Тутраканска битка
| Тутраканска битка | |||||||
| Конфликт: Първа световна война | |||||||
![]() Командващият победните български войски генерал Пантелей Киселов |
|||||||
|
|||||||
| Воюващи страни | |||||||
| Командири | |||||||
| Сили | |||||||
| Трета българска армия (в състав: 4-а Преславска пехотна дивизия, 1-ва бригада от 1-ва Софийска дивизия, Дунавският българо-германски отряд) Общо: 55,000 |
15-та и 17-та пехотна румънска дивизии Общо:39,000 |
||||||
| Жертви и загуби | |||||||
| ~8000 | Убити или ранени: 6,160-16,000 Взети в плен: 480 офицери, 25,000-28,000 войници |
||||||
Тутраканската битка (известна още като Тутраканска операция) е сражение през Първата световна война (1915-1918) между български и румънски войски при град Тутракан, Добруджа.
През Междусъюзническата война Румъния напада България на 28 юни 1913 и добруджанската ѝ армия окупира българските територии до линията Тутракан-Балчик. Два румънски корпуса и 2 конни дивизии преминават Дунав при Бекет и достигат старопланинските проходи.
След това следва Първата национална катастрофа. Южна Добруджа е включена в пределите на Кралство Румъния. Румънската държава влага изключителни средства за укрепването на завладените територии като превръща Тутракан в една от най-сигурните крепости по Дунава. Тя има 15 форта на 1-2 километра един от друг, две отбранителни линии, землени и бетонни укрепления, оръдия, картечни гнезда, три реда телени заграждения и множество вълчи ями. Отбраната е поверена на 15-та и 17-та пехотна румънска дивизия с численост 39 000 души, 246 оръдия, 78 картечници и на придадения към крепостта дунавски флот, в състав 4 монитора, 8 стражеви кораба и 4 канонерки.
На 1 септември 1916 г. България обявява война на Румъния. Тя иска да си върне загубените изконни територии, на които пръв е стъпил хан Аспарух. Българите изправят 3-та българска армия в състав – 4-та преславска пехотна дивизия, 1-ва бригада от 1-ва софийска дивизия, Дунавският българо-германски отряд и придадените им части под общото командване на началника на 4-та преславска дивизия генерал-майор Пантелей Киселов с численост 55 000 души, 132 оръдия и 53 картечници.
Генерал Киселов дава начало на атаката на 5 септември сутринта. Той среща ожесточена съпротива от румънското командване, но до вечерта главната укрепена позиция пада. На 6 септември настъплението продължава. Следобед румънският гарнизон се предава. Вечерта ген. Пантелей Киселов влиза в освободения Тутракан. Българската армия пленява 450 офицери, 28 000 войници и цялото въоръжение на противника. Победата при Тутракан поставя началото на освобождението на цяла Южна Добруджа. Тутраканската битка е известна и като „Тутраканска епопея”.
В битката загиват 8000 души, от които 1800 българи. Сред загиналите от българска страна има значителна част офицери. Мястото на сражението днес е военно гробище и един от Стоте национални туристически обекта.
Вижте още [редактиране]
Галерия [редактиране]
-
Паметник на ген. Пантелей Киселов, ръководител на сражението
-
Национален мемориал "Военно гробище" край Тутракан
