Хайнц Гудериан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хайнц Гудериан
Генерал-полковник
Bundesarchiv Bild 101I-139-1112-17, Heinz Guderian.jpg
Информация
Години на служба 1901 - 1918; 1919 - 1945 г.
Прякор Бързия Хайнц
(на немски: Schneller Heinz)
Служил на Flag of the German Empire.svg Германска империя
Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Ваймарска република
Flag of German Reich (1935–1945).svg Нацистка Германия
Род войски War Ensign of Germany 1903-1918.svg Райхсхер (1918)
Flag of Weimar Republic (war).svg Райхсвер (1932)
Balkenkreuz.svg Вермахт (1945)
Командвания 2-ра танкова дивизия
Танкова група „Гудериан“
Войни Първа световна война
Втора световна война

Роден 17 юни 1888
Кулм, Източна Прусия
Починал 14 май 1954 (65 г.)
Швангау, Германия
Националност Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Германец
Родства Син - Хайнц Г. Гудериан[1]
Портал  Портална икона   Втора световна война
Хайнц Гудериан в Общомедия

Хайнц Вилхелм Гудериан (на немски: Heinz-Wilhelm Guderian) (1888 – 1954) е немски офицер от германската армия, генерал от танковите войски, блестящ военен тактик и теоретик от времето на Втората световна война.

Редом с Шарл де Гол и Фулер е считан за баща на моторизираните способи за водене на война. Наричан е още Schneller Heinz — „Бързия Хайнц”.

Биография[редактиране | edit source]

Ранен живот и Първа световна война (1914-1918)[редактиране | edit source]

Роден е в градчето Кулм, на река Висла, южно от Данциг (Гданск; Полша). По това време Кулм е на територията на Прусия. Сегашното име на града е Хелмно и се намира в Полша.

От 1901 до 1907 г. Гудериан се обучава в няколко военни училища, а след това и в Берлинската военна академия. По това време му е присвоено званието прапорщик в командвания от баща му 10-ти егерски батальон (Jägerbatallion), в Хановер. След успешното завършване на военното училище в Метц на следващата година, на Гудериан е присвоено звание лейтенант и той се завръща в 10-ти егерски батальон. Две-три години по-късно през 1911 г. Гудериан завързва романс с Маргарита Горн, но баща му решава, че Хайнц е твърде млад за женитба и отпраща сина си със специални инструкции в 3-ти свързочен батальон. След като завършва курса на обучение през 1913 г., Гудериан се жени за Маргарите. Имат двама синове, които воюват във Втората световна война в германски танкови подразделения. По-малкият Хейнц Гюнтер достига до званието генерал-майор в Бундесвера, по-късно.

До края на Първата световна война Гудериан е командирован отново в Берлинската Военна Академия, където се обучава за щабен офицер, тъй като показва забележителни способности. През ноември 1914 г. е произведен в старши лейтенант, а само година по-късно като капитан. През Първата световна война Гудериан заема различни длъжности и участва в много сражения: загубата при Марна, клането при Вердюн, макар той самият да не е командвал бойни подразделения. През този период той е награден с „Железен кръст” – II-ра и I-ва степен.

Към края на войната (1918)[редактиране | edit source]

В началото на 1918 г. Гудериан преминава курсове за подготовка на офицери на генералния щаб „Седан” (Generalstabslehrgang Sedan), по време на които показва способността си да решава тактически проблеми в необичайни ситуации и впечатлява инструкторите си. Полага успешно изпитите и става най-младия щабен офицер по това време.

Между военен период[редактиране | edit source]

След войната е приет в Райхсвера, който заради ограниченията наложени от Версайския мирен договор наброява едва 100 хиляди души и затова там са вземали само най-добрите. По това време Гудериан започва да пише устав за моторизираните подразделения и междувременно е командир на различни моторизирани части (тилови части, снабдени с камиони и мотоциклети).

През 1927 г. е произведен в звание майор.

