Солунско примирие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Иван Луков, Андрей Ляпчев и Симеон Радев по време на преговорите по Солунското примирие през 1918 година

Солунското примирие е подписано на 29 септември 1918 година между Царство България и Антантата, представлявани от Андрей Ляпчев и генерал Луи Франше д'Еспере, за спиране на военните действия помежду им.

България трябва да демобилизира армията си, да се изтегли от заетите територии, да понесе частична военна окупация. Войските на запад от Скопие - около 100 000 души, остават в плен на Антантата. Германските и австро-унгарските части трябва да напуснат страната.

Със Солунското примирие България излиза от Първата световна война и на практика се лишава от шансовете си за национално обединение. След това страната понася втора национална катастрофа, утвърдена с Ньойския договор. В същото време с него е предотвратена окупацията на страната от сръбски и гръцки войски.[1]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Билярски, Цочо. СЪДБАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ВОЕННОПЛЕННИЦИ СЛЕД ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА, http://www.sitebulgarizaedno.com
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.