Солунски фронт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Солунски фронт
Конфликт: Първа световна война
Primorci jarebchna.jpg
Български войници на Солунския фронт контраатакуват връх Яребична през 1917 година
Период 27 октомври 1915 - ноември 1918
Място Македония и Албания
Резултат победа за Антантата, Солунско примирие
Воюващи страни
Flag of Bulgaria.svg Царство България
Flag of the Habsburg Monarchy.svg Австро-Унгария
Flag of the German Empire.svg Германска империя
Flag of France.svg Франция
Flag of the United Kingdom.svg Великобритания
Flag of Serbia.svgКралство Сърбия
Flag of Greece.svg Гърция (1917-1918)
Flag of Italy.svg Италия (1916-1918)
Flag of Russia (bordered).svg Руска империя (1915-1917)
Командири
Flag of Bulgaria.svgНикола Жеков
Flag of Bulgaria.svgГеорги Тодоров
Flag of Bulgaria.svgКонстантин Жостов
Flag of Bulgaria.svgКлимент Бояджиев
Flag of Bulgaria.svgДимитър Гешов
Flag of Bulgaria.svgСтефан Нерезов
Flag of Bulgaria.svgВладимир Вазов
Flag of the German Empire.svg Аугуст фон Макензен
Flag of the German Empire.svg Ото фон Белов
Flag of the German Empire.svg Фридрих фон Шолц
Flag of France.svg Морис Сарай
Flag of France.svg Мари Гулиме
Flag of France.svg Луи Франше д'Еспере
Flag of the United Kingdom.svg Джордж Милн
Flag of Serbia.svgПетър Бойович
Flag of Serbia.svgЖивойн Мишич
Flag of Greece.svg Панаготис Данглис
Сили
неизвестни неизвестни
Жертви и загуби
неизвестни неизвестни

Солунският фронт, наричан понякога Македонски фронт, също ѝ Южен фронт за България е един от театрите на бойните действия по време на Първата световна война. Създава се благодарение на нерешителността и на нежеланието за окончателно елиминиране на военните сили на Антантата на Балканите, на некомпетентността на Единното върховно немско командване на войските на Централните сили, както и на политиката на държавното ръководство на Германия (кайзер Вилхелм II) спрямо Гърция. [1] [2]

Предистория[редактиране | edit source]

След пълния разгром на сръбската армия и овладяването на цялата територия на Сърбия от войските на Централните сили в сръбската кампания през 1915, настъплението на юг към гръцка територия е спряно на сръбско-гръцката граница в Македония от Единното върховно немско командване. Военни основания за продължаване на офанзивата на юг има - неутрална Гърция в лицето на министър-председателя Елефтериос Венизелос е предоставила плацдарм на гръцка територия за стоварване на войски на Антантата, които осъществяват неуспешен опит да измъкнат сръбската армия от "чувала" в който се озовава на Косово поле след началото на сръбската кампания на войските на Централните сили.

Устрема за военно напредване на юг на силите на Централните сили след разгрома на дебаркиралите и развърнали се от гръцка територия в Македония англо-френски части е спрян по политически причини. Гръцкият крал Константинос I е шурей на кайзер Вилхелм II (женен е за сестрата на кайзера София Хоенцолерн) и германските управляващи политически кръгове налагат и на военните решението настъплението на войските на Централните сили да бъде спряно на гръцката граница с цел да не се влоши вътрешно-политическото положение на крал Константин I, който е привърженик на военното обвързване на Гърция с Германия.

Название[редактиране | edit source]

Фронтът е наименован Солунски, т.к. войските на Антантата на този фронт имат за своя база град Солун, който след Балканската война е в рамките на неутрална официално Гърция. Понякога фронта се отъждествява и обозначава с името на областта Македония, на територията на която се водят основните сражения по време на войната, като се ползва и името Македонски.

Значение[редактиране | edit source]

Значението на фронта не е първостепенно, но някои политически и военни дейци като британския политик Уинстън Чърчил и френските военни генералите Сарай и Луи Франше д'Еспере от страна на Антантата му отдават важно стратегическо значение.

Васил Радославов в своите мемоари пише, че в Единното върховно немско командване някои генералщабни офицери са считали за нужно поддържането на този фронт, т.к. на него са струпани значителни военни сили на Антантата, а пък българската войска без конкретна и понятна цел (каквато е била националното обединение) е небоеспособна, като същевременно и България съгласно съюзническите си задължения не е могла да бъде ангажирана в други военни кампании на Централните сили.

