Битка при завоя на Черна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Битка при завоя на Черна
Конфликт: Първа световна война
Cherna-River-Bulgarian-Officers-1917.jpg
Български офицери на река Черна в 1917 година.
Период октомври - ноември 1916
Място околностите на Брод, при завоя на река Черна
Резултат българските войски се изтеглят от Битоля на линията Пелистер
Воюващи страни
Flag of Bulgaria.svgБългария Flag of France.svg Франция
State Flag of Serbia (1882-1918).svgСърбия
Командири
Стефан Илиев Пол Гросети
Сили
26 хиляди 500 сърби,700 французи
Жертви и загуби
много тежки около 200 ранени сърби и 400 французи

Битката при завоя на Черна е битка между българските войски и тези на Антантата, проведена през октомври-ноември 1916 г. на Южния фронт по време на Първата световна война.

Ход на битката[редактиране | edit source]

Българска марка, посветена на Сражението при завоя на Черна

През август 1916 година българските войски провеждат настъпателната Леринската операция. След нейното преустановяване силите на Антатата предриемат контранастъпление. Те заемат Каймакчалан на 2 октомври и продължават към Битоля. В района на завоя на Черна в края на септември 1916г.е заела набързо позиции на отбрана българската 8-а пехотна Тунджанска дивизия. Тя поема главната тежест на боевете. Завоят на Черна обаче се превръща в сражение на почти цялата Българска армия на Солунския фронт,защото тук последователно в месомелачката са вкарвани цели 14 български пехотни полка от 4 различни дивизии.Помощ на Българската войска оказват и съюзните й германски войски, които изпращат 2 свои полка и други инженерни и артилерийски части. От българските и германските войски в завоя на Черна по-късно възниква 302-ра дивизия, която е с немски щаб, но с почти изцяло български състав. На 5 октомври 1916г. сръбските войски правят първи опит да преминат реката. Слаби техни части достигат десния бряг на Черна,но са контраатакувани успешно. Сърбите са разбити, оставят даже пленници и отстъпват. На 6 октомври 1916г. сърбите пак атакуват в района на селата Добровени и Скочивир. Някои сръбски подразделения пробиват българската отбрана, но отново контраатакувани са изтласкани назад. В български ръце пак пада село Брод. Още в самото им начало боевете са крайно ожесточени. Сърбите,които имат голямо надмощие в артилерия атакуват постоянно.

На 14-15 октомври 1916г. боевете са непрекъснати. Натискът на сърбите е много силен. Българите започват да изнемогват, но удържат позициите си. В нощта на 14 октомври 1916г. е кулминацията на битката в завоя на Черна. Тогава сръбските войски предприемат 8 последователни атаки, които са отбити до една от българските защитници. Цели 3 дни след това сърбите не атакуват. Трупат сили и се възстановяват за нови атаки.

На 18 октомври 1916г.те преминават река Черна (Църна) при Брод и се укрепяват на левия ѝ бряг. Първа българска армия прави контраатака, но тя е неуспешна. На 23 октомври огънят на противника достига огромни размери. Французите действат в полето при Кенали. За една седмица противниците на българите ги атакуват няколко пъти, но не постигат успех. И сръбските атаки при завоя на Черна биват отбивани. При всяка неуспешна атака вражеската артилерия усилва огъня си. Загубите се увеличават все повече и повече, като батареите трябва да пестят снарядите си, което угнетява българските защитници и убива бойния им дух. На 7 ноември съглашенската артилерия започва най-силен огън срещу 3/8 бригада, които заемали позиции между Крапе и Полог. След 3 дена загубите на бригадата постепенно се увеличават и на 10 ноември без да бъде атакувана тя напуска позициите си, които веднага са заети от сърбите. След нови боеве на 17 и 18 ноември българските войски на 19 ноември са принудени да напуснат Битоля и заемат позиции на 5 км. северно от града на линията Пелистер - кота 1248 - кота 1050.