През 1929 г. Гудериан заминава за Швеция, където посещава шведските танкови батальони, въоръжени с танкове STRV m/21 и m/21-29 (шведски версии на германския танк LK II). По-късно преминава обучение в секретната танкова школа на вермахта „Кама“. По това време Гудериан е командир-инспектор на всички моторизирани подразделения на Райхсвера, а така също и преподавател по тактика на моторизираните подразделения в Берлин.

През февруари 1931 г. Гудериан е повишен в подполковник, а две години по-късно в полковник. По това време завършва и съставянето на устава за моторизираните бойни подразделения. Идвайки на власт, Адолф Хитлер посещава военни маневри и вижда на полигона няколко малки Panzer I в действие. Впечатлен е от тях и игнорирайки изискванията на Версайския договор заповядва да се формират три танкови дивизии. Гудериан, който по това време е в добри отношения с Хитлер е назначен за командващ на 2-ра танкова дивизия и не след дълго получава званието генерал-майор. Година и половина по-късно му е присвоено званието генерал-лейтенант и е назначен за командир на 16-ти корпус. Гудериан оглавява аншлуса с Австрия и нахлуването в Чехословакия.

Втора световна война (1939-1945)[редактиране | edit source]

Ген. Хайнц Гудериан и ген. Семьон Кривошеин на парада във Варшава, Полша през 1939 г.

Десет месеца по-късно Гудериан получава званието генерал от танковите войски (звание по-високо от генерал-лейтенант, но по-ниско от генерал-полковник) и получава високата длъжност командващ мобилните войски. Това означава, че става отговорен за набирането, подготовката, тактиката и техниката във всички моторизирани и бронетанкови части на Вермахта. Сега вече той има възможност да реализира потенциала и натрупаните си познания като изгради от германските танкови дивизии най-важния инструмент в предстоящата война.

Полша (1939)[редактиране | edit source]

При нахлуването в Полша, Гудериан командва 19-ти моторизиран корпус и отново е награден с “Железни кръстове” II-ра (5 септември 1939 г.) и I-ва степен (13 септември 1939 г.), а след това и с Рицарски кръст (27 октомври 1939 г.).

Франция (1940)[редактиране | edit source]

При окупирането на Франция 19-ти корпус на Гудериан, (1-ва, 2-ра, 10-та танкова дивизия и мотопехотния полк „Велика Германия“) влиза в танковата група под командването на Евалд фон Клайст - танкова група „Клайст“. Гудериан широко прилага тактиката на Блицкрига, не винаги съгласувано с директивите на командването.

Затова има репутацията на своенравен и трудно управляем командир. В разгара на настъплението (16 май 1940 г.), командващият групата фон Клайст временно отстранява Гудериан от командването на корпуса за неподчинение на заповедите, но този конфликт бързо е уреден[2].

Нахлуване в СССР (1941)[редактиране | edit source]

Преди Операция Барбароса Гудериан получава званието генерал-полковник. Същевременно е назначен за командващ 2-ра танкова група на Вермахта, по-късно станала основа на новоформираната 2-ра танкова армия. Групата имала специален опознавателен знак — буквата «G».

Ген. Гудериан по време на инспекция на танков полк, СССР август 1941 г.

2-ра танкова армия в състава на група армии „Център“ започва Източната кампания в Брест. В боевете срещу Червената армия, отслабена от сталинските чистки, тактиката на блицкрига има извънреден успех. Извършвайки дълбоки пробиви на фронтовата линия и обхващайки съветските подразделения в танкови клинове, немските войски стремително се придвижват напред: на 28 юни пада град Минск, на 16 юли (според съветската версия - 28 юли) е превзет Смоленск. Западният фронт на Червената армия престава да съществува. На 17 юли 1941 г. Гудериан е награден с “Дъбови листа” към Рицарския Кръст.

