Битка при завоя на Черна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Битка при завоя на Черна
Първа световна война
Български офицери на река Черна в 1917 година
Български офицери на река Черна в 1917 година
Информация
Период14 октомври 1916 г. – септември 1918 г.
Мястооколностите на Брод, при завоя на река Черна
РезултатПрез 1916 г. съглашенците постигат частична стратегическа победа, българските и немските войски се изтеглят на север от Битоля, но не позволяват фронтовата линия да бъде пробита до края на войната. Тактическа Българска победа - сръбските, руски, италиански и френски части биват отблъснати.
Страни в конфликта
България
Германия Германска империя
Франция
Кралство Сърбия Кралство Сърбия
Руска империя след революцията е република
Руска република Руска република
Кралство Италия Кралство Италия
Командири и лидери
Тодор Митов
Георги Бошнаков
Германия Арнолд фон Винклер
Виктор Кордоние
Живоин Мишич
Михаил Дитерихс
Джузепе Пенела
Сили
Осма пехотна тунджанска дивизияОбщо :

69 батальона 100 батареи (412 оръдия)

515 картечници
Жертви и загуби
1605 (9-ти май 1917 г.)5425 (9-ти май 1917 г.)
Владимир Шкендеров
Картечната рота на поручик Владимир Шкендеров от 21-ви пехотен полк при завоя на Черна

Битката при завоя на Черна е битка между българските войски и тези на Антантата, проведена през октомври-ноември 1916 г. на Южния фронт по време на Първата световна война.

Ход на битката[редактиране | редактиране на кода]

1916 г.[редактиране | редактиране на кода]

През август 1916 година българските войски провеждат настъпателната Леринска операция. След нейното преустановяване силите на Антантата предприемат контранастъпление. Те заемат Каймакчалан на 2 октомври и продължават към Битоля.

Настъплението на Антантата към Битоля

В района на завоя на Черна в края на септември 1916 г. е заела набързо позиции на отбрана българската 8-а пехотна Тунджанска дивизия. Тя поема главната тежест на боевете. Завоят на Черна обаче се превръща в сражение на почти цялата българска армия на Солунския фронт, защото тук последователно в месомелачката са вкарвани цели 14 български пехотни полка от 4 различни дивизии. Помощ на българската войска оказват и съюзните ѝ германски войски, които изпращат два свои полка и други инженерни и артилерийски части. От българските и германските войски в завоя на Черна по-късно възниква 302-ра дивизия, която е с немски щаб, но с почти изцяло български състав.

На 5 октомври 1916 г. сръбските войски правят първи опит да преминат реката. Слаби техни части достигат десния бряг на Черна, но са контраатакувани успешно. Сърбите са разбити, оставят даже пленници и отстъпват. На 6 октомври 1916 г. сърбите пак атакуват в района на селата Добровени и Скочивир. Някои сръбски подразделения пробиват българската отбрана, но отново контраатакувани са изтласкани назад. В български ръце пак пада село Брод. Още в самото им начало боевете са крайно ожесточени. Сърбите, които имат голямо надмощие в артилерия атакуват постоянно.

Български картечен взвод при завоя на Черна

На 14 – 15 октомври 1916 г. боевете са непрекъснати. Натискът на сърбите е много силен. Българите започват да изнемогват, но удържат позициите си. В нощта на 14 октомври 1916 г. е кулминацията на битката в завоя на Черна. Тогава сръбските войски предприемат осем последователни атаки, които са отбити до една от българските защитници. Цели 3 дни след това сърбите не атакуват. Трупат сили и се възстановяват за нови атаки.

На 18 октомври 1916 г. те преминават река Черна (Църна) при Брод и се укрепяват на левия ѝ бряг. Първа българска армия прави контраатака, но тя е неуспешна. На 23 октомври огънят на противника достига огромни размери. Французите действат в полето при Кенали. За една седмица противниците на българите ги атакуват няколко пъти, но не постигат успех. И сръбските атаки при завоя на Черна биват отбивани. При всяка неуспешна атака вражеската артилерия усилва огъня си. Загубите се увеличават все повече и повече, като батареите трябва да пестят снарядите си, което угнетява българските защитници и убива бойния им дух. На 7 ноември съглашенската артилерия започва най-силен огън срещу 3/8 бригада, които заемали позиции между Крапе и Полог. След 3 дена загубите на бригадата постепенно се увеличават и на 10 ноември без да бъде атакувана тя напуска позициите си, които веднага са заети от сърбите. След нови боеве на 17 и 18 ноември българските войски на 19 ноември са принудени да напуснат Битоля и заемат позиции на 5 км северно от града на линията Пелистер – кота 1248 – кота 1050.

