Испански грип

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сестри от американския червен кръст се грижат за заразени с грип пациенти във временен приют, организиран в общинския аудиториум на Оукланд (Калифорния) по време на пандемията през 1918 година.

Испански грип е названието на световната пандемия от грип (инфлуенца), обхванала целия свят през 1918 година.

Пандемията продължава от януари 1918 година до декември 1920 година,[1] достигайки разпространение дори до Арктика и отдалечените островни групи в Тихия океан. Данните за смъртността варират в доста широки граници, от 50 до 130 милиона жертви, но дори отчитайки по-малкото число, Испанският грип се явява едно от най-смъртоносните природни бедствия в човешката история.[2][3][4][5][6] При тогавашното население на Земята от 1,86 милиарда души, между 3% и 5% загиват, 500 милиона (27%) са заразените.

В историческите и епидемиологичните данни няма яснота относно географския произход на пандемията.[2] За разлика от повечето грипни епидемии, които засягат предимно малолетни и по-възрастни хора в недобро здравословно състояние, при испанския грип голяма част от заразените са млади зрели хора в отлично здраве. Бедствието оказва влияние на значителното покачване на случаите на Летаргичен енцефалит през 1920-те години.[7]

След изследване на тъкан взета от замразени жертви се стига до заключение, че вирусът е убивал посредством предизвикване на т.нар. цитокинна буря (свръх-реакция на имунната система). Това обяснява как реакцията на силните имунни системи фактически е опустошавала тялото на заразения.

Етимология[редактиране | edit source]

Първите случаи на болестта са регистрирани в континенталната част на Съединените щати и Европа, преди достигането ѝ до Испания. По време на първата световна война, Испания е неутрална държава и поради това няма наложена цензура в новините относно пораженията от разпростиращата се епидемия. В същото време, наложената цензура в Германия, Великобритания, Франция и САЩ прикрива нивото на пораженията, нанесени от грипа в тези страни с цел запазване на високия дух на населението в трудните военни времена.[8] Всичко това поражда грешното впечатление, че разпространението на грипната вълна в Испания е многократно по-силно, поради което се налага названието „Испански грип“.[9]

История[редактиране | edit source]

Първата световна война не е причина за възникването на пандемията, въпреки че масираното придвижване на големи военни части, както и разполагането на казарми в населените места, спомагат за разпространението на вируса.

Основен фактор при тази пандемия е неимоверно нарасналите пътувания на хората в световен мащаб. В началото на 20-и век, масовото навлизане на модерни транспортни системи улесняват придвижването на близки и далечни разстояния, както на войници и моряци, така и на цивилни пътници, довеждайки до масовото разпространение на болестта в рамките на кратък период от време.

В Съединените щати, първото регистриране на болестта става през януари 1918 година в окръг Хаскъл, Канзас, подтиквайки местния лекар Лоринг Майнер да алармира американската обществена здравна служба. На 4 март 1918 година, се съобщава за заболели във военната база Форт Райли, Канзас. До обяд на 11 март, вече над 100 войника от базата са постъпили в болница. В рамките на няколко дни е докладвано за заболяването на 522 души в същата база. Към датата 11 март, болестта е достигнала Куинс, Ню Йорк.

През август 1918 година, още по-вирулентен щам се появява едновременно в Брест (Франция), Фрийтаун (Сиера Леоне) и Бостън, (САЩ). През ноември 1918 година, болестта навлиза от Франция в Испания, където поради неутралността на държавата, получава по-голямо медийно внимание. Тогава съюзническите сили започват да наричат бедствието „Испански грип“.

Смъртност[редактиране | edit source]

Няма точни данни за глобалното количество на жертвите от пандемията през 1918-1919 година, но ориентировъчно се приема, че между 10% и 20% от заболелите умират. Имайки предвид, че близо една трета от тогавашното население на Земята се заразява с болестта, което означава, че между 3% и 6% от хората са загинали вследствие на Испанския грип.[10]

Предполага се, че само за първите 25 седмици от пандемията, жертвите са около 25 милиона. Съвременните изчисления варират в диапазона от 50 до 100 милиона жертви за целия период в световен мащаб. Бедствието е сравнявано дори с чумната пандемия от средновековието известна като Черната смърт. Изследванията сочат, че Испанският грип за 24 седмици убива повече хора отколкото Синдромът на придобитата имунна недостатъчност (СПИН) за 24 години.

