Тутраканска битка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тутраканска битка
Конфликт: Първа световна война
Panteley Kiselov.jpg
Командващият победните български войски генерал Пантелей Киселов
Период 2 септември - 6 септември 1916
Място Тутракан
Резултат решителна победа на България
Воюващи страни
Flag of Bulgaria.svgБългария
Flag of the German Empire.svgГерманска империя
Flag of Romania.svgРумъния
Командири
Flag of Bulgaria.svgген. Пантелей Киселов Flag of Romania.svg Михай Аслан
Flag of Romania.svgген. Константин Теодореску
Сили
Трета българска армия (в състав: 4-а Преславска пехотна дивизия, 1-ва бригада от 1-ва Софийска дивизия, Дунавският българо-германски отряд)
Общо: 55,000
15-та и 17-та пехотна румънска дивизии
Общо:39,000
Жертви и загуби
~1800 Убити или ранени: 6,160-16,000
Взети в плен: 480 офицери, 25,000-28,000 войници

Тутраканската битка (известна още като Тутраканска операция) е сражение през Първата световна война (1915-1918) между български и румънски войски при град Тутракан, Добруджа.

През Междусъюзническата война Румъния напада България на 28 юни 1913 и добруджанската ѝ армия окупира българските територии до линията Тутракан-Балчик. Два румънски корпуса и 2 конни дивизии преминават Дунав при Бекет и достигат старопланинските проходи.

След това следва Първата национална катастрофа. Южна Добруджа е включена в пределите на Кралство Румъния. Румънската държава влага изключителни средства за укрепването на завладените територии като превръща Тутракан в една от най-сигурните крепости по Дунава. Тя има 15 форта на 1-2 километра един от друг, две отбранителни линии, землени и бетонни укрепления, оръдия, картечни гнезда, три реда телени заграждения и множество вълчи ями. Отбраната е поверена на 15-та и 17-та пехотна румънска дивизия с численост 39 000 души, 246 оръдия, 78 картечници и на придадения към крепостта дунавски флот, в състав 4 монитора, 8 стражеви кораба и 4 канонерки.

На 1 септември 1916 г. България обявява война на Румъния. Тя иска да си върне загубените изконни територии, на които пръв е стъпил хан Аспарух. Българите изправят 3-та българска армия в състав – 4-та преславска пехотна дивизия, 1-ва бригада от 1-ва софийска дивизия, Дунавският българо-германски отряд и придадените им части под общото командване на началника на 4-та преславска дивизия генерал-майор Пантелей Киселов с численост 55 000 души, 132 оръдия и 53 картечници. През 1916 г. България започва военни действия срещу Румъния, за да си върне заграбените територии. Съюзници на румънците в тези битки са сърбо-хърватски доброволци и ... Руската империя, чиято войска през 1877-1878 г. освобождава България от османско владичество. Още с началото на бойните действия кавалеристите под командването на ген. Иван Колев имат важен принос - защитават фланга на българските части, щурмуващи Тутракан, и успяват да предотвратят пристигането на румънски подкрепления. Разбиват и пленяват не една румънска част,а в най-напрегнатия момент при защитата на Добрич се намесват и отблъскват неприятеля. След това активно участват в освобождението на цяла Добруджа.

Конницата на ген. Колев е една от първите части в армията ни изправила се срещу руснаци. В Русия и дори в България по онова време се чуват гласове, че сражение между българи и руси е невъзможно. Някои руски командири дори наивно очакват масово предаване на българските войници при вида на руската армия, освободила България. Нищо подобно обаче не се случва. Самият ген. Колев изпитва дълбока признателност към Русия - не само заради Освобождението, но и заради факта му, че семейството му намира убежище в руска Бесарабия и избягва от турските погроми в България през XIX век. Когато се налага да мотивира войниците си, Иван Колев е категоричен: "Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия, задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България!"(Вж. в. "Утро", 1,2 6, 11 септември 1916 г.)

Българските кавалеристи се изправят срещу руска пехота и срещу прочутата през вековете с победите си Казашка конница (именно от нея се възхищава младият Иван Колев в Болград) и я побеждават на няколко пъти - дори успяват да пленят руско военно знаме. Успехите на българската кавалерия кънтят из цяла Европа. Главнокомандващият армиите на Централните сили на Балканите фелдмаршал Аугуст фон Макензен награждава с немски железен кръст ген. Колев.

Генерал Киселов дава начало на атаката на 5 септември сутринта. Той среща ожесточена съпротива от румънското командване, но до вечерта главната укрепена позиция пада. На 6 септември настъплението продължава. Следобед румънският гарнизон се предава. Вечерта ген. Пантелей Киселов влиза в освободения Тутракан. Българската армия пленява 450 офицери, 28 000 войници и цялото въоръжение на противника. Победата при Тутракан поставя началото на освобождението на цяла Южна Добруджа. Тутраканската битка е известна и като „Тутраканска епопея”.

В битката загиват 8000 души, от които 1800 българи. Сред загиналите от българска страна има значителна част офицери. Мястото на сражението днес е военно гробище и един от Стоте национални туристически обекта.

Вижте още[редактиране | edit source]

Галерия[редактиране | edit source]