1917 г.[редактиране | редактиране на кода]

Поради снежните виелици по целия фронт при завоя на Черна и Дойранското езеро се развива слаба бойна дейност, която ескалира през пролетта на 1917 г.[1] През май с.г. съглашенците правят втори опит да пробият българския фронт в района на завоя на Черна. Тези опити са част от пролетната офанзива на войските на Антантата по целия фронт в Македония. Настъплението на Антантата в завоя на Черна започва след краха на английските атаки през април-май същата година. В тази голяма атака участват френски, италиански и руски войски. Това са 54-ти френски колониален полк и 3-ти руски полк. Сутринта на 9 май 1917 г. под прикритието на ураганен огън съглашенските войски провеждат три последователни атаки. Първата атака започва сутринта по целия участък на завоя, но е отблъсната с артилерийски огън и българска контраатака. Към обяд е проведена втора масова атака, която се провежда на широк фронт от 16 км. Атакуващите съглашенски войски нахлуват в първата отбранителна позиция. Българи и германци се вдигат в контраатака и успяват да отхвърлят противника и да възстановят отбраната си. Вечерта на 9 май 1917 г. съглашенските войски провеждат нова атака, която отново е отблъсната с артилерийски огън. Загубите на атакуващите съглашенски войски са огромни. Пленени са двама техни офицери и 200 войници.[2]

Загубите на френско-италианските и руските войски в завоя на Черна в боевете на 9 май 1917 г. са 5425 души.[3] Българските загуби в този район са само 1605 офицери и войници.[4]

Сръбски части на Черна

На 11 май 1917 г. настъплението на съглашенците в завоя отново е възобновено. Атаката им е отбита с артилерийски огън, а на някои места и с ръкопашни схватки. Следобяд на този ден има повторна атака на противника, която пак е отблъсната, но само с огъня на българските и германските артилерийски батареи.

Последният опит за пробив на отбраната в завоя е предприет на 17 май 1917 г. Предшестван е от 4-дневна мощна артилерийска подготовка. Сутринта на този ден френски части атакуват германските позиции, но са отбити. При втората си атака французите влизат в окопите и чак след час и половина ожесточен ръкопашен бой са отблъснати, като понасят големи загуби.

С краха на атаката на 17 май 1917 г. завършва с провал цялото съглашенско пролетно настъпление на фронта в Македония. На 21 май 1917 г. настъпателните действия на Антантата по всички участъци на фронта в Македония са преустановени.

Паметник по повод 100 години от битката на завоя на Черна в Брод

В хода на пролетните боеве в завоя на Черна героично загива и големият български офицер Борис Дрангов – роден в Скопие, тогава командир на 9-и пехотен Пловдивски полк. На 26 май 1917 г. при артилерийски обстрел на противника той е тежко ранен и умира от раните си.

Последици[редактиране | редактиране на кода]

Българска марка, посветена на Сражението при завоя на Черна

Загубите на противниците в тази битка остават неизвестни. Сигурно е, че те са огромни. По спомени на съвременници, участници в жестоките боеве, Черна става Червена, защото е обилно полята от кръвта на загиналите бойци от различни националности. Най-много жертви дават българите, които трудно се окопават в каменистата почва в района, изпитват постоянно недостиг на снаряди и боеприпаси, бият се винаги с по-малко сили и сръбските войски, които са добре въоръжени, особено с френска тежка артилерия и напират безогледно в атаки, кърваво отбивани от техния противник. Българските полкове в завоя на Черна се топят и загубите им са ужасяващи. Особено пострадала е 8-а пехотна дивизия, остатъците от която след края на боевете са изведени на почивка в Сярско-Егейска Македония.

Споменът за завоя на Черна остава неизличим в българската военна летопис. За Черна са писани най-много разкази от периода на войната. През 2010 г. битката в завоя на Черна влиза сред десетте най-значими български военни събития на XX век.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ежедневен бюлетин на Благотворителния комитет за граждански грижи / 23 април 1917, брой 185 / стр.2
  2. Подполк. Ан. Разсуканов, Цит. съч. с. 197 – 198
  3. П. Дошкинов, Майското сражение в завоя на Черна, С. 1935, с. 88
  4. П. Дошкинов, Майското сражение в завоя на Черна, С. 1935, с. 101

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]