През май 1917 г. съглашенците правят втори опит да пробият българския фронт в района на завоя на Черна. Тези опити са част от пролетната офанзива на войските на Антантата по целия фронт в Македония. Настъплението на Антантата в завоя на Черна започва след краха на английските атаки през април-май с.г. В тази голяма атака участват френски, италиански и руски войски.Това са 54-ти френски колониален полк и 3-ти руски полк. Сутринта на 9 май 1917г.под прикритието на ураганен огън съглашенските войски провеждат три последователни атаки.Първата атака започва сутринта по целия участък на завоя,но е отблъсната с артилерийски огън и българска контраатака. Към обяд е проведена втора масова атака, която се провежда на широк фронт от 16км. Атакуващите съглашенски войски нахлуват в първата отбранителна позиция. Българи и германци се вдигат в контраатака и успяват да отхвърлят противника и да възстановят отбраната си. Вечерта на 9 май 1917г.съглашенските войски провеждат нова атака,която отново е отблъсната с артилерийски огън. Загубите на атакуващите съглашенски войски са огромни. Пленени са 2 техни офицери и 200 войници./ Подполк.Ан.Разсуканов,Цит.съч.с.197-198/

Загубите на френско-италианските и руските войски в завоя на Черна в боевете на 9 май 1917г.са 5 425 души./П.Дошкинов,Майското сражение в завоя на Черна,С.1935,с.88/ Българските загуби в този район са само 1 605 офицери и войници./пак там,с.101/

Сръбски части на Черна

На 11 май 1917 г.настъплението на съглашенците в завоя отново е възобновено. Атаката им е отбита с артилерийски огън, а на някои места и с ръкопашни схватки.Следобяд на този ден има повторна атака на противника,която пак е отблъсната,но само с огъня на българските и германските артилерийски батареи.

Последният опит за пробив на отбраната в завоя е предприет на 17 май 1917г. Предшестван е от 4-дневна мощна артилерийска подготовка.Сутринта на този ден френски части атакуват германските позиции,но са отбити. При втората си атака французите влизат в окопите и чак след час и половина ожесточен ръкопашен бой са отблъснати, като понасят големи загуби.

С краха на атаката на 17 май 1917г. завършва с провал цялото съглашенско пролетно настъпление на фронта в Македония. На 21 май 1917г. настъпателните действия на Антантата по всички участъци на фронта в Македония е преустановена.

В хода на пролетните боеве в завоя на Черна героично загива и големият български офицер Борис Дрангов-роден в Скопие, тогава командир на 9-ти пехотен Пловдивски полк.На 26 май 1917г. при артилерийски обстрел на противника той е тежко ранен и умира от раните си.

Загубите на противниците в тази битка и до днес остават неизвестни.Сигурно е, че те са огромни.По спомени на съвременници, участници в жестоките боеве, Черна става Червена,защото е обилно полята от кръвта на загиналите бойци от различни националности. Най-много жертви дават българите,които трудно се окопават в каменистата почва в района, изпитват постоянно недостиг на снаряди и боеприпаси, бият се винаги с по-малко сили и сръбските войски, които са добре въоръжени, особено с френска тежка артилерия и напират безогледно в атаки, кърваво отбивани от техния противник. Българските полкове в завоя на Черна се топят и загубите им са ужасяващи. Особено пострадала е 8-а пехотна дивизия, остатъците от която след края на боевете са изведени на почивка в Сярско-Егейска Македония.

Споменът за завоя на Черна остава неизличим в българската военна летопис и до днес. За Черна са писани най-много разкази от периода на войната.През 2010г.битката в завоя на Черна влиза сред десетте най-значими български военни събития на 20 век.

Източници[редактиране | edit source]

  • Недев, Н., България в световната война (1915-1918), София, 2001, Издателство „Анико“, ISBN 954-90700-3-4
  • Атанасов, Щ. и др. Българското военно изкуство през капитализма, София, 1959, Държавно военно издателство при МНО

Вижте още[редактиране | edit source]

Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.