По държави отражението на пандемията е:

  • Европа
    • Австрия - 40 000 жертви.
    • България - 80 000 жертви.
    • Великобритания - 250 000 жертви.
    • Германия - 600 000 жертви.
    • Гърция - 120 000 жертви.
    • Испания - 300 000 жертви.
    • Италия - 650 000 жертви.
    • Португалия - 138 000 жертви.
    • Русия - 3 000 000 жертви.
    • Румъния - 160 000 жертви.
    • Сърбия - 180 000 жертви.
    • Унгария - 130 000 жертви.
    • Франция – над 400 000 жертви.
    • Швеция - 34 000 жертви.
  • Северна и Южна Америка
    • Аржентина - 10 000 жертви.
    • Бразилия - 300 000 жертви.
    • Гватемала - 48 000 жертви.
    • Канада – около 50 000 жертви.
    • Куба - 30 000 жертви.
    • Мексико - 1 000 000 жертви (6.9 % от населението).
    • САЩ – между 500 000 и 675 000 жертви, 28% от населението е заразено.
    • Чили - 35 000 жертви.
  • Африка
    • Египет - 138 000 жертви.
    • Западна Африка в района на Гана - над 100 000 жертви.
    • Камерун - 250 000 жертви.
    • Кения - 150 000 жертви.
    • Нигерия - 455 000 жертви.
    • Танзания - 350 000 жертви.
    • Британска Сомалия - 7% от населението измира.
    • Адис Абеба (Етиопия) - между 5000 и 10 000 жертви. Бъдещият император Хайле Селасие също е сред заразените но оцелява.
  • Азия, Австралия и Океания
    • Австралия - 14 000 жертви.
    • Афганистан - 320 000 жертви.
    • Индия - 17 милиона жертви (около 5 % от населението).
    • Китай – над 9 милиона жертви.
    • Турция - 150 000 жертви.
    • Филипини - 93 000 жертви.
    • Япония - 390 000 жертви от около 23 милиона заразени.
    • Нидерландска Индия (днешна Индонезия) - около 1,5 милиона жертви (5 % от населението).
    • Таити - 14% от населението измира само в рамките на два месеца.
    • Самоа - към ноември 1918 година жертвите са 20% от 38 000 население.

Симптомите на инфлуенцата от 1918 година били толкова необичайни, че в началото заболяването е било погрешно диагностицирано като Денга, Холера и Коремен тиф. Друго необичайно при тази пандемия е поразяването предимно на зрели млади хора в добро здравословно състояние. Близо 99 % от смъртните случаи са на хора на възраст под 65 години, като половината от тях са на хора на възраст между 20 и 40 години.[11]

Известни личности жертви на пандемията[редактиране | edit source]

Бележки и Източници[редактиране | edit source]

  1. Institut Pasteur. La Grippe Espagnole de 1918 (Powerpoint presentation in French).
  2. а б 1918 Influenza: the Mother of All Pandemics. // Centers for Disease Control and Prevention, January, 2006. Архив на оригинала от 1 October 2009. Посетен на 9 May 2009.
  3. Patterson, KD и др. The geography and mortality of the 1918 influenza pandemic. // Bull Hist Med. 65 (1). Spring 1991. с. 4–21.
  4. Tindall 2007
  5. Billings, Molly. The 1918 Influenza Pandemic. // Virology at Stanford University. Архив на оригинала от 4 May 2009. Посетен на 1 May 2009.
  6. Johnson NP, Mueller J. Updating the accounts: global mortality of the 1918–1920 "Spanish" influenza pandemic. // Bull Hist Med 76 (1). 2002. DOI:10.1353/bhm.2002.0022. с. 105–15.
  7. Vilensky JA, Foley P, Gilman S. Children and encephalitis lethargica: a historical. // Pediatr. Neurol. 37 (2). August 2007. DOI:10.1016/j.pediatrneurol.2007.04.012. с. 79–84.
  8. Valentine, Vikki. Origins of the 1918 Pandemic: The Case for France. // NPR, 20 February 2006. Посетен на 2 October 2011.
  9. Galvin, John. Spanish Flu Pandemic: 1918. // Popular Mechanics, 31 July 2007. Посетен на 2 October 2011.
  10. Taubenberger, J., Morens, M.. 1918 Influenza Pandemic. // CDC EID. 2006. Архив на оригинала от 1 October 2009. Посетен на 14 May 2009.
  11. Simonsen, L и др. Pandemic versus epidemic influenza mortality: a pattern of changing age distribution. // J Infect Dis 178 (1). July 1998. с. 53–60.
  12. Frank D. McCann. Soldiers of the Pátria: a history of the Brazilian Army, 1889-1937. Stanford University Press, 2004. ISBN 978-0-8047-3222-2.
  13. Duncan 2003, с. 16
  14. see time line and life history Retrieved December 12, 2010
  15. Frank Whitford, Expressionist Portraits, Abbeville Press, 1987, p. 46. ISBN 0-89659-780-6

Външни препратки[редактиране | edit source]