Тутраканска битка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тутраканска битка
Конфликт: Първа световна война
Panteley Kiselov.jpg
Командващият победните български войски генерал Пантелей Киселов
Период 2 септември - 6 септември 1916
Място Тутракан
Резултат решителна победа на България
Воюващи страни
Flag of Bulgaria.svgБългария
Flag of the German Empire.svgГерманска империя
Flag of Romania.svgРумъния
Командири
Flag of Bulgaria.svgген. Пантелей Киселов Flag of Romania.svg Михай Аслан
Flag of Romania.svgген. Константин Теодореску
Сили
Трета българска армия (в състав: 4-а Преславска пехотна дивизия, 1-ва бригада от 1-ва Софийска дивизия, Дунавският българо-германски отряд)
Общо: 55,000
15-та и 17-та пехотна румънска дивизии
Общо:39,000
Жертви и загуби
~8000 Убити или ранени: 6,160-16,000
Взети в плен: 480 офицери, 25,000-28,000 войници

Тутраканската битка (известна още като Тутраканска операция) е сражение през Първата световна война (1915-1918) между български и румънски войски при град Тутракан, Добруджа.

През Междусъюзническата война Румъния напада България на 28 юни 1913 и добруджанската ѝ армия окупира българските територии до линията Тутракан-Балчик. Два румънски корпуса и 2 конни дивизии преминават Дунав при Бекет и достигат старопланинските проходи.

След това следва Първата национална катастрофа. Южна Добруджа е включена в пределите на Кралство Румъния. Румънската държава влага изключителни средства за укрепването на завладените територии като превръща Тутракан в една от най-сигурните крепости по Дунава. Тя има 15 форта на 1-2 километра един от друг, две отбранителни линии, землени и бетонни укрепления, оръдия, картечни гнезда, три реда телени заграждения и множество вълчи ями. Отбраната е поверена на 15-та и 17-та пехотна румънска дивизия с численост 39 000 души, 246 оръдия, 78 картечници и на придадения към крепостта дунавски флот, в състав 4 монитора, 8 стражеви кораба и 4 канонерки.

На 1 септември 1916 г. България обявява война на Румъния. Тя иска да си върне загубените изконни територии, на които пръв е стъпил хан Аспарух. Българите изправят 3-та българска армия в състав – 4-та преславска пехотна дивизия, 1-ва бригада от 1-ва софийска дивизия, Дунавският българо-германски отряд и придадените им части под общото командване на началника на 4-та преславска дивизия генерал-майор Пантелей Киселов с численост 55 000 души, 132 оръдия и 53 картечници.

Генерал Киселов дава начало на атаката на 5 септември сутринта. Той среща ожесточена съпротива от румънското командване, но до вечерта главната укрепена позиция пада. На 6 септември настъплението продължава. Следобед румънският гарнизон се предава. Вечерта ген. Пантелей Киселов влиза в освободения Тутракан. Българската армия пленява 450 офицери, 28 000 войници и цялото въоръжение на противника. Победата при Тутракан поставя началото на освобождението на цяла Южна Добруджа. Тутраканската битка е известна и като „Тутраканска епопея”.

В битката загиват 8000 души, от които 1800 българи. Сред загиналите от българска страна има значителна част офицери. Мястото на сражението днес е военно гробище и един от Стоте национални туристически обекта.

Вижте още [редактиране]

Галерия [редактиране]