Военни действия[редактиране | edit source]

Установяване линията на Солунския фронт през 1916

В хода на бойните действия през трите години от съществуването на Солунския фронт, на него се разиграват едни от най-тежките и кръвопролитни сражения на Първата световна война.

1916 - установяване на фронтова линия[редактиране | edit source]

1917 - влизане на Гърция във войната[редактиране | edit source]

1918 - пробив на фронта[редактиране | edit source]

Военно-политически последствия от пробива и рухването на фронта[редактиране | edit source]

Състояние по фронтовете през 1918[редактиране | edit source]

През лятото на 1918 г. и Съглашението и Централните сили имат големи военни планове за всички фронтове. През тази година отпада Източния фронт с Русия и Румъния от войната, но на страната на Антантата застават твърдо Съединените щати. В Германия управляващите считат, че с прехвърлените източни армии на западния фронт, посредством един концентриран удар в съединителното звено между английската и френската армии (сектора между Арас и Сент-Кантиен) фронта ще се разкъса и пътя към Париж ще бъде открит. Въпреки старанието и огромните жертви от германска страна този фронт не се разкъсва, а съглашенските армии само се огъват. Нещо повече - през юли Антантата започва контраофанзива на този фронт срещу Германия. През август съглашенските войски започват военни операции със застрашителен характер в Палестина срещу Османската империя, а през септември се слага началото и на офанзивата срещу България на Солунския фронт.

Излизане на България от войната[редактиране | edit source]

Военна загуба[редактиране | edit source]

Първата световна война е военно загубена от Централните сили и Германия с пропадане усилията за пробив на западния фронт през лятото на 1918 г. На 8 август се установява, че германските армии са загубили всичките си придобивки от петте офанзиви проведени от март до юли. В немския главнокомандващ Хинденбург, както и в неговият заместник Лудендорф настъпва трагичен прелом. И двамата са на мнение, че войната на фронта е загубена. Самият Лудендорф нарича по-късно този ден (8 август 1918) „най-черния за германската армия в световната война“. На 13 август Хинденбург свиква в главната си квартира в Спа политическо съвещание, на което военното командване на Райха прави на политическото ръководство на империята откровението, че „германската армия не е в състояние да сломи противника с офанзивни действия, а с дефанзивни действия войната не може да бъде спечелена“. На следващия ден, (14 август 1918) в Берлин заседава коронният съвет под председателството на кайзера. Решава се, да се търсят пътища за сключване на примирие.

Пробивът при Добро поле на Солунския фронт е закономерна военна развръзка и следствие от изначалната геополитическа загуба на войната от страна на Германия, чийто военен крах се слага с провала на лятната немска военна офанзива на западния фронт през 1918 г. Излизането на България от Първата световна война единствено ускорява необратимия процес към капитулация на страните от Централните сили. В случая той е безусловен. Развръзката е обусловена от ограничените ресурси на страните от Централните сили, както и от влизането на Съединените щати във войната на страната на Антантата.

Политически последствия[редактиране | edit source]

Геополитически Централните сили и Германия губят инициативата със загубата в битката на Марна, а впоследствие това води и до загуба на войната. Провалът на плана Шлифен превръща войната за страните от Центраните сили в позиционна и в такава на изтощение, която те с ограничените си ресурси не могат да спечелят. Излизането на Русия от войната е компенсирано за Антантата от включването на Съединените щати. Войната на изтощение се губи от по-слабия противник - в случая Централните сили са нервностойни на воюващите срещу тях 27 страни, включително колониалните империи на Британия и Франция с доминионите им.

Рухването на Солунския фронт с последвалото излизане на България от войната води до бързото и поетапно отпадане от войната на Османската империя, Австро-Унгария и Германия. Войната е загубена от Централните сили, но рухването на Солунския фронт води до безусловна капитулация с неизбежните в този случай геополитически последствия - налагане на тежки и неприемливи условия на загубилите я страни. Версайската система от договори, изготвена под диктовката на реваншистки настроената Франция, е в основата на избухването на Втората световна война.

Послеслов[редактиране | edit source]

По време на Втората световна война германското политическо и военно ръководство е отчело грешката си с отварянето на Солунския фронт през Първата световна война. За ликвидирането още в зародиш на сходни с времето на Първата световна война военни и политически процеси в Гърция спрямо силите на Оста, е приведена в действие операция Марита.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Радославов, Васил. България и световната криза. БАН, 1993, фототипно на изданието от 1923.
  2. Кацаров, Константин. 60 години живяна история. ИК "Прозорец", 1970, швейцарско издание.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.