Хитлер решава да промени общия план на кампанията и вместо да продължи стремителното настъпление срещу Москва дава заповед танковете на Гудериан да се разгърнат на юг — срещу Киев (другата ударна сила на група армии „Център“, 3-та танкова армия на Херман Хот е придадена на група армии „Север“ за настъплението срещу Ленинград). На 10 август частите на 2-ра танкова армия се съединяват източно от Киев с 1-ва танкова армия на Вермахта от група армии „Юг“ под командването на Евалд фон Клайст. В резултат на успешните действия на германските войски, в “Киевския котел” се оказва целия Югозападен фронт на Червената армия. В плен попадат над 500 хиляди съветски войници и офицери.

Заради извеждането на ударните танкови части от московското направление обаче, темпът на настъпление срещу столицата на СССР е изгубен, което води по-късно до срив в операция „Барбароса“ като цяло [3].

По-късно, заради разногласия с новия командващ на група армии „Център“ фелдмаршал Гюнтер Ханс фон Клюге и защото е изтеглил своите танкове от опасна позиция въпреки дадената заповед, Гудериан е отстранен от командването.

Сталинград[редактиране | edit source]

През февруари 1943 (след битката при Сталинград) Гудериан отново е назначен за главен инспектор на бронетанковите войски и отговаря за модернизацията на бронетанковите части. Той бързо установява добри отношения с Алберт Шпеерминистър на въоръжението и снабдяването. Съвместните им усилия водят до рязко увеличаване на броя танкове, произвеждани месечно. Освен това Гудериан лично внася множество изменения в конструкцията на танковете, тъй като често посещава на инспекции заводите, стрелбищата и изпитателните полигони. След неуспешния опит за покушение срещу Хитлер през юли 1944 г., Гудериан е издигнат за началник на Командването на сухопътните войски. През март 1945 г., след поредния спор с Хитлер, Гудериан е неофициално снет от тази длъжност, като е изпратен в дългосрочен отпуск.

След войната[редактиране | edit source]

По-късно след войната е пленен от американските войски (през май 1945 г.). Изпратен е в Нюрнберг, но е призован пред трибунала само като свидетел. Съветската страна иска да му предяви обвинение за военни престъпления, но съюзниците не се съгласяват. През 1946 г. Гудериан е изпратен в затвор– Алендорф, а по-късно в Нойщат. През 1948 г. е освободен.

През следващите години той публикува мемоарите си „Спомени на войника“ (на немски: Erinnerungen eines Soldaten), издавани в България под името „Внимание, танкове“, където, между другото, признава: „ При разработването на принципите на танковата война съм се учил на тактика от действията на конницата на ген.Иван Колев в Добруджа”. Умира на 14 май 1954 г. в Западна Германия.

Военна декорация[редактиране | edit source]

  • Германски орден „Железен кръст“ (1914) - II-ра (17 септември 1914) и I-ва степен (8 ноември 1916)
  • Германски орден „Кръст на честта“ (1934)
  • Медал Аншлус (13 март 1938)
  • Германски орден „Железен кръст“ (1939, повторно) - II-ра ( 5 септември 1939) и I-ва степен (13 септември 1939)
  • Рицарски кръст с дъбови листа
    • Носител на Рицарски кръст (27 октомври 1939)[4]
    • Носител на Дъбови листа №24 (17 юли 1941)[5]
  • Споменат 5-пъти в ежедневния доклад на Вермахберихт (6 август 1941, 7 август, 21 септември, 18 октомври и 19 октомври 1941)

Използвана литература[редактиране | edit source]

Библиография[редактиране | edit source]

  • (рус.) Залесский К.А. Кто был кто в Третьем рейхе. — М.: АСТ, 2002. — 944 с. — 5000 экз. — ISBN 5-271-05091-2

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Син - Хайнц Гюнтер Гудериан (Heinz Günther Guderian) генерал в следвоенна Германия, Бундесвер и НАТО
  2. Mathew Cooper "The German Army, 1933-1945". стр. 222-223
  3. С. Митч “Фелдмаршалите на Хитлер и техните битки” — Смоленск, “Русич”, 1999.
  4. Fellgiebel 2000, p. 171.
  5. Fellgiebel 2000, p. 50.

Външни препратки[редактиране | edit source]