт, Химлер е винаги много коректен и не е известен случай той да я е използвал за лично обогатяване. Тъй като трябва реално да издържа две семейства и понякога изпада във финансови затруднения, секретарят на фюрера Мартин Борман урежда да му се отпуска помощ от Национал-социалистическата партия.
[редактиране] Пленяване и смърт
През пролетта на 1945 г. Химлер губи вяра в победата на Германия. Той започва активно да търси контакти с представители на САЩ и Великобритания, за да осигури място за себе си в правителството на следвоенна Германия или в най-добрия случай да заеме поста на Хитлер и с помощта на западните съюзници да продължи войната на източния фронт срещу съветските войски. Химлер се надява, че британците и американците ще нападнат своите руски съюзници заедно с останките от Вермахта. Той осъществява връзка с шведския граф Фолке Бернадот в Любек, близо до датската граница и започва преговори. На 22 април 1945 г. агенция Ройтерс предава по целия свят, че Химлер активно търси контакти с британски и американски диполомати. Когато Хитлер разбира за това, Химлер е обявен за предател и са му отнети всички титли и звания. По това време той е начело на СС (Reichsführer-SS), шеф на германската полиция, министър на вътрешните работи, райхскомисар за националните въпроси (Reichskommissar für völkische Angelegenheiten), главнокомандващ на резервната армия (Ersatzheer) и главнокомандващ народното опълчение (Volkssturm).
Неочаквано за Химлер, преговорите му с граф Фолке Бернадот пропадат. На 19 април той решава да напусне Берлин. Няколко дни прекарва във Фленсбург, северна Германия, който по това време е убежище на 2-3 хиляди панически бягащи члена на Национал-социалистическата партия. Химлер напуска Берлин тъкмо навреме преди на 23 и 24 април градът да бъде обкръжен от Червената армия. Химлер обаче не успява да напусне Германия, причините за което са все още неизяснени. Една от вероятните причини е, че неговият стар съперник гросадмирал Карл Дьонитц отказва да му даде подводница.
В края на април 1945 г. Химлер приема нова самоличност. Издадени са му документи на името на Хайнрих Хицингер, сержант от немската армия, когото Гестапо е разстреляло през 1944 г. Външната им прилика е поразителна. Освен името, Химлер променя и своята прическа, походка, начин на писане и дори започва да носи превързка на окото, преструвайки се, че окото му липсва. На 21 май, след многодневни уморителни преходи, Химлер и неговите двама адютанти Махер и Гротман са арестувани от британски патрул в Майнщат. Химлер така и не дочаква Нюрнбергския процес. В затвора на Люнебург, въпреки бдителната охрана, той успява да внесе със себе си ампула с цианкалий и да се самоубие, поглъщайки я. Въпреки положените усилия, английските лекари не успяват да го спасят. Петнадесет минути след поемането на дозата Химлер умира. На следващият ден трупът му е аутопсиран, а след това кремиран и погребан на неизвестно място в гробището на Люнебург.
