Херман Хот

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Херман Хот
Генерал-полковник
Hermann Hoth.jpg
Информация
Години на служба 1904 - 1918; 1919 - 1945 г.
Прякор “Papa Hoth”
Служил на Flag of the German Empire.svg Германска империя
Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Ваймарска република
Flag of German Reich (1935–1945).svg Нацистка Германия
Род войски War Ensign of Germany 1903-1918.svg Райхсхер (1918)
Flag of Weimar Republic (war).svg Райхсвер (1932)
Balkenkreuz.svg Вермахт (1945)
Войсково поделение пехотно-танкови войски
Командвания 4-та танкова армия
Войни Първа световна война
Втора световна война

Роден 12 април 1885
Нойрупин, Германия
Починал 25 януари, 1971 (86 г.)
Гослар, Германия
Националност Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Германец
Подпис Papa Hoth Unterschrift.jpg
Портал  Портална икона   Втора световна война
Херман Хот в Общомедия

Херман Хот (на немски: Hermann Hoth) е офицер в немската армия от 1904 до 1945 г. и достига чин генералоберст през Втората световна война. Заедно с Хайнц Гудериан развиват идеята за Блицкрига.

Биография[редактиране | edit source]

Ранен живот и Първа световна война (1914-1918)[редактиране | edit source]

Херман Хот е роден на 12 април 1885 г. в Нойрупин, Германия. Син на военен медицински офицер. През 1904 г. се присъединява към армията като офицерски кадет. До 1914 г. достига чин хауптман и служи в Генералния щаб. Участва в Първата световна война, където командва различни формации. Приключва войната в щаба на пехотна дивизия.

Междувоенен период[редактиране | edit source]

След войната служи в Райхсвера. През 1935 г. при сформирането на Вермахта вече е командир на 18-та пехотна дивизия с чин генерал-майор. През 1938 г. е издигнат в чин генерал-лейтенант и получава ръководството на 15-ти корпус. Води формацията по време на кампанията в Полша. Става един от първите офицери носители на Рицарски кръст.[1]

Втора световна война (1939-1945)[редактиране | edit source]

Ген. Херман Хот и Хайнц Гудериан, СССР 1941 г.

По време на кампанията на запад ръководи 10-та армия. На 19 юли 1940 г. е издигнат в чин генерал (full general).[1] За операция Барбароса му е поверено командването на 3-та танкова група. Под негово командване формацията прониква дълбоко в съветската територия и овладява Минск, Витебск и взема голям брой военнопленници. След това участва в настъплението към Москва. На 17 юли 1941 г. Хот е награден с дъбови листа към Рицарския кръст. През октомври е прехвърлен в южния сектор на Източния фронт. Там поема командването на 17-та армия с чин генералоберст. Води формацията в боевете край Харков и Дон. През лятото на 1942 г. поема командването 4-та танкова армия. Участва в операция Зимна буря, неуспешния опит за изграждане на коридор към обградената 6-та армия при Сталинград. През февруари-март 1943 г. Хот участва в решителната германска победа по време на третата битка при Харков.[1]

През юли 1943 г. участва в операция Цитадела. За нея на Хот е поверено командването на армия съставляваща ариергарда на южния фланг на немското настъпление. В състава и влизат 2-ри СС танков корпус, 48-ми танков корпус и 52-ри корпус. Атаката започва на 5 юли. В началото формацията постига бърз успех и нанася тежки загуби на 6-та гвардейска армия. Дълбочината на изградените съветски защитни линии и наличните съветски резерви намалява скоростта на настъпление и започват да нанасят все по-големи загуби. На 12 юли Червената армия започва контраофанзива, операция Кутузов, в посока издатината при Орел. В допълнение на 9 юли започва съюзническия десант в Сицилия и Хитлер изтегля някои от най-добрите формации.[1]

На 15 септември 1943 г. Хот е награден с мечове към Рицарския кръст. През ноември съветските войски превземат Киев, което ядосва Хитлер. На 10 декември Хот е освободен от командване, поставен е в резерва и не получава ново назначение до края на войната.[1]

Пленяване и смърт[редактиране | edit source]

След войната към Хот са повдигнати обвинения за военни престъпления извършени от войниците под негово командване. През 1948 г. е признат за виновен и е осъден на 15 години затвор. Излежава шест от тях, след което е освободен от затвора Ландсберг. Прекарва част от времето като пише за военна история. Умира на 25 януари 1971 г. в Гослар, Германия.[1]

Военна декорация[редактиране | edit source]

  • Германски орден „Железен кръст“ (1914) - II-ра (?) и I-ва степен (?)
  • Рицарски кръст на Хоенцолерн (?) - с мечове
  • Австро-Унгарски кръст „За военна заслуга“ (?) - III-та степен (?)
  • Баварски кръст „За военна заслуга“ (?) - II-ра степен (?)
  • Германска „Танкова значка“ (?) - сребърна (?)
  • Български кръст „За военна заслуга“ (?) - IV-та степен (?)
  • Германски орден „Кръст на честта“ (?)
  • Хамбургски орден „Ханзейски кръст“ (?)

Използвана литература[редактиране | edit source]

Библиография[редактиране | edit source]

  • (англ.) Williamson, Gordon и др. Knight's Cross, Oak-Leaves and Swords Recipients_1941-45: The Eastern Front 1941-45. Osprey Publishing, 2005. ISBN 1841766437.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б в г д е Williamson, Gordon и др. Knight's Cross, Oak-Leaves and Swords Recipients_1941-45: The Eastern Front 1941-45. Osprey Publishing, 2005. ISBN 1841766437. с. 18-20.

Външни препратки[редактиране | edit source]