Битка при Вердюн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Битка при Вердюн
Конфликт: Първа световна война
Verdun and Vincinity - Map.jpg
Карта на битката - ситуация на 21 Февруари 1916
Период 21 февруари 1916 - 2 декември 1916
Място Вердюн, Франция
Резултат краткотрайно предимство на немските сили, впоследстие изгубено след прехвърляне на войски за Битката при Сома
Воюващи страни
Flag of France.svg Франция
Flag of the German Empire.svg Германска империя
Командири
Flag of France.svg Филип Петен
Flag of France.svg Робърт Нивел
Flag of the German Empire.svg Ерих фон Фалкенхайн
Flag of the German Empire.svg Кронпринц Вилхелм
Сили
75 дивизии, 1300 оръдия 50 дивизии, 1225 оръдия
Жертви и загуби
210 000 ранени
167 000 убити
187 000 ранени
150 000 убити

През 1915 г. на Западния фронт все още се водят позиционни военни действия. В немското върховно командване възникват противоречия, относно действията, които трябва да се предприемат, за да се излезе от това положение, неизгодно за Германия (Ценралните сили страдат от недостиг на ресурси, поради морската блокада, наложена от Антантата, и която принуждава Германия да търси бърз изход от войната), Лудендорф е активен поддръжник на настъплението на Източния фронт (срещу Русия), друго е мнението на Конрад фон Хьотцендорф (началник на генералния щаб на австро-унгарската империя), който настоява да се пренесат военните усилия на италианския фронт. Фалкенхайн (началник-щаб на главаното командване на германската армия) налага свой план, според който, военното усилие трябва да се насочи срещу Франция.

Германското Върховно командване приема палана на Фланкенхайн, който обещава най-големи облаги при успешно провеждане.

Битката между армиите на Франция и Германия за Вердюнския укрепен район е едно от най-продължителните и кръвопролитни сражения, известно като “месомелачката”, през Първата световна война (1914-1918 г.). То завършва едва през лятото, без някоя от страните да получи надмощие, въпреки че общият брой на дадените жертви достига 1 милион души.

Германското командване решава през 1916 г. да нанесе главен удар на Западния фронт срещу Вердюнската дъга – опора на целия френски фронт. Според немскто върховно командване задачата на вердюнския пробив е да "обезкърви противника", а именно като го принуди да се бие за всеки метър срещу превъзхождащи го немски сили, като вкарва нови сили във вече загубени и добре укрепени територии и по този начин да отчита огромни загуби (избира се участък от форнта, към който е особено чувствително общественото мнение, а именно Вердюн, който е символ на непобедимостта на Франция), това ще бъде битка за изтощение (различава се от войната на изтощение). Има хипотези че планът е изфабрикуван едва след поражението на немските сили, за повдигане на бойня дух. Отбранявана от 8 френски дивизии. На 15-километровия участък на пробива, срещу две френски дивизии Германия съсредоточава шест и половина дивизии с деветстотин четиридесет и шест оръдия (от които четиристотин деветдесет и шест тежки) от състава на Трета немска армия. Трета немска армия е командвана от Кронпринца (престолонаследника) Вилхелм.

От 21 февруари до 10 март германските сили постигат очаквания резулатат, те завладяват опорните точки форт Думон, Морт-Ом и гористата местност Авокур. От този момент атаката на немците губи инерцията си. Редуват се атаки на немските и френските войски, които отново и отново превземат тези опорни точки. През юни армията на Кронпринца, със своите 12 двизии (подкрепленията са снети от фрона) постига нови успехи, превземат се фортовете Во (7 юни), Тимон (11 юни), Сувил (23 юни), самият Вердюн е под заплаха. На следващия ден Флакенхайн решава да снеме атакуващите сили от Вердюн, поради опасение от атака на французите при Сома, без тези сили армията, атакуваща Вердюн е обречена на поражение.

Вердюнската операция е опит да се прекрати позиционната война и да се пристъпи към същността на класическото военно изкуство, а именно към "обходните маньоври" които биха позволили на настъпващата армия да обгради защитаващата се, и по този начин да се осигури значително предимство. Поради неуспеха на операцията на Западния фронт се устновяват отново позиционните военни действия, както ще си остане почти до самия край на войната, когато на 15 юли 1918 генерал Фош преминава в масово настъпление, съкрушавайки напълно германските сили.